РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. ГеорГ.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500487 по описа за 2023 година
Производство по реда на 258 и сл., вр. чл.294 ГПК.
Делото е образувано, след като с Решение №50021/15.09.2023г. по
гр.дело №3587/2021г. по описа на ВКС, II Г.О., касационният съд отменя
въззивното решение №260080/11.06.2021г. по в.гр.дело №652/2020г. на
Пловдивски апелативен съд, с което се обезсилва първоинстанционното
Решение №20312/09.10.2020г. по гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен
съд-С. и връща делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, който
да се произнесе по същество по предявените искове.
С Решение №20312/09.10.2020г. по гр.дело №63/2018г. по описа на
Окръжен съд-С., съдът:
„ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО
ДРУЖЕСТВО „К.“гр.С., ЕИК ********, да заплати на „Б.-
**“ЕООД/н/гр.П.,ЕИК **********, представлявано от синдика Д. Г. Й.,
сумата 968 729.78лв. /деветстотин шестдесет и осем хиляди седемстотин
двадесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи
1
стойността на изпълнени СМР-подобрения в обект-надстройка,
преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори
етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *********, ПИ с
идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността
хижа ,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, получена на отпаднало основание, поради
разваляне на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на
сграда от 02.04.2008г., обективиран в нотариален акт №**, том *, рег.
№**** по н.д.№***/**** год. на нотариус М.К., изменен с нотариален акт за
изменение на нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот
срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на
сграда от 26.09.2008 г. №**, том **, рег. № **** по н.д.№***/****год. на
нотариус М.К., което разваляне е станало с решение № 196/06.12.2012год. по
гр.д.№ 109/2011год. на ОС- С., потвърдено с решение №1135/23. 11. 2012год.
по в.т.д.№1135/2012год. на ПАС, недопуснато до касационно обжалване с
определение №872/19.11.2013год. по т.д.№ 1467/2013год. на I ТО на ВКС,
ведно със сумата 295 314.05лв. /двеста деветдесет и пет хиляди триста и
четиринадесет лева и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава на плащанията /мораторна лихва/ по смисъла на ЗЗД и ТЗ, върху
сумата главницата от 968 729.78 лв., дължимо за периода от 21.08.2015год.
до 21.08.2018год, ведно със законната лихва върху главницата от 968
729.78лв., считано от датата на предявяване на настоящия иск -
23.08.2018год., до окончателното и изплащане и 24 423.90лв. /двадесет и
четири хиляди четиристотин двадесет и три лева и деветдесет стотинки/
съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.
ОТХВЪРЛЯ ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ на дължими от
ищеца „Б.-**“ЕООД /н/, гр.П., ЕИК:********** на ТД“ К.", гр.С.,
ЕИК******** суми-приетите вземания на кредитора ТД“К.“, гр.С. по т.д.
№248/2015 год. по описа на ПОС в размер на 928 515.86лв., с вземането на
ищеца „Б.-** ЕООД /н/, гр.П. от 1 264 043.83лв., до размера на по-малкото
от тях, като неоснователно.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО
ДРУЖЕСТВО „К. гр.С.,ЕИК********, представлявано от председателя на
УС Д. Й.К. и секретаря на УС Т.Р.Р. да заплати по сметката на С.ски
окръжен съд дължимата ДТ в размер на 50 561.75 лв.“
2
Против горепосоченото първоинстанционно решение е била подадена в
срок въззивна жалба от ответника Сдружение Туристическо дружество „К.“, с
която същото се обжалва изцяло, като е поискано да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени съответни
съображения, като бъдат отхвърлени предявените искове.
По така подадената жалба, от насрещната страна „Б.-**“ЕООД-в
несъстоятелност е бил депозиран отговор, с който същата е оспорена като
неоснователна, като е поискано първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Ищецът „Б.-**“ЕООД – в несъстоятелност, чрез назначения му синдик, е
предявило 2 обективно кумулативно съединени иска за попълване на масата
на несъстоятелността:
- главен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за осъждане на
ответника Сдружение Туристическо дружество „К.“ да му заплати сумата 968
729.78 лв., представляваща стойността на изпълнени от ищцовото дружество
строително-монтажни работи (СМР) в обект - надстройка, преустройство и
пристрояване на хижа „С.'‘ - първи етап тяло „В“, втори етап тяло „А“ и трети
етап тяло „С“, находяща се в УПИ *-******, ПИ с идентификатор *********
по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа ,,С.“,ЕКАТТЕ: ******, на
основание договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот
срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда
от 02.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №**, том *, рег. № **** по н.д.
№***/****год. на нотариус М.К., с рег.№*** по РНК, вписан в Службата по
вписванията гр.С. с вх.№1017 от 02.04.2008год., акт №***, том **, по дело
№***/****год., изменен с нотариален акт за изменение на нот.акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 26.09.2008год. №**,
том **, рег. № **** по н.д.№***/****год. на нотариус М.К., вписан в
Службата по вписванията гр.С. с вх.№3015 от 30.09.2008год., акт № ***, том
**, по дело №****/****год., който договор е развален по иск на ответника с
Решение №196/06.06.2012год. по гр.д.№109/2011год. на ОС-С., потвърдено с
3
Решение №1135/23.11.2012год. по в.т.д.№1135/2012г. на АС-П., недопуснато
до касационно обжалване с Определение №872/19.11.2013год. по т.д.№
1467/2013г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от 968
729.78лв., считано от датата на подаване на ИМ - 23.08.2018 г., до
окончателното й изплащане.
- акцесорен иск с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 295 314.05 лв, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 968 729.78 лв. за периода от
21.08.2015 год., до 21.08.2018 год.
Съдът намира, че правната квалификация на иска за сумата от 968 729.78 лв
е по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. Тази преценка се основава на изложените в ИМ
твърдения, че се иска присъждането на стойността на извършени от ищеца
СМР по разваления впоследствие договор между страните, които, с оглед
обратното действие на развалянето, са останали в патримониума на ответника,
като собственик на имота, в който са извършени същите и са го обогатили
неоснователно. В ИМ не са направени твърдения, сочещи, че ищецът основава
правата си по предявения иск на качеството на владелец, респ. че е извършил
процесните СМР като такъв, упражнявайки владение върху частта от имота на
ответника, където са извършвани. Това, според съда, не може да се изведе
само от посочения в ИМ предмет на сключения между страните договор за
учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г. В тази
връзка, без съмнение, в ИМ се изложени твърдения, че в полза на ищеца е
учредено право на строеж върху бъдещи обекти в имота на ответника, срещу
задължение за извършване на надстрояване, преустройство и пристрояване,
определщи ищеца като суперфициар. Никъде обаче в ИМ не се твърди, че при
извършване на процесните СМР, ищецът е действал със съзнанието, че ги
прави в части от имота на ответника, които е считал за свои или които е
смятал, че ще придобие при завършването на строителството, въз основа на
учреденото му право на строеж. С оглед диспозитивното начало в граждански
процес, ако едно лице твърди, че се легитимира като владелец на определена
(чужда) веща, върху която е извършил определени подобрения, следва в ИМ
да са налице ясни твърдения в този смисъл, сочещи субективното му
намерение да упражнява фактическа власт върху тази вещ или съответните
части от нея като своя/свои, каквито обаче липсват в настоящия случай. В тази
4
връзка, в ИМ не е посочено какви обекти е следвало ищеца да придобие въз
основа на учреденото му право на строеж и дали процесните СМР, посочени в
ИМ или част от тях са извършени за изграждането на обекти, които ищецът,
като суперфициар, е щял да придобие, което да би обосновало извод, че при
извършването на СМР, ищецът е действал със съзнанието, че строи обекти,
които ще станат негови въз основа на учреденото му право на строеж, т.е. че е
действал като владелец. В обобщение, от твърденията в ИМ не се извежда, че
при извършването на процесните СМР, стойността на които се претендира с
предявения иск, ищецът твърди да е упражнявал фактическа власт върху
частта от имота на ищеца, където са извършени същите, като своя, съответно
и че е извършил процесните СМР като владелец. В потвърждение на този
извод и за да е налице пълна яснота по въпроса, следва да се обърне внимание,
че в ИМ не се твърди, че със сумата от 968 729.78 лв, предмет на главния иск,
се е увеличила стойността на имота на ответника вследствие извършените от
ищеца СМР. Напротив, съвсем ясно и недвусмислено, в ИМ се твърди, че от
ищеца са извършени СМР в имота на ответника на обща стойност 1 185 380,92
лв, като за конкретните видове, количества и стойност на изпълнени СМР са
съставени 19бр. констативни актове обр.19, наименовани протоколи, с № от 1
до 19, за СМР именно на посочената обща стойност. Това твърдение на ищеца
очевидно сочи, че се претендира стойността на извършените СМР, а не
увеличената стойност на имота вследствие същите. Този извод не търпи
промяна дори поради използването в ИМ на израза „СМР-подобрения“, тъй
като от описанието на видовете СМР и актовете обр.19, съставени за същите,
е видно, че предявеният иск касае стойността на самите СМР като труд и
материали, а не присъждане на стойността на разходи на ищеца, които са
довели до увеличаване стойността на вещта, собственост на ответника.
Предвид всичко изложено, според настоящата инстанция, претенцията на
ищеца не следва да се разглеждане на плоскостта на нормите на чл.72 и 74 ЗС,
а според правилата за неоснователното обогатяване, въз основа на нормата на
чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, предвид твърденията, че СМР са извършени въз основа на
договор между страните и че с развалянето му е отпаднало с обратна сила
основанието, на което са извършени процесните СМР от ищеца, стойността на
които се претендира да му бъде заплатена с предявения иск.
Независимо че първоинстанционният съд е дал различна правна
квалификация на главния иск (по чл.72 ЗС), според настоящата инстанция, се
5
касае единствено за грешка при правната квалификация на фактическите
твърдения, на които е основан предявения иск, а не за произнасяне по
непредявен иск. Ето защо и въззивният съд ще се произнесе по иска по чл.55,
ал.1, т.3 ЗЗД при непроменена фактическа обстановка и петитум, без да се
обезсилва обжалваното решението. Този извод кореспондира и с мотивите и
указанията на касационния съд в отменителното Решение
№50021/15.09.2023г. по гр.дело №3587/2021г. по описа на ВКС, II Г.О., където
се посочва, че приемайки различна правна квалификация на предявения иск,
различна от тази на първоинстанционния съд, при непроменена фактическа
обстановка, въззивният съд е следвало да обсъди събраните доказателства във
връзка с доводите на страните, като направи собствени фактически и правни
изводи по спора.
Съгласно твърденията в ИМ, на основание сключения между страните
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
02.04.2008 г., от ищеца са извършени строително-монтажни работи в имота на
ответника (ПИ с ид. ********* по КККР на гр.С.), представляващи:
надстройка, преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘ - първи етап тяло
„В“, втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *-******,
ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността
хижа ,,С.“,ЕКАТТЕ: ******, на обща стойност 1 185 380,92 лв, като за
конкретните видове, количества и стойност на изпълнени СМР са съставени
19бр. констативни актове обр.19, наименовани протоколи, с № от 1 до 19,
както следва:
Протокол № 1 от 29.09.2008 г. на стойност - 101 651.16 лв.
Протокол № 2 от 29.09.2008 г. на стойност - 74 956.49 лв.
Протокол № 3 от 29.09.2008 г. на стойност - 31 911.83 лв.
Протокол № 4 от 29.09.2008 г. на стойност - 34 230.13 лв.
Протокол № 5 от 29.09.2008 г. на стойност - 5 008.39 лв.
Протокол № 6 от 29.09.2008 г. на стойност - 4 124.71 лв.
Протокол № 7 от 29.09.2008 г. на стойност - - 13 709.59 лв.
Протокол № 8 от 2008 г. на стойност - 185 557.10 лв.
Протокол № 9 от 2008 г. на стойност - 69 153.96 лв.
6
Протокол № 10 от 2008 г. на стойност - 98 277.79 лв.
Протокол № 11 от 2008 г. на стойност - 27 909.43 лв.
Протокол № 12 от 2008 г. на стойност - 60 557.24лв.
Протокол № 13 от 2008 г. на стойност - 62 682.49 лв.
Протокол № 14 от 2008 г. на стойност - 2 472.92 лв.
Протокол № 15 от 2008 г. на стойност - 12 594.04 лв.
Протокол № 16 от 2008 г. на стойност - 17 552.42 лв.
Протокол № 17 от 2008 г. на стойност - 13 455.19 лв.
Протокол № 18 от 2008 г. на стойност - 3 030.66 лв.
Протокол № 19 от 2008 г. на стойност - 366 525.38 лв.
Обща стойност: 1 185 380.92 лв.
Поддържа се, че предвид развалянето на договора за учредяване право на
строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване,
преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008г. по съдебен ред,
всички изпълнени в имота на ответника СМР, в паричния им еквивалент от
общо 1 185 380,92 лв, са обогатили патримониума на ТД“К., тъй като са
останали в имота му и съответно са обеднили „Б.**“ЕООД-в несъстоятелност,
което ги е изпълнило. Посочва се, че горната сума следвало да се редуцира със
сумата от 216 615,14 лв, съставляваща насрещно вземане на ТД“К.“ към
„Б.**“ЕООД-в несъстоятелност, тъй като с Решение №467/25.09.20215г. по гр.
дело №12/2013г. на ОС-С., между двете вземания било извършено прихващане
до размера на по-малкото, в резултат на което задължението на ответника към
ищеца станало 968 729,78 лв.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Възразява, че главният иск е погасен по давност. Сочи, че видно от влязлото
в сила решение по т.д.№48/2009год. по описа на Пазарджишки окръжен съд,
както и от твърденията на ищеца, всички подобрения в имота на ТД“К.“, гр.С.
са извършени до края на 2008год. Счита, че с изтичането на срока на договора
на 08.12.2009 год. е започнал да тече давностния петгодишен срок по чл.110
ЗЗД, в който ищецът е могъл да претендира плащане на извършените
подобрения в имота и е изтекъл на 8.12.2014год., преди ищецът да е предявил
7
иск за вземанията си за стойността на изпълнените СМР.
Признава се, че на 02.04.2008год. между ТД“К.“гр.С. и „Б.-**“ЕООД,
ЕИК**********, с н.а.№**, том **, рег. № **** н.д.№***/****год. по описа на
нотариус М.К.,с рег.№*** по РНК, е сключен договор за учредяване на право
на строеж върху недвижим имот с идентификатор ********* по кадастралната
карта на гр.С., находящ се в местността хижа „С.“,к.к.П., като насрещна
престация по който „Б.-**“ЕООД се е задължило да построи и извърши
цялостно преустройство,пристрояване и надстрояване на съществуващата
триетажна сграда хижа „С.“ и обектите в нея, съгласно одобрен
инвестиционен проект, със свои средства, инвестиции, труд и материали, в
срок до 20.12.2008год. Не оспорва и че с н.а.№**, том **, рег. № **** н.д.
№***/****год. на нотариус М.К.,с рег.№*** по РНК, срокът на договора е
удължен до 08.12.2009год.
Не се оспорва и че поради неизпълнението му, договорът е развален с
обратна сила с влязло в сила решение по гр.д.№ 109/2011год. по описа на
СОС. Признава, че „Б.-**“ЕООД е възложило изпълнението на
строителството по договора с ТД“К.“ на подизпълнител - строителна фирма
„А.-**“ЕООД гр.П., но се сочи, че ищецът не е заплатил извършените от
подизпълнителя СМР на обекта. В тази връзка, се твърди, че по предявен от
подизпълнителя иск е образувано т.д.№48/2009год. по описа на ОС
Пазарджик, като с решение№106/20.12.2010год. по т.д.№48/2009год. на същия
съд, е уважен искът за сумата 786 386.40лв. В тази сума била включена
стойността на всички извършени СМР с включени труд, механизация и
материали, вложени в строителството на сградата. Решението на ОС-
Пазарджик било потвърдено с решение №297/15.06.2011г. по в.т.д.
№353/2011год. на АС-Пловдив, като бил издаден и изпълнителен лист за
присъдената сума. Поддържа се, че след като с влязло в сила съдебно решение
е прието, че стойността на извършеното и прието от „Б.-**“ЕООД
строителство в процесния обект е в размер на 786 386.40лв., то твърдението на
ищеца, че стойността на изпълнените СМР-подобрения е в размер на 1 185
380.92лв. главница, е неоснователно и че в настоящото производство този
въпрос не може да бъде пререшаван. С оглед мотивите в решението по т.д.
№48/2009год. по описа на ПзОС, ответникът оспорва протоколи образец 19 от
№10 до №19 относно описаните в тях СМР и дължими суми. Сочи, че тези
протоколи не са представени по делото, че са били оспорени в производството
8
по т.д.№48/2009год и че описаните в тях СМР не са приети от ТД“К.“гр.С..
Ответникът счита иска за неоснователен и защото длъжникът „Б.-**“ЕООД
- гр.П. не е вложил свои средства в строителството на обект-туристически
комплекс хижа „С.“,к.к.П.. Поддържа се, че с исковата молба не са
представени доказателства, а и няма твърдения, до датата на разваляне на
договора за учредяване на правно на строеж, приемателят „Б.-**“Е00Д гр.П.
да е направил разходи за извършване на строителството на обекта в размер на
1 185 380.92 лв.
Ответникът счита, че на ищеца не се дължи и ДДС върху стойността на
извършените СМР, тъй като от СИЕ по гр.д №12/2013год. по описа на СОС
било установено, че през 2008год., „Б.-**“ЕООД гр.П. не е регистрирано по
ЗДДС. Поддържа се, че след като ищецът не бил регистриран по ЗДДС и не е
посочил в дневника за покупки фактурите за доставените материали и
извършени строителни услуги за процесния обект, то неоснователно
претендира заплащане на стойността на извършените СМР-подобрения в
размер на 1 185 380.92лв. с вкл. ДДС. В този смисъл били мотивите на
решение №467/25.09.2015год. по гр.д.№12/2013год. на ОС-С., в които
пазарната стойност на извършените СМР за надстрояване, пристрояване и
преустройство на съществуващата хижа „С.‘; в к.к.П. била установена в
размер на 955 120лв.
Ответникът счита за неоснователен и предявения акцесорен иск по чл.86
ЗЗД за мораторни лихви в размер на 295 314.05лв. върху претендираната
главница от 968 729.78лв. за периода от 21.08.2015год. до 21.08.2018год.
При условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме за изцяло или
частично основателни исковите претенции, ответникът е направил
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с дължими от ищеца „Б.-**“ЕООД/н/гр.П.
на ТД“К.“гр.С. суми-приетите вземания на кредитора ТД“К.“гр.С. по т.д.
№248/2015год. по описа на ПОС в общ размер на 1 128 435.17лв. съгласно
списък на приетите от синдика вземания по т.д. №248/2015г. по описа на ОС-
Пловдив, с вземането на ищеца до размера на по-малкото от тях, като съдът
съобрази извършеното вече прихващане на сумата 216 651.14лв., ведно със
законните лихви върху тази сума, считано от 12.11.2013год., до окончателното
и изплащане, съгласно влязлото в сила Решение №467/25.09.2015год. по гр.д.
№12/2013год. на ОС-С.. Така направеното възражение за прихващане е прието
9
за разглеждане от първоинстанционния съд. Според посоченото в отговора,
сумата от общо 1 128 435.17лв, с която се прави прихващане, е формирана от
следните вземания на ТД“К.“ към „Б.-**“ЕООД-в несъстоятелност:
- сумата в размер на 325 945,36 лв, установено и прието в производството по
несъстоятелност на ищеца вземане на ТД“К.“;
- сумата в размер на 199 919,31 лв, установено и прието в производството по
несъстоятелност на ищеца вземане на „Х.м.“ООД, прехвърлено на ТД“К.“ с
договор за цесия от 16.05.2017г.;
- сумата в размер на 602 570,50 лв, установено и прието в производството по
несъстоятелност на ищеца вземане на „А.-**“ЕООД, прехвърлено на ТД“К.“ с
договор за цесия от 16.05.2017г.;
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
02.04.2008г., между ответното дружество ТД“К.“, като собственик на
недвижим имот в курортен комплекс П., област С., представляващ застроен и
незастроен поземлен имот с идентификатор ********* по КК на гр.С.,
находящ се в местността хижа С., с обща площ 4703 кв.м. ведно с построената
в този имот масивна триетажна сграда със ЗП 803 кв.м, представляваща
туристически комплекс хижа "С.", в качеството му на учредител и ищцовото
дружество "Б.-**" ЕООД-в несъстоятелност, като приемател-строител, е
сключен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за
надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда, обективиран в
нотариален акт №**, том **, нот. дело № *** /08г. на ***-тиотариус с район на
действие РС-С..
Не е спорно, а и от съдържанието на договора се установява, че със същия
от страна на ТД“К.“ е било учредено в полза на "Б.-**"ЕООД право на строеж
за надстрояване, преустройство и пристрояване на съществуващата хижа С.
със ЗП от 1400 км.м и обща разгъната ЗП от 9842,50 кв., съгласно одобрен
инвестиционен проект от 28.02.2008г., състояща се от три части: тяло „А" -
пристройка и надстройка на съществуваща сграда, състоящо се от едно
подземно и пет надземни нива, с обща разгъната застроена площ от 3308.20
кв.м., тяло „В" - преустройство и надстройка на съществуваща страда от едно
подземно и шест надземни нива, с обща разгъната застроена площ от 3521.50
кв.м. и тяло „С“- пристройка на съществуващата сграда, състояща се едно
подземно и пет надземни нива, с обща разгъната застроена площ от 3012.80
10
кв.м, като учредителят ТД“К.“ си запазва правото на собственост и
строеж/надстрояване върху цялото тяло "В" и част от тяло ”А“, състояща се от
обекти, подробно посочени в договора, а ответникът получава правото на
строеж върху останалата част от тяло "А" и цялото тяло С.
Съгласно договора, срещу учреденото му право на строеж, "Б.-**" ЕООД
следвало да изгради със свои материали, средства и труд следните обекти:
тяло „А" - пристройка и надстройка на съществуваща сграда, състоящо се от
едно подземно и пет надземни нива, с обща разгъната застроена площ от
3308.20 кв.м., тяло „В" - преустройство и надстройка на съществуваща страда
от едно подземно и шест надземни нива, с обща разгъната застроена площ от
3521.50 кв.м. и тяло „С“- пристройка на съществуващата сграда, състояща се
едно подземно и пет надземни нива, с обща разгъната застроена площ от
3012.80 кв.м., или обща РЗП от 9842.5кв.м.
Според клаузите на договора, задълженията на строителя-приемател "Б.-**"
ЕООД, са: 1/ да извърши цялостно преустройство, пристрояване и
надстрояване на съществуващата триетажна сграда (туристически комплекс
хижа С.) и обектите в нея, подробно описани в раздел I, точка 1, б.А и Б,
съгласно одобрен инвестиционен проект, със свои материали, средства и труд,
без заплащане на правото на строеж от учредителя, както и да му предаде с
издадено разрешение за ползване на учредителя обектите, описани в раздел I,
точка 1, б.А и Б от нотариалния акт; 2/ в срок от три месеца от подписване на
договора, да изготви за своя сметка технически /работен / инвестиционен
проект за сградата; 3 /да сключи за своя сметка договор с консултант за
упражняване на строителен надзор; 4/ да предаде с издадено разрешение за
ползуване, обектите от сградата, за които ищецът си запазил правото на
собственост, строеж и/или пристрояване и надстрояване, както следва: в срок
до 20.12.2008г. цялото тяло "В“ от преустроената и надстроена сграда, в
степен на завършеност по одобрен инвестиционен проект и технически
проект, и в срок до 20.12.2008r. или по-рано, обектите от тяло "А" от
преустроената и надстроена сграда, посочени в исковата молба, в степен на
завършеност груб строеж и подписан акт- приложение №14 от Наредба
№3/31.07.03г.; 5/ да извърши строежа в съответствие с нормативните
изисквания.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства и
11
приложените за послужване дела, че така сключеният между страните договор
е развален по съдебен ред с Решение №196/06.06.2012год. по гр.д.
№109/2011год. на ОС-С., потвърдено с Решение №1135/23.11.2012год. по в.т.д.
№1135/2012г. на АС-Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с
Определение №872/19.11.2013год. по т.д.№ 1467/2013г. на ВКС, в сила от
19.11.2013г., поради виновно неизпълнение на "Б.-**" ЕООД.
От приложеното за послужване по настоящото дело търг. дело №48/2009г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик се установява, че същото е образувано
по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД от „Строителна фирма А.-
**” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П. ул.”В.Л. „ №**,
представляван от управителя А.Н.Д. против „Б.-**“ ЕООД, с.К., със седалище
и адрес на управление в с. К. ул. „П.“ №**, община С. обл. П., представляван
от управителя П.З.В. за заплащане на сумата 1 185 380,92 лв., представляваща
неизплатено извършено строителство на обект „Хижа С. — курорт П. по 19
броя актове обр. 19.
Ищецът „Строителна фирма А.-**” ЕООД е изложил твърдения, че няма
сключен писмен договор с ответното дружество „Б.-**“ ЕООД, но управителя
му И.В. бил приел работата и подписал без възражения съставените актове
обр. 19 за извършените СМР от № 1 до № 9. Твърди се също, че възложител на
работата е ответника „Б.-**“ ЕООД, който има отстъпено право на строеж от
Туристическо дружество „К.“, С., явяващо се собственик на обекта. В срока за
отговор, „Б.-**“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който е оспорило
обстоятелството, че се намира в договорни отношения със „Строителна фирма
А.-**” ЕООД и че му е възложил изпълнението на СМР на обекта, като е
изразено становище, че предявените искове са неоснователни. В случай на
основателност на исковете, е направено възражение за прихващане с дължими
от ищеца „Строителна фирма А.-**” ЕООД на ответника „Б.-**“ ЕООД суми
по два договора за продажба на вземане: първия на стойност 263 182,24 лв. по
ф-ри от № ** до № ** за извършени доставки на материали по договор за
цесия от 17.12.2008 год., с който цедентът „ База- С „ ЕООД е прехвърлила на
„ Б.-** „ ЕООД вземането си срещу ищеца и втория по договор за цесия от
12.02.2009 год. за доставка на материали по ф-ри от № ** до № ** на стойност
166 888,70 лв. Поискано е да се извърши прихващане на съответните
насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.
12
По искане на ищеца „Строителна фирма А.-**” ЕООД, по делото е
привлечено като трето лице-помагач на негова страна Туристическо
дружество „ К.“ гр. С..
Пред първата инстанция, от ищеца „Строителна фирма А.-**” ЕООД е
направен частичен отказ от иск, въз основа на който общият размер на
исковата претенция е намален до 1 164 842,90 лв.
С Решение №106/20.12.2010г. по т.д. №48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик,
е осъдено „Б.-**“ ЕООД с. К., област П., община С., ул. „ П. „ №**,
представлявано от управителя П.З.В. ЕГН ********** да заплати на
СТРОИТЕЛНА ФИРМА „ А.-**” ЕООД, гр. П., със седалище и адрес на
управление в гр. П. ул. „ В.Л. „ №**, сумата 356 315,46 лв, представляваща
неизплатени видове СМР по протоколи обр. 19 от № 1 до № 7 от 29.09.2008
год. по договор за строителство на обект „Туристически комплекс - Хижа С.“ -
курорт П., след извършено прихващане между дължимата сума 786 386,40 лв.
— стойност на извършените и неплатени СМР и сумата 430 070,94 лв.,
произхождаща от два договора за цесия, съотв. от 17.12.2008 год. и от
12.02.2009 год., сключени между „ Б.-* „ ЕООД и „Б.-** „ ЕООД гр. С., ведно
със законната лихва върху сумата 356 315,46 лв, считано от датата на
предявяване на иска 15.01.2009 год. до окончателното й плащане, както и
сумата 4 326 лв разноски по делото, като се отхвърля искът до претендирания
размер 1 164 842,90 лв., като неоснователен.
Така постановеното решение е потвърдено с Решение №297/15.06.2011г. по
в.т.дело №353/2011г. на Апелативен съд-Пловдив, което от своя страна не е
допуснато до касационно обжалване с Определение №737/17.10.2012г. по
търг. дело №68/2012г. на ВКС, II т.о, поради което е влязло в законна сила.
Съгласно чл.223, ал.1 ГПК, постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. В съдебната
практика се приема, че под установително действия в посочената норма следва
да се разбира сила на пресъдено нещо (СПН).
В случая, това означава, че на основание чл.223, ал.1 ГПК, в отношенията
между ТД К. – трето лице помагач на страната на ищеца СТРОИТЕЛНА
ФИРМА „ А.-**” ЕООД и насрещната страна „Б.-**“ ЕООД, е налице СПН по
разрешените с влязлото в сила Решение №106/20.12.2010г. по т.д. №48/2009 на
Окръжен съд-Пазарджик въпроси, че са налице извършени от СТРОИТЕЛНА
13
ФИРМА „ А.-**” ЕООД СМР по протоколи обр. 19 от № 1 до № 7 от
29.09.2008 год. по договор за строителство на обект „Туристически комплекс -
Хижа С.“ - курорт П., на обща стойност 786 386,40 лв, респ. че искът за
заплащане на останалите СМР, над сумата от 356 315,46 лв, до пълния размер
на предявения иск от 1 164 842,90 лв., т.е. по протоколи обр.19, от №8 до №19,
е неоснователен, в това число, поради извършеното с решението прихващане
на вземането на СТРОИТЕЛНА ФИРМА „ А.-**” ЕООД от 786 386,40 лв, с
насрещни вземания на „Б.-**“ЕООД към СТРОИТЕЛНА ФИРМА „ А.-**”
ЕООД в общ размер на 430 070,94 лв, до размера на по-малкото, въз основа на
което искът е уважен до размер от 356 315,46 лв.
По отношение на разликата между първоначално предявения по т.д.
№48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик размер на иска от 1 185 380,92 лв и
сумата от 1 164 842,90 лв, до която е намален по размер иска след частичен
отказ от иск от „ А.-**” ЕООД, същата касае сумата от 20 583,08 лв с ДДС за
извършени СМР по протоколи обр.19 с №16 и №18. Поради прекратяване на
делото в тази част, по отношение съществуването, основанието и размера на
това вземане не е формирана СПН с влязлото в сила Решение
№106/20.12.2010г. по т.д. №48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик. От страна на
ищеца „Б.-**“ЕООД – в несъстоятелност обаче не бяха ангажирани по
настоящото дело доказателства, установяващи извършването от негова страна
(с негови средства, труд и материали) на СМР по посочените протоколи обр.19
с №16 и №18, на обща 20 583,08 лв с ДДС. Освен това, както се посочи по-
горе, в производството по т.д. №48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик, Б.-**
ЕООД е ответник, а ТД К. – трето лице помагач на ищеца А.-** ЕООД, при
което, на основание чл.232, ал.2 ГПК, това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. В мотивите на
решение е прието, че допусната ССЕ е установила, че за сумата от 20 583,08
лв с ДДС, от А.-** ЕООД е издадена фактура с получател „С.“ЕООД и че
сумата по ф-рата е отразена като заплатена в счетоводството му, което е
задължително в отношенията между третото лице и подпомаганата страна.
Освен това, след като от ищеца А.-** ЕООД е направен отказ от иск в тази
част, от страна на „Б.-**“ЕООД е взето становище, че действително
производството следва да се прекрати в тази част, без да се оспори, че СМР по
посочените протоколи са платени на ищеца от трето лице. В обобщение,
14
претенцията на „Б.-**“ЕООД-в несъстоятелност за стойността на СМР по
протоколи обр.19 с №16 и №18, на обща 20 583,08 лв с ДДС се явява
недоказана и поради това неоснователна.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че самият ищец по
настоящото дело „Б.-**“ ЕООД, се позовава на същите протоколи обр. 19, със
същите стойности и видове СМР по всеки протокол, общо в размер на 1 185
380,92 лв., на които е основало претенцията си срещу него СТРОИТЕЛНА
ФИРМА „А.-**” ЕООД по т.дело №48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик. А
видно от същите, приложени по посоченото дело, в тях като инвеститор
фигурира „Б.**“ЕООД, като строител – СФ“А.-**“ЕООД, за обект -
„Надстройка, преустройство и пристройка на х.С.“, ПИ *******. Протоколи
обр.19 от 1 до 9 са двустранно подписани за инвеститор и за изпълнител, а
останалите от 10 до 19, само от изпълнител.
Въз основа на горното, следва да се приеме за безспорно установено, че
СТРОИТЕЛНА ФИРМА „ А.-**” ЕООД е било подизпълнител на „Б.-**“
ЕООД при извършването на СМР по сключения между последното и ТД К.
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
02.04.2008 г., представляващи: надстройка, преустройство и пристрояване на
хижа „С.'‘ - първи етап тяло „В“, втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“,
находяща се в УПИ *-******, ПИ с идентификатор ********* по КККР на
гр.С., находящ се в местността хижа ,,С.“,ЕКАТТЕ: ******.
Съдът, след като взе предвид формираната с влязлото в сила решение по
т.дело №48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик СПН в отношенията между ТД
К. и „Б.-**“ ЕООД относно вида, обема и стойността на извършените в имота
на ТД К. по договора с ищеца СМР (общо 786 386,40 лв по протоколи обр.19
от 1 до 7), както и че същите са извършени от подизпълнителя СТРОИТЕЛНА
ФИРМА „ А.-**” ЕООД, но не са му платени от „Б.-**“ ЕООД, с оглед на
което е постановено й осъдителното решение срещу последното за сумата 356
315,46 лв, представляваща неизплатени видове СМР по протоколи обр. 19 от
№ 1 до № 7 от 29.09.2008 год. по договор за строителство на обект „
Туристически комплекс - Хижа С. „ - курорт П., след извършено прихващане
между дължимата сума 786 386,40 лв. — стойност на извършените и
неплатени СМР с насрещно вземане на „Б.-**“ЕООД за сумата 430 070,94 лв.,
15
намира, че „Б.-**“ЕООД е материалноправно легитимирана да иска от ТД К.
връщане на получено по разваления помежду им договор, но само относно
стойността на извършените в имота на последното СМР, които на свой ред
„Б.-**“ ЕООД е заплатило на подизпълнителя СТРОИТЕЛНА ФИРМА „А.-**”
ЕООД. Този извод е основан на общия принцип при института на
неоснователното обогатяване, че не се допуска неоснователно разместване на
имуществени блага. В хипотезата на получено на отпаднало основание, което
в конкретния случай по делото е в резултат на разваляне на сключения между
страните договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
02.04.2008 г., ищцовата страна може да се иска връщане на полученото от
ответника по разваления договор, но само доколкото действително е
престирала в полза на другата страна и съобразно обема на извършената
престация по разваления договор, т.е. до размера на настъпилото разместване
на имуществени блага от патримониума на Б.-** ЕООД в полза на ТД К..
Според настоящата инстанция, то е съответно на размера на вземането Б.-**
ЕООД от 430 070,94 лв, с което е извършеното прихващане на задължението
му към „А.-**” ЕООД за стойността на извършените от последното СМР в
хижа С., собственост на ответника ТД К.. За разликата над сумата от
430 070,94 лв, до пълния размер на установената с вл. в сила решение по т.д.
№48/2009 на Окръжен съд-Пазарджик стойност на извършените в имота на ТД
К. СМР в размер на 786 386,40 лв., „Б.-**“ЕООД не е материалноправно
легитимирана да иска връщане стойността на СМР на отпаднало основание,
тъй като не се установи да е извършило СМР на такава стойност със свои със
свои материали, средства и труд, нито да е заплатило на подизпълнителя „А.-
**” ЕООД за вложените материали, средства и труд, над сумата от 430 070,94
лв., до пълната им стойност от 786 386,40 лв, при което липсва разместване на
имуществени блага от патримониума на Б.-** ЕООД в полза на ТД К.,
съизмеримо с посочената разлика, над сумата от 430 070,94 лв, което да
подлежи на връщане поради развалянето на договора между страните.
Между страните не е спорно, а и от материалите по приложеното към
настоящото дело гр. дело №12/2013г. по описа на ОС-С. се установява, че с
постановеното по същото дело Решение №467/25.09.2015г. е извършено
прихващане на вземането на „Б.-**“ЕООД към Сдружение ТД“К.“, гр.С. за
сумата от 216 651,14 лв, представляваща стойност на подобрение, изпълнено в
16
хижа С., к.к. П., област С., дължимо на отпаднало основание, поради
развалянето на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда
от 02.04.2008 г., с насрещно вземане на Сдружение ТД“К.“, гр.С. в размер на
296 551,03 лв по изп. дело №***/****г. на ДСИ при РС-С., до размера на по-
малкото. На основание извършеното прихващане, с посоченото решение е
отхвърлен предявеният, на основание чл.134 ЗЗД, иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД от
„И.а.б.“АД, като кредитор и процесуален субституент на „Б.-** ЕООД за
осъждане на Сдружение ТД“К.“, гр.С. да заплати, на основание чл.55, ал.1, т.3
ЗЗД, на „Б.-** ЕООД сумата от 216 651,14 лв, представляваща стойност на
подобрение, изпълнено в хижа С., к.к. П., област С., дължимо на отпаднало
основание, поради развалянето на договор за учредяване право на строеж
върху недвижим имот, срещу задължение за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда от 02.04.2008 г. Решението е влязло в сила в
посочената част.
По същото дело е постановено и Решение №239/22.05.2017г./22.05.2017г., с
което е отхвърлен като неоснователен искът на „И.а.б.“АД, като кредитор и
процесуален субституент на „Б.-** ЕООД за осъждане на Сдружение ТД“К.“,
гр.С. да заплати, на основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, на „Б.-** ЕООД разликата
над сумата от 216 651,14 лв, до предявения размер от 955 120 лв,
представляващи стойността на подобрение, изпълнено в хижа С., к.к. П.,
област С., дължимо на отпаднало основание, поради развалянето на договор
за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу задължение за
надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 12.02.2013г., до окончателно плащане.
Така постановеното Решение №239/22.05.2017г./22.05.2017г.. по гр. дело
№12/2013г. по описа на ОС-С. обаче е обезсилено и е прекратено
производството по делото в тази част с влязло в сила Решение
№229/23.11.2017г. по в.гр.дело №515/2017г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив.
В обобщение на гореизложеното, влязлото в сила Решение
№467/25.09.2015г. гр. дело №12/2013г. по описа на ОС-С., е постановено по
спор между страните по настоящото дело (иницииран на основание чл.134
ЗЗД от процесуален субституент - кредитор на Б.-** ЕООД), касаещ вземане
на „Б.-** ЕООД към Сдружение ТД“К.“, гр.С. за плащане/връщане на
17
стойността на извършени в имота на последното СМР на стойност 216 651,14
лв, дължими на отпаднало основание, поради развалянето на договор за
учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу задължение за
надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., което
вземане е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на Сдружение
ТД“К.“, гр.С. в размер на 296 551,03 лв, до размера на по-малкото. От
постановеното решение е видно, че вземането, предмет на иска, съответства
на размера на вземането на кредитора, предявил на основание на чл.134 ЗЗД
иска от името на „Б.-** ЕООД, като до пълния предявен по делото размер на
вземането на „Б.-**“ЕООД, претенцията не е разгледана поради
недопустимост, като делото е прекратено. Самият ищеца признава в ИМ, че
вземането му към ответника за връщане на полученото на отпаднало
основание по разваления договор помежду им следва да се намали със сумата
от 216 651,14 лв, предвид извършеното прихващане с насрещното вземане на
ответника в по-голям размер и че претенцията му по настоящото дело е за
остатъка, след извършеното прихващане с Решение №467/25.09.2015г. гр. дело
№12/2013г. по описа на ОС-С..
Тъй като премета на настоящото дело е именно връщане на полученото от
ответника на отпаднало основание по разваления договор от 02.04.2008 г.,
сключен между него и ищеца, съдът намира, че установената по делото
стойност на престираното от „Б.-**“ ЕООД по договора с ТД К., а именно -
сумата от 430 070,94 лв, която „Б.-**“ ЕООД е заплатило чрез прихващане за
извършените от подизпълнителя „А.-**“ ЕООД в имота на ТД „К.“ СМР,
следва да се намали със сумата от 216 651,14 лв, с оглед извършеното чрез
прихващане с Решение №467/25.09.2015г. гр. дело №12/2013г. по описа на ОС-
С. погасяване на част от вземането на „Б.-**“ЕООД към ТД К. за връщане на
стойността на извършените в имота на последното СМР на отпаднало
основание, предявена в това производство.
В заключение, съдът приема, че стойността на СМР, която „Б.-**“ЕООД е
материалноправно легитимирано да иска от ТД К. да му върне като получена
на отпаднало основание, по разваления помежду им договор за надстрояване,
преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., е в размер на
213 419,80 лв. Над тази сума, до пълния предявен по делото размер от 968
729.78лв - стойност на изпълнени СМР-подобрения в обект-надстройка,
18
преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори етап
тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *********, ПИ с
идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа
,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, искът е неоснователен, в това число, с оглед
извършеното с Решение №467/25.09.2015г. гр. дело №12/2013г. по описа на
ОС-С. прихващане с насрещно вземане на ТД К. до размер от 216 651,14 лв.
Предвид горното, следва да се обсъди на първо място възражението на
ответника за погасяване на главния иск, до посочения размер от 213 419,80 лв,
до който е доказан, по давност. Според настоящата инстанция, същото се
явява неоснователно. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум
на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието е
налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може
да се иска обратно, докато то съществува. Затова, вземането става изискуемо
от деня, в който отпада основанието. В настоящия случай, основанието, на
което се твърди да са извършени процесните СМР в имота на ответника, а
именно - договорът за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда
от 02.04.2008 г., е отпаднало с влизане в сила на съдебното решение са
развалянето му, а именно – 19.11.2013г. От този момент е започнал да тече 5-
годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД. Исковата молба, по която е
образувано първоинстанционното дело е заведена в съда на 23.08.2018г.,
поради което е подадена преди изтичане на 5-годишния давностен срок до
19.11.2018г. Във връзка с постановките на Постановление № 1 от 28.05.1979 г.
на Пленума на ВС и предмета на предявения иск за връщане на получено на
отпаднало основание, неоснователни са възраженията на ответника, че с
изтичането на срока на договора на 8.12.2009 год. е започнал да тече 5-
годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, в който ищецът е могъл да претендира
плащане на извършените подобрения в имота и че същият е изтекъл на
8.12.2014год., преди ищецът да е предявил иск за вземанията си за стойността
на изпълнените СМР.
На следващо място, следва да се разгледа направеното от ответника
възражение за прихващане на вземането на ищеца, предмет на главния иск, за
сумата от 213 419,80 лв - стойност на изпълнени СМР в обект-надстройка,
преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори етап
тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *********, ПИ с
идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа
19
,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, подлежаща на връщане на отпаднало основание,
поради разваляне на договор за надстрояване, преустройство и пристрояване
на сграда от 02.04.2008 г., с насрещни вземания на ответника на ТД“К.“гр.С.
към ищеца „Б.-**“ЕООД-в несъстоятелност в общ размер на 1 128 435.17лв.,
съставляващи приети вземания на кредитора ТД“К.“ гр.С. по т.д.
№248/2015год. по описа на ПОС съгласно списък на приетите от синдика
вземания по т.д. №248/2015г. по описа на ОС-Пловдив, до размера на по-
малкото от тях.
Според настоящата инстанция, така направеното възражение за прихващане
правилно е било прието за разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като
са били налице предпоставките по чл.645, ал.1 и 2 ТЗ. В съдебната практика
няма спор, че е допустимо извършването на материалноправно възражение за
прихващане от ответник, който има качеството на кредитор на
несъстоятелността, по предявен срещу него иск за попълване на масата на
несъстоятелност (напр. Решение № 52 /28.09.2015 г. по т. д. № 509/2014 г. на I
т.о. на ВКС).
Съгласно чл.645, ал.1 ТЗ, Кредитор може да извърши прихващане със свое
задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са
били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането
му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност
или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако
еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това
решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на
изискуемостта, съответно еднородността. Според чл.645, ал.2 ТЗ,
Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
Според посоченото в отговора, сумата от общо 1 128 435.17лв, с която се
прави прихващане, е формирана от следните вземания на ТД“К.“ към „Б.-
**“ЕООД-в несъстоятелност:
- сумата в размер на 325 945,36 лв, установено и прието в производството по
несъстоятелност на ищеца вземане на ТД“К.“;
- сумата в размер на 199 919,31 лв, установено и прието в производството по
несъстоятелност на ищеца вземане на „Х.м.“ООД, прехвърлено на ТД“К.“ с
договор за цесия от 16.05.2017г.;
20
- сумата в размер на 602 570,50 лв, установено и прието в производството по
несъстоятелност на ищеца вземане на „А.-**“ЕООД, прехвърлено на ТД“К.“ с
договор за цесия от 16.05.2017г..
От данните по делото се установява, че горепосочените вземания за
предявени в производството по несъстоятелност на „Б.-**“ЕООД-в
несъстоятелност по т.д. №284/2015г. по описа на ОС-Пловдив, включени са в
списъците на приети от синдика вземания на чл.693 ТЗ, които впоследствие са
одобрени от съда по несъстоятелността. Вземането за сумата от 325 945,36 лв
е предявено от ТД“К.“, а вземането за сумата от 602 570,50 лв – от „А.-
**“ЕООД, като и двете са включени в списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Б.-**“ЕООД – в несъстоятелност, предявени в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в ТР на 01.10.2015г., който е одобрен с
определение №2389/03.12.2015г. по т.д. №284/2015г. на ОС-Пловдив.
Вземането за сумата от 199 919,31 лв е предявено от „Х.м.“ЕООД и е прието и
включено в допълнителен списък №1 на приетите от синдика вземания,
предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, който е одобрен с Определение
№396/03.12.2016г. по т.д. №284/2015г. на ОС-Пловдив. Следователно, тези
вземания следва да се считат за приети по см. на чл.693 ТЗ. По делото не са
налице доказателства съществуването на тези вземания да е оспорено по
исков ред в законоустановените срокове по реда на чл.694 ТЗ, а по партидата
на ищцовото дружество в ТР няма публикувани промени в одобрените от съда
по несъстоятелността списъци на приети и неприети вземания, посочени по-
горе.
Тъй като се касае за отделни вземания, за които ответникът не е посочил
поредност на разглеждане, съдът съобрази в тази връзка данните по делото
относно настъпването на изискуемостта на всяко от тези вземания, с оглед
разпоредбата на чл. 104, ал.2 ЗЗД, според която, при направено изявление за
прихващане, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. С други
думи, прихващането на ищцовото вземане за сумата от 213 419,80 лв -
стойност на изпълнени СМР в обект-надстройка, преустройство и
пристрояване на хижа „С.'‘, с насрещните вземания на ответника, посочени
по-горе, ще се извърши в поредност според момента, от който е могло да се
извърши прихващането, който зависи от настъпването на изискуемостта на
21
активното вземане.
В случая, от данните обявените по партидата в ТР на „Б.-**“ЕООД – в
несъстоятелност актове относно производството по несъстоятелност на
дружеството е видно, че вземането в размер на 199 919,31 лв, предявено и
прието в производството по несъстоятелност на ищеца от „Х.м.“ООД, като
впоследствие е прехвърлено на ТД“К.“ с договор за цесия от 16.05.2017г. (на
л.218-219 от първоинстанционното дело), за което прехвърляне е уведомен
длъжника „Б.-**“ЕООД-в несъстоятелност, чрез синдика Д. Й. (л.220).
Следователно, титуляр на вземането е станало ТД „К.“. Установява се , че
вземането е възникнало, респ. съществувало преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност на „Б.-**“ЕООД – в
несъстоятелност – 10.07.2015г., тъй като произтича от тристранна спогодба и
договор за встъпване в дълг от 14.01.2008г., въз основа на което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №2700/2009г. на РС-Пазарджик и
изп. лист от 29.09.2009г. Съдът намира, че с оглед момента на издаването на
изп. лист, това вземане е станало изискуемо, преди останалите 2 вземания на
ответника, с които е направено възражение за прихващане, поради което ще се
разгледа по същество първо по ред.
Тъй като основанието, на което са извършени процесните СМР в имота на
ответника, а именно - договорът за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., е отпаднало с влизане в сила на
съдебното решение за развалянето му, а именно – 19.11.2013г., то от този
момент е възникнало насрещното задължението на ответника към ищеца за
връщане на полученото на отпаднало основание. Следователно, вземането на
ищеца за сумата от 213 419,80 лв - стойност на изпълнени СМР в обект-
надстройка, преустройство и пристрояване на хижа „С.“ е възникнало също
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки по
чл.645, ал.1 ТЗ за извършване на прихващане между вземането на ищеца Б.-**
ЕООД за сумата от 213 419,80 лв - стойност на СМР, извършени в имота на ТД
„К.“ по разваления помежду им договор за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда от 02.04.2008 г. и вземането на ТД “К.“ в размер на
199 919,31 лв по тристранна спогодба и договор за встъпване в дълг от
14.01.2008г., въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение
22
по ЧГД №2700/2009г. на РС-Пазарджик и изп. лист от 29.09.2009г., придобито
с договор за цесия от 16.05.2017г., до размера на по-малкото от двете. Това е
така, тъй като и двете вземания са съществували преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, били са насрещни и
еднородни, като вземането на ТД „К.“ е било изискуемо. След извършеното
прихващане, насрещното вземане на ТД “К.“ в размер на 199 919,31 лв се
погасява изцяло, а вземането на Б.-** ЕООД по предявения главен иск за
сумата от 213 419,80 лв се погасява до размер от 13 500,49 лв.
По отношение така формирания остатък от вземането на ищеца за сумата от
13 500,49 лв, следва да се извърши прихващане на същия със следващото по
ред на настъпване на изискуемостта вземане на ТД“К.“, предявено с
направеното по делото възражение за прихващане. В случая, това се явява
вземането на ТД“К.“, в размер на общо 325 945,36 лв, произтичащо от
Решение №8/11.03.2011г. по г.д.№150/2010г. по описа на ОС-С., за което е
издаден изп. лист №*/********г., както и от Решение №196/06.06.2012г. по
т.д. №109/2011г. на ОС-С., за което е издаден изп. лист от 03.12.2013г. ). Както
се посочи по-горе, същото е предявено в производството по несъстоятелност
на ищеца от ТД К., включено е в списъка на приетите от синдика вземания,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в ТР на 01.10.2015г., който е
одобрен с определение №2389/03.12.2015г. по т.д. №284/2015г. на ОС-Пловдив
Следователно, това вземане следва да се счита за прието по см. на чл.693 ТЗ.
От данните по делото не се установява съществуването му да е оспорено от
длъжника или друг кредитор по исков ред в законоустановените срокове по
реда на чл.694 ТЗ. Ето защо и доколкото същото е с характер на прието
вземане по см. на чл.693 от ТЗ, въпросът за съществуването му в отношенията
между „Б.-**“ЕООД и ТД К. не може да се преразглежда в настоящото
производство, в аспекта на възраженията на ищцовото дружество в отговора
на въззивната жалба, че с това вземане вече веднъж било извършено
прихващане в производството по гр.дело №12/2013г. на ОС-С.. Освен това, ако
хипотетично се приеме, че това е така, следва да се има предвид, че в
производството по гр.дело №12/2013г. на ОС-С. е извършено прихващане на
вземането на „Б.-**“ЕООД към Сдружение ТД“К.“, гр.С. за сумата от
216 651,14 лв, представляваща стойност на подобрение, изпълнено в хижа С.,
к.к. П., област С., дължимо на отпаднало основание, поради развалянето на
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу
23
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
02.04.2008 г., с насрещно вземане на Сдружение ТД“К.“, гр.С. в размер на
296 551,03 лв по изп. дело №***/****г. на ДСИ при РС-С., до размера на по-
малкото. Това означава, че насрещото вземане на ТД К. не е погасено изцяло, а
само до размер на 216 651,14 лв, т.е. от вземането на ТД К. е налице остатък от
79 899,89 лв, с който може да се извърши последващо прихващане.
От данните за вземането в списъка на приетите от синдика вземания е
видно, че вземането на ТД“К. в размер на 325 945,36 лв е възникнало преди
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на „Б.-
**“ЕООД – 10.07.2015г., тъй като е въз основа на Решение №8/11.03.2011г. по
г.д.№150/2010г. по описа на ОС-С., по което е издаден изп. лист
№*/********г., както и от Решение №196/06.06.2012г. по т.д. №109/2011г. на
ОС-С., за което е издаден изп. лист от 03.12.2013г. Предвид настъпилата
изискуемост на това вземане, с издаването на посочените изп. листове, съдът
намира, че са налице материалноправните предпоставки по чл.645, ал.1 ТЗ за
извършване на прихващане на остатъка от вземането на ищеца Б.-** ЕООД за
връщане на сумата от 13 500,49 лв – стойност на СМР, извършени в имота на
ТД „К.“ по разваления помежду им договор за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., с вземането на ТД“К.“ в размер на
325 945,36 лв по Решение №8/11.03.2011г. по г.д.№150/2010г. по описа на ОС-
С., по което е издаден изп. лист №*/********г., както и по Решение
№196/06.06.2012г. по т.д. №109/2011г. на ОС-С., за което е издаден изп. лист от
03.12.2013г, имащо характер на прието вземане по см. на чл.693 ТЗ в
производството по несъстоятелност на Б.-** ЕООД, до размера на по-малкото
от двете.
Така, вследствие извършеното прихващане, остатъкът от вземането на
ищеца по главния иск, в посочения размер от 13500,49 лв, се погасява изцяло.
Предвид това, не следва да се разглежда възражението на прихващане на
ответника със вземането му в размер на 602 570,50 лв, установено и прието в
производството по несъстоятелност на ищеца като вземане на кредитора „А.-
**“ЕООД, прехвърлено на ТД“К.“ с договор за цесия от 16.05.2017г.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният от „Б.-**“ЕООД- в
несъстоятелност, ЕИК:**********, представлявано от синдика Д. Г. Й., иск за
осъждане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО
24
ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** да му заплати сумата 968 729,78лв.,
представляващи стойността на изпълнени СМР в обект-надстройка,
преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори етап
тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *********, ПИ с
идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа
,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, получена на отпаднало основание, поради разваляне
на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
02.04.2008г., обективиран в нотариален акт №**, том *, рег. №**** по н.д.
№***/**** год. на нотариус М.К., изменен с нотариален акт за изменение на
нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
26.09.2008 г. №**, том **, рег. № **** по н.д.№***/****год. на нотариус М.К.,
ведно със законната лихва върху главницата от 968 729,78лв., считано от
датата на предявяване на настоящия иск-2308.2018год., до окончателното и
изплащане, се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, като до
размер на сумата от 213 419,80 лв, искът се отхвърля поради прихващане с
насрещно вземане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** в размер на
199 919,31 лв - по тристранна спогодба и договор за встъпване в дълг от
14.01.2008г., въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ЧГД №2700/2009г. на РС-Пазарджик и изп. лист от 29.09.2009г., придобито
с договор за цесия от 16.05.2017г., което се погасява изцяло, след което
остатъкът от вземането на ищеца от 13500,49 лв се погасява чрез прихващане
с насрещно вземане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** в размер на
325 945,36 лв по Решение №8/11.03.2011г. по г.д.№150/2010г. по описа на ОС-
С., по което е издаден изп. лист №*/********г., както и по Решение
№196/06.06.2012г. по т.д. №109/2011г. на ОС-С., за което е издаден изп. лист от
03.12.2013г., до размера на по-малкото от двете вземания.
С оглед отхвърлянето на главния иск, като неоснователен следва да се
отхвърли и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД на „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК:**********, представлявано от синдика Д. Г. Й. за осъждане на
СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
„К.“, гр.С., ЕИК:******** да му заплати сумата 295 314,05 лв.,
25
представляваща обезщетение за забава на плащанията върху главницата от 968
729.78 лв., дължимо за периода от 21.08.2015 год., до 21.08.2018 год.
Гореизложеното налага да се отмени изцяло обжалваното Решение
№20312/09.10.2020г. по гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен съд-С., вкл.
относно отхвърлянето на възражението за прихващане на ответника, както и в
частта за разноските, вместо което ще се постанови решение, с което ще се
отхвърли предявеният от Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********,
представлявано от синдика Д. Г. Й. иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за осъждане на
СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
„К.“, гр.С., ЕИК:******** да му заплати сумата 968 729,78лв.,
представляваща стойността на изпълнени СМР в обект-надстройка,
преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори етап
тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *********, ПИ с
идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа
,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, като получена на отпаднало основание, поради
разваляне на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда
от 02.04.2008г., обективиран в нотариален акт №**, том *, рег. №**** по н.д.
№***/**** год. на нотариус М.К., изменен с нотариален акт за изменение на
нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от
26.09.2008 г. №**, том **, рег. № **** по н.д.№***/****год. на нотариус М.К.,
ведно със законната лихва върху главницата от 968 729,78 лв., считано от
датата на предявяване на настоящия иск-2308.2018год., до окончателното и
изплащане, като до размер на сумата от 213 419,80 лв, искът се отхвърля
поради прихващане с насрещно вземане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА
ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** в размер на
199 919,31 лв - по тристранна спогодба и договор за встъпване в дълг от
14.01.2008г., въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ЧГД №2700/2009г. на РС-Пазарджик и изп. лист от 29.09.2009г., придобито
с договор за цесия от 16.05.2017г., което се погасява изцяло, след което
остатъкът от вземането на ищеца от 13500,49 лв се погасява чрез прихващане
с насрещно вземане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** в размер на
325 945,36 лв по Решение №8/11.03.2011г. по г.д.№150/2010г. по описа на ОС-
26
С., по което е издаден изп. лист №*/********г., както и по Решение
№196/06.06.2012г. по т.д. №109/2011г. на ОС-С., за което е издаден изп. лист от
03.12.2013г., до размера на по-малкото от двете вземания.
С въззивното решение ще се отхвърли като неоснователен и акцесорният
иск по чл.86 ЗЗД на „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********,
представлявано от синдика Д. Г. Й. за осъждане на СДРУЖЕНИЕ С
НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С.,
ЕИК:******** да му заплати сумата 295 314,05 лв., представляваща
обезщетение за забава на плащанията върху главницата от 968 729.78 лв.,
дължимо за периода от 21.08.2015 год., до 21.08.2018 год.
По разноските:
На основание чл.620, ал.5 ТЗ, във връзка с чл.78, ал.6 ГПК, ще бъде осъдено
осъди „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********, представлявано от
синдика Д. Г. Й. да заплати от масата на несъстоятелността, по сметката на
Окръжен съд-С., дължимата държавна такса за първоинстанционното
производство по гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен съд-С. в размер на
50 561,75лв, както и да заплати по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата
от 25 280,88 лв държавна такса за въззивното производство по в. гр. дело
№487/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, както и на основание
чл.294, ал.2 ГПК да заплати по сметка на ВКС сумата от 30 лв държавна такса
за допускане до касация и сумата от 25 280,88 лв държавна такса за
разглеждане на касационната жалба, дължими за производството по гр.дело
№3587/2021г. по описа на ВКС, II г.о.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК:**********, представлявано от синдика Д. Г. Й. ще бъде осъдено да
заплати от масата на несъстоятелността, в полза на СДРУЖЕНИЕ С
НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С.,
ЕИК:********, сторените пред първата инстанция по гр.дело №63/2018г. по
описа на Окръжен съд-С. разноски от 4500 лв за адв. хонорар и 15 лв за
държавна такса, сторените по в.гр.дело №652/20г. на Апелативен съд-Пловдив
разноски за държавна такса от 25 280,88 лв, разноските за адвокатско
възнаграждение от 4500 лв, сумата от 15 лв за държавна такса по частна жалба
и сумата от 250 лв депозит за вещо лице, сторените разноски в производството
по гр.дело №3587/2021г. по описа на ВКС в размер на 1700 лв за адвокатско
27
възнаграждение, както и разноските по настоящото производство по в.гр.дело
№487/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в размер на 850 лв за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №20312/09.10.2020г. по гр.дело №63/2018г. по
описа на Окръжен съд-С., ВМЕСТО КОЕТО постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК:**********, представлявано от синдика Д. Г. Й. иск по чл.55, ал.1, т.3
ЗЗД за осъждане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** да му заплати
сумата 968 729,78лв., представляваща стойността на изпълнени строително-
монтажни работи (СМР) в обект-надстройка, преустройство и пристрояване
на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“,
находяща се в УПИ *********, ПИ с идентификатор ********* по КККР на
гр.С., находящ се в местността хижа ,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, собственост на
ответника, като получена на отпаднало основание, поради разваляне на
сключения между „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:********** и
СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
„К.“, гр.С., ЕИК:******** договор за учредяване право на строеж върху
недвижим имот, срещу задължение за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда от 02.04.2008г., обективиран в нотариален акт №**,
том *, рег. №**** по н.д.№***/**** год. на нотариус М.К., изменен с
нотариален акт за изменение на нот.акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и
пристрояване на сграда от 26.09.2008 г. №**, том **, рег. № **** по н.д.
№***/****год. на нотариус М.К., ведно със законната лихва върху главницата
от 968 729,78 лв., считано от датата на предявяване на настоящия иск-
2308.2018год., до окончателното и изплащане, КАТО ДО РАЗМЕР НА
СУМАТА ОТ 213 419,80 лв, ИСКЪТ СЕ ОТХВЪРЛЯ поради прихващане с
насрещно вземане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** в размер на
199 919,31 лв - по тристранна спогодба и договор за встъпване в дълг от
28
14.01.2008г., въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ЧГД №2700/2009г. на РС-Пазарджик и изп. лист от 29.09.2009г., придобито
с договор за цесия от 16.05.2017г., което се погасява изцяло, след което
остатъкът от вземането на ищеца от 13500,49 лв се погасява чрез прихващане
с насрещно вземане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** в размер на
325 945,36 лв по Решение №8/11.03.2011г. по г.д.№150/2010г. по описа на ОС-
С., по което е издаден изп. лист №*/********г., както и по Решение
№196/06.06.2012г. по т.д. №109/2011г. на ОС-С., за което е издаден изп. лист от
03.12.2013г., до размера на по-малкото от двете вземания.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК:**********, представлявано от синдика Д. Г. Й. акцесорен иск по чл.86
ЗЗД за осъждане на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:******** да му заплати
сумата 295 314,05 лв., представляваща обезщетение за забава на плащанията
върху главницата от 968 729.78 лв., дължимо за периода от 21.08.2015 год., до
21.08.2018 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, във връзка с чл.78, ал.6 ГПК, „Б.-
**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********, представлявано от синдика
Д. Г. Й. да заплати от масата на несъстоятелността, по сметката на Окръжен
съд-С., дължимата държавна такса за първоинстанционното производство по
гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен съд-С. в размер на 50 561,75лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, във връзка с чл.78, ал.6 ГПК, „Б.-
**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********, представлявано от синдика
Д. Г. Й. да заплати от масата на несъстоятелността, по сметката на Апелативен
съд-Пловдив, сумата от 25 280,88 лв държавна такса за въззивното
производство по в. гр. дело №487/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,
ОСЪЖДА, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, във връзка с чл.78, ал.6 и чл.294,
ал.2 ГПК, „Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********,
представлявано от синдика Д. Г. Й. да заплати от масата на несъстоятелността,
по сметката на Върховния касационен съд, сумата от 30 лв държавна такса за
допускане до касация и сумата от 25 280,88 лв държавна такса за разглеждане
на касационната жалба, дължими за производството по гр.дело №3587/2021г.
по описа на ВКС, II г.о.
29
ОСЪЖДА Б.-**“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:**********,
представлявано от синдика Д. Г. Й. да заплати от масата на несъстоятелността,
в полза на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО
ДРУЖЕСТВО „К.“, гр.С., ЕИК:********, сторените пред първата инстанция
по гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен съд-С. разноски от 4500 лв за адв.
хонорар и 15 лв за държавна такса, сторените по в.гр.дело №652/20г. на
Апелативен съд-Пловдив разноски за държавна такса от 25 280,88 лв,
разноските за адвокатско възнаграждение от 4500 лв, сумата от 15 лв за
държавна такса по частна жалба и сумата от 250 лв депозит за вещо лице,
сторените разноски в производството по гр.дело №3587/2021г. по описа на
ВКС в размер на 1700 лв за адвокатско възнаграждение, както и разноските по
настоящото производство по в.гр.дело №487/2023г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив в размер на 850 лв за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30