Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр.
д. № 6 703 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че Я.К.К. дължи
на “У.Б.” АД следните суми:
- 41
7111,63 евро главница по договор за банков ипотечен кредит от 14.08.2008.г.
плюс законната лихва от 25.04.2013г. до окончателното изплащане;
- 1 851,19
евро възнаградителна лихва за периода от 05.07.2012г. до 24.04.2013 г.;
-
720,00 евро наказателна лихва върху падежираните, но незаплатени вноски за
периода 05.07.2012 г.- 12.01.2013 г.;
-
510,00 евро наказателна лихва върху 44 822,41 евро за периода 12.01.2013
г.-25.04.2013 г.
-
104,28 евро- такси, дължими по тарифата на банката към 23.04.2013 г. „У.Б.“ АД
е със седалище и адрес на управление ***, пл. “**********Я.К. е със съдебен
адрес – адвокат Д.Ж.,***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.К.К. да заплати на „У.Б.“ АД 5 858,17 лева разноски по настоящото
дело, както и 1 756,22 лева разноски по заповедното производство.
[3] ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение от
04.12.2013 г., издадена по гр. д. 18 276/2013 г. от СРС, 60-ти с-в, в
частта за договорна лихва над 3 081,19 евро до 4 763,49 евро.
[4] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка
с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „У.Б.“ АД срещу Я.К. за
следните суми:
-
над 720,00 евро до 1 209,07 евро наказателна лихва за падежираните, но
незаплатени вноски по договора за кредит за периода от 12.01.2013 г. до
25.04.2013 г.;
-
над 510,00 евро до 1 703,23 евро наказателна лихва върху 44 822,41
евро за периода 05.07.2012 г.-12.01.2013 г.
[5] ОСЪЖДА „У.Б.“ АД да заплати на Я.К.
132,91 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[6]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[7]
Ако ответницата подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 756,22 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу
решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 65,80 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът
ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред
първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[8]
В искова молба от 30.09.2015 г. „у.б.“ (Б.) е заявил, че с ответницата Я.К. е
бил сключил договор за заем. По този договор Б. е бил заемодател, а Я.К. е била
заемополучател, като Б. е предоставил 50 000,00 евро заем на Я.К..
[9] Я.К.
не е заплатила вноски. Затова Б. е превърнал кредита в предсрочно изискуем,
като е уведомил Я.К. за това. Б. е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу Я.К. и съдът е издал такава заповед за:
-
41 711,63 евро главница;
-
4 763,49 евро лихва за периода 05.07.2012 г.-24.04.2013 г. (1 851,19
евро възнаградителна лихва върху редовна главница; 1 209,07 евро
наказателна лихва върху просрочената главница; 1 703,23 евро наказателна
лихва, начислена върху цялата изискуема част от дълга);
-
104,28 евро такси;
-
1 822,03 лева разноски в заповедното производство.
[10]
След като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Б. моли съда да
приеме за установено, че ответницата Я.К. му дължи описаните суми, както и да
се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ако съдът
отхвърли този иск на Б., ищецът е предявил осъдителен иск за заплащането от Я.К.
на посочените суми (исковата молба, л.
2-7 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 118-121 от делото на СГС)).
2.
На ответника
[11]
Ответникът Я.К. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че кредитът не е
станал предсрочно изискуем, защото с процесната покана Б. не я е уведомил, че
превръща кредита в предсрочно изискуем. Я.К. твърди, че не дължи на Б.
процесните суми, а друга сума, за което те са се договорили чрез електронна
кореспонденция, и чиято изискуемост не е настъпила. Ответницата оспорва и
евентуалния осъдителен иск, като твърди, че той е недопустим, а ищецът вече е
събрал процесните суми от нея чрез продажба на публична продан на неин недвижим
имот, ипотекиран в полза на Б.. Ето защо Я.К. моли съда да отхвърли предявените
искове ( писмения отговор, л. 11-21 от делото на СГС).
3. Насрещни твърдения на ищеца, изложени в допълнителната искова молба
[12]
Б. е оспорил твърденията на Я.К.. Той е заявил, че в поканата, връчена на Я.К.,
е било вписано, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Също така Б.
твърди, че действително между него и Я.К. е била разменена твърдяната
електронна кореспонденция, но тя се е отнасяла за друго вземане на Б. към Я.К.,
и с нея не са били предоговорени условията на процесния договор за заем
(допълнителната искова молба, л. 52-62 от делото на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[13]
На 14.08.2008 г. Б. и Я.К. са сключили договор за банков ипотечен кредит. По
този договор Б. се е задължил да даде в заем на Я.К. 50 000,00 евро, а тя
да му ги върне до 05.08.2032 г., с погасителни вноски от 411,80 лева. Страните
са договорили, че при неплащане в срок се е начислявала лихва за просрочие (договора,
т. 1-3, т. 7, л. 24-27 от делото на СРС). Те също са уговорили, че, ако
кредитополучателят не плати някоя от вноските, целият остатък от кредита е
ставал предсрочно изискуем (т. 29.3 от Общите условия, л. 47 от делото на СГС).
[14]
Я.К. не е изплатила погасителните вноски за
периода юли-декември 2012 г. (заключението на вещото лице М., таблицата
на стр. 12, л. 167-184 от делото на СГС). Затова на 12.01.2013 г. Б. е връчил
на Я.К. покана, с която я е уведомил, че превръща целия кредит в предсрочно
изискуем и я е поканил до 16.01.2013 г. да му заплати 44 822,41 евро (поканата,
л. 22 от делото на СРС; разписката, л. 23 от делото на СРС). Я.К. не е
заплатила тази сума (заключението на вещото лице М., отговор на въпрос 1, л.
181 от делото на СГС). Ето защо на 25.04.2013 г. Б. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Я.К. (заявлението, л. 18 от делото на
СРС). На 04.12.2013 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение за
процесните суми (заповедта, л. 16 от делото на СРС). На 04.02.2014 г. Я.К. е
подала възражение (възражението, л. 13 от делото на СРС).
[15]
За периода 05.07.2012 г.-24.04.2013 г. размерът на възнаградителната лихва
върху редовната главница е бил 1 851,19 евро; размерът на наказателната
лихва върху просрочената главница е бил 1 209,07 евро, а размерът на
наказателната лихва върху цялата изискуема част от дълга е бил 1 703,23
евро (заключението на вещото лице М., т. 4.1., л. 183). Б. е заплатил: 1 822,03 лева държавна такса (л. 9 от делото на СРС); 3 915,65
лева адвокатско възнаграждение (л. 10-12 от делото на СРС); 340,00 лева за вещо
лице (л. 103 и л. 187 от делото на СГС). Я.К. е заплатила: 180,00 лева за вещо
лице (л. 101 и 113 от делото на СГС); 3 500,00 лева на адвокат (л. 197 от
делото на СГС).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[16] Б. е
предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответницата му
дължи главница и лихви по договор за заем.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[17] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.
[18] Съдът установи, че Б. и Я.К. са сключили валиден договор за заем, по който Б. е предоставил на Я.К. 50 000,00 евро в заем. Я.К. не доказа, че този договор е бил предоговорен от нея. Затова съдът приема, че съдържанието на договора между страните е било първоначално уговореното през 2008 г.
[19] Я.К. не е заплатила няколко вноски по заема. Затова Б. редовно е превърнал заема в предсрочно изискуем (липсва изискване поканата да уведомява длъжника за размера на незаплатените от него суми – той има погасителен план и е наясно какво дължи и какво не е платил). Я.К. не е заплатила на Б. сумата, дължима по заема.
[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска за главница, възнаградителна лихва и такси по заема. Затова съдът уважава иска в тази му част.
[21] Б. търси и две наказателни лихви за един и същ период от 05.07.2012 г. (датата на падежа на първата неплатена вноска) до 25.04.2013 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за неизпълнение. Първата наказателна лихва е върху неплатените падежирани вноски за този период. Втората наказателна лихва е върху целия предсрочно изискуем дълг.
[22] Съдът приема, че наказателна лихва върху падежираните, но незаплатени вноски се дължи само до 12.01.2013 г. – когато Б. е превърнала кредита в предсрочно изискуем, а след тази дата се дължи наказателна лихва върху цялата предсрочно изискуема сума. Ако двете лихви се дължат за целия процесен период, би се достигнало до начисляване на две наказателни лихви върху падежираните, но незаплатени вноски до 12.01.2013 г. – веднъж като падежирани незаплатени вноски и втори път като част от цялата предсрочно изискуема сума. Също така би се достигнало до начисляване на наказателна лихва върху целия предсрочно изискуем дълг преди обявяването на предсрочната изискуемост на 12.01.2013 г. – още от 05.07.2012 г. Такъв резултат би бил противоправен. Ето защо съдът не го допуска.
[23] Съдът определя по своя преценка (чл. 162, пр. 1 от ГПК) на 720,00 евро размера на дължащата се наказателна лихва върху падежираните, но незаплатени вноски за периода 05.07.2012 г.-12.01.2013 г. Ето защо съдът уважава иска за тази наказателна лихва за 720,00 евро, като го отхвърля за разликата над 720,00 евро до 1 209,07 евро.
[24] Съдът определя по своя преценка на 510,00 евро размера на дължащата се наказателна лихва върху цялата предсрочно изискуема сума за периода 12.01.2013 г.-25.04.2013 г. Ето защо съдът уважава иска за тази наказателна лихва за 510,00 евро, като го отхвърля за разликата над 720,00 евро до 1 703,23 евро. Тъй като съдът уважава иска за главница и възнаградителна лихва, той не дължи произнасяне по евентуалния иск.
2. По разноските:
[25] Б. търси разноски. Той е направил такива за 6 077,68 лева в настоящото производство, както и 1 822,03 лева разноски по заповедното производство.
[26] Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 44 897,10 евро при предявен размер за 46 579,40 евро. Затова съдът осъжда Я.К. да заплати на Б. 5 858,17 лева разноски по настоящото дело, както и 1 756,22 лева разноски по заповедното производство.
[27] Я.К. също търси разноски. Тя е направила такива за 3 680,00 лева.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 1 682,30 евро при предявен размер от 46 579,40 евро. Затова съдът осъжда Б. да заплати на Я.К. 132,91 лева разноски по делото.
Съдия: