РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Ямбол, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330103187 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадената искова молба от „ЮБЦ" ЕООД -гр.С.,
представлявано от адв.Г., срещу Т. П. Ч. от гр.Я. Ищецът твърди, че последната е сключила
с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.09.2017 г., с който са предоставени
за ползване два мобилни номера с избран тарифен план „Smart L“ с месечна абонаментна
такса от 23.99 с ДДС и тарифен план „Smart L+“ с месечна абонаментна такса от 26.99 с ДДС
за срок от 24 месеца. Издадени са фактури №№ *** г., *** г., *** г.,*** г. за потребените
електронни съобщителни услуги за период на потребление от 15.01.2018 г. до 15.05.2018 г.
Ответницата не е изпълнила задължението си да плати в срок. Това е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати предсрочно договора и да претендира неустойка в размер на
134.94 лв., формирана от трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна
услуга: три такси по 24.99 лв. за тарифен план Smart L+ /без ДДС/ и три по 19.99 лв. за
тарифен план Smart L/без ДДС./ Неустойката е обективирана в издадената фактура №***г.
за периода от 16.05.2018 г. до 15.06.2018 г. Правото на мобилния оператор да претендира
неустойка за предсрочно прекратяване се основава на клауза в индивидуалния договор,
съгласно която с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на“БТК“ ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
1
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг). С договор за цесия от 16.10.2018 г.
вземането в размер на 134.94 лв. е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД на "С. Г. Груп" ЕАД. Последното с договор за цесия от 01.10.2019 г. е
прехвърлило вземането на „ЮБЦ" ЕООД. Длъжникът е уведомен за двете цесии по смисъла
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от упълномощения от първия цедент цесионер и от него в качеството
му на цедент от 01.10.2019 г.. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Поради това се иска
да бъде прието за установено, че ответницата дължи сумата от 134.94 лв., за която е издадена
заповед за изпълнение по заповедното производство и съдът да я осъди да заплати
разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор особеният представител на ответника във връзка с
основателността на исковете възразява, че цесионерът по първия договор не е имал правото
да прехвърли вземането на ищеца, тъй като не е установено да е изпълнил задължението си
по първия договор за плащане на цената, до извършването на което се е задължил да не
прехвърля вземанията на трети лица. Възразява и, че не е доказано цедирането на вземането
по първия договор за цесия, тъй като не е представено приложение №*** към него. От
приложеното потвърждение за цесията не може да бъде индивидуализирано вземането,
предмет на договора. В приложението към втория договор за цесия не е посочено вземането
по кой договор е прехвърлено. Счита представеното извлечение от приложението за негодно
да установи твърдените от ищеца факти. Оспорва уведомяването на длъжника за цесиите.
Намира приложеното уведомление за страдащо от пороци, което го прави невалидно. Освен
това не следва с едно уведомление длъжникът да се уведомява за две цесии. Заявява, че не е
представена фактура за неустойката, а издадената на посочената в ИМ дата фактура се
отнася до други суми. Оспорва настъпването на предсрочно прекратяване на договора,
поради липсата на писмено предизвестие на оператора за това, като счита, че е договорено в
ОУ такова условие за едностранно прекратяване, а не е връчено съобщение на длъжника.
Счита за приложими предпоставките на чл. 87 ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора. Намира
вземането за неустойка за погасено по давност поради изтичане на 3-годишен срок от датата
на предсрочното прекратяване на договора, посочена в ИМ-04.06.2018 г. Счита за нищожни
клаузите за неустойка като противоречащи на добрите нрави. Оспорва същата и по размер,
като възразява, че е прекомерна съгласно чл. 92 ал.2 от ЗЗД. Заявява се още, че фактурите не
са подписани от длъжника и не са му връчени, както и не е получил покана за доброволно
изпълнение и не е узнал за задълженията си.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Договорът между страните, на който ищецът основава исковете си, е представен по
заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС-Договор от 28.09.2017 г. за
2
предоставяне на мобилни услуги чрез ползване на мобилни номера *** и ***, със срок от 24
месеца и съдържа посочените в исковата молба клаузи, вкл. за неустойка. С Декларация-
съгласие от 28.09.2017 г. клиентът е заявил получаването на екземпляр от ОУ и съгласието
си с тях (лист ***от ч.гр.д. № ***г. на ЯРС).
Представените Общи условия на договори между „БТК"ЕАД и абонатите на
предоставени услуги чрез обществената фиксирана съобщителна мрежа на дружеството, са
неотносими към делото, тъй като не уреждат мобилни услуги, каквито са предмет на
процесния договор, а фиксирани телефонни услуги. В писмо от името на „Виваком“ до
клиентите (лист *** от делото) са изброени изменените от оператора общи условия, между
които и ОУ за уреждане на взаимоотношенията между „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги,
предоставяни чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа по
стандарт GSM…, каквито не са представени по делото.
Представени са издадените Месечни сметки за мобилни услуги: №№ *** г., *** г., *** г.,
*** г. за потребените електронни съобщителни услуги за период на отчитане от 15.01.2018 г.
до 14.05.2018 г. и №*** г. за период на отчитане от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. По
последната сметка задължението е за общо 340,11 лв., включващо според стр.*** от
документа неустойка за тарифен план „Smart L“ -59.97 и неустойка за тарифен план „Smart
L+“ – 74,97 лв..
Представен е Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. между
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, с който са
прехвърлени възмездно вземанията, произтичащи от договори, описани в Приложение №
*** /чл. 2 "А" и сл. вр. чл. 1.1/, ведно с обезпеченията, привилегиите, другите им
принадлежности и изтекли лихви, ако има такива. Ищецът е представил по делото като
електронен документ (записан на СД) Приложение № ***, в който е посочено прехвърлено
вземане към ответницата за сумата от 280, 11 лв. Представено е потвърждение за
прехвърляне на вземания, издадено от цедента, съдържащо извлечение от Приложение №
*** към договора за цесия от 16.10.2018 г., посочващо името на ответницата, ЕГН и размер
на прехвърленото вземане- 134,94 лв. В чл. 5 от договора се съдържа изявление за
упълномощаване на цесионера да съобщава цесията на длъжниците, като е подписано и
изрично пълномощно за това с нотариална заверка на подписа от 24.10.2018 г. (на лист ***
от делото).
С чл. 4.3 от договора за цесия от 16.10.2018 г. цесионерът е поел задължение до пълното
изплащане на цената на прехвърлените вземания да не извършва каквито и да е юридически
и/или фактически действия, с които да прехвърля (цедира) вземания, предмет на същия
договор на трети лица. В случай, че направи такова прехвърляне, цесионерът дължи
обезщетение на цедента в размер на 10 % от стойността на вземанията.
На 01.10.2019 г. е сключен договор за цесия, с който "С. Г. Груп" ООД е прехвърлило на
ищеца възмездно вземанията си от физически и юридически лица, подробно
индивидуализирани по основание и размер в Приложение № *** - "Списък на вземания",
3
неразделна част от договора. В представеното Извлечение от Приложение № *** към
договора за цесия от 01.10.2019 г. е посочено вземането към ответницата за сумата от -
134,94 лв. по договори за мобилни услуги, сключени с „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД.
Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД в качеството на цедент по договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника си "С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД-цедент
по договор за цесия от 01.10.2019 г., с което двете цесии се съобщават на длъжника.
Подписът в уведомлението има сходство с този на представляващия цесионера "С. Г. Груп"
ООД по договор за цесия от 16.10.2018 г.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесното вземане, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В случая вземането на ищеца произтича от сключен между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАИ и ответницата договор за предоставяне на мобилни
телефонни услуги, в който се съдържа клауза за неустойка. Същата възниква от
прекратяване на споразумението преди изтичането на уговорения срок по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми. В този случай абонатът дължи на“БТК“ ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява.
По делото са представени месечни сметки, съдържащи паричната стойност на
ползваните мобилни услуги. Не е спорно, че са не са извършени плащания от длъжника,
нито са ангажирани доказателства за установяване на положителния факт на плащане.
Спорно е прекратяването на договора. По делото не са представени релевантните общи
условия, като приложените от ищеца касаят друг вид договори- за фиксирани услуги. Тъй
като тези ОУ са неотносими към спора, съдът не обсъжда основаните на тях възражения на
особения представител на ответника. Ако се приемат доводите му за необходимост от
писмено предизвестие, то тогава самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на
чл. 87 от ЗЗД. В тази насока е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№
1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.).
Ответницата не е изпълнила паричното си задължение до приключване на съдебното дирене,
до който момент може да се приеме, че й е предоставен достатъчен срок от кредитора.
Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за
4
неустойка. Самият ищец претендира прекратяване на договора конклудентно – с действията
по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. За тях
свидетелства и приложената Месечна сметка №***г. за период на отчитане от 15.05.2018 г.
до 14.06.2018 г. Задължението е за общо 340,11 лв., включващо според стр*** от документа
и неустойка за тарифен план „Smart L“ -59.97 лв. и неустойка за тарифен план „Smart L+“ –
74,97 лв. или неустойка общо от 134,94 лв.
Неоснователни са възраженията за нищожност на клаузата за неустойка. Същата е в
съответствие със законовите разпоредби. Специалният Закон за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка - в хипотези на безвиновно
прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги: в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при
едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в
сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни
услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг.
и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да
обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в
съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън
посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.
Ищецът претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от три
стандартни за съответната програма месечни абонамента. Този размер не може да се приеме
за прекомерен по смисъла на чл. 92 ал.2 ЗЗД. При неизпълнение на задълженията на
потребителя да заплати няколко месечни парични задължения се претендират само три
абонаментни такси без ДДС, за да се обезщетят вредите под формата на пропуснати ползи от
такива такси (след прекратяване на договора остават 15 месечни вземания до края на
договорения срок). Поради това възраженията на ответната страна за липса на съразмерност
са неоснователни. Посоченото в отговора Решение № *** от 25.02.2020 г. по т. д. № *** г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС касае различен от настоящия случай -мораторна неустойка, която е
несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение.
Настоящата неустойка е компенсаторна и възниква при съвсем друг тип правоотношение.
Т.е. не може да се приеме, че клаузата за плащане на трите такси е уговорка, която
противоречи на добрите нрави, при положение, че неустойката не надхвърля очакваните
вреди от неизпълнението – съизмерими с пропуснатите месечни такси, определени по
размер при сключване на договора.
Следователно вземането е възникнало в претендирания размер.
Същото е преминало в патримониума на цесионерите.
Възражението относно недоказването на плащането на цената по възмездния договор
за цесия от 16.10.2018 г. не може да бъде споделено. Самите страни по него са договорили
различни последици от неизпълнение на задължението, да не се цедират вземанията на
трети лица до плащането на цената –напр. уговорената санкция, изразяваща се в заплащане
5
на компенсаторна неустойка. Не са договорили претендираните от ответната страна
последици – непораждане на прехвърлителния ефект (целените с цесията правни последици
на договора). Доколкото вземането за цената принадлежи на цедента, той е субектът, който
има правен интерес да се позовава на последиците от неплащането й, а не трети лица, като
длъжниците му. В правомощията на кредитора цедент е да преценя, дали да претендира
изпълнение на насрещната престация или настъпване на правните последици от
неизпълнението й (вкл. санкции).
Вземането към ответницата е включено в списъка –приложение към първия договор,
представен на електронен носител като електронен документ съобразно чл. 184 от ГПК,
както сочи и Потвърждението за цесията, съдържащо извлечение от него. В съдебната
практика по аналогични дела се приема за доказано цедирането на вземания, установено с
прилагането на извлечения от списъците към договорите, обосновано с липсата на
необходимост за визуализиране на всички цедирани вземания. Поради това няма пречка да
се приеме за достатъчно и представеното извлечение от приложението към втория договор за
цесия.
Доколкото уведомяването за двете цесии е извършено с прилагането на съобщението
до длъжника като приложение към исковата молба, няма пречка да бъде извършено с един
документ, чийто издател е упълномощеният от първия цедент цесионер, от своя страна
цедент по втория договор за цесия (в този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.
д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ
т.о, според която поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Същото се отнася и до връчване на уведомление на особения
представител (Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на І т. о. на ВКС). Следва да
се отбележи, че според съдебната практика длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Тригодишният срок по
чл. 111 б.“б“ относно неустойките, ако се приеме, че започва да тече от датата на
прекратяване на договора 04.06.2018 г., не е изтекъл до подаване на заявлението на
11.06.2021 г. по куриер, предвид спирането на давността на основание чл. 3, т. 2 Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, т.е. същата е спряла да тече от
13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение до отмяната му. Съгласно параграф
6
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.
Следователно по смисъла на цитираната законова разпоредба на Параграф 13 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, във вр.чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, спреният давностен срок е
започнал да тече от 21.05.2020 г. и не е изтекъл към 11.06.2021 г.
Поради изложеното искът следва да се уважи.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство. Основателни са възраженията на особения представител, че в
заповедното производство е представен договор за правна защита с удостоверено като
платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., а не 180 лв.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. П. Ч. от гр.Я., ул. „***, ЕГН **********,
дължи на „ЮБЦ" ЕООД -гр.С., ЕИК *** гр.С., район ***, бул. „***, сумата от 134.94 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 28.09.2017 г.,
сключен с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за която сума е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Т. П. Ч. да заплати на „ЮБЦ" ЕООД -гр.С. направените по делото
разноски в размер на 505 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 175
лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
7