Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………..
гр. Варна,
............................... г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора
при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 982/2021 г. на АдмС - Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ), подадена чрез процесуален
представител - Д. О., против Решение № 260260 от 24.02.2021 г. по АНД № 4173/2020 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-012044 от 05.02.2020 г. на Директора на ДИТ – Варна. С отмененото НП на „ИР БГ“ ЕООД с ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 Кодекса на труда (КТ) за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
С жалбата се настоява, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на
приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото поради
преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Поддържа се, че
нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е
санкциониран и срещу какво да организира защитата си. Според касатора
неправилно ВРС приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Изтъква
се ,че уведомлението до НАП е подадено след констатиране, че лицето е допуснато
да полага труд без да е подадено уведомление до НАП. На следващо място,
касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, в която изрично е посочено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ не е
маловажно. Сочи се, че
високите санкции, предвидени от закона за този вид нарушения са израз на
тяхната значителна тежест, с оглед защитата на трудовите права на гражданите. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се постанови ново, с което да се потвърди НП. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Б.Н, касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и
направените искания. Изтъква се отново, че институтът за маловажност, заложен в чл. 28 ЗАНН е
неприложим, като
това е изрично записано в чл. 415в КТ, където е
посочено, че нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ не е маловажно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът в касационното
производство – „ИР БГ“ ЕООД, не представя писмен отговор по жалбата, не
ангажира писмено становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание, за което е редовно призован.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставане в сила на
обжалваното решение на ВРС като правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона и поради липса на основание за отмяна.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ИР БГ“ ЕООД срещу
НП № 03-012044 от 05.02.2020
г., издадено от Директора на Д“ИТ“ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на „ИР БГ“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 63, ал.
2 КТ.
Според НП „ИР БГ“ ЕООД в качеството на работодател е допуснало до работа
лицето Е.Т.К. с ЕГН ********** да престира труд в полза на дружеството,
изпълнявайки трудовите функции на длъжност „работник кухня“, в обект –
сладкарски цел „Сладко изкушение“, стопанисван от наказаното лице, преди да й е
предоставил копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. В НП е посочено, че
нарушението е извършено на 30.12.2019 г., в обект – сладкарски цех „Сладко
изкушение“, находящ се в гр. Варна, ул. „Мащерка“ № 9, стопанисван от „ИР БГ“
ЕООД, към който момент е следвало на лицето да е връчено копие от уведомлението
за регистрация на трудов договор в ТД на НАП. Като доказателства са посочени: декларация
от Е.Т.К. от 30.12.2019 г., трудов договор № 032/27.12.2019 г. и справка от НАП с
изх. № 03388193189534/30.12.2019 г. За
извършеното нарушение е съставен АУАН на 28.01.2020 г. Наказващият орган е
обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен случай, поради
категоричната забрана за предоставяне на работна сила преди връчването на копие
от уведомлението до ТД на НАП, с оглед защитата на трудовите и социалните права
на работниците и служителите. В АУАН не се съдържат обяснения или възражения на
нарушителя.
ВРС приема, че АУАН и НП са
съответно съставен и издадено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и изискуемия
свидетел. Прието е, че не е била преценена в пълнота законосъобразността на
съставения АУАН, което впоследствие е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Въззивният
съд посочва, че при съставяне на АУАН не са спазени изискванията, визирани в
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - в обстоятелствената част на НП не са посочени всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Според ВРС издаденото НП
съдържа единствено правния извод на АНО, че К. е била допусната до работа преди
да й е предоставен екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
ТД на НАП. За да отмени НП, ВРС приема, че липсват каквито и да било факти,
които да сочат за конкретно работно време и уговорено трудово възнаграждение,
отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са
основните елементи на ТПО. Въззивния съд достига до извод, че липсата на
описание на нарушението и непосочването на всички относими факти, винаги
съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя.
Районният съд достига до извод, че К.
в действителност при пристигането на Дирекция „Инспекция по труда“ на
30.12.2019 г. е изпълнявала длъжността „работник в кухня“, тъй като е
приготвяла сладкарски изделия и твърденията, че показва „какво може“ са
недостоверни, тъй като безспорно е установено, че същата е престирала работна
сила за санкционираното дружество и в предходен момент.
За да отмени НП, въззивният съд
приема, че въпреки изложеното, извършеното не следва да се квалифицира като
административно нарушение, тъй като е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, във връзка чл. 11 ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на
деянието. Съдът счита, че не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен договор, тъй като от събраните по делото
доказателства е видно, че има сключен трудов договор преди проверката. ВРС излага
в мотивите си, че следва да се прави разлика между чл. 415в КТ, чл. 28 ЗАНН и
чл. 9, ал. 2 НК, като сочи, че чл. 9, ал. 2 НК регламентира кога деянието не е
престъпление/нарушение, въпреки че признаците на състава на това нарушение са
осъществени и поради изложеното приема, че в конкретния случай степента на
обществена опасност е явно незначителна, тъй като има сключен трудов договор
преди проверката, връчено е копие от уведомлението и договорът е бил
регистриран в НАП в деня на проверката.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за неправилно.
Безспорно в случая се установява,
че на 30.12.2019 г., Е.Т.К. е полагала труд в обекта на наказаното лице, без
към момента на проверката – 11:40 ч. на 30.12.2019г., да й е връчено копие от
уведомлението до НАП за регистриране на трудовия й договор № 32/27.12.2019 г. (според
справката от НАП трудовият договор е регистриран на 30.12.2019г., 15:07 ч.)
Съгласно чл. 61, ал. 1 и чл. 62,
ал. 1 КТ трудовият договор се
сключва в писмена
форма между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. За работодателя законодателят
въвежда и задължение в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в 7-дневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за
това до съответната ТД на НАП, като след тези срокове уведомление за сключен
трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от
контролните органи на инспекцията по труда – чл. 62, ал. 3 и ал. 4 КТ.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ
визира задължението на работодателя да предостави на работника екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомлението до НАП за регистрирането на
договора преди работникът да постъпи на работа. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ
въвежда пък забрана за работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея.
Става въпрос за отделни и
самостоятелни деяния, като за всяко от тях са предвидени самостоятелни състави
на нарушения – чл. 414, ал. 3 КТ (с оглед използвания в санкционната нормата
съюз „или”).
Фактите, съставляващи
съставомерните признаци на нарушението по чл. 414, ал. 3 КТ, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ са: наличието на работодател и
работник съгласно сключен писмен трудов договор; допускане до
работа от страна на
работодателя на работника или
служителя, т.е.
изпълнение на задължения по трудовия договор; допускане до работа на работника
преди да му е предоставено копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. В този смисъл,
касационната инстанция намира, че изводът на ВРС за наличие на съществено
процесуално нарушение по отношение на описанието на нарушението в НП е
неправилен. Посочен е работодателят, какви точно трудови задължения е
изпълнявала К., по кой трудов договор, в кой точно обект, както и липсата на
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Обжалваното решение на ВРС е постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото, което е
основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда, поради забраната за касационната инстанция да прави нови фактически
установявания.
Съгласно чл. 14, ал. 1 НПК,
районният съд следва да вземе своето
решение по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона,
след като е взел (по аргумент от чл. 13, ал. 1 НПК) всички
мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина. Следва да се
отбележи, че е без значение дали са налице или липсват доказателствени искания
от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по
делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да се отговори на доводите на наказания за
незаконосъобразност на НП. Липсата на такава дейност
нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив
наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.
В случая от една страна, в
декларацията на Е.Т.К. от 30.12.20219 г., 11:40 ч, завареното в обекта да
извършва трудова дейност лице – К., е посочила, че няма сключен трудов договор.
От друга страна, на 07.01.2020 г. „ИР БГ“ ЕООД е представило в ДИТ – Варна
Трудов договор № 032 от 27.12.2019 г. с К., от който се установява, че е
сключен на 27.12.2019 г., т.е. преди проверката на 30.12.2019 г., както и се
установява, че екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 5 КТ са връчени на работника на 30.12.2019 г.
От значение за законосъобразното
ангажиране на отговорността на работодателя за неизпълнение на задължението му
да не допуска до работа работник, на когото не му е връчено уведомление за
регистриране на трудовия договор с работника в НАП, е да се установи дали въобще
съществува трудов договор към момента на установяване на нарушението -
допускане до работа на работника преди да му е връчено уведомлението за
регистриране на трудовия договор в НАП.
В случая както наказващият орган,
така и районният съд не са съобразили наличието на взаимно противоречащи си
факти, извличащи се от доказателствата по административнонаказателната преписка
– декларацията на работника и трудовия договор. Установяването на наличието на
сключен трудов договор към момента на проверката е факт, релевантен за
преценката дали законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя за
нарушението по чл. 63, ал. 2 КТ. Ако не е съществувал сключен писмен трудов
договор между наказаното лице и К. към момента на проверката - 30.12.2019 г.,
11:40 ч., отговорността на работодателя следва да е друго нарушение, а не за
допускане до работа без на работника без да е връчено уведомление до ТД на НАП
за сключен трудов договор. Ако не е съществувал сключен писмен трудов договор, няма
как работодателят да има задължение за уведомяване на ТД на НАП, респ. няма да
се установява извършването на нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, а ще е налице
друго нарушение, различно от вмененото с обжалваното пред районния съд НП.
ВРС е приложил неправилно
материалния закон и като е приел, че случаят следва да се квалифицира като
такъв по чл. 9, ал. 2 НК. След като в случая въззивният съд не е извършил
преценка на противоречивите факти, които се извличат от доказателствата по
делото по отношение наличието на сключен трудов договор преди проверката, то
изводите на ВРС за маловажността на случая се явяват несъстоятелни. Тоест
изводът дали е налице или не в случая малозначителност на деянието, което да го определя като необщественоопасно или неговата обществена опасност да може да се определи като явно незначителна, е предпоставен от безспорното установяване на осъществяването
на деянието. Следва да се има предвид и че в
специалния закон има изрична регламентация за отговорността за маловажните
нарушения - чл. 415в, ал. 2 КТ. Сочените от наказаното лице обстоятелства –
липсата на вредни последици, доколкото процесното нарушение по принцип е без
видим вредоносен резултат, не обосновават по принцип по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид, още
по-малко - малозначителност на деянието или явно незначителна обществена опасност. Предвид изложеното по-горе
във връзка с противоречивите факти, които се извличат от доказателствата по
делото по отношение наличието на сключен трудов договор преди проверката,
неправилно и необосновано ВРС се позовава по принцип на наличието на сключен
трудов договор преди проверката, регистрирането му в НАП и връчването на копие
от уведомлението от НАП в деня на проверката. Липсата на данни за други
извършвани нарушения от наказаното лице е от значение за определяне на размера
на имуществената санкция, но не и за преценката за обществената опасност на
нарушението.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Следва да се отмени съдебният акт
на ВРС и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като се
съобрази, че правилното тълкуване и приложение на закона изисква в случая
изясняване на факта дали въобще е съществувал трудов договор между К. и
наказаното дружество към момента на извършване на проверката – 30.12.2021 г.,
11:40 ч., за който договор са налице доказателства, че е регистриран след
момента на проверката – на 30.12.2021 г., 15:07 ч.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК,
при новото разглеждане на делото именно ВРС следва да се произнесе и по
разноските за водене на делото в АдмС – Варна.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260260 от 24.02.2021 г. по АНД № 4173/2020 г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на ВРС при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.