№ 4546
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.А
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110204558 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
2023
на А. Т. М. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-920 от 07.02.2024 г.,
издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано
като такова на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, на основание чл. 254, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП (в
редакцията, която е била в сила към процесната дата 22.12.2020 г.) е наложено
административно наказание глоба в размер на 5000 лева. От страна на въззивника се иска
НП да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноски, като се излагат в тази връзка
конкретни доводи за нарушаване на процесуалния и материалния закон, срещу които доводи
административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) излага конкретни
възражения, претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, правейки освен това възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна (като разноски) адвокатско възнаграждение.
От ангажираните писмени доказателствени материали (с уточнението, че
ангажирането на свидетелски показания /в това число на актосъставителя и на свидетелите
по АУАН/ не е задължително - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а в случая не е
и необходимо за разкриване на обективната истина) се установява - освен оправомощаването
на наказващия орган от министъра на финансите за издаване на съответния вид НП със
съответната писмена (и подписана) заповед и освен връчването на препис от обжалваното
НП на жалбоподателя на 22.02.2024 г. - още описаната в НП фактическа обстановка (самите
факти), към която съдът препраща (забрана за използване на такъв начин за излагане на
установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба;
настоящата инстанция е такава по фактите и излага установената от нея фактическа
обстановка, но посредством препращане), както и издаването на друг АУАН с по-малък
номер от процесния, респективно издаването на НП въз основа на този акт, съгласно
посоченото по-долу по този въпрос (виж!).
При това положение поначало е мислимо основание за санкциониране на
1
жалбоподателя, но съобразно чл. 259 вр. чл. 254, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП (в редакцията,
действала към 22.12.2020 г., съобразявайки чл. 3 от ЗАНН), т. е. за прилагане на закон за
еднакво наказуемо административно нарушение (без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението) по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН. Касае се за специален състав на административно нарушение, приложим
относно съответните оправомощени длъжностни лица. Оправомощаването на въззивника по
реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП е обстоятелство, коментирано подробно в НП, т. е. същото е
съобщено на нарушителя като част от обвинението срещу него. Нещо повече – с жалбата е
изложена аргументация и против санкционирането на въззивника на основание чл. 259 от
ЗОП. И съобразно приложимата към 20.12.2020 г. редакция на чл. 7, ал. 1 от ЗОП става
въпрос именно за делегиране на правомощия, което следва от самото заглавие на
разпоредбата на чл. 7 от ЗОП; по повод част от изложеното в процесната жалба следва да се
има предвид, че мотивите към съответния законопроект, във връзка с който разпоредбата на
чл. 259 от ЗОП впоследствие е била изменена, по мнение на настоящия съдебен състав не
могат да служат за тълкуване на закона, а това е така, защото законът е предназначен за
прилагане от всички негови адресати, от които пък може да се очаква съобразяване само с
това, което се извлича логически от съдържанието на нормативния текст, който е обнародван
по съответния ред и не може да се очаква познаване на законопроекти, на стенограми от
заседания на парламентарни комисии и пр.; с други думи, няма съмнение, че липсва
последваща процесната дата от гледна точка на влизането си в сила редакция на чл. 259 от
ЗОП, която да изключва от приложното поле на съответната санкция лицата с делегирани
правомощия от вида на тези лица, сред които е попадал г-н М. към 22.12.2020 г. Нужно е да
се има предвид още, че решението от 09.11.2023 г. на СЕС по дело № C‑175/22 само по себе
си (като всеки акт на човешко волеизявление) подлежи на тълкуване и същото не може да
намери приложение досежно изискването за уведомяване за това по обвинение с каква
правна квалификация ще се произнесе съдът в хипотезите, в които е допустимо делото да
бъде разгледано в отсъствие (виж и мотивите към определението, с което е даден ход на
делото в отсъствие на въззивника!) на обвиненото лице (съобрази и пар. 11 от преамбюла
към Директива /EС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г.
относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на
лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство!). Съставът на
административно нарушение по чл. 259 от ЗОП (със съответните привръзки съгласно
изложеното по-горе) не изисква непременно умисъл като форма на вина (съобрази чл. 7 от
ЗАНН!). Отделно, няма как да е налице и хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят
определено не се отличава качествено от обичайните такива на деяния от съответния вид.
Наложената глоба в случая е такава в минималния допустим от закона размер, в която
връзка съдът препраща към изложеното по въпроса в самото атакувано НП.
Налице е, обаче, основание за прекратяване на процесното административно-
наказателно производство, а именно съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
(основанието в случая е различно от това по чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото настоящият съдебен състав
след служебно извършена справка в ЕИСС установява /т. е. касае се за служебно известен
факт, който е известен и на наказващия орган/, че издаденото по съответния друг АУАН /виж
малко по-долу относно него!/ НП е обжалвано пред Софийския районен съд, като е
образувано АНД № 20241110203733 по описа на същия съд, решението по което дело не е
влязло в сила, т. е. при всяко положение в тази връзка липсва хипотеза на оправдаване или
окончателно осъждане по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, доколкото съответното друго /извън
процесното в случая/ НП не е влязло в сила съобразно чл. 64 от ЗАНН), доколкото е видно
от съответното приложено копие, че срещу въззивника е съставен АУАН с по-малък номер (а
2023)2023
именно с № 11-01-913 от този на процесния АУАН (който е с № 11-01-920), макар и
2
от една и съща дата, по същите факти, за нарушаване обаче на чл. 112, ал. 6 от ЗОП,
респективно е издадено по този АУАН с по-малък номер от процесния съответното НП,
намиращо се в неприключила процедура по обажалване. Когато договорът с изпълнителя е
сключен преди изтичане на 10-дневния срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, буква „а“ от ЗОП, както е
в случая, то е налице основание за санкциониране по чл. 259 вр. чл. 254, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
112, ал. 6 и (!) ал. 8 от ЗОП (по абсолютно същия начин, по който например следва да се
търси наказателна отговорност като за едно престъпление /а не за повече от едно/, когато
деецът е нарушил различни правила /обективирани в различни нормативни разпоредби/ за
движение в хипотези по чл. 342, ал. 1 от НК) – касае се за единно административно
нарушение със засягане на един и същи обект (едни и същи обществени отношения). Това,
че по съответното отделно административно-наказателно производство (това по АУАН с по-
малък номер от този на процесния АУАН) не е потърсена административно-наказателна
отговорност и във връзка с нарушаване на изискването по ал. 8 на чл. 112 от ЗОП е
ирелевантно за прилагането на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН – касае се за едно
и също административно нарушение, включително за едно и също деяние.
Така е налице основание за процедиране по реда на чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1
вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (уредбата е процесуална, поради което датата на извършване на
твърдяното административно нарушение съгласно обвинението е без значение за нейната
приложимост от гледна точка на влизането в сила на съответните изменения в ЗАНН от края
на 2021 г.), т. е. обжалваното по настоящото дело НП следва да се отмени, а съответното
административно-наказателно производство да се прекрати.
При този изход на делото основание за присъждане на разноски изобщо в тежест на
въззивника изначално не е налице, а съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК е налице основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а именно
възнаграждение за един адвокат, каквото като платено се удостоверява от съответния
приложен служещ и за разписка договор за правна помощ (независимо от това, че договорът
е сключен с адвокатско дружество и в тази връзка са упълномощени различни адвокати,
видно от отделно приложено пълномощно, в случая процесуално представителство е
осъществявано реално от само един адвокат – П. М., поради което е налице именно хипотеза
на възнаграждение за един адвокат по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК), размерът на което
възнаграждение (разглеждано именно като такова за един адвокат) при всяко положение не
се явява завишен в противоречие с императивни правни норми и се явява разумен с оглед
наложената санкция и (най-вече) с оглед правната сложност на делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
2023
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 11-01-920 от 07.02.2024 г., издадено от директора
на АДФИ и ПРЕКРАТЯВА съответното административно-наказателно производство.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда АДФИ да заплати на горепосочения жалбоподател М. сумата от 800 лева –
разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3