РЕШЕНИЕ №159
гр. Перник 12.06.2017год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на десети
май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : Милена Даскалова
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 628 по описа за 2016 год. ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.135 ЗЗД.
„УниКредит
Булбанк" АД: гр.София, е поискало да бъде обявена за относително
недействителна сключената между П.С.Г. и А.П.С. сделка за покупко-продажба на недвижим имот –поземлен
имот с идентификатор 55871.501.825, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Перник, с адрес на имота ***, площ: 1510 кв.м, заедно с
построените в имота сграда с идентификатор 55871.501.825.1 и сграда с
идентификатор 55871.501.825.2
Ответниците
оспорват иска.
Окръжният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от
договор за кредит № ***, от *** ищецът в качеството си на кредитор е
предоставил кредит на С. П.С., като ответникът П.С.Г. е солидарен длъжник по
договора.
На 30.06.2011г.
по ч.гр. д. № 3603/2011г. по описа на ПРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК против С. П.С.,
П.С.Г. и М.Й.Г. за вземането, произтичащо от договор за кредит № ***, от ***.
Издаден е и изпълнителен лист, видно от който длъжниците са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца 151 088,46 лв., представляващи главница по договора,
10 748,21 договорна лихва, както и законна лихва върху главницата, считано
от 29.06.2011г.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1189/2011 г. по описа на ЧСИ Б.,
което се установява от приложената покана за доброволно изпълнение изх. №
13431/10.08.2011г. От удостоверение изх. № 22195/23.08.2016г., изд. от ЧСИ Б. е
видно ,че към този момент размерът на задължението към взискателя /ищец по
настоящето дело/ е общо 200 351,28 лв.
Видно от
нотариален акт № 4, т.3, рег. № 3419, дело № 357/2013г. на нотариус З., на
30.10.2013г. ответникът П.С. е продал на втория ответник имота, описан в
исковата молба. Не се спори по делото, че ответникът П.С. е придобил правото на
собственост по завещание от своя дядо Г.Ц.С., което се установява и от
приложеното нотариално завещание № 835 /62г., т.е. с атакуваната сделка първият
ответник се е разпоредил със свое лично имущество.
Съгласно
чл.135, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Т.е. предпоставките за уважаване на иска са
ищецът да е кредитор на лицето, което се е разпоредило със свое имущество, длъжникът
да е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, третото лице, с
което длъжникът е договарял също следва да знаело това.
Въз основа на представените
и описани по- горе доказателства следва извод, че по делото по несъмнен начин е
установено обстоятелството, че ищцовото дружество е кредитор на първия ответник.
Имайки предвид,
че атакуваната сделка е възмездна то по силата на чл.135, ал.1 ЗЗД лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В случая
купувачът по сделката е син на длъжника, поради което и на основание чл.135,
ал.2 ЗЗД знанието се предполага. Презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД е оборима,
като на основание чл.154, ал.2 ГПК доказателствената тежест за опровергаване
знанието за увреждане интересите на кредитора е възложена на ответниците. Последните
твърдят, че А.С. не е знаел за увреждането, защото отношенията с баща му са
били влошени и целта на сключване на сделката е била да се уредят имуществените
отношения в семейството. Години преди сделката бащата е имал намерението да
прехвърли този имот на сина си и в тази връзка е изготвил и завет от
26.08.2007г.
За установяване
на твърденията си, ответниците са ангажирали и гласни доказателства.
От показанията
на свидетеля Б. М. Б., се установява, че ответникът А.С. е живеел в гр. София и
рядко е идвал в гр. Перник. При тези посещения се е срещал със свои приятели, вкл.
и със свидетеля. Споделял е, че е в недобри отношения с родителите си.
Свидетелят А.С.И.,
който е колега на ответника А.С., установява, че двамата освен служебни
отношения са изградили и по- близки такива. В лични разговори ответникът е
избягвал темата за семейството си, но е споделял, че не е в добри отношения с
баща си.
Свидетелката М.Й.Г.-
съпруга на П.Г. и майка на А.С., установява, че отношенията между ответниците
не са били много добри. При срещите си те са говорели най- общи неща.
Свидетелката и съпругът й не са е срещали често със сина си. Атакуваната сделка
е сключена, за да не би сестрите на отв. П.С. да поискат дял от имота.
Съдът намира,
че от тези показания не е установено отношенията между двамата ответници да са влошени до такава степен, че отв. А.С. да
не е могъл да знае за задължението на баща си. Първите двама свидетели не
установяват лични възприятия от начина, по който протичат срещите и разговорите
между двамата ответници, а само възпроизвеждат споделеното им от А.С., че не е
в добри отношения с баща си, което обаче не изключва възможността отв. А. С. да
е знаел за наличието на дълг на баща му към банката ищец. Показанията на св. Г., преценени по реда на
чл. 172 ГПК, също не са достатъчни, за да се приеме, че презумпцията на чл.135,
ал.2 ЗЗД е оборена. Тези показания са общи и не установяват по категоричен
начин, че отношенията между ответниците са били такива, че да се изключи
възможността отв. А. С. да научи за съществуването на задължението към ищеца.
При формиране
на горните изводи, съдът не взема предвид показанията на св. Ф., тъй като
същият установява конкретни факти, касаещи отв. П.Г., с когото се е срещал, но
няма преки впечатления от взаимоотношенията между двамата ответници, като
изрично е заявил, че знае отв. А.С. само по име.
Извод, че ответникът
А.С. е знаел за задължението на баща си следва и от приложените писмени
доказателства, видно от които същият е участвал в публична продан, проведена по
изп.д. № 1189/2011 г. по описа на ЧСИ Б.
и с постановление от 30.11.2012г. е обявен за купувач. В постановлението
изрично е посочено, че длъжник по делото е ответникът П.С.Г., като на
10.12.2012г. А.С. е получил препис от постановлението. Следователно преди
сключване на сделката, А. С. е знаел, че баща му има задължение към банката-
ищец и против него е образувано изпълнително дело.
Съдът намира за
неоснователни доводите на ответниците, че доказателствата, касаещи публичната
продан по изп.д. № 1189/2011 г. по описа на ЧСИ Б., не следва да се вземат
предвид, като представени в нарушение разпоредбата на чл. 147 ГПК.
От данните по
делото се установява, че с определението си по чл.140 ГПК, съдът е допуснал до
разпит свидетели. В първото съдебно заседание, проведено на 16.02.2017г.
свидетели не са разпитвани. Ответниците са поискали заличаване на единия от
свидетелите и допускане до разпит на друг свидетел, а ищцовата страна се е противопоставила на
събирането на гласни доказателства, като същевременно е и направила искане за
допускане на един свидетел. Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства
и делото е отложено за 23.03.2017г. На посочената дата е разпитан доведеният от
ищеца свидетел и единия от посочените от ответниците свидетели, след което е
направено искане за отвод на съда, което е уважено и други процесуални действия
не са извършени. В следващото съдебно заседание ответниците не са водили свидетелите
си и ищцовата страна е поискала заличаването им, като същевременно е
представила доказателствата, касаещи участието на ответника А.С. в проведената
публична продан, посочвайки че тези доказателства се представят да опровергаване
показанията на свидетелите, посочени от ответниците.
Съгласно чл.143 ГПК ищецът може да представи доказателства във връзка с направените оспорвания
от ответника. Право на всяка една от страните е да посочи доказателства за
опровергаване на доказателствата, ангажирани от другата страна, какъвто е и настоящият случай, като
това право може да се упражни едва след събирането на тези доказателства. Представените
от ищеца писмени доказателства не са преклудирани, защото те обективно не са
били могли да бъдат представени открито
съдебно заседание, проведено на 23.03.2017г., когато е разпитан единият от
свидетелите, посочени от ответниците, тъй като е направено искане за отвод на
съдебния състав, което е било уважено и което е препятствало възможността в
същото съдебно заседание да се посочат и представят доказателства. Това
процесуално действие е извършено в първия възможен момент, а именно следващото
съдебно заседание.
Във връзка с
изложеното, съдът намира, че не е оборена презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД и следва същата да се приложи, като се приеме, че купувачът по
сделката като син на продавача е знаел за увреждането и предявеният иск следва
да се уважи.
Наведените
доводи в писмените бележки на отв. П.С., че не е получавал покана за доброволно
изпълнение и че изпълнението не е насочвано срещу имота, предмет на сделката, а
последната е сключена в изпълнение на желанието му, датиращо от години, да
прехвърли този имот на сина си, не са основание, за да се направи извод,
различен от горния.
На първо място
законосъобразността на връчване на поканата за доброволно изпълнение не подлежи
на проверка в настоящето производство, а и съществуването на задължение към
банката- кредитор произтича не от връчването на тази покана, а от наличието на
сключен договор за кредит, солидарен длъжник по който е ответникът.
Обстоятелството, че в хода на изпълнителното производство, изпълнението е било
насочено върху имоти, различни от процесния, също е ирелевантно за спора, тъй
като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, е съществуването на
задължение, а не насочването на изпълнение върху имуществото, с което длъжникът
се е разпоредил.
Намерението на
ответника да прехвърли имота на сина си, датиращо години преди сключване на
сделката, също няма за последица отхвърляне на иска. При постановяване на
решението си, съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, имащи значение към
спорното право, вкл. и настъпилите такива след формиране на воля у
прехвърлителя да отчужди имота, но преди сключване на сделката. Такива именно
факти съставляват сключването на договор за кредит, издаването на заповед по чл.417 ГПК,
образуването на изпълнително производство. Т.е. обстоятелството, че още преди
възникване на задължението отв. П.С. е имал намерение да прехвърли имота не е
достатъчно, за да се приеме, че искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен, след като
към датата на сключване на атакуваната сделка са били налице всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД. Нещо повече чл.135,
ал.3 ЗЗД предвижда, че е относително недействителна и сделката , сключена ако
целта й е била да увреди кредитора.
По изложените
съображения, съдът намира, че искът е основателен и доказан и като такъв следва
да се уважи, като в полза на ищеца се присъдят направените по делото разноски в
размер на 7 304,41 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по
иска, предявен от „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл. "Света Неделя" №7, представлявано
от Изпълнителните директори Л. К. Х. и А.К., срещу П.С.Г., ЕГН **********,*** и
А.П.С., ЕГН **********,*** за
недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД
по отношение на “УниКредит Булбанк" АД, гр.София договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 4, том III, рег. № 3149, дело № 357 от 30.10.2013г. на
нотариус Н.З., с район на действие Пернишки районен съд, вписан под № *** в
регистъра на Нотариалната камара , с който П.С.Г. като продавач е продал на А.П.С.
като купувач, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.501.825
(петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и едно,
точка, осемстотин двадесет и пет), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота град Перник, п.к. 2300, ***, площ: 1510
кв.м. (хиляда петстотин и десет квадратни метра), трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1545 /хиляда петстотин
и четиридесет и
пет/ квартал 436
(четиристотин тридесет и шест), парцел VII (седми), съседи: имот с
идентификатор 5871.501.832, имот с идентификатор 55871.501.848, имот с идентификатор
55871.501.824, имот с идентификатор 55871.321.88, заедно с построените в
горепосочения поземлен имот: Сграда с идентификатор 55871.501.825.1 (петдесет и
пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и едно, точка,
осемстотин двадесет и пет, точка, едно), застроена площ 74 кв.м. /седемдесет и
четири квадратни метра/, брой етажи: 3 /три/, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна и Сграда с идентификатор 55871.501.825.2 (петдесет и пет хиляди
осемстотин седемдесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, осемстотин
двадесет и пет, точка, две), застроена площ 64 кв.м. /шестдесет и четири
квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна, съгласно Скица на поземлен имот № 15-172.17.10.2013год. на АГКК при
СГКК - Перник.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН **********,*** и А.П.С., ЕГН **********,*** да
заплатят на “УниКредит Булбанк" АД, гр.София направените разноски по
делото в размер на 7 304,41 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :