№ 8329
гр. София, 29.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100105530 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца Сдружение „И.“, с която се
претендира осъждането на ответника Агенция по заетостта да му заплати сума в размер на
76 500 лева, представляващо незаплатено възнаграждение съгласно уговореното в
Споразумение Доб-2-537#2/09.03.2017 г., за проведените курсове, ведно със законната лихва
от датата на която е следвало сумите да бъдат заплатени, а именно 10.10.2018 г. и 12.10.2018
г., до окончателното плащане на сумата.
Активната си процесуална легитимация ищецът извежда от твърдения за сключено на
09.03.2017 г. между Сдружение „И.“ като доставчик на обучение и Агенция по заетостта
като възложител договорно Споразумение Доб-2-537 #2/09.03.2017 г., за извършване на
професионално обучение и обучение по ключови компетенции. По силата на
споразумението ищецът приема да извършва обучение срещу ваучери на представители на
целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
реализирани по Приоритетна програма „Развитие на човешките ресурси". Поддържа се, че
договорът е изпълнен от ищеца съобразно уговореното, но ответникът е отказал
изплащането на уговореното възнаграждение от общо 76 500 лв., уведомявайки го, че
прекратява договорното споразумение поради непровеждането на реално и качествено
обучение или дублиране.
Към исковата молба е приложено и процесното споразумение, от което е видно, че
същото е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС №280/2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по
приоритетна ос 1 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
Съгласно §1, т. 1 от ДР от ПМС №280/2015 г. „Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014 - 2020г." е стратегически документ, който е рамка за усвояване на
финансови средства, съфинансирани от Европейския социален фонд и националния бюджет
за програмния период 2014-2020 г. при условията на осигурено финансира от Европейския
социален фонд. Последният като източник на финансиране води до извод, че, възникналите
1
правоотношения се уреждат от Закон за управление на средствата от европейските фондове
при споделено управление (ЗУСЕФСУ), заглавието е изменено с ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от
01.07.2022 г., като преди това наименованието на нормативния акт е било Закон за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), приет с ДВ. бр. №101 от 22.12.2015 г.
Законът регламентира националната институционална рамка за управлението на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като такива са и
средствата, предоставяни от Европейския социален фонд (чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ). С
приемането на въпросния нормативен акт е регламентирано, че този тип договори са
административни, поради което и породилите се от тях спорове следва да се разглеждат от
административните съдилища (в този смисъл определение № 22/27.02.2018 г. по адм. д. №
3/2018 г., на ВАС и ВКС, 5-членен състав, определение № 381 от 13.08.2019 г., ч.т.д.
№172/2019 г., I ТО на ВКС).
Следва да се посочи, че цитираното от ищеца в становището му от 05.07.2022 г.
решение № 338 от 20.12.2018 г., по т. д. № 730 /2018 г., II ТО на ВКС е постановено във
връзка с искова молба, подадена през 2014 г., когато не е действал влезлият през 2015 г.
ЗУСЕСИФ, като започналите до този момент съдебни производства са се довършвали по
досегашния ред, което следва пряко от §10 от ДР към ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ).
В случая е безспорно, че исковата молба е депозирана, а и процесният договор също е
сключен, при действието на ЗУСЕСИФ и именно този нормативен акт следва да намери
приложение, като чл. 37, ал. 3 изрично го определя като административен договор.
Останалата посочена съдебна практика на състави на СГС и САС не е обвързваща за
настоящия състав, а и трябва да се отбележи, че цитираното решение № 225 от 16.04.2021 г.
по т. д. № 163/2021 г. на САС, което ищецът твърди, че разглежда идентичен казус,
понастоящем е допуснато служебно от ВКС до касационен контрол относно проверка на
неговата допустимост (определение № 377 от 17.06.2022 г., по т.д. № 2004/2021 г., II ТО на
ВКС).
Предвид горните мотиви и нормата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, предвиждаща, че
споровете, възникнали по повод изпълнението на административен договор, са
подведомствени на административните съдилища, то и настоящото производство подлежи
на прекратяване и изпращане за разглеждане от компетентния Административен съд София
- град.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №5530/2022 г., по описа на СГС, I-28
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София – град.
2
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3