№ 3997
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100105048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по подадена от Ю. Б. Ц. искова молба срещу „М.Х.“ ООД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 096 евро, частичен иск
от 587 520 евро, представляваща мораторна неустойка за периода 04.05.2019
г. – 04.05.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за цесия от
21.04.2022 г. Ю. Ц. придобил от В.К.З. вземанията на цедента, произтичащи
от договор за покупко-продажба на правото на строеж върху недвижим имот,
описан в нотариален акт № 172/25.04.2008 г., том ІІІ, рег. № 2876 по нот.д. №
547/2008 г., включително вземане за мораторна неустойка съгласно т. 6 и т. 7
от нотариалния акт.
Въз основа на този нотариален акт ответникът „М.Х.“ ООД продал на
В.К.З. право на стоеж върху осем обекта, които следвало да бъдат построени,
за сумата от 108 800 евро. Крайният срок за изграждане на обектите бил
31.01.2009 г., като при неспазването му продавачът дължал на купувача
неустойка в размер на 0.5% за всеки ден забава до въвеждане на обектите в
експлоатация.
В продължение на повече от 12 години продавачът не изпълнил
задължението си да изгради обектите, поради което за ищеца възникнало
1
правото да търси обезщетение за вредите от неизпълнението, изразяващи се в
присъждане на неустойка.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 100 096 евро,
част от сумата от 587 520 евро, представляваща неустойка за периода
04.05.2019 г. – 04.05.2022 г.
Ответникът „М.Х.“ ООД е подал отговор с възражение за
неоснователност на предявения иск поради погасяване на вземането по
давност. Правото на строеж било погасено по давност поради
неупражняването му в петгодишен срок от учредяването му – на 31.01.2014 г.
Като акцесорно на главния дълг, вземането за неустойка също било погасено.
Ответникът възразява и за неуведомяването му за извършената цесия. В
този смисъл ищецът нямал качеството на кредитор на дружеството.
Оспорва автентичността на договор за цесия, потвърждение за
извършената цесия и уведомление за цесия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
За уважаване на съдебно предявената претенция в тежест на ищеца
беше да докаже валидно сключен договор между цедента В.К.З. и длъжника
„М.Х.“ ООД, възникване на вземане за неустойка поради неизпълнение на
задължението за изграждане на недвижимите имоти, валидно придобиване на
това вземане по договор за цесия между В.З. и Ю. Ц. и уведомяване на
длъжника за прехвърляне на вземането.
Не се спори и видно от нотариален акт за продажба на право на строеж
върху недвижим имот № 172, том ІІІ, рег. № 2876, дело 547/25.04.2008 г. на
нотариус рег. № 061 на НК, ответникът продава на В.К.З. правото на строеж
върху осем недвижими имота, находящи се в новостроящ се апартаментен
комплекс в поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 с площ от 5 810 кв.м.
в гр. Разлог, област Благоевград, м. „Върбовец“, за сумата от 108 800 евро,
която сума продавачът „М.Х.“ ООД, чрез управителя Г.Б., е заявява, че е
получил напълно от В.К.З. преди сключване на договора, служещ като
разписка за предадената/получената сума.
Продавачът се е задължил да изгради описаните недвижими имоти и да
снабди сградата с разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация най-
2
късно до 30.01.2009 г.
Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между
страните, неизпълнение на задълженията по което са обезпечени със
заплащане на неустойка.
В т. 7 от договора е предвидено, че при неспазване на крайния срок за
изграждане на описаните в договора обекти в завършен вид и въвеждането им
в експлоатация, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 0.5% от
продажната цена, за всеки просрочен ден, до въвеждането им в експлоатация.
Не се спори, че на 20.07.2007 г. е издадено разрешение за строеж, което
е влязло в сила, а на 28.10.2007 г. е открита строителна площадка. Продавачът
не е изпълнил задължението си да изгради описаните в договора обекти и да
въведе сградата в експлоатация до 31.01.2009 г. Това свое задължение
ответникът не е изпълнил и до момента.
С договор за цесия от 21.04.2022 г. В.К.З. е прехвърлил на Ю. Б. Ц. свое
вземане в общ размер от 587 520 евро, както и всичките си права,
произтичащи от договор, оформен с нотариален акт № 172, том III, рег. №
2876, нот.д. № 547/2008 г. на нотариус рег. № 061.
В чл. 6, ал. 2 от договора за цесия цедентът В.З. се е задължил да издаде
уведомление за извършеното частно правоприемство.
Възраженията на ответника, че не е уведомен за цесията и че тя не е
породил действие по отношение на него са неоснователни. Към исковата
молба е приложено уведомление за цесия от В.З., адресирано до „М.Х.“ ООД.
В него се сочи процесното вземане за мораторна неустойка в размер на
587 520 евро. Това уведомление е връчено на ответника заедно с останалите
книжа на 26.05.2022 г., за отговор в срока по чл. 131 от ГПК, поради което и
съдът приема, че за цесията ответникът е надлежно уведомен.
Пропускът на продавача да изпълни своевременно задължението си по
т. 6 от договора от 25.04.2008 г. поражда правото на купувача да получи
обезщетение.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката е предназначена да обезпечи
изпълнението на задължението и да репарира вредите от неизпълнението за
изправната страна, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и наказателна
3
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора. Споразумявайки се относно
начина на нейното образуване и размер, страните се съгласяват отнапред и с
обезщетението, което ще получат, съответно се задължат да заплатят, при
пълно или частично отклонение от поетите към насрещната страна
задължения.
За да възникне правото на неустойка обаче клаузата, пораждаща
задължение за заплащането й не трябва да противоречи на добрите нрави,
които са израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски правоотношения. Противоречието с добрите нрави
прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД и препятства възникването на вземането на кредитора за неустойка.
При това, за действителността на клаузата за неустойка съдът следи
служебно (ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС). В
случая задължението на докладчика да провери действителността на клаузата
за неустойка почива на естеството на претенцията, с която е сезиран -
материалното право се основава на клауза от договора от значение за
решаване на правния спор и нищожността й произтича пряко от сделката.
В дадените задължителни за съдилищата указания в т. 3 на ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прието е също, че неустойка в твърде голям размер или
без краен предел и фиксиран срок не е нищожна, а е израз на автономията на
волята на страните, закрепена в чл. 9 от ЗЗД.
На следващо място, преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като се съобразяват естеството на
неизпълненото задължение – парично или на непарично; обезпечаването на
изпълнението на задължението с други правни сделки - поръчителство, залог,
ипотека; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди.
4
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. В съответствие с чл. 288 от ТЗ тази разпоредба
може да се прилага и при търговските сделки.
Добрите нрави са морални норми и установени в обществото правила за
поведение, съществуващи като общи принципи. Съгласно разпоредбата на чл.
309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойка по
търговска сделка, като гаранция за свободата при формиране на волята при
търговските отношения. Това обаче не дава право на страните да определят
съдържание на договора в противоречие с повелителни норми на закона и на
добрите нрави.
В приложение на неизчерпателно посочените критерии съдът намира,
че неустойката от 0.5% върху продажната цена от 108 800 евро за ден (по 544
евро на ден), без краен предел или максимална стойност, е нищожна.
Несъответствието с добрите нрави е в първоначалната уговорка, когато
е формулирана клаузата за неустойка, при сключването на договора.
Продажната стойност от 108 800 евро, съпоставена с подневното обезщетение
от 544 евро надвишава многократно приетото за справедливо в практиката
обезщетение за забавено изпълнение. Така договореният дневен размер е
несправедлив и неоправдан с оглед предназначението му да стимулира
продавача да изпълни своевременно задължението си.
Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че не е
определен краен срок, до който неустойката се дължи, а по силата на чл. 114,
ал. 4 от ЗЗД тя не би била погасена по давност и за следващ тригодишен
период, доколкото забавата на продавача продължава (предвид липсата на
данни за прекратяване на договорната връзка).
При тези параметри забавата на продавача да снабди сградата с акт
образец № 16 за по-малко от седем месеца поражда право за купувача да
„възстанови“ заплатената от него пълна стойност на продажната цена от
108 800 евро. Затова и настоящият съдебен състав приема, че неустойката
надвишава многократно обезпечителната си функция за претърпени от
забавата вреди. Тя е недопустима по размер наказателна санкция за виновното
поведение на ответника, след като създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на ищеца. За илюстрация, месечната неустойка от 16 320 евро е
несъизмеримо надвишаваща наемната цена на процесните осем обекта за
5
същия период от един месец, а за три години неустойката от 596 224 евро
(1096*0.5%*108 800) възлиза на повече от пет пъти заплатеното за
придобиване на имотите.
При тези констатации и, съобразявайки съдебната практика по сходни
случаи (определение № 332/19.05.2011 г. по т.д. № 747/2010 г. на ВКС, II т.о.,
с което не е допуснато до касационно обжалване решение № Т-189/06.04.201
г. по т.д. № 2927/2009 г. на САС), съдът намира, че към момента на
сключване на договора неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции. Още повече, че не е предвидена
клауза за компенсаторна, а единствено за мораторна неустойка, заплащането
на която е обусловена от продължителността на неизпълнението, което е
налице и към момента.
Установената по делото нищожност на клаузата на чл. 7 от договора от
25.04.2008 г. води до изводът, че тя не е породила действие, поради което и не
е възникнало правото на ищеца да получи плащане на този вид обезщетение.
Предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Претенции за присъждане на разноски е направила всяка от страните. С оглед изхода на спора, такива се дължат от ищеца на ответника. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, те са на стойност 5 500 лева и са заплатени от възложителя на процесуалния му представител адв. Н. М. на 20.06.2022 г., според приложения към списъка договор за правна защита и съдействие от същата дата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Б. Ц., ЕГН ********** срещу „М.Х.“
ООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждането
му да заплати сумата от 100 096 евро, частичен иск от 587 520 евро,
мораторна неустойка за периода 04.05.2019 г. – 04.05.2020 г., поради
неизпълнение на задължението на ответника за изграждане на осем
недвижими имота в апартаментен комплекс в поземлен имот с идентификатор
61813.559.8 с площ от 5 810 кв.м. в гр. Разлог, област Благоевград, м.
„Върбовец“ в срок до 31.01.2009 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ю. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ******* да заплати на „М.Х.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „******* сумата
от 5 500 лева разноски за производството.
6
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7