№ 831
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100500165 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба на В. Е. К., чрез процесуален представител адв.
С. С., срещу решение № 4982/18.11.2019г., постановено по гражданско дело №
4872/2018 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя
срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване за нищожни на следните
клаузи на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №21 от
07.12.2006г., том VI, peг. №11011, дело №874, вписан в Служба по вписванията
- Варна с вх.рег. №34263/07.12.2006г., служеща за обезпечаване на всички
вземания на „Юробанк България" АД по договор за ипотечен кредит с
анюитетни вноски №115/05.12.2006г., а именно: „... съгласно условията на
чл.4, ал.1, т.2.." „... чл.З...:"; „Дължимите лихви, включително лихвите за
просрочие се начисляват от банката при база 360/360 дни ежемесечно." „...
чл.8 /осем/...";„... включително и предоговорните условия на последващи
анекси...", на осн. чл.26 от ЗЗД вр. чл.143 от ЗЗП.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение е постановено в
производство, в което е приет за разглеждане иск за прогласяването за
нищожни на клаузи от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №115
1
/ 05.12.2006 г., поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 и 146 от
ЗПП, както и на иск за прогласяване като нищожни на текстове от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 21, вписан с вх. peг. № 34263 от
07.12.2006 г., поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143 и 146 от
ЗЗП и на основание чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД, а първоинстанционният съд се е
произнесъл единствено по исковете за обявяване на нищожност на
нотариалния акт. Уточнява, че разгледаните искове са предявени с молба от
9.05.2019 г., а ответникът е спорил единствено тяхната допустимост, но не и
основателността им.
Въззивникът излага становище за неправилност на
първоинстанционното решение поради неправилно прилагане на относимите
към предмета на спора разпоредби на ЗЗП и ЗЗД. Твърди, че
първоинстанционният съд е бил длъжен да обсъди и постанови, дали всеки от
оспорените текстове отговаря на изискванията на чл. 143 от ЗЗП, а относно
текста включително и предоговорените условия на последващите анекси...",
както и да извърши проверка за неговото съответствие с изискването на чл.
170 от ЗЗД за действителност на ипотечното право при тъждество с
обезпеченото вземане и/или размера на сумата, за обезпечаване на която се
учредява ипотечното право, а след това да извърши проверка за тяхната
нищожност поради противоречие с чл. 26 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП. Сочи, че
посочените клаузи са били предварително изготвени от банката и не са били
обсъждани с него и същите изцяло са съответствали, с изключение на
последния текст, с клаузите на договора за ипотечен кредит. На следващо
място твърди, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди дали
ипотечното право е действително учредено за парично вземане, след като
текстът не съдържа никаква конкретика по предмет, страни и останалото
съдържание на анекси, последващи Договор за ипотечен кредит с анюитетни
вноски №115 / 05.12.2006г.
По същество жалбоподателят твърди, че всяка от оспорените
договорки е изцяло в полза на ответника, съответно във вреда на потребителя.
Клаузите били неясни и давали възможност на ответника да ги тълкува, както
като съдържание, така и като възникване на основание или условие. В същото
време не било установено съдържание на услугата „Универсален платец".
Противопоставя се на становището на ответната страна, че плащането на
2
негово лихвено възнаграждение при фикцията на 360/360, вместо на база
реален брой дни, било практика, тъй като същата нямала приоритет над
текстовете на чл.143 от ЗЗП за съответствие на договорни клаузи с
изискванията за добросъвестност. В същото време сочи, че по текста от
нотариалния акт, препращащ към чл. 8 от договора за кредит, ответникът не
изразил становище, а това създавало право на ответника едностранно да
преценява дали е налице факт, вписан като пораждащ предсрочна
изискуемост на кредита, без тази преценка да е обвързана с никакви критерии,
методики или правила, което не отговаряло на изискванията за
добросъвестност. По отношение на клаузата от нотариалния акт, предвиждаща
действие на ипотечното право при изменение на всяко условие, предмет, срок
и/или страна по договора за кредит, твърди, че същата не отговаря на
изискванията за действителност на ипотечно право, чрез тъждественост с
размера на сумата, за която се учредява с обезпеченото вземане, тъй като
създавала приложимост на ипотечното право при промяна на всяко от
първоначално вписаните в договора предмет, размер, условие, срок или
страна. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение и уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, в депозирания в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност
и недоказаност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение като правилно и обосновано. Твърди, че след неколкократни
указния от първоинстанционния съд, с уточняваща молба от 11.03.2019г.
ищецът изрично е посочил, че атакува цитирани клаузи от ипотечния договор,
упоменати в нотариалния акт, в който е обективирано ипотечното задължение,
като изрично е формулиран нов петитум на иска, посочващ текстове именно
на процесния нотариален акт. С протоколно определение от проведеното на
09.07.2019г. открито съдебно заседание бил изменен доклада по делото, с
оглед уточняващата молба от 11.03.2019г., в който било прието да се счита, че
петитумът е формулиран от ищцовата страна, така както в молбата,
депозирана на 11.03.2019г. относно посочените в нея текстове от нотариалния
акт. Нито ищецът, нито процесуалният му представител са възразили относно
очертания предмет на спора. Предвид изложеното сочи, че предявеният,
съгласно последния формулиран от ищеца петитум в уточняваща молба от
11.03.2019г., иск е за прогласяване на нищожност на клаузи от Нотариален акт
3
за учредяване на договорна ипотека № 21, Том VI, рeг. № 11011, дело
874/2006г. на нотариус П.Д. с peг. № 332 в регистъра на НК, вписан в Служба
по вписванията-Варна на 07.12.2006г. под Акт №126; том XXI, дело №
26309/2006г., вх. peг. № 34263/2006г., чиято правна квалификация на иска е чл.
26 ЗЗД във връзка с чл. 170 и чл. 167 ЗЗД
Сочи, че в последната разпоредба били изброени изчерпателно
основанията за нищожност на нотариалния акт за договорната ипотека. В
случая ищецът не претендирал нищожност на нотариалния акт, а само на
конкретен текст. Съдържащите се в ипотечния договор параметри на кредита
били идентични на описаните в Договора за банков кредит, като са спазени
изискванията на чл. 167, ал. 2 ЗЗД досежно необходимите реквизити на
ипотечния договор, като без съмнение е налице тъждество с възникналото
съгласно договора за кредит вземане - като основание, главница, лихва и
падеж, предмет на обезпечението. Вземането на кредитодателите по
процесния договор за банков кредит било валидно възникнало и не е оспорено
от длъжниците в законоустановените срокове, след връчване в
изпълнителното производство на покана за доброволно изпълнение, с което
заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. Посочването в
нотариалния акт, че ипотеката има действие и при „...предоговорените
условия в последващи анекси ...", която именно клауза ищецът твърди за
нищожна, не водила само по себе си порок на този текст, пораждащ
неизвестност на обезпеченото вземане или за размера на сумата. Последните
били изрично посочени, а всяко последващо изменение с анекс към договора,
пораждало изменение в неговото съдържание, в зависимост от конкретните
уговорки между страните по договора за кредит. Същевременно правилото на
чл. 174, изр. първо от ЗЗД регламентирало действието на ипотеката при
обезпечено вземане, независимо от промените, които са станали в него, но
само до размера на сумата, за която е извършено вписването.
Поради изложеното твърди, че законът не придавал значение на
причината за промяната, следователно не изисквал като критерий за
валидност на договора за ипотека съответствие между вписаната сума и
актуалния размер на обезпеченото вземане. Освен това въззиваемата страна
твърди, че клаузите относно обезпеченото вземане в размер на 51 000 лева са
ясни и разбираеми по смисъла на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Тъждеството на
описаното в процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
4
вземане с учреденото обезпечение било доказано и с приетата по делото
съдебно - счетоводна експертиза. Поради изложеното в заключение сочи, че не
е налице нито един от пороците, посочени в чл. 170 от ЗЗД, които да дават
основание да се приеме, че самото учредяване на договорната ипотека е
нищожно. Посочените от ищеца клаузи били включени в ипотеката само с
оглед индивидуализация на размера и основанието на обезпеченото вземане,
но не представлявали законови основания за нищожност на учредената
ипотека. Освен това въззиваемото дружество оспорва наличието на правен
интерес у ищеца от провеждане на исковата защита по съображения, че
успешното и провеждане не би се отразило положително на правното му
́
положение. Като допълнение към релевираните възражения сочи, че
промяната на лихвения процент по договора е въз основа на обективни
пазарни фактори, които не са в зависимост от волята на банката, което се
установявало и от приетата по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно заключението на която една част от компонентите, формиращи
лихвения процент, се определят от международни рейтингови агенции, а
друга са нормативно определени. По изложените съображения моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Въззивникът в съдебно заседание и в писмена защита, чрез
процесуален представител поддържа жалбата на изложените основания и по
същество на спора.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
5
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени
срещу извода на първоинстанционния съд за липса на твърдяните от ищеца
основания за нищожност на оспорените текстове поради противоречие с чл.
26 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП.
Първоинстанционното производство е образувано по заявена
претенция от В. К. срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване
нищожност на клаузи от договор за кредит № 115/05.12.2006 г., по който
същият в качеството на ипотекарен гарант е учредил ипотека за вземането на
банката по договора за кредит под формата на нотариален акт № 21, том VI,
рег. № 11011, дело № 874/2006 г. на нотариус П.Д., вписана в НК под № 332.
Установява се от представените по делото доказателства, че на
05.12.2006 година е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който
„ДЗИ БАНК“ АД е предоставила на И.И. сумата от 51 000 лева, предназначен
за рефинансиране на кредити, отпуснати от банката и за потребителски нужди
за срок на издължаване 240 месеца. Ищецът В. К., който не е страна по
договора, е учредил ипотека в полза на банката за обезпечаване задълженията
на кредитополучателя по силата на нотариален акт № 21, том VI, рег. № 11011,
дело № 874/2006 г. на нотариус П.Д., с район на действие РС Варна.
Съгласно чл. 170 от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително,
ако в ипотечния договор съществува неизвестност относно личността на
кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на
обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява
ипотеката.
При преценка на клаузите по процесния договор за ипотека не се
установява нищожност на някое от цитираните основания. В нотариалния акт
е описан обезпечения кредит и страните по него, размера на главницата и
целта на кредитирането, посочен е крайният срок на погасяване на
задължението. В конкретика е посочен и размерът на годишния лихвен
6
процент за първата година, както и за остатъчния период на договора, като
точният процент прави сумата определяема, включително конкретен размер
на лихвения процент е посочен и при неизпълнение от страна на потребителя
/кредитополучател/ на условията по програма „Универсален платец“.
Нотариалният акт съдържа и броя на анюитетните вноски – 240, както и
начина на изчисляване на размера на наказателната лихва /лихвата за
просрочие/, а именно уговорения в чл. 3 от договора за кредит лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на 15 пункта годишно до изплащане на
просрочената сума. Относно идентификацията на недвижимия имот, описан в
нотариалния акт подробно, също не съществува неяснота. Въз основа на
изложеното се налага извод за липса на някое от особените основания за
нищожност, предвидени в чл.170 от ЗЗД.
На следващо място се сочи нищожност на конкретни договорни
клаузи, а именно: „... съгласно условията на чл.4, ал.1, т.2.." „... чл.З...:";
„Дължимите лихви, включително лихвите за просрочие се начисляват от
банката при база 360/360 дни ежемесечно." „... чл.8 /осем/...";„... включително
и предоговорните условия на последващи анекси...".
Атакуваните клаузи са всъщност текстове от обезпечения договор за
кредит, обективирани в договора за ипотека, и тяхната действителност е
установена между страните със стабилизираната заповед за изпълнение
№10584/22.11.2010г., издадена по гр.д. №18176/2010г. на ВРС и връчена лично
на ипотекарния гарант на 20.03.2011г. Влязлата в сила заповед за изпълнение
има сила на прeсъдено нещо за съществуване на субективното право към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата
съставлява съдебен акт, който има всички присъщи на решението последици –
установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост и стабилитет.
Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които
са настъпили към момента на формирането й.
Стабилизирането на заповедта за изпълнение има последиците на
окончателно разрешен правен спор за съществуването и размера на вземането.
Освен това атакуването в настоящото производство на клаузи от договора за
кредит като нищожни би довело до заобикаляне на приетата недопустимост на
иск за прогласяване нищожността на договора за кредит между същите
страни, както е прието по преюдициалния спор между същите страни по
7
гр.дело №2283/2020г. на ВОС, производството по който е прекратено с
решение №277/20.03.2024г., недопуснато до касационно обжалване с
определение №1093/08.04.2025г. по касац.търг.дело №20248002901866 на
ВКС.
Макар и по мотиви, различни от тези на ВРС, решението поради
съвпадение в крайните изводи следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора разноски се следват на въззиваемата
страна, но заявеното в отговора по жалбата искане е бланкетно и без
придружаващи доказателства за извършени разходи за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4982/18.11.2019г., постановено по
гражданско дело № 4872/2018 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Р България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8