РЕШЕНИЕ
№ 1453
гр.Бургас, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 08 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1697 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е Севън Плюс ООД с ЕИК:********* със съдебен адрес ***. Касаторът участва в производството чрез пълномощник –
адвокат Г.Я. ***.
Ответник по касация е Комисия за защита на потребителите, РД Бургас. Ответникът
по касация не взема участие в производството.
Като страна в производството участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно
изискването на чл.217 ал.3 от АПК.
Жалбата е насочена срещу решение № 803/08.07.2020г. по АНД № 1021/2020г. на
Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление
№ 46707/05.02.2020г. на директора на РД Бургас на КЗП. С наказателното
постановление на Севън Плюс ООД е наложена
имуществена санкция 1000лв. за извършено административно нарушение по чл.210а,
вр. с чл.68в, вр. с чл.68г ал.4, вр. с чл.68е ал.2 от Закона за защита на
потребителите.
За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел,
че фактите са установени от административнонаказващия орган в съответствие със
събраните доказателства, не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, а материалния закон е приложен правилно.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се правят общи
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане
на материалния закон. Прави се оплакване за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд и за непълнота на доказателствата.
Правят се възражения, че при извършената проверка КЗП е действала
незаконосъобразно, тъй като не е била надлежно сезирана от потребител. Иска се
отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.
Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност
на жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
От
фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че привлеченото към
отговорност лице Севън Плюс ООД осъществявало търговска дейност, стопанисвайки
магазин Севън Плюс на адрес гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.Захари Зограф 75.
На 04.09.2019г. била извършена проверка на търговската дейност от контролни
органи – инспектори при КЗП, РД Бургас Т.С.и Д.К.. Проверяващите извършили
контролна покупка на шоколад на стойност 1.99лв., като при касата заявили
желание да платят с банкова карта. Служителката отказала плащането с карта и
информирала инспекторите, че съобразно инструкциите на работодателя, сметки на
стойност под 3лв. следва да се заплащат в брой от клиентите и не следва да се
приемат в тези случаи плащания с банкова карта.
Нарушението
е установено с констативен протокол № 2662816/04.09.2019г., съставен от извършилите
проверката инспектори.
Фактическите
констатации са обосновани от гледна точка на събраните доказателства, а освен
това в съществената си част са безспорни между страните. Спори се относно обстоятелствата
по сезиране на КЗП от недоволен потребител, но същите са били осъществени преди
образуваното административнонаказателно производство, което съгласно чл.36 ал.1
от ЗАНН започва едва със съставянето на АУАН. Осъществените преди този момент
обстоятелства не представляват процесуални действия и не могат да се отнесат
към въпросите за законосъобразността на издаденото в последствие наказателно
постановление от гледна точка на спазването на предвидената за това процедура.
При
правилно установени факти АНО е приложил неправилно материалния закон с
издаването на обжалваното наказателно постановление.
Посочената
като приложима в НП административнонаказателна разпоредба на чл.210а от ЗЗП е
бланкетна и препраща към чл.68в и сл. от закона.
Съгласно
чл.68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.
Съгласно
чл.68г ал.4 от ЗЗП нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики
по чл.68д – 68к.
В случая
АНО се е позовал на нелоялна практика по чл.68е ал.2 от ЗЗП, съгласно която заблуждаваща
е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид
елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на
ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я
предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска
търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния
потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. В
мотивите си АНО е приел, че търговецът при установените обстоятелства е
реализирал заблуждаваща търговска практика, тъй като премълчава и не предоставя
съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на търговско
решение, което води или може да доведе до вземане на търговско решение, което
потребителя не би взел без използването на тази търговска практика. На практика
АНО счита, че правилното приложение на цитираните законови норми е изисквало в
случая търговецът да е обявил предварително на клиентите, че не приема плащания
с банкова карта на покупки на обща стойност под 3лв. Липсата на предварително
обявяване на това обстоятелство е нелоялна търговска практика, тъй като може да
подведе потребителите да закупят стоки под посочената стойност, които не биха
закупили ако знаеха, че такива плащания не се приемат безкасово.
Настоящата
инстанция намира горното тълкуване на материалния закон за неправилно.
Заблуждаващата търговска практика е активно поведение на търговеца, насочено
към създаване в съзнанието на потребителя на невярна представа за условията за
продажба на стоки или услуги, като съгласно чл.68е ал.2 от ЗДП това става
посредством премълчаване или прикриване на част от иначе обявени на
потребителите условия за продажба, т.е. чрез обявяване на част от информацията
и прикриване на друга част. Достъпната за потребителите частична информация
следва да е в състояние да ги мотивира да закупят стоката или услугата, докато
пълната информация би могла да ги демотивира. В процесния случай сочената норма
е неприложима, тъй като търговецът не е предоставил на клиентите си частична
информация, която да ги подведе. Никъде в НП не е поместена фактическа
констатация, че на посещаващите обекта потребители е била предоставяна информация,
че могат да заплатят покупките си с банкова карта. Влизайки в магазина клиентите
не са имали информация (включително заблуждаваща или частична) по този въпрос,
която да ги подведе. Възможностите и условията за безкасови плащания са били
обяснявани на потребителите при поискване подобно плащане да бъде извършено.
Иначе казано поведението на търговеца би било съставомерно по посочените
законови текстове ако до входа на магазина бе сложил информация, че в обекта
може да се плати с банкова карта, но при плащане да се позове на необявено
условие за минимален праг от 3лв. В случая сочената в НП нелоялна практика не е
налице. Не е осъществен състав на соченото административно нарушение, а
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, по повод подадената касационна жалба и на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови
ново по същество, с което наказателното постановление се отмени.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, вр. с чл.63
ал.3 от ЗАНН ответната страна следва да заплати на касатора разноските за двете
инстанции.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 803/08.07.2020г. по АНД № 1021/2020г. на
Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 46707/05.02.2020г. на
директора на РД Бургас на Комисията за защита на потребителите гр.София.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите гр.София да заплати
на Севън Плюс ООД с ЕИК:********* със съдебен адрес ***, разноски по делото в
400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.