Решение по дело №790/2023 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.З.Х. *** против Решение №142 от 18.05.2023г., постановено по а.н.д. № 1067 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Постановено било в противоречие със събраните по делото доказателства и установените с тях факти.

Сочи, че на посочената в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление дата, оспорващия извадил АТВ от гараж, без да го управлява и без да го извежда на улицата, за да покаже на двама свидетели очевидци калъф, който монтирал на машината. Отбелязва, че гаражът и пътят пред него били частни, пътят не бил такъв за обществено ползване. При изкарването на АТВ от гаража несъзнателно вместо на свободна, го оставил на първа предавка, при което превозното средство неочаквано потеглило. Опитвал се да го спре отстрани, да натисне спирачка, докато то изминавало няколко метра – от двора и през улицата, след което успял да го спре, без да се качва на машината и да я управлява. В момента, в който спрял АТВ, се подхлъзнал и паднал, което се потвърждавало от свидетелските показания.

Въз основа на изложеното касаторът прави извод, че не е управлявал МПС, нито било налице движение на същото по път за обществено ползване, като не било настъпило и пътно-транспортно произшествие, тъй като АТВ не се било ударило в нищо друго. Не било отчетено от административнонаказващия орган, че ако било извършвано управление, то наказаният нямало да се удари и да пострада. От доказателствата по делото не се установявали данни касационният жалбоподател да имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, което изключвало вмененото му нарушение на чл.96 от ЗДвП. Дори и да се приемело, че МПС било изведено на ул.“Първа“ – отворена за обществено ползване, това не означавало, че превозното средство било управлявано, а и законът боравил с понятието „обикновено използвано за движение“, а не с „улица, използвана за обществено ползване“.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Началник РУ Ивайловград, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-0276-000179 от 17.12.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ Ивайловград, с което за нарушение на чл.96 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, на Д.З.Х. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на атакувания санкционен акт. От доказателствата се установявало, че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, но също и че последният бил информиран по телефона за изготвянето на акта, след което същият му бил връчен лично в гр.Ивайловград. Поради това, въпреки че жалбоподателят не бил поканен за съставяне на акта и не бил търсен на посочения от него адрес, което сочело на неспазване на нормата на чл.40 от ЗАНН, това неспазване не засегнало правото на защита на наказаното лице и не съставлявало съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на НП само на това основание. Процесният АУАН бил предявен на жалбоподателя и последният след запознаване направил възражения по него. Така правото му на защита не било накърнено. Лицето имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението. При това положение съставянето на акта в отсъствие на лицето не довело до такова съществено нарушение, което изначално да опорочило цялата административнонаказателна процедура.

На следващо място, в АУАН и НП се съдържали предвидените в ЗАНН реквизити. Посочени били мястото на нарушението, датата, нарушителя и били описани фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението. Нямало разминаване между описаното с думи нарушение и дадената правна квалификация. Посочените актове били съставени и съответно издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, и в сроковете по ЗАНН.

По същество въззивният съд приел за доказано по делото извършването на описаното в санкционния акт нарушение, с което жалбоподателят реализирал фактическия състав по чл.96 от ЗДвП. В тази връзка посочил, че Д.Х. извадил АТВ от гаража, в който се е съхранявало, като го оставил на улицата пред този гараж с работещ двигател. Слязъл от МПС, след което то потеглило само, като се ударило в ограда на съседната къща. В подкрепа на възприетата фактическа обстановка било и постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП 40/2021г. по описа на РУ на МВР – Ивайловград, както и останалите писмени доказателства по делото.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Обосновано съдът е приел, че в случая е налице реализирана хипотеза по чл.96 от ЗДвП, тъй като от доказателствата по случая несъмнено се установява, че касационният жалбоподател Д.З.Х., като водач на спряно за престой пътно превозно средство, не е взел мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само.

Изводът на въззивния съд за наличие на осъществено административно нарушение се подкрепя и от показанията на свидетелите по делото Е. Ц. Х., Г.Т.С. и В. К. Я.. Същите подробно описват случилото се на 28.08.2021г. около 16.00 часа в с.Ламбух на ул.“Първа“, като посочват конкретно извършените действия (съответно стават ясни и бездействията) от наказаното лице. Показанията на посочените свидетели съответстват на изложената в писмените доказателства по делото фактическа обстановка, поради което същата не може да бъде подлагана на съмнение.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на РС, че в конкретния случай неспазването на чл.40 от ЗАНН – относно съставянето на АУАН в отсъствие на нарушител, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не се е стигнало до засягане на правото на защита на наказаното лице, респ. това нарушение не обосновава отмяна на НП. Съставеният АУАН е бил предявен на нарушителя, който след запознаване е направил възражение по него, т.е. лицето е имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението.

Правилно, въз основа на доказателствения материал по случая, въззивният съд е приел, че нарушението е доказано. В тази насока са както писмените доказателства, така и показанията на свидетелите по делото, като случилото се на посочените в АУАН и НП дата и място не се отрича от Д.Х.. Напротив, същият както в касационната жалба, така и в хода на производствата пред АНО и РС, излага подробно фактическата обстановка по случая, като твърди в тази връзка, че всъщност той не е извършвал управление на МПС на процесната дата. Това твърдение обаче не може да бъде споделено.

Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Под „управление“ съдебната практика и теория е утвърдила разбирането, че това са всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината са в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици (Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/1982г. на Пленум на ВС). Следователно дейността по управление на превозно средство трябва да се разбира в широк смисъл. Управлението обхваща цялостната дейност, която водачът извършва когато средството се намира в движение, така и когато е в неподвижно състояние или предстои да бъде напуснато.

Разбирането за понятието „управление“ се основава на това, че водачът има задължения не само когато ППС или подвижната машината е в движение, а и когато е в покой. С други думи лицето с качество „водач“ следва да има пълен контрол върху ППС или машината по всяко време, в което може да се счита, че само той в съответния момент или период е в ролята на водач. Така например след спирането на ППС или подвижната машина водачът следва да изключи източника на подемна мощност (двигател с вътрешно горене, ел. батерия или др.), в обичайния случай да извърши съответното действие по включване на предавателния механизъм в режим, който да не позволява движение и в тази връзка и да активира механична или електрическа спирачка. При тръгване на ППС или подвижната машина водачът следва да изключи предавателния механизъм, така че да е възможно движение и в тази връзка и да деактивира механичната или електрическата спирачка, да стартира източника на подемна мощност, да включи предавателния механизъм в режим, който да позволява избраната посока на движение.

С оглед горното и предвид нормативната уредба, осъществяваната от водача дейност преди потегляне или след спиране на ППС или машина следва да се счита за правно регламентирана. Макар да се извършва преди или след спиране на ППС или подвижната машина, тя представлява „управление“ по вложения в легалната дефиниция по § 6, т.25 от ДР на ЗДвП смисъл. Това е така, защото правилата за движение регламентират поведението (действие или бездействие) на водачите не само по време на движение, но и когато извършват или не извършват манипулации с механизмите на ППС или подвижната машина в покой след спирането или преди потеглянето.

В контекста на изложеното и във връзка с фактическата обстановка по случая, дори и касаторът да не се е намирал върху АТВ, то същият го е управлявал, съответно имал е качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Ето защо същият е бил длъжен да вземе такива мерки, които да не позволят АТВ да може да се приведе в движение или да потегли само. Безспорно е, че това не е било сторено от Д.Х. в конкретния случай, поради което правилно на същия е била ангажирана административнонаказателната отговорност за извършеното от него нарушение на чл.96 от ЗДвП.

Не се споделя логиката на касатора в насока, че гаражът бил частен, а пътят не бил отворен за обществено ползване. Подобно виждане означава да се приеме, че произшествията, възникнали на локации, различни от посочените, не следва да се считат за ПТП. Това е лишено както от правна, така и от житейска логика.

По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №142 от 18.05.2023г., постановено по а.н.д. № 1067 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: