Р Е Ш Е Н И Е
№ 260575/18.12.2020г.
гр.в., 17.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2000 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.М.З. против НП № 20-0819-000979/25.03.2020 г. на Началника
на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1/един/
месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
В жалбата се оспорва
фактическата обстановка относно твърдяното нарушение. Излага становище, че размерът на имуществените вреди не е доказан. Твърди
се, че не е възприел настъпване на имуществени вреди при настъпилия инцидент,
поради което е напуснал паркинга, съотв. не е имало
разногласия относно случая.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. И.,
която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложено подробно
писмено становище по делото. В депозираните писмени бележки се твърди, че АНО е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила , които са ограничили
правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че от описанието на нарушението
не става ясно коя от визираните в нормата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП хипотези се
счита за нарушена. Оспорва се изложения в ожалваното НП факт, че е имало
разногласия относно настъпилото ПТП, предвид отсъствието от местопроизшествието
на собственика на автомобила с нанесената щета. Излага се становище, че от
показанията на св. М. не се установява посочената в НП фактическа обстановка,
доколкото с показанията му не се изясняват релевантни за делото факти. Иска се
НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и да се присъдят на въззивника сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно съдържанието на приобщения по делото договор за правна
помощ.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени бележки от юк Л. – Ат., в които се оспорва въззивната
жалба. Сочи се, че НП е обосновано и законосъобразно и нарушението не се
отличава с малозначителност по смисъла на чл. 28 б.а.
от ЗАНН. Иска се на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН за бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО и в случай, че
жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да
се присъдят такива в по-нисък размер предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Е.Г. и собственикът на увредения
автомобил вследствие настъпилото ПТП-св. Ж.Г.. По искане на процесуалният
представител на въззивника, в качеството на свидетел
е допусната св. К. Б. – Н. /живуща при условията на фактическо съжителство с
жалбоподателя/, която пред съда е заявила, че е очевидец на процесния
инцидент. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и
заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149,
том ІІІ, рег.№ 8120, дело № 549/2016 г. и два снимкови файла и два видеофайла,
възпроизведени чрез излъчването им в съдебно заседание.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.02.2020 г. св. Ж.Г. паркирал ползвания от него л.а. М.с ДК№ * по
улица без име в с.о. А. до дома си, а именнно - пред № *, до вх.*. Около
12.30 ч. г. въззивникът
управлявайки л.а. М.Д . с ДК№ *, собственост на А.Л. Б. АД, при извършване на
маневра движение на заден ход ударил със задната част на превозното средство
предна лява броня на л.а. М.. След удара, въззивникът
спрял управляваното от него МПС, излязъл, огледал л.а. М. в областта на удара,
след което се качил в л.а. М.и напуснал местопроизшествието.
Около 15 минути след инцидента, св. Г. отишъл до паркираното от него
превозно средство и забелязал наличие на щета по същото, а именно – деформирана
предна лява броня. Жилищната кооперация, пред която се случил инцидентът, била
оборудвана с видеокамери. С оглед установяване на обстоятелствата, свързани с
причинената на ползвания от него автомобил вреда, св. Ж.Г. прегледал записите
от камерите. На същите било отразено поведението на въззивника,
като се разчитал и регистрационния номер на управлявания от него автомобил.
Впоследствие св. Ж.Г. прехвърлил видеозаписа в съответната част на притежавана
от него флашпамет и подал жалба до Началника на
сектор „ПП“ при ОД на МВР-в., в която описал известните му факти за инцидента. Във
връзка с извършване на проверка по жалбата бил ангажиран служебно св. Е.Г.
- мл.автоконтрольор
в сектор „ПП“ при ОД на МВР-в.. Същият призовал св. Ж.Г. и в двора на сградата на сектор „ПП“ при ОД
на МВР-в. констатирал наличие на щета по
предната лява броня на л.а. М.. Ж.Г. предоставил на св. Е.Г. и видеозаписа на
инцидента, съдържащ се в използваната за прехвърлянето му флашпамет.
Впоследствие въззивникът е призован с управлявания от
него автомобил. След като извършил оглед на последния и въз основа на
попълнената от жалбоподателя декларация на основание чл. 188 от ЗДвП, св. Е.Г. изготвил протокол за ПТП №
1736307/27.02.2020 г. и съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 23 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане .
Наказателното постановление НП № 20-0819-000979/25.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от
Началника на група в сектор ПП-КАТ – в. , видно от заповед №
8121з-952/20.07.2017 г.
В хода на административно- наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
1/ по пункт първи на
обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника за извършено нарушение на чл. 5 ал.1 т. от ЗДвП;
Съдът намира, че
въз основа на събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установява, че на процесната
дата въззивникът при движение на заден ход, като не
се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност с поведението си, е причинил пътно-транспортно произшествие. В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”. В случая от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Ж.Г. и св. Е.Г.,
които кореспондират помежду си и на събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установява, че вследствие на удара между двете превозни средства
е причинена щета по л.а. М., изразяваща се в деформация по предна лява броня.
Съдът намира, че противоречието между показанията на св. Е.Г. и св. Ж.Г.
относно характера на причинената щета не са съществени и не се отразяват на
преценката на достоверността на цитираните гласни доказателства, предвид
констатираното съответствие между показанията относно мястото, където са били
констатирани щетите и доколкото е обяснимо предвид броя на обслужваните от
полицейския служител пътни инциденти, същият да не си спомня с подробности
характеристиките на всички констатирани щети.
Съдът оцени като недостоверни показанията на св. Н. касаещи тежестта на
инцидента и по-конкретно твърденията й за липса на имуществени вреди от същия
предвид близките й отношения с въззивника и с оглед
констатираните противоречия с
кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът обаче намира, че неправилно е приложен материалния закон, като
деянието е квалифицирано като нарушение на бланкетната
обща разпоредба на чл. 5 ал.1 т. 1 от ЗДвП, а не на специалната такава, чието
правило на поведение е дерогирано с извършеното
деяние, а именно – разпоредбата на чл. 40
ал.1 от ЗДвП, според която преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В
конкретния случай, жалбоподателят не се
е уверил , че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен,
който пропуск е довел и до настъпването на ПТП с материални щети по л.а. М..
Същевременно конкретното нарушение е предвидено в хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, която е приложима
в случая и която предвижда налагане на административно наказание глоба в размер
от 20 лв.
Съдът намира, че доколкото въззивника се защитава
срещу факти и приложимите материални норми обуславят налагане на идентична по
размер административна санкция, се касае за същото наказуемо престъпление,
поради което е допустимо изменение на обвинението в частта за нарушения
материален закон и правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на лицето. Допустимостта на изменение
на обвинението в посочения смисъл се извежда от нормата на чл. 84 от ЗАНН,
която препраща за неуредените в ЗАНН случаи към правилата на НПК и по-конкретно
в настоящия казус към разпоредбата на чл. 337 ал.1 т.2 от НПК.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че в посочения пункт
издаденото НП е обосновано, но с оглед правилното прилагане на материалния
закон същото следва да бъде изменено по отношение на нарушената
материално-правна норма и правното основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на лицето, като на основание чл. 183
ал.2 т.11 от ЗДвП му бъде наложено административното наказание „Глоба“ в размер
на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта
с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП;
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т. 3 б.в от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да
напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието
и да изпълнява дадените му указания.
В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети”.
Безспорно в случая при управление на МПС въззивникът
е предизвикал пътно-транспортно произшествие, съоотв.
доколкото на местопроизшествието е отсъствал ползвателя респ. собственикът на
повредения автомобил, е липсвало съгласие относно обстоятелствата, свързани с
инцидента. Поради изложеното, за въззивника е
възникнало задължението по чл. 123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълни дадените му
указания от тях. Като не е сторил това при наличие на съответните предпоставки
от закона, въззивникът е нарушил цитираната норма,
поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност
на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, доколкото посочената норма предвижда
нарушението в диспозицията си.
Ирелевантнен за спора е
въпросът дали въззивникът е информирал друго лице за
инцидента, различно от компетентните органи респ. лицето, на което са причинени
имуществени вреди вследствие на пътно-транспортното произшествие, доколкото
законът не предвижда подобна възможност за отпадане на задължението, визирано в
нормата на чл. 123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, във вр.
с чл. 9 ал.2 от НК за квалифициране на нарушението като малозначително
такова, доколкото с поведението на въззивника са
засегнати обществените отношения, които конкретната материално-правна
разпоредба е призвана да гарантира, а именно своевременното и надлежно
установяване на последиците от пътно-транспортните произшествия от компетентните
органи.
Съдът обаче намира, че предвид липсата на отегчаващи отговорността на въззивника факти, обстоятелството, че през последните 8
години преди извършване на процесното деяние същият
не е бил санкциониран за извършено нарушение на ЗДвП, налагането на една от
кумулативните санкции над минималния размер, а именно – „Глоба“ е несправедливо,
поради което НП следва да бъде изменено в посочената част, като се определи
наказание „Глоба“ в минимален размер.
С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на въззивника за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание
чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК.
В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно
на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния представител на
жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с
размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
80/осемдесет/ от лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от
25,45 /двадесет и пет 0,45/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с
ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора
за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника,
съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция,
а именно в размер на 204,55 /двеста и четири 0,55/ лева.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 20-0819-000979/25.03.2020 г.
на Началника на група
в сектор „ПП“при ОД на МВР-в., в частта , с която на основание чл. 185
от ЗДвП на С.М.З. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП , ПО ОТНОШЕНИЕ на нарушения материален закон и правното основание
за ангажиране на администтративно-наказателната
отговорност на лицето КАТО
административното наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева се
налага на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ НП № 18-0819-000981/27.04.2018 г. на
Началника на група в сектор „ПП“при ОД на МВР-в., в частта , с която на основание чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДвП на С.М.З. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец за нарушение
на чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП ПО ОТНОШЕНИЕ на
административната санкция „Глоба“ като намалява същата до сумата от 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „С.М.З.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД НА МВР – в. сумата от 25,45 /двадесет и пет
0,45/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр.
с чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – в. ДА
ЗАПЛАТИ на С.М.З. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 204,55 /двеста и четири 0,55/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- в.: