Р Е Ш Е Н И Е
№ I-66
08.07.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 647 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от Община Несебър, адрес: гр.
Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, код по Булстат *********, представлявана от
Виктор Борисов – Зам.кмет съгласно Заповед № 1861/16.11.2015г. и Заявление №
133/25.02.2019г. на Кмета на Община Несебър против Решене № 31/13.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 382/2018г. по описа на РС Несебър.
Жалбоподателят е останал недоволен от
обжалваното решение като го намира за неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Счита, че необосновано съдът е приел, че е
налице отчуждаване на процесния имот в полза на държавата, тъй като сочи за
липса на доказателства за осъществено отчуждително производство и проведена
процедура по ЗПИНМ. Твърди, че липсват доказателства за отчуждени имоти, от кои
собственици, както и за извършено обезщетяване на собствениците като намира за
неправилно твърдението, че е заплатено обезщетение на ТКЗС – с. Равда. От
заключението на вещото лице се установявало, че имот с площ 332 дка бил записан
на името на С. М.. Твърди, че за да се придобие имота, следва да се отчужди от
собственик, а преди включване на имота в регулация, той бил собственост на С. М.
и в този смисъл отчуждаването от несобственик не пораждало действие. Сочи за
относими Решение № 12 по к.д. № 12/1993г на КС; Решение № 8 по к.д. № 12/1995г.
на КС, Решение № 20 по к.д. № 21/1996г. на КС. Счита, че общинските и държавни
органи не са имали правно основание да отстъпват право на строеж върху земи,
които не са били държавна или общинска, а частна собственост и отстъпеното
право на строеж не може да се противопостави на правата на собствениците на
земеделски земи, защитени и гарантирани по см. на чл. 17, ал. 1 и 3 от КРБ.
Поддържа се, че липсва валидно отчуждаване и държавата никога не е ставала
собственик на процесния имот. Твърди, че липсва индивидуализация на имота с описания
в акта за държавна собственост. Излага съображения, че дори да се приеме, че
имота е валидно придобит от Държавата, то Общината го е придобила на основание
пар. 7 ЗМСМА. Счита за недоказано твърдението, че процесния имот е бил със
статут на публична държавна собственост „…до момента в който е обявен за частна
държавна собственост с РМС № 1005/2004г.“. Сочи за липса на доказателства, от
които да се направи извод, че почивна база „Равда - Стара Загора“ била обслужващо звено с
национално значение. Съгласно представена Заповед № РД 14-18/08.04.1999г. на
Министъра на образованието и науката, издадена на основание чл. 10, ал. 2 и
пар. 1, ал. 1 ДР на ЗНП не бил включен процесния имот, нито почивна база с
наименование „Равда – Стара Загора“. Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен
предявеният от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД срещу Община Несебър иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно поземлен имот с идентификатор 61056.501.577
по кадастралната карта на с. Равда. Не се правят доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен
отговор на въззивна жалба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с който счита
въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно,
обосновано и законосъобразно. Поддържа, че изводът на РС за извършено
отчуждаване е обоснован и в съответствие със събраните доказателства. Намира,
че сочените решения на КС на РБ нямат отношение към настоящия казус, както и че
РС е изложил подробни съображения защо процения имот не попада в обхвата на
пар. 7 ПЗР на ЗМСМА и че е неправилно позоваването от страна на Общината на
пар. 42 от ПЗР от ЗОС. Счита за доказано, че „Почивна база Равда – Стара
Загора“ е обслужващо звено с национално значение и поддържа, че имотът, върху
който е изграден пионерския лагер е бил в режим на публична държавна
собственост, до момента в който е обявен за частна държавна собственост с РМС №
1005/2004г. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение. Не се правят доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намери, че
въззивната жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
от ГПК, подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито
съдебно заседание. Въззивникът се представлява в съдебно заседание от
юрисконсулт като поддържа въззивната жалба, претендира
разноски. Ответникът не изпраща представител, депозира писмено становище, с
което поддържа отговора на въззивна жалба, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Несебър е сезиран по компетентност,
след препращане на делото от ОС Бургас, с искова молба и уточняваща молба,
подадена от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД срещу Община Несебър, с която се предявява
установителен иск, с който моли да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
61056.501.577 по кадастралната карта на с. Равда, община Несебър, ул. Лазур № 6
с площ на имота от 3932 кв.м., стар номер 525а, квартал 33 при съседи имоти с
идентификатор 61056.501.602, 61056.501.420, 61056.501.408 и 61056.501.613.
Твърди, че в процесния имот са разположени две масивни сгради с идентификатор
61056.501.577.1 и 61056.501.577.2 и бил част от почивна база „Равда-Стара
Загора“, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, която била апортирана в капитала
на дружеството „Ученически отдих и спорт“ ЕООД (понастоящем ЕАД) въз основа на
Решение на МС № 1005/20.12.2004г. (под номер 133) за обявяване на имоти
публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост. Базата
била включена като част от капитала в счетоводното отчитане на дълготрайни
активи на дружеството по счетоводна сметка 201 „земи, гори, трайни насаждения“
и по сметка № 203 „сгради“ от индивидуален сметкоплан на „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД. Твърди, че почивната база е бивш пионерски лагер на Окръжен народен
съвет на Стара Загора, формиран след отчуждаване за държавни нужди на терени
частна собственост. Ищецът разполагал с писмени доказателства АДС №
3949/19.02.1960г. и АДС № 1642/16.01.1990г. Сочи, че по Черноморието били
изградени пионерски лагери за осигуряване на почивка на децата от съответната
област/окръг и носели имената на Окръжните народни съвети (ОНС) като имало само
един лагер на ОНС Стара Загора и той бил апортиран в капитала на „Ученически
отдих и спорт“ ЕАД (наричано по-долу за краткост „УОС“ ЕАД) като не били
описани граници, площ и др., т.к. имотите се индивидуализирали с наименованието
си. С Постановление № 151 на МС от 04.08.1993г. ученическите лагери преминали
на финансиране от общините към Министерство на образованието и науката (МОН)
съгласно протокол от 10.09.1993г. Пионерските лагери били предоставени за
стопанисване и управление на обслужващи звена в системата на Народната
просвета, каквито били НЦУОТС и НЦОВС. До края на 2004г. имотът имал статут на
публична държавна собственост и се владял непрекъснато от различни ведомства,
ползван за организиране на детски отдих. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 Закон
за народната просвета държавни са обслужващите звена с национално значение и се
финансират от държавния бюджет чрез МОН и предоставените им за ползване имоти били
публична държавна собственост. В закона нямало определение за обслужващо звено
като съгласно чл. 10, ал. 4 ППЗНП държавни обслужващи звена били центровете на
ученически отдих и туризъм, които организирали обучение, отдих, спорт и туризъм
на деца и ученици. Имотът, в който бил изграден пионерски лагер бил в режим на
държавна собственост до момента, когато бил обявен за частна с РМС № 1005/20.12.2004г.
Твърди, че част от терена бил неправомерно актуван като общинска собственост въз
основа АОС № 483/14.04.2006г., видно от копие от кадастрална карта с данни от
КРНИ, поради което намира, че има интерес да предяви иск за установяване на
правото си на собственост върху имота. След апорта в капитала на дружеството с
Решение на МС № 1005/20.12.2004г. „УОС“ ЕАД управлявало и стопанисвало
поземления имот като негова собственост и бил имот частна държавна
собственост. Твърди, че ищецът владее
имота и почивната база се ползва активно за нуждите на ученическия отдих. Ангажира
доказателства.
Исковата молба и уточняващата молба са
вписани в СВ Несебър.
Постъпил е отговор на искова молба от
Община Несебър, с който оспорва предявения иск и го намира за неоснователен.
Твърди, че ищцовото дружество не е собственик на процесния имот. Оспорва АДС №
3949/19.02.1960г. като сочи, че ищеца би бил собственик само ако е налице
валидно приключила процедура по отчуждаване на описаните в АДС нива от 14 дка и
лозе 30 дка, а такава не била осъществена, липсвала отчуждителна процедура по
ЗПИНМ. Поради обстоятелството, че държавата не придобила собствеността върху
процесния имот преди апорта от 2005г., то и ищцовото дружество не било станало
собственик на имота. Сочи, че по силата на чл. 140 КРБ общината имала право на
собственост, която ползвала в интерес на териториалната общност. Цитира пар. 7,
т. 6 ЗМСМА като счита, че ако се устави наличие на пионерски лагер, почивна
база или подобен обект, то същият е предназначен за здравно и спорно обслужване
на гражданите в община Несебър и тя е станала собственик на осн. пар. 42 ПЗР на
ЗИД на Закона за общинската собственост. Ангажира доказателства.
Ищцовото дружество представя справка за
документи касаещи преобразуването на структурите, на които „УОС“ ЕООД е
правоприемник за периода след 1974г. Същата представлява частен документ и
затова няма обвързващ за съда характер като заедно с нея се представят актове,
въз основа, на които е изготвена и установяващи организирането на отдиха и
спорта на населението и отговорните за това структури. С постановление №
38/07.05.1974г., се предвижда да се продължи изграждането на единна система за
отдих и туризъм и към държавните стопански комплекси „Отдих и туризъм“ да
остане материалната база за отдих и туризъм от типа почивни домове и
санаториуми. Организирането на отдих и туризъм на учащите се възлага на
изпълнителни комитети на Окръжни народни съвети, Министерство на народната
просвета и Комитет за наука. С постановление № 169/31.12.1975г. се определят
райони за организиране на детски, ученически лагери по Черноморието съгласно
приложение, в което за Бургаски окръг Несебър /вкл. Равда/ са предвидени
3800места за ученици и 1200 места за студенти. Министерство на народната
просвета, Комитетът на науката и Изпълнителните комитети на окръжните народни
съвети да организират в определените райони лагери като постепенно изграждат
масивна база въз основа на единни проекти и устройствени решения. Съгласно
извлечение от ДВ л. 78 комитета по туризма, регионалните звена ученически
лагери преминават на финансиране чрез Министерство на науката и образованието.
Представя се протокол от 10.09.1993г. между
Община Стара Загора и МОН (л. 110 по описа на гр. д. № 125/2018г. на БОС) за
преминаване на регионални ученически лагери на финансиране чрез МОН. Видно от
извлечение от ДВ със Заповед № РД-14-33/13.12.1993г. е открит Национален център
за ученически отдих и туризъм (НЦУОТ) при Министерство на образованието и
науката като юридическо лице със седалище в гр. София. Със заповед № РД
14-110/29.12.1998г. на Министър на МОН Национален център за ученически отдих и
туризъм е преобразувано в Национален център за ученически отдих, туризъм и
спорт (НЦУОТС). Видно от извлечение от ДВ със заповед № РД-14-100 от
24.11.1999г. се сливат Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт и
регионалните центрове за ученически отдих и туризъм, сред тях и Стара Загора
като всички активи и пасиви на преобразуваните юридически лица да преминат към
Националния център за ученически отдих, туризъм и спорт. Видно от извлечение от
ДВ (л. 82 по описа на гр. д. № 125/2018г. на БОС) със заповед № РД-14-122 от
14.12.2001г. се сливат Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт и
квалификационно-възстановителен център София в Национален център за отдих,
възстановяване и спорт.
С Решение № 1005/20.12.2004г. на
Министерския съвет имоти публична държавна собственост са обявени за частна
държавна собственост съгласно приложение № 1 и 2. Решено е образуване на
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на база недвижимите
имоти заедно с движимите вещи в тях. Съгласно приложение № 2 и списък на
недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на еднолично търговско
дружество под номер 133 е регионално звено Стара Загора имот обл. Бургас, общ.
Несебър, с. Равда с площ 36,18 дка и 6 масивни сгради и 7 бунгала.
Съгласно Решение № 1/27.01.2005г. по
ф.д. № 14268/2004г. по описа на СГС въз основана на приетото от МС Решение е
регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ученически
отдих и спорт“ ЕООД като капиталът на дружеството е формиран от апортирани от
държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, описани в чл. 8 от
Учредителния му акт. Видно от Учредителен акт на „Ученически отдих и спорт“
ЕООД чл. 8 капиталът на дружеството е образуван от непарична вноска,
представляваща право на собственост върху недвижимо и движимо имущество
съгласно приложение № 2 към т. 4 от Решение № 1005/20.12.2004г. на МС като под
№ 133 е включена и почивна база „Равда – Стара Загора“, находяща се в с. Равда,
общ. Несебър, обл. Бургас, състояща се от 6 сгради, седем бунгала и земя с обща
площ на имота 36180 кв.м. С Решение № 3/10.02.2006г. по ф.д. № 14268/2004г. по
описа на СГС е вписана промяна в обстоятелствата като е променена правната
форма на дружеството и същото е вписано като еднолично акционерно дружество – „Ученически
отдих и спорт“ ЕАД. Със заповед № РД-09-376/16.03.2005г. е наредено Национален
център за ученически отдих, туризъм и спорт да предаде на „Ученически отдих и
спорт“ ЕООД владението върху имуществото – непарична вноска в капитала заедно с
всички документи. Представена е сметка 201, съгласно която в баланса на „УОС“
ЕАД е включена земя 36,18 дка – Равда, Стара Загора. Сметка 203/1 с включен
актив библиотека, клуб, блок 6, столова и кухня, блок 1,2,3,4, и 5, 2бр.
бунгала, портал. Съгласно извлечение от инвентарна книга в инвентара на
дружеството към 31.12.2017г. са включени блок 1-6, клуб, столова и кухня,
библиотека, дата на придобиване 16.03.2005г.
С протокол № 21 от 12.09.1958г. на ИК на
ОНС са определени терени за устройство на пионерски лагери на Хасковски,
Старозагорски и Пловдивски окръзи съгласно одобрен план на комплекса „Пионерски
лагер край с. Равда-Поморийски“, отчуждаването да се извърши по спешност за
сметка на инвеститорите.
С протокол № 28 от 25.11.1958г. на ИК на
ОНС Стара Загора е одобрен отредения в землището на с. Равда, Поморийско
пионерски лагер на море за пионерски лагери на море за ОНС Стара Загора като е
посочено, че са отчуждени 14 дка ниви и 30 дка лозя, собственост на ТКЗС Равда
с обща оценка 47600 лева и е взето решение на ТКЗС с. Равда да се плати обезщетение
в размер на 47600 лева.
В тази връзка се представя акт за
държавна собственост № 3949 от 19.02.1960г. на основание чл. 6 Закон за
собствеността и чл. 21 Правилник за държавните имоти обявява и заема за
държавен недвижим имот, собственост на ТКЗС Равда - нива от 14 дка и лозе от 30
дка при граници от изток: казанлъшки
пионерски лагер, запад новозагорски пионерски лагер, север – път и от юг –
море, имотът е отстъпен за ползване от Старозагорски окръг (Пионерски лагер).
Обща оценка 47600 лева.
Представя се Заповед № 797/1963г., с
която Председателят на държавен комитет по строителство и архитектура одобрява
регулационния план на с. Равда с поправките на комисията по пар. 58 от
Правилник за прилагане на ЗПИНМ. Съгласно заповед ОНС № 7482/10.12.1964г. във
връзка с изграждане на курортен комплекс – пионерски лагери в с. Равда се
отчуждават с регулационния план 990дка площ като се представя и списък, с който
се намалява обработваемата земя на Бургаски окръг за периода 01.01.1964г. до
01.01.1965г. като в т. 10 са отчуждени земи за регулация и курортна зона на с.
Равда – писмо № 7482/10.12.1964г. на отдел Архитектура и благоустройство при
ОНС, заповед № 797/27.05.1963г. на комитета по архитектура и
благоустройство - 990 дка площ.
Представя се строително разрешение за
строеж на спални блокове в с. Равда, с което се разрешава на ОНС Стара Загора
да построи спални блокове съгласно одобрен архитектурен проект от ОНС Бургас
върху 516 кв.м. С писмо на Окръжен
аграрно промишлен съюз 09-2188/19.10.1979г. се разрешава финансиране на обекти
– спален блок 1,2, вертикална планировка, парково осветление, озеленяване в
пионерски лагер с. Равда на ОНС Стара Загора. Във връзка с инвестиционните
проекти се представя акт № 1642 за държавна собственост на недвижим имот от
16.01.1990г. на основание чл. 6 ЗС, чл. 77 и чл. 81 от Наредбата за държавните
имоти за сгради – 6 бр. спален блок, кухня-столова, 2 бунгала, игротека с
клуб, библиотека с радиоуредба, лятна
къпалня, будка, заедно с прилежащата им държана земя с отстъпено право на
строеж на районен пионерски лагер Стара Загора. Съгласно Удостоверение №
43/24.09.2004г. на РДНСК Бургас за ученическа почивна база с. Равда е съставен
акт за държавна собственост № 1642/16.01.1990г. и са налице доказателства за
държавно приемане на строежа, поради което не е необходимо провеждане на нова
процедура за разрешаване ползване на строежа по ЗУТ и Наредба № 2.
В изпълнение на ПМС № 151/1993г. на
10.09.1993г. е подписан протокол между кмета на Община Стара Загора и Министъра
на Министерството на науката и образованието за преминаване на Регионални
ученически лагери Стара Загора на финансиране чрез Министерство на науката и
образованието считано от 01.01.1994г.
Представя се Заповед № РД
14-18/08.04.1999г. на Министерство на образованието и науката, съгласно която
се определят държавните училища и обслужващи звена по смисъла на чл. 10, ал. 2
ЗНП в съответствие с критериите посочени в ППЗНП като в пункт Б, т. III по чл.
11, ал. 4, т. 3 ППЗНП под номер 32 е посочен национален детски комплекс Равда,
общ. Несебър.
Представят се писмени доказателства
относно обстоятелството, че „УОС“ ЕАД е стопанисвало ученическа почивна база с.
Равда - Стара Загора – трудови договори, договори за охрана, за столово
хранене, за обслужване на тревни площи, дезинфекция, дезакаризация на площи
Равда- Стара Загора, за почистване и организиране на легла, организиране на
пансион за почиващите, фактури за изразходвана ел.енергия, протоколи от
извършена проверка на Старозагорска ученическа почивна база с. Равда, писма за
настаняване.
Съгласно кадастрална карта поземлен имот
с идентификатор 61056.501.577 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-58/16.04.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение
заповед –Д-14-02-1634/26.11.2009г. на Началник на СГКК Бургас, е с адрес с.
Равда, ул. Лазур с площ 3932 кв.м. с номер по предходен план 525а, кв. 33 при
съседни имоти: 61056.501.602, 61056.501.420, 61056.501.408, 61056.501.613. В
имота попадат сграда с идентификатор 61056.501.577.1 и 61056.501.577.2. За
собственик е посочен Община Несебър съгласно № 483/14.04.2006г., издаден от
Община Несебър.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка
от 19.03.2018г. данъчната оценка на имот 61056.501.577 е 33736,60 лева.
Съгласно удостоверение от Областен
Управител на Област Бургас № 91-97-142/27.06.2018г., издадено от Областен
управител гр. Бургас, поземлен имот с идентификатор 61056.501.577 от КК с.
Равда е актуван с АДС № 3949/19.02.1960г. и не е деактуван. С протоколно
решение № 21/12.09.1958г. на ИК на ОНС са определени терени за устройство на
пионерски лагери, един от които е актуван с АДС № 3949/19.02.1960г. – нива 14
дка и лозе 30 дка, бивша собственост на ТКЗС Равда за пионерски лагер,
Старозагорски окръг. Били актувани 13 бр. сгради с АДС № 1642/16.01.1990г.,
заедно с прилежащата им земя. С писмо от 02.09.1999г. от НЦУОТС е поискано
актуване на всички имоти стопанисвани от регионалните центрове на НЦУОТС, но вътрешноведомствена
комисия установила, че липсват нанесени регулационни граници по действащия ЗРП
на с. Равда с отразена точна квадратура на терените, поради което на Директора
на НЦУОТС е изпратено писмо, че нови актове за държавна собственост не могат да
бъдат издадени.
От изисканата от АГКК проверка в архива се
представя удостоверение изх. №
129/31.03.2009г. издадено от Община Несебър. В последното Общината е посочила,
че на наследниците на С. К. С.ов е признато правото им да бъде възстановена
собствеността върху имот от 7 дка в м.“Хендек терла“, землището на с. Равда,
който имот е идентифициран като имот 577 и няма одобрен ПУП. В имота са
изградени два триетажни масивни спални блока, попадащи в Старозагорски лагер и
необходимата прилежаща площ към сградите е 3932 кв.м. Незастроената площ от
имота 2922 кв.м. е възстановена на собствениците, а за останалите 3932 кв.м.
собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. От
представените от АГКК документи се установява, че по заявление на Георги К. е
променен КККР на с. Равда по отношение на поземлен имот с идентификатор
61056.501.577 и в следствие на изменението се променя границата на поземления
имот и се създава нов ПИ с идентификатор 61056.501.602 като изменението е
одобрено със заповед от 26.11.2009г. на Началник на СГКК Бургас. Съгласно скица
№ 167/31.03.2009г. бивш имот № 577 е нанесен в кадастралния план на с. Равда
със заповед № 483/14.04.2006г. на Кмета на Община Несебър, но тя не била
приложена към заявлението за промяна на КККР. Видно от заповед от 26.11.2009г.
на Началник на СГКК Бургас в КККР е нанесен имот 61056.501.602 с площ 2971
кв.м., а имот 61056.501.577 е нанесен с площ 3932 кв.м.
По делото е изготвено и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което с плана на
парцелираната за бежанците земя от 1929 година е заснет имот с площ 32 дка записан
върху плана на С. М. В село Равда има одобрени два кадастрални и регулационни
плана от 1963г. и 1988г., действащ и сега. С плана за регулация, одобрен със
заповед № 797/27.11.1963г. са включени нови терени, предвидени с плана за ОНС
на различни градове от страната. С плана е предвидена само алейна мрежа,
строителни петна и площи за озеленяване, без да са образувани парцели и
квартали, отреден е терен и за ОНС Стара Загора, в него попадат три имота с пл.
21, 22 и 23 (л. 255), и трите в разписен списък са записани на ТКЗС. Към
съставения през 1960г. АДС 3949/19.02.1960г. не е приложена скица. Действащия
ПУП на с. Равда е одобрен със заповед № 63 от 01.04.1988г. в кадастралната основа
е заснет имот с пл. 408, записан в разписния списък като двор на пионерски
лагер гр. Казанлък и ОНС Стара Загора, няма заснета ограда между двата лагера. Към плана от 1988г. са заснети сгради
съществуващи към него момент. С АДС от 16.01.1990г. са актувани сградите в
районни пионерски лагери на Стара Загора. През 1991г. във връзка със ЗСПЗЗ
имотите са възстановени съгласно плана за оземляване на бежанците от 1929г.
пренесени са от Община Несебър върху кадастралния план от 1988г. и са
възстановени във възстановими стари реални граници. Имотът от 32 дка по плана за
оземляване от 1929г. е възстановен на Щерион Апостолов Андреев, пренесен в
действащия кадастрален план и е обозначен с пл. 525а и попада частично в терена
на ОНС Стара Загора. Със заповед от 2006г. кадастралния план на с. Равда е
попълнен с имот с пл. 577 с площ от 6854 кв.м., част от имот пл. 525а КП. Със
заповед от 16.04.2008г. е одобрена КК на землището на с. Равда и е изменена със
заповед от 26.11.2009г. границите на имот 577 са променени и площта му е 3932
кв.м. Записан е в кадастралния регистър на община Несебър. Процесният имот е
разположен в границите на отредения за ОНС Стара Загора терен. В плана от
1963г. и 1988г. е отреден и впоследствие застроен само един терен за ОНС Стара
Загора. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно,
безпристрастно и пълно и затова му се доверява.
По делото са събрани гласни
доказателства като е разпитана свидетелката П., работи като специалист „отдих“
в ищцовото дружество. Показанията на свидетелката са логични, последователни,
почиват на личните й впечатления, поради което съдът ги кредитира. От разпита й
се установява, че лагера Равда Стара Загора се посещавал от ученици от цялата
страна, но основно от Стара Загора като базата се стопанисвала от „УОС“ ЕАД. На
скицата свидетелката сочи, че двете отразени сгради са спални блокове и служат
за настаняване като в базата се настанявали само ученици от „УОС“ ЕАД, но не и
от други места.
Съдът счита, че не са налице други
относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК. Предпоставка за предявяване на положителен установителен иск е
наличието на спор относно правото на ищеца, какъвто в случая се установява от
събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на ответника, който
отрича правото на ищеца върху процесния имот. Решението на РС Несебър е валидно
и допустимо.
За уважаване на иск с правна
квалификация 124 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез
пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху
процесния имот факти, в рамките на заявеното придобивно основание.
Придобиването на право на собственост
чрез апортна вноска в капитала на търговско дружество е деривативен придобивен
способ на правото на собственост, поради което, за да стане правоприемникът
собственик следва да се установи правото на собственост у праводателя. Съгласно
чл.
57, ал.2 от ЗДС
държавата учредява търговски дружества с държавно имущество -ограничено
отговорни и акционерни по решение на Министерския съвет, като апортът в
капитала на дружеството на недвижими имоти и вещи - частна държавна собственост
е регламентирано, че се извършва също с решение на МС по предложение на
съответния министър. Редът за учредяване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество е регламентиран с Правилник
за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала (ПРУПДТДДУК), според чл. 3 на който тези дружества се
образуват по реда на Търговския
закон,
с решение на МС, с изключение на оценяването на непаричната вноска на
държавата, което за тези дружества се извършва по реда на глава VІІ от ППЗДС и
представлява завишена с 40% данъчна оценка на имота. Правата на държавата съгласно
чл.
8, ал.1 от ПРУПДТДДУК
се упражняват от Министерския съвет или от министрите, в рамките на отрасловата
им компетентност. В случая, за да се устави, че „УОС“ ЕАД е придобило право на
собственост върху процесния имот следва да се установи, че именно този имот е
включен в капитала на дружеството, както и че праводателят – държавата е била
собственик.
По силата на представения по делото
Протокол № 21 от 12.09.1958 г. на ИК на ОНС са определени терените за
устройство на пионерски лагери на Хасковски, Старозагорски и Пловдивски окръзи
и е постановено отчуждаването да се извърши по спешност за сметка на
инвеститорите. От списъка на документите, с които намалява обработваната земя
на Бургаски окръг – отчуждени 990 дка земеделски земи от ТКЗС за курортна зона
с. Равда – писмо № 7282/1964г., може да се направи извод, че към момента на
решението за отчуждаването имотът, отреден за пионерски лагер, е имал
земеделски характер и е бил включен в ТКЗС. Този извод се подкрепя и от това,
че с Протокол № 28 от 25.11.1958 г., е взето решение от страна на ИК на ОНС -
Стара Загора за изплащане на обезщетение на отчуждения имот именно на ТКЗС с.
Равда. През 1963 г. е одобрен и регулационния план на с. Равда като със Заповед
№ 797 от 27.02.1963 г. на Държавния комитет по строителство и архитектура, в
разписен списък имотите са записани на ТКЗС. Към момента на вземане на решение
за отчуждаване на имотите и издаване на Заповед № 797/1963г., постановена от
Държавен комитет по строителство и архитектура действат разпоредбите на ЗПИНМ (обн.,
ДВ, бр. 227/01.10.1949 г. - в сила от 03.01.1950 г.; отм., бр. 29 от 10.04.1973
г., в сила от 1.06.1973 г.). Отчуждаването на имота по регулационния план е
станало по силата на разпоредбата на чл.
55а от ЗПИНМ. Съгласно
Определение № 408 от 4.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 169/2017 г., I г. о., ГК
реда на чл.
55а ЗПИНП
е предвиждал възможност за завземане на терена преди заплащане на
обезщетението, поради което отчуждаването настъпва със влизане в сила на
заповедта за отчуждаване. На основание чл.
55б от ЗПИНМ (отм.
изв., бр. 90 от 1958 г.) имотите, включени в парцелите по предходния член, се
оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет нарочна тарифа. На основание
ал. 2 от цитираната разпоредба имотите, отчуждени съгласно чл. 55а се заемат
след обезщетяване на собственика, а на основание ал. 3 от цитираната разпоредба
ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имотите собственикът не бъде
обезщетен, по негово искане изпълнителният комитет на съответния народен съвет
отменя отчуждаването. Настоящата инстанция намира, че и в този случай отчуждаването
е настъпило по силата на взетите решения, а самото оценяване и изплащате на
сумите е имало значение за заемането на имотите, като отношенията между
отчуждените собственици и Държавата са облигационни - за да бъде отменено
отчуждаването е била необходима инициатива от страна на собственика за отмяната
му от страна на ИК на съответния народен съвет в случай, че стойността на имота
не е била изплатена.
Ето защо съдът намира, че е завършила
процедурата по отчуждаването на терена, предвиден за пионерски лагер на
Старозагорски окръг като изплащането на обезщетението касае облигационни
отношения между собственик и държава. В отчуждения терен започва мащабно
строителство видно от строително разрешение за строеж на спални блокове в с.
Равда, съгласно одобрен архитектурен проект от ОНС Бургас на 20.07.1979г. върху
516 кв.м. На 19.10.1879г. се разрешава финансиране на обекти – спален блок 1,2,
вертикална планировка, парково осветление, озеленяване в пионерски лагер с.
Равда на ОНС Стара Загора. Представя се АДС № 1642/16.01.1990г. за сгради – 6
бр. спален блок, кухня-столова, 2 бунгала, игротека с клуб, библиотека с радиоуредба, лятна къпалня,
будка, заедно с прилежащата им държана земя с отстъпено право на строеж на
районен пионерски лагер Стара Загора. Не е спорно, че строителството е
реализирано като съгласно заключението на вещото лице в плана на с. Равда от
1988г. имота е заснет с пл. 408 и записан в разписния списък на ОНС Казанлък и
ОНС Стара Загора, заснети са съществуващи сгради – две триетажни, четири
двуетажни и една едноетажна – столова и кухня, спорна площадка, душове. С
извършеното строителство са реализирани мероприятията, за които е било
предвидено отчуждаване. Следва да се има предвид, че с извършеното застрояване
и реализираното мероприятие от страна на държавата се препятства възможността
собствеността върху имота да се възстанови в реални граници на бившите
собственици, но същите имат право на обезщетение съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
който предвижда, че собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън
тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове. В този смисъл настоящия съдебен състав не споделя
съображенията на въззивника, че са накърнени конституционните права на
гражданите на правото им на собственост. С представеното удостоверение изх. №
129/31.03.2009г. издадено от Община Несебър, ответникът напрактика признава
реализираното строителство на терена и невъзможността да се възстанови на
бившите собственици площта, върху която са осъществени мероприятията. Общината
е посочила, че на наследниците на С. К. С. е признато правото им да бъде
възстановена собствеността върху имот от 7 дка в м.“Хендек терла“, землището на
с. Равда, който имот е идентифициран като имот 577, в който са изградени два
триетажни масивни спални блока, попадащи в Старозагорски лагер и необходимата
прилежаща площ към сградите е 3932 кв.м. Незастроената площ от имота 2922 кв.м.
е възстановена на собствениците, а за останалите 3932 кв.м. собствениците
следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно заключението на вещото лице
след проследяване на действалите в с. Равда планове, се установява, че
процесният имот е нанесен в одобрената
кадастрална карта на с. Равда, изменена със заповед от 26.11.2009г. на Началник
на СГКК и е разположен в границите на отведения за ОНС Стара Загора, попада в
терена на пионерски лагер Стара Загора, актуван с АДС по делото, поради което и
следва извода, че този имот е част от апортирания в капитала на „УОС“ ЕАД и
последното е станало негов собственик.
Съдът намира за
неоснователни възраженията, че Община Несебър е станала собственик съгласно § 7
от ЗМСМА. Посочената разпоредба предвижда, че с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините изброените държавни имоти като в т. 6 са
посочени обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
На първо място от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че имотът обслужва курортни нужди, а такива
не са посочени в т.
6 на § 7 от ЗМСМА.
На следващо място акт № 483 съгласно извършената проверка в АГКК е издаден на 14.04.2006г.,
когато действа изрична разпоредба на ал. 2 на пар. 7 ЗМСМА, която предвижда, че
не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в
капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. По изложените по-горе съображения се прие, че
имотът е включен в капитала на „УОС“ ЕАД и се води по баланса му, поради което
същото не може да премине в собственост на общината. Следва да се има предвид и
че имотът не е отписан от актовите книги за държавна собственост, а напротив
представя се удостоверение от Областен управител, че имотът не е деактуван като
държавен. Освен изложеното всички събрани по делото доказателства водят до
извода, че се касае за имот, който е задоволявал потребностите на летуващите от
цялата страна и предимно на учениците от Старозагорски окръг – в този смисъл са
и показанията на разпитаната свидетелка. Решение
№ 11 от 25.09.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 4/97 г. приема, че критериите
за определяне на понятието „национална значимост“ са от компетентността на
законодателя. Определение на понятието „обект с национално значение“ се съдържа
в пар. 5, т. 62 от ЗУТ „обект с национално значение“ е обект, определен като
такъв със закон или с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗНП
(отм.) детските градини и училищата са държавни, общински и частни. § 1 от
ЗНП (отм., ред. ДВ, бр. 36 от 1998 г.)
предвижда, че Министърът на образованието и науката определя със заповед
детските градини, училищата и обслужващите звена, които по смисъла на чл. 10,
ал. 2 са държавни, в съответствие с критерии, посочени в правилника за
прилагане на закона. Правилник за прилагане
на Закона за народната просвета (отменен 03.08.1999 г.) в чл. 11. (изм. - ДВ,
бр. 3 от 1995 г., бр. 119 от 1998 г.) ал. 4, т. 3 определя държавните
обслужващи звена, които са с национално значение и се финансират от държавния
бюджет, като това са Националният дворец на децата, националните детски
комплекси и центровете за ученически отдих и туризъм, които организират
обучение, отдих, спорт и туризъм за деца и ученици. Именно в съответствие с
действалата нормативна уредба е представената Заповед РД № 14-18/08.04.1999г.
на Министерство на образованието и науката, с която са определени училища и
обслужващи звена по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗНП в съответствие с
критериите, посочени в чл. 11 от ППЗНП като в т. Б Държавни обслужващи звена по
смисъла на чл. 33а, ал. 1 ЗНП и чл. 11, ал. 4 ППЗНП пункт III, т. 32 е включен
национален детски комплекс с. Равда, общ. Несебър финансиране чрез МОН. От разпитаната по делото свидетелка се
установи, че в обекта са настанявани ученици от цялата страна като се
представят и доказателства за това, че ищецът стопанисва и настанява ученици в
процесния имот. Ето защо следва да се направи извод, че не се касае за обект по
смисъла на § 7 от ЗМСМА, който да има местно значение или да е предвиждано
такова, поради което и възражението на Община Несебър в тази насока е
неоснователно.
Съгласно § 42 от
ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм.,
бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Разпоредбата
на §
42 от ПЗР
на ЗОС има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, частна
държавна собственост, като се изисква към момента на влизане в сила на тази
разпоредба от закона, съгласно предвижданията на действащите към този момент
подробни градоустройствени планове на населеното място, да са отредени за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така
предвидените в тази разпоредба условия с влизането й в сила, настъпва
трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за
съответните имоти, предмет на същата. В случая обаче процесният имот никога не
е бил предвиждан за обществени и благоустройствени мероприятия за съответната
община – напротив налице са множество еднопосочни доказателства, че още от
самото начало, с плана от 1963г., теренът е бил отреден за устройване на
пионерски лагери за ученически отдих и туризъм на ученици от страната, в
частност на Старозагорски окръг. Ето защо съдът намира и това възражение на
Община Несебър за неоснователно.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че е доказано правото на собственост върху
процесния имот на ищеца, поради което изводите съвпадат с тези на първа
инстанция и решението на районен съд като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. С оглед отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението на РС Несебър право на разноски има „УОС“ ЕАД като
на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ Община Несебър следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца възнаграждение в размер на 300 лева за юрисконсулт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решене № 31/13.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 382/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър, адрес: гр.
Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, код по Булстат ********* да заплати на „Ученически
отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, представлявано от Изпълнителния директор
Емануил Райчев сумата в размер на 300 лева (триста лева) юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.