Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 10.02.2020г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, ДВАНАДЕСЕТИ състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3371 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по ИМ на А.Г.Й. против Г.Д.Й., с която е предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, поради разстройство на брака, без искане за произнасяне относно вината.
С определение от 05.12.2019г. на основание чл.321 ал.5 пр.2 от ГПК, предвид постигнато между страните споразумение за прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие, съдът е допуснал преминаване на производството от исково по чл.49 ал.1 от СК в охранително за развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК.
В първо СЗ молителите А.Г.Й. лично и чрез пълномощника си адв.Я. от ВТАК, и молителката Г.Д.Й. лично, молят съда да прекрати брака им с развод при условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това. Представят в писмен вид постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак, изд. на 07.10.2019г. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 12.04.1992г. От брака си страните нямат родени ненавършили пълнолетие деца към датата на предявяване на молбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, изразено лично двукратно – с предявяване на молбата по чл.321 ал.5 пр.2 от ГПК и в първо открито СЗ. Постигнатото между молителите в писмен вид споразумение за последиците от прекратяването на брака, удовлетворява изискванията по чл.51 от СК, същото не противоречи на закона и на морала, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл.51 от СК условия.
Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ по допускане на развода в размер на 40лв., вносима от молителите по равно, т.е. всеки от тях по 20лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от Семейния кодекс, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/12.04.1992г. на Община *, между А.Г.Й. ***, с ЕГН **********, и Г.Д.Й. ***, с ЕГН **********, с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяване на брака, както следва:
СТРАНИТЕ заявяват, че от брака си нямат родени ненавършили пълнолетие деца.
СТРАНИТЕ заявяват, че семейното жилище, находящо се в ***, собственост на А.Й., след прекратяване на брака с развод ще се ползва от А.Г.Й..
СТРАНИТЕ заявяват, че след прекратяване на брака с развод нямат претенции за издръжка един към друг.
След прекратяване на брака с развод жената Г.Д.Й. запазва брачното си фамилно име "Й.".
СТРАНИТЕ заявяват, че с придобитите през време на брака движими вещи са постигнали съгласие за разпределянето им и за в бъдеще няма да имат претенции относно имуществени въпроси, породени през време на брака.
ОСЪЖДА Г.Д.Й., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 20 лв. /двадесет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Г.Й. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 20 лв. /двадесет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..