Р Е
Ш Е Н
И Е 863/28.11.2019г.
гр. ЯМБОЛ.28.11.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........29.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………….....…...гр.дело N .5013...
по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с която желае да
се приеме за установено, че в полза на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ***, по отношение на длъжника Д.М.Т., съществуват
следните вземания, обективирани в заповед за
изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № ***г. по описа на PC Я., а
именно: 340.90 лева - главница; 34.31
лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2015г. до 20.10.2015г.; 117.87 лева - лихва за забава за
периода от 21.02.2015г.до 07.08.2018г., законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение
на задължението.
Претендират и
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че на
20.01.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, и Д.М.Т., е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер ***, въз основа на който между страните
възниква облигационно правна връзка. По силата на договора кредитополучателят
се съгласява предоставеният му кредит в размер на 399.00 лева да бъде изплатен
пряко на упълномощения (те) Търговски партньор(и), Извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита - предмет на сключения договор, като
последният се задължава да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва (а именно -
добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 9 месечни погасителни вноски.
Твърди, че ответната
страна в производството не изпълнява всички свои задължения по договора и
преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил
на 20.02.2015г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този
случай съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава (лихва за
забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за
изпълнение на договора настъпва на 20.10.2015г., с което става изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно
със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението
до изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата
неплатена вноска до края на договора. Дължимо е и уговореното обезщетение за
забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
На 10.01.2017г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, се сключва
договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99,
ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто
дружество. Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *** има издадено
пълномощно от БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, по силата на което новият кредитор е
изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В
изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпраща писмено
уведомление до Д.М.Т., ЕГН **********, но пратката се връща в цялост като
непотърсена от адресата.
Поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в
качеството си на цесионер по договора за
потребителски паричен кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ ***г. по описа на PC Я.,
има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и
същият подава в срок възражение. Гореописаните факти обуславят интереса и
легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *** да подаде иск за
установяване на вземанията си.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника - адв. К. Г. К. ***, с
който оспорва иска както по основание, така и по размер.
Не оспорва, че
между ищеца и ответника има сключен договор за потребителски кредит, като в
същия изчерпателно са посочени сумите, които ще бъдат изплатени като кредит и
тези, които следва да бъдат върнати на кредитора.
Счита, че изискуемостта е настъпила съгласно
погасителния план към дата 20.04.2015г. и от тази дата върху непогасената част
от главницата следва да се начислява мораторна лихва
до завеждане на иска и законна лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумите. С оглед на това счита,че така формулирания
размер на иска е неточен и го оспорва по размер.
Освен изложеното,
счита, че вземането на ищеца е погасено по давност. Съгласно договора вземането
е станало предсрочно изискуемо
считано от 21.04.2015г. До предявяване на иска е изтекъл тригодишния
срок, в който кредитора не е предявил претенцията си към длъжника.
С оглед на
изложеното, счита иска така предявен за неоснователен и недоказан, както по
основание така и по размер, и моли да бъде изцяло отхвърлен. В съдебно
заседание възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Представен е
сключен с ответника договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 20.01.2015г.
с кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД за сума по потребителския кредит от 399
лв., при месечна погасителна вноска от 53.01 лв., при 9 погасителни вноски и
лихвен процент от 29.30 %.
Ищеца е представил
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлила на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД вземания по потребителски кредити. Видно от представеното
приложение №*** към договора за цесия под № *** фигурира вземането от Д.М.Т. по
посочения договор *** за сумата от 340,90 лв. – главница, 34.31 лв. – лихва и
56.19 лв. – неустойка. Представено е и потвърждение за извършената цесия на
осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което е потвърдено , че цедентът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощил цесионера
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведоми от негово име
и за своя сметка, в качеството му на нов кредитор, всички длъжници по
вземанията, посочени в Приложение №*** към договора за цесия.
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № ***. , с която е разпоредено
длъжникът Д.М.Т. да им заплати сумата от 493.08
лв., в т.ч.: главница в размер на 340.90 лв., договорна възнаградителна
лихва в размер на 34.31 лв. за периода от 20.02.2015 г. до 20.10.2015 г., лихва
за забава в размер на 117.87 лв. за периода от 21.02.2015 г. до 07.08.2018 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.08.2018 г., до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25.00 лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***г. съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
За това разпореждане заявителя е уведоман на
27.11.2018г., като на 21.12.2018г. същият е депозирал иска си в съда в
законоустановения срок.
По искане на ищеца по делото за установяване на размера на претенциите по
искове бе назначена и изготвена съдебно-счетоводзна
експертиза. Според представеното заключение на 20.01.2015г. на Д.М.Т. е
предоставен потребителски паричен кредит, под формата на финансиране за
закупуване на стоки – смартфон марка ***, модел ***, в размер на 399.00лв. по договор за
потребителски паричен кредит ***г. са постъпили две плащания в размер на общо
110.00 лв., с които са погасени изцяло вноски №*** и №***от погасителен план,
както и част от застраховката от вноска №***, като последната вноска е
извършена на 20.03.2015г. в размер на 50лв. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.08.2018г. размерът на задължението по
Договор за потребителски паричен кредит ***г. е общо 789,38 лв., от които
главница – 340,90, в т.ч. главница от 317,66бв. И застрахователна премия от
23.24 лв., договорна лихва за периода 20.04.2015г. – 20.10.2015г. от 34,31 лв.
и законна лихва за периода 21.04.2015г. – 07.08.2018г. в размер на 114,17лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД ,чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира
предявеният иск за допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в
отговора си.
По делото
не се спори, че между БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството
му на кредитор и ответника Д.М.Т., в качеството му на кредитополучател е бил
сключен Договор за потребителски кредит Договор за потребителски паричен
кредит ***.за сумата 399,00 лв., при фиксирана годишна
лихва 29,30 % и годишен процент на разходите 33,91 %. Съгласно условията на
договора, общата сума на плащанията възлиза на 485,21 лв., като същата е следвало
да бъде издължена на 9 месечни вноски, всяка от които в размер на 53,91 лв. От
изслушаната ССЕ, чието заключение изцяло се възприема от съда като обективно и
компетентно се установи, че ответникът е извършил плащания по договора в общ
размер на 110 лв., като последното извършено от него плащане е било на 20.03.2015
г., след която дата плащанията са били преустановени. От ССЕ се установява
също, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, задължението по процесния договор е общо – 489,38 лв., от които както следва:
главница в размер на 340,90 лв., договорна лихва за периода 20.04.2015г. -
20.10.2015г. в размер на 34,31 лв. и лихва за забава за периода 21.04.2015г.-
07.08.2018г. в размер на 114,17 лв. / при посочена лихва за забава в
заявлението- 117,87лв./.
Не се спори
по делото, а и от представения договор
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. и
част от списък към него се
установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Те са конкретно определени, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, ЕГН, номера на кредита, които преминават към новия
кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването
– чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането.
Страните
по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера
да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Към исковата
молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне, което с връчването на
исковата молба е достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител.
Същото съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
По направеното от особения представите на ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът приема следното:.
Относно главницата от 557,85лв.: Изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, независимо че същите
произтичат от общ юридически факт – сключения между страните договор за кредит.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. По отношение на претендираната главница с настъпил падеж до
датата на предявяване на иска следва да се посочи, че в случая не се касае за
периодични платежи, а за разсрочено издължаване на отпусната в
заем (кредит) сума, поради което кратката тригодишна погасителна
давност уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима. Задължението на
ответника по процесния договор за кредит е да внася погасителни вноски по
уговорен с договора за кредит погасителен план. Ето защо по отношение на
вземанията за главница, произтичащи от процесния договор за кредит, важи общата
петгодишната давност, която започва да тече от падежа на съответната вноска (в
този смисъл Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III
г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК). В случая последната уговорена в
договора вноска е с падеж 20.10.2015г., като към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № ***г. – 23.08.2018г. не е изминал
период от повече от 5 години, поради което съдът не приема, че това вземане е
погасено по давност. Не са представени доказателства тази сума да е била
изплатена от ответника, поради което искът като основателен и доказан за нея
следва да се уважи.
Относно претенцията за възнаградителна лихва:
Направено е
възражение, че вземането за възнаградителна лихва е
погасено по давност. Крайният падеж на процесния договор е 20.10.2015 г. Според
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност, поради което
към дата на подаване на заявлението в съда 23.08.2018 г., погасителната давност
е изтекла – считано от 20.04.2015 г. , когато длъжникът е изпаднал в забава, вземането
за възнаградителна лихва е изцяло погасено по
давност. Не са ангажирани от ищеца доказателства за спиране и/или прекъсване на
давностния срок, поради което претенцията за
договорна /възнаградителна/ лихва следва да се
отхвърли като неоснователна.
Относно вземането
за сумата от 117,87лв., представляващо обезщетение за забава за периода
21.02.2015г. – 07.08.2018г. , съдът
намира, че същото се погасява с изтичането на 3-годишния давностен
срок. Като взе предвид заключението на в.л. и че длъжникът е изпаднал в забава
на 20.04.2015г., то претенцията за лихва от 21.02.2015г. до 20.04.2015г. е
неоснователна. Размерът на същата възлиза на сумата от 5,59лв. , изчислена
служебно от съда чрез електронен калкулатор. Вземането за лихви се погасява с
тригодишна давност, поради което към дата на подаване на заявлението в съда
23.08.2018 г., погасителната давност е изтекла за периода 20.04.2015г. –
23.08.2015г. Размерът на лихвата за този период е 11,94лв., поради което
вземането за лихва за тази сума следва да се отхвърли като неоснователно,
поради изтекла погасителна давност. Размерът на лихвата за забава за периода
24.08.2015г. до 07.08.2018г. е 102.30лв., изчислена служебно от съда чрез
електронен калкулатор за лихвите, до които размер искът следва да се уважи.
При този изход на
делото ответникът дължи на ищеца направените разноски по настоящото дело ,
които съразмерно на уважената част от иска и представения списък възлизат на
сумата от 510,07 лв. Ответникът дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които съразмерно на уважената част от исковете са 62,64
лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК в отношенията между страните , че Д.М.Т., ЕГН **********
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” №15 сумата от 340.90 лв. представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ***г., лихва за забава в размер на 100.34 лв.
за периода от 24.08.2015 г. до 07.08.2018 г., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018 г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по
ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2018г., като искът за лихва за забава за
разликата от 100,34 лв. до 117,87лв. отхвърля като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД против Д.М.Т. иск по чл.422 от ГПК за
сумата от 34.31 лева- договорна възнаградителна лихва
за периода от 20.02.2015г. до 20.10.2015г , за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №***г. по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.Т. да
заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД направените в настоящото производство разноски
в размер на 510,07 лв. , както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 62,64лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: