Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№.........................гр.С., 03.05.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІІ-В състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Зорница Хайдукова
Мл. съдия Филип Савов
при секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 1578 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № І-41-89 от 25.08.2014г., постановено по гр. дело № 43263/2010г. на СРС, 41състав, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от В.И.Г. срещу С.С.Д., иск с правно основание чл.108 ЗС, с предмет: признаване за установено, че ищецът е собственик на основание наследяване по завещание от 25.05.1992г., оставено от С. К. Д. на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр.С., кв.************ и за осъждане на ответника да предаде владението на описания имот. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, В.И.Г. поддържа отменителните основания: нарушение на процесуалните правила при преценката от съда на събраните по делото доказателства и нарушение на материалния закон, обусловили неправилността на обжалвания съдебен акт. Твърди, че от ответника не е доказана неавтентичността на саморъчното завещание, от което той /ищецът/ черпи права. Позовава се на константната съдебна практика, която постановява, че при заявено оспорване на сравнителния материал, на който е основано експертното заключение за автентичността на завещанието, тежестта да докаже, че автор на този сравнителен материал не завещателят е на страната на оспорващия- в случая на ответника. С изложените доводи, подробно развити в жалбата ищецът мотивира искането си за отмяна на атакуваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което исковата претенция по чл.108 от ЗС да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемиятт, С.С.Д. заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор. Заявява възражение за неприложимост на съдебната практика, на която ищецът се позовава, като твърди, че липсата на безспорен сравнителен материал, по който да работи допусната графологическа експертиза е последица от пасивното процесуално поведение на ищеца, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че експертното заключение не следва да бъде кредитирано по въпроса за автентичността на завещанието. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Настоящият съдебен състав при извършената служебна проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че крайният правен извод на първоинстанциония съд- за неоснователност на предявения иск по чл.108 от ЗС е правилен, макар и по мотиви, различни от приетите от първата инстанция.
Между страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства / нот.акт № 40, том ХХІІ по нот.дело № 3463/1976г. / се установява, че общият наследодател С. К. Д. е бил собственик на процесния недвижим имот.
Няма спор, че след смъртта на общия наследодател С.Д. на 27.01.2001г. той е оставил за свой единствен наследник по закон – ответника С.С.Д.- син /удостоверение за наследници № 880/ 15.11.2001г./.
По делото е представено саморъчно завещание от 25.05.1992г., оставено от общия наследодател С. К. Д. в полза на ищеца, с което на последния е завещан както процесният имот така и цялото останало недвижимо и движимо имущество на общия наследодател.
По делото между страните е налице правен спор на първо място по въпроса за конкуренцията на права между ищеца като наследник по завещание и наследника по закон- ответник по делото и на второ място- по въпроса за притежанието правото на собственост върху процесния имот към датата на предявяване на ИМ във връзка със заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за придобиване на същото на оригинерно основание- придобивна давност.
По първия спорен между страните по делото въпрос- разрешението на конкуренцията на права между наследника по завещание и този по закон, настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, с който е прието за доказано заявеното от ответника оспорване на автентичността на завещанието, оставено в полза на ищеца и като последица от това- приетата нищожност на същото на основание чл.42,б.”б” от ЗН и липсата на транслативно действие – на преминаване на собствеността в патримонума на ищеца. Законосъобразен е извода на първоинстанционни съд / съответствие с чл.154,ал.1 от ГПК/, че в доказателствена тежест на ищеца е установява обстоятелството, че процесното завещание, от което ищецът се ползва, е написано и подписано от общия наследодател С. К. Д.. В тази връзка от ищеца е ангажирана съдебно-графологическа експертиза, от която се установява, че авторът на представените от ищеца сравнителни образци /6 броя снимки с надписи и писмо от 1988г./, за които сравнителни образци ищецът сочи като автор общият наследодател и авторът на текста и подписа на процесното завещание са едно и също лице. При този категоричен извод на експерта, настоящият съдебен състав намира, че неправилно заключението не е кредитирано от първоинстанционния съд досежно факта, че автор на оспореният документ е общият наследодател, като е прието, че сравнителният материал, на който е основано заключението не е безспорен. Основателно е твърдението на ищеца, че този извод на съда е изведен в противоречие със задължителната съдебна практика- постановеното по реда на чл.290 от ГПК – решение № 60/ 23.04.2013г. по гр.дело № 693/ 2012г. на ІІ ГО на ВКС, с което е постановено, че само по себе си твърдението, че сравнителният материал не изхожда от сочения автор не е достатъчно да внесе съмнение в изводите на вещото лице. Прието е, че при оспорване на сравнителния материал оспорващата страна носи тежестта да установи по реда на насрещното доказване, че той не изхожда от сочения автор, като ангажира други доказателства, които да разколебават изводите, че не са написани, съответно – подписани от лицето, указано като техен автор. В конкретния случай от ответника по реда на насрещното доказване такива доказателства не са ангажирани. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че заключението на съдебно- графологическата експертиза следва да бъде кредитирано досежно установения с него факт на авторството- написването и подписването на процесното завещание от общия наследодател. Като последица от това приема, че завещанието е породило целяното правно действие – на преминаване на собствеността върху процесния имот от патримониума на общия наследодател в имуществото на ищеца. Неоснователно е възражението на ответника за неприложимост на обсъдената по-горе задължителна съдебна практика към настоящия казус, основано на твърдението, че липсата на безспорни образци, които да се ползват от експерта, е последица от пасивното процесуално поведение на ищеца. Напротив, изрично във връзка с предоставената му в първото по делото заседание процесуална възможност с молба от 01.11.2013г. ищецът е заявил искане като безспорни сравнителни материали да се ползват документите, написани и подписани от общия наследодател, съдържащи се по неговата пенсионна преписка в НОИ, както и тези, изходящи от общия наследодател при издаване на документите му за самоличност в РПК- Красно село. За снабдяване с тази документи ищецът е заявил искане за издаване на съдебно удостоверение. С разпореждане на съда от 05.11.2013г. е постановено посочените от ищеца документи да бъдат взети предвид от вещото лице. С молба от 04.02.2014г. експертът е уведомил съдът и страните по делото, че при извършена от него проверка в НОИ и отдел „Български документи за самоличност” при 06 РПУ- СДВР е установено, че пенсионната преписка на общия наследодател е унищожена с протокол № 602/15.07.2010г., а от общия наследодател не са подавани молби за издаване на документи за самоличност след 2000г., които да се съхраняват. Във връзка с установената липса на първоначално посочения безспорен сравнителен материал, от ищеца е ангажиран допълнителен такъв, въз основа, на който е изготвено експертното заключение, за който сравнителен материал съгласно гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано възражението на ответника да не изхожда от общия наследодател.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че след смъртта на общия наследодател на основание наследяване по завещание процесният имот е преминал в патримонума на ищеца, като са изключени правата върху него за ответника, като наследник по закон, тъй като по волята на общия наследодател по валидното завещателно разпореждане, той е изключен от наследствената маса и съответно – от обхвата на наследственото правоприемство по закон. При тази хипотеза – дължи произнасяне по заявеното от ответника евентуално възражение за давност.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.Спирова и св.Жекова, както и от представените квитанции за платени от ответника данъци за процесния имот в периода 2001г.- 2011г. безспорно се установява, че непосредствено след смъртта на общия наследодател ответникът е установил владение върху процесния имот, като е упражнявал фактическата власт чрез трети лица- държатели на облигационно основание- наемно правоотношение, с намерението за своене. От показанията на свидетелите се установява, че процесният имот е владян от ответника непрекъснато и необезпокоявано считано от смъртта на общия наследодател през 2001г. – до датата на предявяване на ИМ /2012г./. Тъй като наследяването по закон представлява юридическо събитие, което дава правна възможност за придобиване на съвкупност от права , задължения и фактически отношения, настоящият съдебен състав приема, че то не представлява право основание по смисъла на чл.70,ал.1 от ЗС, /визираща единствено правните действия/, на което да се основава установено от ответника добросъвестно владение , поради което и неприложим е краткият 5 годишен давностен срок по чл.79,ал.2 от ЗС. Считано от 2001г. до датата на предявяване на ИМ, с която давността е прекъсната /2012г./ е изтекъл 10 годишния срок по чл.79,ал.1 от ЗС, приложим към установеното от ответника недобросъвестно давностно владение. От ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е опровергана законовата презумпция по чл.69 от ЗС. Не са ангажирани доказателства за прекъсване на владението /чл.81 от ЗС/ или неговото смущаване, включително чрез ангажиране на доказателства от негова страна за заявявани собственически претенции върху процесния имот след обявяване на завещанието, оставено в негова полза с протокола от 02.07.2001г. Не са ангажирани и доказателства за прекъсване или спиране на давността по реда на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че към датата на предявяване на ИМ ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на оригинерно основание – давностно владение.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че от събраните по делото доказателства не установява активната материално-правна легитимация на ищеца- не се установява притежанието на правото на собственост върху процесния имот от него към датата на предявяване на ИМ, предвид доказаното придобиване на собствеността от ответника на оригинерно основание.
Тъй като крайният правен извод на първата инстанция- за неоснователност на иска, съвпада с този на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и по други мотиви.
При този изход на делото, на въззивникът- ищец дължи на въззиваемия – ответник направените от последния разноски по делото във въззивната инстанция, на основание чл.78,ал.3 от ГПК , доколкото, обаче от последния не са ангажирани доказателства за извършени такива, съдът приема, че те остават в тежест на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-41-89 от 25.08.2014г., постановено по гр. дело № 43263/2010г. на СРС, 41състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.