Решение по дело №19/2022 на Районен съд - Трън

Номер на акта: 5
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Петър Симеонов Петров
Дело: 20221740200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Трън, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221740200019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *************, действащ
чрез защитника си адв. А.Д., против Наказателно постановление №1/16.02.2022 г. на
Началника на РУ – Трън.
В жалбата си жалбоподателят посочва, че наложеното му наказание е
незаконосъобразно и неоснователно. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя била ангажирана за това, че на 13.10.2021г. в гр. Трън, пл. „Владо Тричков“
общ. Трън, взел (намерил) чужди движими вещи – 90 лв. (1 банкнота от 50 лв. и 2 банкноти
от по 20 лв.) от банкомат, изтеглени и забравени от Д. Т. Б. от гр. Трън, собственост на
същата, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, В.Г. е осъществил
състава на престъпление по чл. 207 ал. 2 от НК – „Който намери чужда движима вещ и в
продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този,
който я е загубил се наказва с глоба“, деяние, при което съзнавал, че вещта е чужда и не бил
изпълнил задължението си да я предаде на този, който я е загубил или на органите на реда.
АУАН № 1 от 08.02.2022г. бл. № 118203 е съставен от М. А. З. – младши ПИ при РУ-МВР
гр. Трън, на основание Постановление изх. № 2747/2021 год. от 18.10.2021 г. на РП –
Перник, с което е отказано да се образува досъдебно производство.
Според жалбоподателя визираното НП било издадено в грубо нарушение на ЗАНН.
Поради изложеното в жалбата жалбоподателят моли обжалваното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано. Претендират се и направените разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява
1
от адв. А.Д. от САК, който поддържа жалбата и депозираната на 15.04.2022 г. молба.
Въззиваемата страна – РУ – град Трън, редовно призовани не изпраща представител
по делото и не изразява становище по същото.
Районна прокуратура – гр. Перник, редовно призована не изпраща представител и не
изразява становище по делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след
като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На 13.09.2021 г. към 08,30ч. в гр.Трън, от банкомат на Банка ДСК АД свидетелката Д.
Т. Б. се опитала да изтегли с карта, сумата от 90 лв. Въвела PIN кода както и информация за
исканата сума. Тъй като автоматичното устройство за картови разплащания не представил
веднага сумата, св.Б. си взела картата и отишла в офиса на банката за да установи къде е
проблема. След нея наред бил въззивникът В. С. Г., който като забелязал намиращите се в
банкомата банкноти /една с номинал 50 лева и две с номинал 20 лева/, останали от
предходната банкова операция на св. Б. ги взел, след което си тръгнал. Междувременно св.Б.
изяснила в банката, че трансфера е извършен и би следвало сумата, която изтеглила да се
намира на АТВ, но при повторното си отиване до банкомата не установила наличност на
сумата. След подадена жалба в РУ-Трън и при преглед на видеозаписа на банкомата,
предоставен от служителите на банката се установило, че непосредствено след Б. до
устройството бил въззивникът В. С. Г.. При установяването му от органите на МВР, Г. си
признал, че прибрал въпросната сума, която впоследствие на 29.09.2021 г. възстановил на
пострадалата. В обжалваното наказателно постановление е описано, че с посоченото деяние,
от В. С. Г., на 13.09.2021г. е осъществил състава на престъпление по чл. 207, ал. 2 от НК
„Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил се наказва с глоба от сто до триста
лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ,
която е попаднала у него случайно или по погрешка“. По случая била извършена
прокурорска проверка рег.№2747/2021г. по описа на РП-Перник, по ЗМ 50/2021г. по описа
на РУ-Трън, която приключила с постановление от 18.10.2021г. на прокурор при РП-Перник
за отказ да се образува ДП, тъй като били налице основанията за 218 „б“ ал.1 от НК, като
преписката била изпратена на началника на РУ – Трън за налагане на административно
наказание по реда на ЗАНН и АПК на лицето В. С. Г., ЕГН **********. Въз основа на
цитираното прокурорско постановление е издаден АУАН № 1 от 08.02.2022 г., бл. № 118203
от М.З. – Мл. ПИ при РУ – МВР гр. Трън и е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 1/16.02.2022 г. на Началника на РУ – Трън, с което за виновно нарушение
на чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, б.“а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 от НК, изразяващо се
в това, че на 13.10.2021 г., в гр. Трън пл. „Владо Тричков“, " е взел(намерил) чужди
движими вещи – 90 лв. (1 банкнота от 50 лв. и 2 банкноти от по 20 лв.) от банкомат,
изтеглени и забравени от Д. Т. Б. от гр. Трън, собственост на същата, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, В.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.
207 ал. 2 от НК – „Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не
2
съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил се наказва с глоба.
Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е
попаднала у него случайно или по погрешка.“, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100. 00 лева на основание чл. 218б, ал. 1 от
НК.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна. При разглеждане на процесното НП съдът констатира, че в същото липсва ясно
и точно описание на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК, за което е санкциониран
жалбоподателя по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК, което от своя страна води до противоречие
между описанието на деянието и дадената правна квалификация на същото. Съгласно чл.
207, ал. 1 от НК: "Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не
съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба
от сто до триста лева. " Разпоредбата на чл. 207, ал. 2 от НК регламентира, че същото
наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала
у него случайно или по погрешка. Следователно в ал. 1 и ал. 2 на чл. 207 от НК са очертани
признаци на съставите на две отделни престъпления, осъществявани чрез различни
изпълнителни деяния. В случая в описанието на деянието в процесното НП е посочено, че
лицето виновно е нарушил чл. 194, ал.3, чл. 195, ал.41 чл. 204 б. „а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл.
207 от НК, поради което и на основание чл. 218б, ал. 1 от НК и на основание чл. 53/1/ от
ЗАНН му е наложена глоба – 100 /сто/ лева на основание чл. 218б, ал. 1 от НК, поради което
е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво деяние точно е извършил,
поради пълно изброяване на различни състави от НК и липсва пълно описание на който и да
е от тях. В описанието от една страна се твърди, че жалбоподателят взел (намерил) чужда
движима вещ, като се твърди, че тази вещ е от банкомат, изтеглени и забравени от Д. Т. Б.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а от друга страна се сочи, че
жалбоподателят не изпълнил задължението си да предаде веща на този, който я е загубил и
на органите на реда. Освен това съставът на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК би бил
осъществен, в случай, че извършителят след като е намерил чужда движима вещ не съобщи
за нея в продължение на една седмица. В конкретния случай в приложеното постановление
за отказ да се образува ДП е прието, че на 13.09.2021 г. е извършено деянието, а видно от
отговор на Банка ДСК – рег. № 01-иск-16665/1 от 10.09.2021 г., времето на извършена
операция с банкова карта 474836******8701 на устройството на 13.08.2021 г. / според
информацията в системата на Банката операцията е осъществена в 08:31 ч./. Следователно в
обжалваното НП не е посочена и точна дата на извършване на деянието, тъй като в НП е
посочена дата 13.10.2021 г., за което е санкциониран жалбоподателя, като в АУАН № 1 от
08.02.2022 г., бл. № 118203 е посочена дата на извършване на деянието 13.09.2021 г.
Изложеното води до извод, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Издаването на обжалваното НП в нарушение на посочените разпоредби от ЗАНН
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение. Ето защо съдът намира, че в процесния случай, са
3
налице допуснати съществени процесуални нарушения по административнонаказателното
производство по издаване на Наказателно постановление № 1/16.02.2022 г. на Началника на
РУ – Трън. Тези съществени процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода
на съдебното производство и представляват предпоставка за отмяна на процесното НП, като
незаконосъобразно, на формално основание, без да се обсъжда спора по същество.
Видно от всички доказателства по делото същото е извършено на 13.08.2021 г.
Сигналът/жалбата от лицето Д. Т. Б. е депозиран в РУ – Трън на 19.08.2021 г., с което е
уведомила Началника на РУ – Трън за случилото се на 13.08.2021 г., 8:31 ч. на ул. „Владо
Тричков“ № 5 при тегленето на пари от банкомат. Така издадения АУАН е
незаконосъобразен, което влече след себе си и незаконосъобразност на издаденото въз
основа на него НП.
Наказателното постановление № 1/16.02.2022 г. на Началника на РУ – Трън е
издадено на дата 16.02.2022 г., като АУАН 1/08.02.2022 г., бл. № 118203 е връчен на
нарушителя на 08.02.2022 г. и със същото е бил уведомен за възможността в 7-дневен срок
да направи допълнителни обяснение и възражения, било му разяснена и възможността, че в
14 – дневен срок може да отправя предложения до административнонаказващия орган за
сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното
производство. Атакуваното НП е издадено преди да изтече законоустановения срок за
отправяне на предложения до наказващия орган, който срок в конкретния случай изтича на
дата 22.02.2022 г. Съгласно чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН, издаването на наказателно
постановление, без да е направено предложение по ал. 1, изречение второ, не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Административнонаказващият орган е
уведомил страната за възможността му съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, но с издаването на
НП междувременно без спазване на срока на практика е декларирал нежеланието си за
приключване на административнонаказателното производство по този ред. Доколкото
естеството на споразумението предполага съвпадане на волеизявленията на двете страни
неспазване на срока от страна на АНО не е процесуално нарушение от категорията на
съществените.
Освен гореизброените нарушения на административнопроцесуалните правила за
пълнота следва да се обсъди и липсата на мотивировка относно неприлагането на чл.28 от
ЗАНН. Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина,
ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или
не е сключено споразумение с нарушителя. От материалите по делото е видно, че 16 дена
след случилото се въззивникът е възстановил сумата от 90 лева, това обстоятелство, наред с
чистото съдебно минало, дадените подробни обяснения на фазата на проверката, както и
липсата на данни за други правонарушения не е било взето предвид обсъждане на
прилагането на чл.28 от ЗАНН.
По направената от страна на жалбоподателя претенцията за разноски с правно
4
основание чл. 63д ЗАНН, съдът счита следното:
По делото е представен сключен между жалбоподателя и адв. А.Д. от САК, договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че оказаната правна защита е осъществена
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 – „оказване на безплатна помощ и съдействие на материално
затруднено лице“, а същевременно в пледоарията си и молба от 15.04.2022г. процесуалният
представител на въззивника моли адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева да се
присъди по делото в негова полза. Цитира се и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба №
1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 63д
от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е
отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба, отмяна на обжалваното НП и направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответният административно – наказващ орган, издал
отмененото НП, следва да заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като
видно от приложения договор за адвокатска защита, правна защита е осъществена на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 – „оказване на безплатна помощ и съдействие на материално
затруднено лице“ не са налице доказателства за сторени разноски по делото в частност
заплатен адвокатски хонорар, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/16.02.2022 г. на Началника на РУ – Трън,
с което за извършено деяние по чл. 207, ал. 2 от НК на В. С. Г., с адрес: гр. ********, с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл. 218б, ал. 1 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5