Решение по дело №387/2019 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Радомир, 03.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд-Радомир, ІІІ-ти състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова

при секретаря: Илияна Стоева и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 387 по описа на РдРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Р.Д. – М.“, ЕИК . със седалище/адрес на управление:***, представлявано от Р. И. Д. против наказателно постановление № ....от 05.07.2019 г. на Началник отдел “Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.53, ал.2 вр. чл.27 (чл.83) и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева.

   Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото по изложени в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

            В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

            Въззиваемата страна – Началник отдел “Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП в съдебно заседание представител не изпраща. В депозирани по делото писмени бележки моли оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            Районна прокуратура Перник, ТО-Радомир в съдебно заседание, представител не изпраща.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.01.2019 г., свидетелят С.Л.С. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП, гр. София, извършил проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Радомир, ж.к. „М.“ до бл.., стопанисван от ЕТ „Р.Д. – М.“. Установил наличието на регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) – модел "PERFECT S.V.L." с ИН на ФУ DY343294 и ИН на ФП ……., което притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" пари. Дневният отчет № 012662 от 03.01.2019 г. от фискалната памет бил в размер на 50.30 лева, а фактическата наличност била в размер на 178.32 лева, съгласно изготвения опис на парите в касата от служител на търговския обект. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 128.02 лева. Проверяващият счел, че същата представлява въвеждане на пари в касата на обекта, която не е отразена чрез функцията на фискалното устройство "служебно въведени" в момента на извършването й, като приел, че търговецът не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка настъпила промяна на касова наличност на ФУ. За така извършената проверка свидетелят С.С. изготвил протокол № 0400134 от 03.01.2019 г, като за установеното от него нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, на 14.01.2019 г., свидетеля съставил на търговеца акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № …., който бил предявен и подписан от едноличния търговец Р.И. Д..

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя подал възражение срещу съставения му АУАН, в което твърдял че разликата между отчетения оборот от извадения междинен отчет от ФП и откритите парични средства, се явявала от пари, които не били в касата, в която се съхраняват паричните средства от продажбите на стоките, а сумата била заделена за плащане на стока и не била в касата, а отделно на рафта в пластмасова чаша.

Въз основа на акта е издадена и атакуваното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.53, ал.2 вр. чл.27 (чл.83) и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева.

Видно от заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения регламентирани в чл.185 от ЗДДС.

По делото са разпитани свидетелите С.Л.С. и М.Ю.А., които потвърждават констатациите по АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, показанията на свидетелите: С.Л.С. и М.Ю.А..

По доказателствата:

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било противоречия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС "извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми."

Със санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, случаите (извън тези по ал.1 на с. чл.) на извършване или допускане на извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане (в случая Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) са въздигнати в административни нарушения чрез предвиждано налагане на глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. Според второто изречение на цитирания нормативен текст, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 (глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лева).

Санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС въздига в административно нарушение всяко нарушаване на разпоредба на нормативен акт по прилагането на ЗДДС, като предвижда, съобразно наличието или не на определен резултат от това нарушение, различни по тежест административни наказания. За да е осъществено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата, наказуемо на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, следва да е осъществен следният фактически състав: нерегистрирана посредством операциите на ФУ (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) промяна в касовата наличност на ФУ, което нерегистриране да е довело до неотразяване на приходи (арг. от изр. второ на ал.2 от чл.185 на ЗДДС). Съответно, за да е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата във вр. с чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, следва да е осъществен фактически състав, включващ следните елементи от обективна страна: нерегистрирана посредством операциите на ФУ (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) промяна в касовата наличност на ФУ, което нерегистриране не е довело до неотразяване на приходи. В процесния случай, видно от размера на наложената санкция, наказание е наложено за нарушение, довело до неотразяване на приходи, какъвто факт не е изследван при проверката, съответно е недоказан, както и не е предявен на нарушителя.

Цитираните нормативни разпоредби (които се явяват нарушените законови разпоредби по смисъла на чл.42, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН) водят до извод за две хипотези на административно нарушение, свързани със задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за отразяване на всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби, в частност въвеждане на пари в касата, а именно: неотразяване на въведени пари в касата на ФУ, притежаващо операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми посредством операцията "служебно въведени" суми, което неотразяване: 1. не е довело или 2. е довело до неотразяване на приходи. Наличието на посочения резултат от нарушението, освен съставомерен елемент от обективна страна, се явява квалифициращ признак, определящ тежестта на нарушението, което съответно бива санкционирано с по-високи минимален и максимален размер на налаганото административно наказание/имуществена санкция.

С оглед изложеното, съдът намира, че в оспореното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. От една страна предвидените в ал.1 и ал.2 на чл.185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства наказващият орган приема като основание за налагане на едната или другата санкция. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходи, е съществен и по причина, че препятства и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по ал.2, изр.2 на чл.185 от ЗДДС. Недопустимо е тези факти да се изясняват и уточняват за първи път в производството по съдебно обжалване на издадения акт на административнонаказателно правораздаване, както и е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност.

Не без значение е и това, че за да наложи административното наказание „имуществена санкция“ на жалбоподателя в размер на 500 лева по реда на чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, АНО е разгледал акт за установяване на административно нарушение от 14.01.2016 г., за какъвто не се твърди да е съставен на жалбоподателя. Императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, изисква в издаденото НП, АНО да посочи датата на акта въз основа на който се издава наказателното постановление. В случая към преписката е приложен АУАН от 14.01.2019 г.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателката, че актът е съставен преди констатиране на нарушението, съдът намира същите за неоснователни, като намира, че при изписване на датата на неговото съставяне е допусната техническа правописна грешка, която не е ограничила правото на защита на същата, доколкото в разписката към същия е посочено, че екземпляр от съставения АУАН е връчен на едноличния търговец на 14.01.2019 г. Сочената в АУАН дата – 14.01.2016 г. е посочена и в оспореното наказателно постановление, но независимо от това с оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспореното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, за което изложи и своите мотиви, които намира за ненужно да ги преповтаря, поради което и същото следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ....от 05.07.2019 г. на Началник отдел “Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Р.Д. – М.“, ЕИК ...със седалище/адрес на управление: гр. Радомир, ж.к. „М.“, бл.., ет.., ап.., представлявано от Р.И.Д., на основание чл.53, ал.2 вр. чл.27 (чл.83) и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: