Решение по дело №2086/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Н. В. П., гр.Варна, чрез адв.В. Д. срещу Решение № 1021/30.07.2024г., постановено по АНД № 1391/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 24-0439-000251/25.03.2024год. издадено от Началник РУ в ОД МВР – Варна, РУ 03-Варна, с което на лицето са му наложени: 1/. Административно наказание „Глоба“ в размер [рег. номер]. и 2/. Административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и че решението е необосновано, по съображения изложени в жалбата; сочи, че липсата на съхранени видеозаписи от момента на проверката на П. е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда доводи, че липсват мотиви защо въззивният съд кредитира показанията на полицейските служители, а не кредитира показанията на Й.. Сочи, че в ЗДвП липсва дефиниця за „дрифт“, поради което не може да бъде наложено административно наказание. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване. Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 19.02.2024г., около 22:40 часа, Н. П. се намирал с автомобил [Марка] 330 с рег. № [рег. номер] на паркинга на магазин „Метро“ в гр. Варна. В същото време служители на Трето РУ-Варна били на работа, като автопатрул, обслужващ Територията на Трето РУ-Варна. Служителите на реда се намирали в м-н „Метро“, като излизайки от изхода му, те чули шум от форсиране на двигател на автомобил. В този момент един от служителите на магазина им посочил лек автомобил, който се намирал в далечината на паркинга и се въртял в кръг, осъществявайки дрифтови движения. Виждайки действията на водача на автомобила, полицейските органи решили да му извършат проверка и тръгнали да се придвижват към него с патрулния автомобил. В този момент водачът предприел излизане от паркинга на м-н „Метро“ и завиване на дясно по [улица]. При излизане и завиване на дясно, той леко намалил скоростта си, след което предприел рязко ускоряване на скоростта, превъртайки задните колела на автомобила, от което от ауспуха му излязъл пушек, а автомобилът му поднесъл на ляво, като напуснал дясната лента, после задницата се върнала в дясната лента, което действие се повторило още няколко пъти, като автомобилът преминал от лента в лента. След което се насочил към кръговото с [улица], където бил застигнат и спрян за проверка от полицейските служители. На 19.02.2024год. срещу П. бил съставен АУАН Серия GA №627732, който бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. В законоустановения срок постъпили възражения от П., за които АНО сформирал комисия, която преценила, че актът е правомерен и законосъобрзен. На 25.03.2024год., въз основа на АУАН, началник РУ при ОД на МВР Варна, РУ 3 Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел, че П. е нарушил разпоредбите на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП и му наложил съответните наказания.

Въззивната инстанция е приела, че правилно са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. ВРС е отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата и възприел изцяло описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът е изложил мотиви, че показанията на свидетелите Х. и Д. са последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, поради което изцяло ги е кредитирал. Показанията на Й. не били кредитирани, предвид, че са противоречиви и същата е приятелка на П., поради което е пристрастна. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон. Намерил, че правилно отговорността на П. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. ВРС подробно е анализирал признаците на състава, включително през призмата на легалната дефиниция на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, и дефиницията за "дрифт", наложена от съдебната практика.

Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически и правни изводи.

Въззивният съд е извел извод за безспорна установеност на извършителя на административното нарушение. Лишено от основание е оплакването, че съдът безкритично е възприел единствено тезата на АНО, а описаният механизъм на извършване на нарушението не отговаря на елементарната житейска логика. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано подробно защо и кои от тях съдът кредитира. При тези безспорно установени факти и обстоятелства от показанията на всички разпитани по делото свидетели, РС правилно заключил, че П. като водач на МПС е довел автомобила извън контрол, с което е изпълнен фактическия състав на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Поради това неоснователни са поддържаните и в касационната инстанция от процесуалния представител на касатора оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата от страна на въззивния съд. Правилно съдът е отбелязал липсата на заинтересованост у служителите на МВР, възприели непосредствено действията на П., за разлика от показанията на Й., която е приятелка на касатора. В потвърждение на този извод е факта, че показанията на Й. са противоречиви. В касационната жалба са обсъдени действията на П. от клипа на магазин „Акватек“, че автомобила излиза от паркинга на „Метро“, като „естествено излиза дим“. Касаторът не опровергава по никакъв начин факта, че автомобила поднася именно от рязкото подаване на газ, в следствие на което излиза тъмен пушек от ауспуха на автомобила. Предвид това и в съответствие с необорената презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на МВР в хода на административнонаказателното производство.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил "БМВ" с рег. № [рег. номер], използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, като поднася автомобила /дрифтира/. Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Именно посочената техника на шофиране е предприета от страна на касатора. Същата, както и даденото от самия П. обяснение след спирането му, са възприети непосредствено от свидетелите Х. и Д., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано, включително от субективна страна. Деянието е такова, че изисква наказание, за да се постигне съзнание за спазване на правилата за движение, защото те са определени с цел охрана на живота и здравето, обусловила дейността по управление на МПС като източник на повишена опасност и поставена под правна регламентация.

В касационната жалба неоснователно се твърди, че с липсата на съхранение на записи от камерата на автомобила и от „боди камерата“, не се доказва по несъмнен начин извършеното нарушение. Нарушението е било възприето безспорно от свидетелите Х. и Д., които са възпроизвели фактическата обстановка. Фактическия състав на нарушението не е предвиден да бъде контролиран от видеокамери, съответно липсата на запис от същите не води да нарушение на процесуалните правила.

Твърдението за необоснованост на въззивното решение представлява касационно основание по реда на АПК, докато настоящото производство се развива по реда на НПК.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН касаторът Н. В. П. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1021/30.07.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 1391 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА Н. В. П., [ЕГН], гр.******************************* да заплати на ОД МВР Варна сумата в размер на 80лв. /осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

Решението е окончателно.