Разпореждане по дело №232/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен за разглеждане е иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от престъпление с правно основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава.

Ищцата К. Н. З. от с. Б. и., общ. А. твърди в исковата молба, че на 10.08.2012 година в с. Б. и., общ. А. ответникът М. А. П. й нанесъл побой, в резултат на който й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв горночелюстен синус и на лява ябълчна кост, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. С присъда № 40/24.04.2013 год., постановена по н.о.х.д. № 33/2013 год. по описа на РС – Ардино, ответникът – подсъдим бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по повдигнатото му обвинение. С присъда № 20/04.07.2013 год., постановена по в.н.о.х.д. № 87/2013 год. по описа на ОС – Кърджали, така постановената първоинстанционна присъда била отменена изцяло, вместо което М. А. П. бил признат за виновен в това, че на 10.08.2012 год в с. Б. и., общ. А., обл. Кърджали причинил на К. Н. З., от с. Б. и., общ. А., обл. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горночелюстен синус и на лявата ябълчна кост, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение № 25/03.02.2014 год., постановено по н.д. № 1825/2014 г. по описа на ВКС, НК, III н.о. присъдата била потвърдена и същата била влязла в законна сила. Ищцата твърди, че непосредствено след побоя не можела да се храни, да говори, изпитвала силна физическа болка, която все още продължавала от самото счупване на челюстта. Получила оток в цялата лява страна на лицето си, насиняване, подуване, кръвонасядане. Зъбите от цялата лява страна на горната челюст й били счупени. Два месеца след нанесения побой част от зъбите й паднали, а на друга част корените били извадени от зъболекари в Пловдив. Лицето й било обезобразено, лявата й скула хлътнала. Под лявата страна на окото й останал траен белег. Представлявал лек разрез, но издърпвал долния й клепач, и лявото й око било леко изкривено. Били й избити 4 зъба от лявата страна на горната челюст. По време и след побоя изпаднала в шок, страх, ужас, депресия, като потърсила специализирана психиатрична помощ в гр. Пловдив, където постъпила на лечение при психиатър, което все още продължавало, като го посещавала периодично. Лечението на челюстта й започнало на 10.08.2012 год., като й била извършена оперативна интервенция на счупената челюст и лицевата кост в У. „С. Г." в гр. П., при която й били поставени метални импланти. От 2012 год., когато й извадили зъбите и някои паднали и понастоящем още нямала такива зъби и не можела да се храни. Посетила д-р С. – стоматолог в гр. К. през 2013 год., вече когато приключило лечението в гр. П., който й казал, че има нужда от оперативно лечение и поставяне на три импланта. Цената на това лечение била 3 000 лева. Нямала възможност да заплати тази цена и понастоящем била без тези зъби. В резултат на това се хранела трудно, но засега не можела да си позволи нито поставяне на импланти, нито на частична протеза, тъй като дъщеря й била студентка, която издържала и й било непосилно финансово да се справя с това. Когато влязла на 10.08.2012 год. за лечение в болницата престояла 15 дни. Тогава й била направена оперативна интервенция. При операцията й лекували първо костите и докторът й казал, че зъбите не може да ги махне още, защото има операция, която все още не е зараснала. След това през м. януари 2013 год. й махнали зъбите. След това получила постоянно кървене и все още й кървяла лявата ноздра от счупването и пак й провели лечение. Всички описани последствия били пряк и непосредствен резултат от причиненото на 10.08.2012 год. непозволено увреждане от страна на ответника. Вследствие на това непозволено увреждане ищцата била принудена да претърпи редица неимуществени вреди – болки и страдания, и имуществени вреди – разходи за лечение, транспорт и др. Поради факта, че в хода на наказателното производство не била конституирана в качеството си на граждански ищец, бил налице правен интерес да предяви настоящия граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с цел обезщетяване на претърпените вреди. Неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам и унижение, продължаващи и в момента психическа депресия и дискомфорт, оценявала на 30 000 лв., а имуществените вреди, изразяващи се в заплатени медицински прегледи, процедури, операции, медикаменти, транспорт и др. разходи, оценявала на 4 661.82 лв., или сумата в общ размер на 34 661.82 лв. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение в общ размер на 34 661.82 лв., от които – 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, психическа депресия и дискомфорт, и 4 661.82 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани с продължителното й лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 16.03.2015 година; както и законната лихва за забава в размер на 9 119.90 лв. върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането 10.08.2012 год. до датата на предявяване на иска 16.03.2015 год. В съдебно заседание ищцата лично и чрез представителя си по пълномощие поддържа иска така, както е предявен. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът М. А. П., по отношение на който е изпълнена процедурата по чл. 47 ГПК, се представлява от особен представител – адв. М. К., АК – К., назначена с определение ╣ 474/29.05.2015г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК особеният представител е представил писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан. Оспорват се обстоятелствата в исковата молба относно здравословното състояние на ищцата. Оспорва се твърдението, че описаните в обстоятелствената част на искова молба след инцидента здравословни проблеми са в резултат на нанесения побой, тъй като към настоящия момент липсвали каквито и да е доказателства, потвърждаващи тези здравословни проблеми. Оспорва се, че вследствие на побоя се е наложило и е била необходима оперативна намеса на стоматолог, изразяваща се в поставяне на три импланта, както и в тази връзка е следвало да се направят от ищцата разходи в размер на 3 000 лева, тъй като на този етап от производството липсвали доказателства, подкрепящи необходимостта от тази стоматологична намеса и то във вид на импланти. Оспорва се твърдението, че всички описани здравословни проблеми след 10.08.2012 г. в исковата молба са пряк и непосредствен резултат от причиненото на ищцата на тази дата, защото към момента нямало убедителни доказателства за съществуващи такива. Взема се становище по доказателствата и доказателствените искания на ищцата. Не се правят доказателствени искания и не се представят доказателства. В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му особен представител, който оспорва иска като завишен по размер по отношение на претенцията за неимуществени вреди и изцяло недоказан относно имуществените такива.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада на съда по чл. 140 ГПК, съдът е признал за безспорно обстоятелството, че с присъда № 40/24.04.2013 год., постановена по н.о.х.д. № 33/2013 год. по описа на РС – А., ответникът – подсъдим бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК по повдигнатото му обвинение. С присъда № 20/04.07.2013 год., постановена по в.н.о.х.д. № 87/2013 год. по описа на ОС – К., така постановената първоинстанционна присъда била отменена изцяло, вместо което М. А. П. бил признат за виновен в това, че на 10.08.2012 год в с. Б. и., общ. А. причинил на К. Н. З., от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горночелюстен синус и на лявата ябълчна кост, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение № 25/03.02.2014 год., постановено по н.д. № 1825/2014 г. по описа на ВКС, НК, III н.о. присъдата била потвърдена и същата е влязла в законна сила.

От назначената по делото съдебно –медицинска експертиза, неоспорена от страните и приета от съда и от разпита на вещото лице д-р Н. М. в съдебно заседание се установява, че на К. Н. З. е причинено: оток и кръвонасядания по лицето и лигавицата на горната устна; разклащане на четвърти горен ляв зъб; счупване на левия горночелюстен синус и на лявата ябълчна кост, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Впоследствие, през м.януари 2013 г. са установени и хроничен травматичен периодонтит и абсцес в областта на седми горен ляв зъб и парадонтален абсцес на пети горен ляв зъб със счупване на корена му, наложили изваждането на седми горен ляв зъб и одонтектомия на пети горен ляв зъб. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила пострадалата. Счупването на левия горночелюстен синус и на лявата ябълчна кост е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около един-един и половина месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Разклащането на четвърти горен ляв зъб, към момента на причиняването му, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Отокът и кръвопасядането по лицето са причинили болка и страдание. Изваждането на седми горен ляв зъб поради развитието на травматичен периодонтит и невъзможност за лечение, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Изваждането на пети и шести горни леви зъби, което е установено от д-р С.-с. на 25.03.2013 г. и видно при настоящия преглед, е довело до частично обеззъбяване на лявата половина на горната челюст и води до затрудняване на дъвченето. На местата на посочените зъби не са поставени протези и импланти. Настоящите оплаквания на К. З. от изтръпване и болка в лявата лицева половина е възможно да се дължат на претърпяната от нея травма в тази област. Те се дължат на травма на клон на троичния периферен нерв, могат да персистират дълго време и да се засилват при излагане на неблагоприятни атмосферни условия. В съдебно заседание вещото лице допълва, че има настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата в резултат на нанесената й телесна повреда и те са вследствие на възпалителен процес, а именно: развитието на травматичен периодонтит, който е лекуван, но неуспешно и вследствие на неговото задълбочаване се е наложило изваждането на седми горен ляв зъб. Възпалението е от травматично естество, възникнало около зъбната тъкан и вследствие на травмата. Вследствие на счупване на яблъчната кост се вижда едно несилно изразено хлътване в областта на лявата скула, което не води до степен загрозяващо или обезобразяващо добрия вид на лицето на пострадалата.

В показанията си разпитаните по делото свидетели С. А. Ч. и Б. С. З. – непосредствени очевидци на състоянието на ищцата след побоя, сочат, че лицето й било обезобразено със силно изразен оток около лявото око. Изпитвала силни болки и страдание. Дълго време не можела да се храни и да говори. Освен силните физически болки, от побоя изпаднала в шок, изпитвала силен страх от ответника за себе си и за семейството си. От стреса не била в състояние да работи, изгубила съня си. Семейството й било лишено от средства и изпаднало в тежко финансово състояние, тъй като разчитало на парите, които изработвала като фризьорка, а по същото време съпругът й бил болен, дъщеря им била студентка, която издържали. Поради тежкото психическо състояние след побоя се наложило да потърси специализирана психиатрична помощ. Започнала да приема транквиланти и успокоителни. И понастоящем изпитвала страх, несигурност и безпокойство; извадените зъби не били заместени, тъй като не разполагала със средства за поставяне на нови; продължавала да изпитва болки при дъвчене; в лявата страна на лицето й останал траен белег.

При тези доказателства по делото съдът намира предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нанесен й на 10.08.2012г. от ответника побой, за основателен и доказан, но завишен по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. относно наличието на елементите на деликтната отговорноста, а съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящият случай ответникът е осъден с влязла в сила присъда за причинена на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия горночелюстен синус и на лявата ябълчна кост, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. От заключението на описаната и обсъдена по - горе съдебно - медицинска експертиза се установява, че на ищцата са причинени и следните телесни увреждания: разклащане на четвърти горен ляв зъб, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК; оток и кръвонасядане по лицето, причинили болка и страдание. Установява се освен това, че са настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата в резултат на нанесената й телесна повреда и те са вследствие на възпалителен процес, а именно: развитие на травматичен периодонтит, който е лекуван неуспешно и вследствие на неговото задълбочаване, се е наложило изваждането на седми горен ляв зъб. Вследствие на счупване на яблъчната кост ищцата е получила освен това трайно несилно изразено хлътване в областта на лявата скула. От описаните телесни увреждания ищцата е преживяла болки и страдания, физически и психически по своето естество, интензивни и продължителни по своя характер, намиращи се в причинна връзка с нанесения побой от ответника. Ищцата е изпаднала в шок, заживяла е в страх за себе си и семейството си; изгубила е съня си, не е била в състояние да се храни, да говори, да работи. ¤ретърпяла е две хирургическо интервенции. Наложило се да потърси специализирана психиатрична помощ, да приема лекарства. Получила е траен белег на лявата скула на лицето. Изваждането на седми горен ляв зъб поради развитието на травматичен периодонтит, на пети и шести горни зъби, довели до частично обеззъбяване на лявата половина на горната челюсти, като затрудняват дъвченето. Понастоящем ищцата продължава да изпитва болка и изтръпване в лявата половина на лицето, които се дължат на травма на клон на троичния периферен нерв, които персистират и се засилват при излагане на неблагоприятни атмосферни условия. Тези неимуществени вреди по своя характер следва да бъдат възмездени от ответника. При определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът прецени така установените по вид, брой, характер и тежест телесни увреждания, възрастта на пострадалата, неблагоприятните последици, които са свързани със засягане на нейното физическо и психическо състояние към момента на причиняване на деликта и понастоящем, както и всички последвали усложнения. Ищцата е 50 - годишна жена в трудоспособна възраст, осигуряваща издръжката на семейството си. Понесла е тежко травматично увреждане, като е пострадало както физическото й, така и психическото й здраве. Последиците са продължителни и дават негативно отражение върху начина й на живот и този на семейството й. Ето защо съдът намира, че обезщетението за вредите от причинената й средна телесна повреда следва да възлезе на сумата 20 000 лв., а за вредите от причинените леки телесни повреди и последващи усложнения на сумата от 3 000 лв., или общата сума за обезщетяване на неимуществените вреди следва да се определи в размер от 23 000 лв. Така определеното обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 10.08.2012 година съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД до окончателното й изплащане.Или предявеният иск относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 23 000 лв., в какъвто размер следва да се уважи, а над този размер до пълния му предявен такъв от 30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Искът по чл. 45 от ЗЗД относно причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 4 661.82 лева, изразяващи се в заплатени медицински прегледи, процедури, операции, медикаменти и транспорт е недоказан както по основание, така и по размер, като от приетите писмени доказателства – фактури, квитанция и касови бонове не може да се направи еднозначен извод какви точно медицински услуги по вид и по време са предоставени на ищцата и тяхната стойност; както и не обосновават извод за направени конкретни транспортни разходи във връзка с проведеното на ищцата лечение. Ето защо искът следва да се отхвърли.

Относно претендираното обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата от 9 119.90 лв., считано от датата на увреждането 10.08.2012 година до предявяване на иска 16.03.2015 година върху сумата от 34 661.82 лева /общия размер на претендираното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди/, както се посочи по – горе, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД, при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от деня на увреждането. Т.е., с присъждане на законна лихва върху така определеното обезщетение от 23 000 лв. /уважената част на иска/, считано от датата на увреждането 10.08.2012 година до окончателното й изплащане /в т.ч. и след датата на подаване на исковата молба, тъй като към същата дата не е платено/, претенцията за обезщетение за забавено изпълнение, е удовлетворена. Противното означава начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо. Ето защо искът следва да се отхвърли.

При този изход на делото ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска в размер на 525.33 лв., а по сметка на Окръжен съд - Кърджали държавна такса върху същата тази част в размер на 920 лв., както и заплатените на основание чл. 78, ал.6 ГПК от съда разноски в размер на 1 843.45 лв. – адв. възнаграждение на назначения му особен представител и 244 лв. – възнаграждение на вещо лице, или в общ размер на 2 087.45 лева.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес в с. Б. и., общ. А. и настоящ адрес в Турция, представляван от адв. М. К., АК – К. - особен представител, да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на К. Н. З., ЕГН * от с. Б. и., общ. А. сумата в размер на 23 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане - болки и страдания, психически дискомфорт и депресия: нанесен й на 10.08.2012 година в с.Б. и., общ. А. побой от М. А. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано отдатата на увреждането 10.08.2012 година до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 525.33 лв., представляваща направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска; като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 30 000 лева., както и иска за сумата в размер на 4 661.82 лева, представляваща обезщетение за претърпените от същото непозволено увреждане имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ искапо чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на9 119.90 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 34 661.82 лв. за периода от датата на увреждането 10.08.2012 година до предявяване на иска 16.03.2015 година, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН *, с постоянен адрес в с. Б. и., общ. А. и настоящ адрес в Турция, представляван от адв. М. К., АК – К. – особен представител да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважената част на иска в размер на 920 лв., както и заплатените на основание чл. 78, ал.6 ГПК от съда разноски в размер на 1 843.45 лв. – адв. възнаграждение на назначения му особен представител и 244 лв. – възнаграждение на вещо лице, или сумата в общ размер на 2 087.45 лева.

Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: