Р
Е Ш Е
Н И Е №1536
гр. Бургас, 06.07.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7035 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Д.С.К. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което
е било образувано ч. гр. дело № 1916/2019г. на РС Бургас. По него е била
издадена такава за сумите: 489.36 лв. – главница,
дължима по Договор за паричен заем с № 5379180/25.08.2017г., сключен от
Колева с “Вива Кредит” ООД,
вземанията по който са били прехвърлени от последното на ”Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с Приложение № 1 от
01.08.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013г.; 59.10 лв. – договорна лихва за периода от 23.12.2017г. до
22.05.2018г.; 220.50 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 75 лв. –
такса-разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв. – такса-разходи за
дейност на служител; 150.23 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение за периода от 22.01.2018г. до 22. 05.2018г.;
27.60 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.08.2018г. до 04. 03.2019г.;
законната лихва върху главницата от 05.03.2019г. до окончателното плащане,
както и за деловодни разноски – 75 лв. Твърди, също така, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това,
иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на К., че му дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответницата не
взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.С.К. за исковите суми – по ч. гр. дело № 1916/2019г.
на РС Бургас, приложено към
настоящото.
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предявените установителни искове.
На 25.08.2017г. между “Вива Кредит” ООД и К. е сключен Договор за паричен заем с № 5379180, по силата на който дружеството й е предоставило
сумата от 700 лв. – съгласно чл.3, ал.2, договорът служи за разписка
/рефинансиран е друг неин заем – чл.2/, а тя се е задължила да я върне, ведно с
договорна лихва и такса за експресно разглеждане
на документите,
на девет равни месечни вноски, всяка от по 128.16 лв. – общо 1 153.44 лв.,
в срок до 22.05.2018г.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от договора,
ответницата се е задължила, в 3-дневен срок от сключването му, да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно – поръчител, отговарящ на определени
критерии, или банкова гаранция. В ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на
това задължение тя дължи и неустойка в размер на 330.75 лв., платими заедно с
погасителните вноски или по 164.91 лв. месечно, общо 1 484.19 лв.
С Приложение № 1/01.08.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия от 22.01.2013г. “Вива Кредит” ООД е прехвърлило
вземанията си по процесния договор за кредит на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е била съобщена от “Вива Кредит” ООД на Д.К., съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо нея – ал.4.
С исковата молба ищцовото дружество е представило уведомление,
писмено по-твърждение за извършената цесия от цедента, както и пълномощно, с което
последният го е упълномощил да уведоми от негово име
длъжника за нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че с
получаването на преписи от книжата по делото ответницата е била надлежно
уведомена за извършената цесия съобразно раз-поредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на
решението – съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ищецът се явява неин
кредитор.
Тук следва да се посочи, че отпуснатият заем на ответницата като физическо ли-це представлява
предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има
качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
Предвид това,
следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потреби-телски кредит,
чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на
по-требителите.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с
договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10
и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
до-говорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на
нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР
№ 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка
за действителността на процесния договор, Съдът констатира, че при сключването му
е спазена изискуемата по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител.
Същият отговаря и на изискванията
на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключването,
индивидуализация на страните, срок, вид на предоставе-ния кредит, общ размер и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част
от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, как-то и на тези – по чл.11, ал.1, т.10
и т.12 от ЗПК.
Посочен в него е годишният
процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 49.45
%, без взетите предвид допускания, използвани при из-числяването му по
определен в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потре-бителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
това число и дължимите на посредниците
за сключ-ването на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно
от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по
ясен и раз-бираем начин.
На следващо място, в договора е
обективиран и погасителен план, който съдър-жа информация само относно падежните
дати на всяка от вноските и техния размер, но не и как точно те са формирани.
Липсва и предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за из-вършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дъл-жимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съ-държа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на
тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чис-тата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи по кредита, в случая – само главницата от 489.36 лв.
Пак
поради недействителността на договора, ответницата е поставена в забава едва с исковата молба – чл.84, ал.2 от ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422 от ГПК се счита предявена
от постъпване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда. Т. е. дължима
е съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната
лихва върху главницата, считано от 05.03. 2019г. до окончателното плащане.
Искът в тази си част е
основателен и следва да бъде уважен, а по отношение на останалите суми, предмет
на процесната заповед за изпълнение, претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – 50 лв. за ДТ и общо 67.23 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.С.К., с ЕГН: **********,***, че същата дължи на ”Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
“Лабиринт”, ет.2, офис 4, сумата 489.36 лв. – главница по Договор за паричен заем с № 5379180/25.08.2017г., сключен с
“Вива Кредит” ООД, вземанията по
който са били прехвърлени от последното на дружеството с Приложение № 1/01.08.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърля-не
на вземания от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.
2019г. до окончателното плащане, като по отношение на сумите: 59.10 лв. – договорна лихва за периода
23.12.2017г. – 22.05.2018г.; 220.50 лв. – такса за експресно разглежда-не на
документи; 75 лв. – такса-разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лв. – такса-разходи
за дейност на служител; 150.23 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение за периода от 22.01.2018г. до 22.05.
2018г., и 27.60 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.08.2018г.
до 04. 03.2019г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.С.К. да заплати на ”Агенция за събиране
на взе-мания” ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 50
лв., както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 67.23
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.