№ 7164
гр. С., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110133744
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против А. И. Т. с ЕГН:
**********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи в на „Т.С.” ЕАД сумите 1 167,99 лева (хиляда сто шестдесет и седем
лева и 99 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., УЛ.К. 37,ВХ.Б,АП.4, аб. №****, ведно със законна
лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 115,73
лева (сто и петнадесет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до
07.03.2023 г., 62,41лева (шестдесет и два лева и 41 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 12,04 лева (дванадесет лева и 04
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за период от 16.07.2020 г. до 07.03.2023 г., за които суми на
04.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 16023/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че вземА.ята са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден
имот - гр.С., п.к. 1680, община Красно село, ул. "К." № 37, вх. Б, ап. 4, за
процесния период. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
1
енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата
цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за
забавено плащане. Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.
Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на
ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявА. от „Т.С.” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28
май 2004 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Навежда
твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорва основателността на
иска. Признава, че е собственик на имота, както и че същият е топлоснабден.
Твърди, че топлофицирането на сградата е извършено за сметка на живущите
в нея, а не от ищцовото дружество. Оспорва, че представените съобщения към
фактури не са счетоводни документи. Твърди, че посочените суми за плащане
са изчислени при нарушаване на нормативните правила. Развива, че
претендирА.те суми са завишени и не отговарят на реално консумираната
енергия. Развива, че изравнителните сметки са изготвени при нарушения на
ЗЕ и Наредба 16-334/2007 г. Признава, че не е плащала претендирА.те суми.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази събрА.те в производството доказателства и
становищата на стрА.те, достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна. Твърдените от ответницата пороци не са от
естество да обосноват извод за недопустимост на производството по
предявените искове.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендирА.те права и формулирА.ят петитум, дават основА.е на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързА. със
съществуването на договорни отношения между стрА.те за доставката на
топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на
главните вземА.я и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
2
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземА.ята, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Безспорно е между стрА.те, поради което е отделено като ненуждаещо
се от доказване, че
- описА.ят в исковата молба имот е топлоснабден, като през процесния
период същият е бил собственост на ответницата;
- ответницата не е извършвала плащА.я на претендирА.те суми;
- към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на
които се позовава в исковата молба, които са публикувА. в описаното в
исковата молба печатно издА.е на посочената дата;
- за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния
период;
По делото като писмено доказателство са приети общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между
стрА.те е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед
притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия
имот. Не е установена писмена форма за действителност на този вид договор,
а в случая ищецът и не твърди писмено съглашение между стрА.те да е било
сключено.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период,
следователно същото е било топлофицирано. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника, доколкото с отговора на исковата молба е признат
фактът, че имотът е топлоснабден.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа
става по решение на общото събрА.е на етажната собственост. Прекратяване
на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата
(чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която
3
връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г.
по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвА. общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 05.07.2002 г. общо
събрА.е на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния
адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с „В.Е.С.“
ЕООД, като за ап. 4 подпис е положен от името на ответницата, която не
оспорва автентичността му. Приет е и договор № 678/05.07.2002 г. за
топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, сключен
между ЕС, в която се намира описА.я в исковата молба апартамент, и
„В.Е.С.“ ЕООД. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от
етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в
сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество
по системата за дялово разпределение.
От удостоверение от 21.01.2008 г., издадено от СГС по ф.д. №
10586/1997, договор за прехвърляне на дружествен дял от 19.08.2014 г.,
решение на „Т.Е.С.“ ГмбХ от 19.08.2014 г., писмо от „Т.С.“ ЕООД до „Т.С.“
ЕАД относно преобразуване на „Д.“ ЕООД се установява, че „Т.С.“ ЕООД е
правоприемник на „В.Е.С.“ ЕООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
настоящата инстанция установява, че:
В СЕС вътрешно отоплителната инсталация е разделена на две зони.
Пьлният отопляем обем по проект на сградата ( 1-ва зона + 2-ра зона )
към АС е *** м3. Първа зона, в която радиаторите са оборудвА. с
4
индивидуални разпределители на радиаторно отопление (ИРРО), по
които се отчитат дялови единици, въз основа на които се изчислява
разхода на ТЕ за отопление за всеки имот от тази зона. Пълният
отопляем обем за Първа зона е 4375 м3. Втора зона, в която разхода на
ТЕ за отопление на имота / имотите от тази зона се отчита директно в
кВтч посредством индивидуални (апартаментни) топломери. Пълният
отопляем обем за 2-ра зона е *** м3 - 4375 м3 = 2524 м3. От изчислената
ТЕ за отопление в цялата СЕС първо се изчислява ТЕ, отдадена от СИ за
цялата СЕС. Така изчислената ТЕ, отдадена от СИ за цялата СЕС, се
разделя пропорционално за Първа зона и за Втора зона на база
отопляемите обеми за двете зони. От останалата ТЕ, която е за
отопление от отоплителни тела в цялата СЕС, се отделя сбора от
показА.ята на апартаментните топломери, монтирА. във Втора зона.
Този сбор от показА.ята на апартаментните топломери представлява ТЕ
за отопление от отоплителни тела вьв Втора зона. Останалата ТЕ, след
отделянето на сбора от показА.ята на апартаментните топломери,
монтирА. във Втора зона, представлява ТЕ за отопление от отоплителни
тела, монтирА. в Първа зона. Тази ТЕ ( кВтч) се разпределя между
отделните имоти от Първа зона на база отчетени показА.я по ИРРО за
всеки имот. Вещото лице прави и извод, че при добавяне на ТЕ ( Q над
макс. - вследствие на евентуални кражби на ТЕ ) към изчислената ТЕ,
отдадена от СИ в цялата СЕС, облагодетелствА. ще бъдат абонатите от
Първа зона, а абонатите от Втора зона ще бъдат необлагодетелствА., т.е.
абонатите от Първа зона ще бъдат сьс зА.жен дял от добавената ТЕ ( Q
над макс.), а абонатите от Втора зона ще бъдат със завишен дял от
добавената ТЕ ( Q над макс.).
При изслушване пред съда ВЛ уточнява, че имотът на ответницата се
намира в Първа зона, в която потребителите са по-облагодетелствА. от
прилаганата в сградата ситема.
През периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за
отчет на УДР.
В имота е имало 4 отоплителни тела (3 чугунени радиатора и 1 лира от
гладки тръби ) с монтирА. разпределители на ТЕ тип F70, по които са
направени отчети (дистанционни) - общо 1413 единици по ИРРО (дялови
единици). За отчетените дялови единици е изчислена и начислена ТЕ,
отдадена от отоплителни тела в имота - 1840,818 кВтч. Не е начислявана ТЕ
за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота -
0,000кВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база плен отопляем обем 187 м3 - 903,940 кВтч. В имота е
имало водомери за топла вода 2 бр. За имота е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомери 2 бр.: отчетен разход
28,231 м3 + 0,000 м3; 2955,675 кВтч. Разхода е разпределен по периоди
(помесечно).
- През периода 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г. е осигурен достъп до
имота за отчет на УДР.
В имота е имало 4 отоплителни тела ( 3 чугунени радиатора и 1 лира от
гладки тръби) с монтирА. разпределители на ТЕ тип F70, по които са
направени отчети ( дистанционни) - общо 1816 единици по ИРРО ( дялови
5
единици). За отчетените дялови единици е изчислена и начислена ТЕ,
отдадена от отоплителни тела в имота - 2842,226 кВтч. Не е начислявана ТЕ
за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота -
0,000кВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база плен отопляем обем 187 м3 - 1017,131 кВтч. В имота е
имало водомери за топла вода 2 бр. За имота е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомери 2 бр.: отчетен разход
15,000 м3 + 0,000 м3; 2955,675 кВтч. Разхода е разпределен по периоди
(помесечно).
Вещото лице излага, че при изготвянето на дяловото разпределение за
СЕС и процесния ИМОТ „Т.С." ЕООД е приложило практично решение
за така изградената и оборудвана ВОИ, макар в Приложение кьм чл. 61,
ал. 1 Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-
етажна собственост, да не е посочен подход за принципа на разпределяне
на ТЕ за отопление в СЕС, при които има имоти с индивидуални
разпределители на ТЕ инсталирА. върху всички отоплителни тела и
имоти с индивидуални топломери.
ТЕ с включен ДДС съгласно съобщения към фактури, издадени от "Т.С."
ЕАД за периода от 01 05.2020 г. до 30.04.2022 г., е на стойност 1465,79
лв. (хиляда четиристотин шестдесет и пет лв. и 79 ст.). В посочената
сума не са включени изравнявА.я, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за
изворшване на услугата ДР на ТЕ.
Стойността на изчислената и начислена ТЕ за имота на ответницата за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително възлиза на 1195,03
лв. (хиляда сто деветдесет и пет лв, и 3 ст.), съгласно изравнителните
сметки, изготвени от ФДР „Гехем Сървисис“ ЕООД. В тази сума не са
включени стари задължения и стойност за извършване на услугата ДР на
ТЕ.
Ищецът, "Т.С." ЕАД, при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Въз
основа на предоставени данни за отчетен период 2020 г./ 2022 г. от „Т.С.
ЕООД с направена проверка на изчислената ТЕ за СИ от ФДР. Не е
констатирано добавяне на ТЕ (Q над макс.) към изчислената ТЕ за СИ от
ФДР и за двата отчетни периода. Въз основа на предоставени данни от
ТР „Земляне" е направена проверка на технологичните разходи в АС,
изчислени от ТР в съответствие с Методиката за ДР. Не са констатирА.
отклонения спрямо посочените стойности.
Технологичните разходи в АС са отчислявА. от доставената в АС
топлинна енергия, и тези технологични разходи са били за сметка на
ищеца "Т.С." ЕАД, сгласно нормативната уредба.
От документите за извършени метрологични проверки на топломера,
монтиран в АС, СТЕ констатира, че за процесния период, топломерът е
преминавал на метрологични проверки на датите: м.10.2019 г. и
23.10.2021 г. - последващи проверки. В констатациите са посочени
оправомощените лица, които са извршили метрологичните проверки.
И за двата отчетни периода не е извършено привеждане на системата за
дялово разпределение в съответствие с Приложение към чл. 61, ал. 1,
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-
6
етажна собственост.
По отношение на възраженията, че в сградата е прилагана смесена
система на отчет съдът намира следното:
За установяване размера на реално потребената топлинна енергия през
исковия период и в изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е
поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и
допълнително изискА. документи, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Задължението е определено след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през
процесния период е извършено правилно, съобразно изисквА.ята на
действащата през периода нормативна уредба – ЗЕ и Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването. В случая е налице смесена система на
отчитане, по отношение на която не е налице изрична регламентация за
определяне на консумираната топлинна енергия. Това обаче не може да
послужи като основА.е да се предполага, че отчетеното количество топлинна
енергия за процесния имот, не е реално доставено. По делото не са ангажирА.
доказателства, които да налагат такъв извод.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не дължи цена на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация поради постановено от
ВАС решение, с което формулата за дялово разпределение на топлинна
енергия за сградна инсталация в сгради - етажна собственост е отменена, тъй
като посоченото решение на ВАС- решение № 4777/13.04.2018 г. от
13.04.2018 г. на ВАС, ІІ отд. по адм. дело № 1372/2016 г., с което се отменя
формулата, приета в т. 6. 11 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ, не
е влязло в сила и с Решение № 2187/11.02.2020 г. на петчленен състав на ВАС
по адм. дело № 1318/2029 г. същото е обезсилено.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че искът е изцяло
основателен за сумата от 1167,99 лева, тъй като по делото се установи, че за
процесния период ищецът е доставил до имота на ответницата ТЕ на по-
висока стойност – 1195,03 лева, но съдът е обвързан от диспозитивното
начало в гражданския процес. При това положение искът следва да бъде
уважен изцяло.
По останалите възражения, релевирА. от ответницата с отговора на
исковата молба, съдът приема следното:
Ответницата не доказва, че абонатната станция е изградена в
отклонение на правилата, нито че същата е заплатена единствено от ЕС.
Вещото лице установява, че не са налице отклонения при
изчисляването и начисляването на ТЕ. Дори прилаганата система да не е
годна по абсолютно прецизен начин да отчете разпределението на ТЕ, то от
заключението по СТЕ се установява, че тя е по-благоприятна за групата
обекти, в която спада и жилището на ответницата, от което следва извод, че в
никакъв случай действително доставената ТЕ не е на по-ниска стойност от
установената от заключението по СТЕ.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
7
която се намира жилището на ответника, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събрА.те в хода на производството доказателства
и заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана през
процесния период от третото лице помагач, като са били извършвА. отчети и
са изготвяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
стрА.те са приложими общите условия, приети по делото като доказателство,
като според чл. 36, ал. 2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че стрА.те са били обвързА. от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и
заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е
доказан по основА.е. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщението
по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема, че
искът е доказан по размер за сумата от 62,41 лева за периода 05.2020 г. –
02.2022 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основА.е чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода стрА.те са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа
купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Не се установява лихва да е начислявана върху прогнозните сметки.
Съдът следва да обърне внимА.е също и на обстоятелството, че за времето на
извънредното положение не се претендира и не се установява да е
8
начислявана лихва за забава, доколкото падежът на вземането по общата
фактура за първия отоплителен сезон от исковия период настъпва на
15.09.2021 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2021 г.
до 07.03.2023 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер на сумата от 1167,99 лева и за периода 15.09.2021 г. –
07.03.2023 г. следва да се уважи за сумата от 115,73 лева, която съдът,
съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни сметки и с
помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основА.е на чл. 162 ГПК.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за
двете стрА. съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете,
като ответникът не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основА.е чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 468,11 лева от общо 472,84 лева /за
държавна такса – 72,84 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
определено от съда на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 76,39 лева от общо 77,16 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С. ЕАД“ с ЕИК:
***** и адрес: гр. С., УЛ.“ЯСТР.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С. (столица), по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. И. Т. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С., УЛ.“К.“ 37, вх.Б, ап.4, общ. Столична, обл. С. (столица), дължи на
„Т.С.“ ЕАД: сумите 1 167,99 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева и 99
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., УЛ.К. 37,ВХ.Б,АП.4, аб. №****, ведно със законна лихва
за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 115,73 лева (сто
и петнадесет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
9
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.03.2023 г.,
62,41лева (шестдесет и два лева и 41 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г.
до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 9877 от 04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16023/2023 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК: ***** и адрес: гр. С., УЛ.“ЯСТР.“ 23 Б, общ. Столична, обл. С.
(столица), против А. И. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., УЛ.“К.“ 37, вх.Б,
ап.4, общ. Столична, обл. С. (столица), иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване дължимостта на сумата 12,04 лева (дванадесет лева и 04
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за период от 16.07.2020 г. до 07.03.2023 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 9877 от 04.04.2023
г. по ч. гр. д. № 16023/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК А. И. Т. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., УЛ.“К.“ 37, вх.Б, ап.4, общ. Столична, обл. С.
(столица), да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ***** и адрес: гр. С., УЛ.“ЯСТР.“
23 Б, общ. Столична, обл. С. (столица), сумата от 468,11 лева - разноски в
исковото производство и сумата от 76,39 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10