Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-125 04.03.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На седми юли 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Мл.с. Красен Вълев
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1611 по описа
за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1959/31.07.2019г., постановено по гр. дело № 2128/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба между З.С. Н., С.И.Д. и М.И.Н. по отношение на следните недвижими имоти:
-
самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.75.1.79 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, административен адрес на имота: гр. Б., ж.к. „Л.“,
бл.*, ет.*, ап.*, находящ се в сграда № 1, разположена в Поземлен имот с
идентификатор 07079.607.75, предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1,
посочена в документа площ – 59.26 кв. м., ведно с прилежащите части: избено
помещение с площ от 2.80 кв. м. и 0.78 % ид. части от общите части на сградата;
- самостоятелен обект с идентификатор 07079.651.226.1.60 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, административен
адрес на имота: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, обект*, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.651.226,
предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1, посочена в документа площ:
51.08 кв. м., ведно с прилежащите части: 7.66 кв. м. ид. части от общите части
на сградата;
- сграда с идентификатор 58356.503.258.3 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Приморско, адм. адрес: гр. Приморско, ул.
„Трети март“ № 62, бл. А-3, разположена в поземлен имот с идентификатор
58356.503.258, застроена площ 127 кв.м., бр. етажи: 5, предназначение: жилищна
сграда – многофункционална, по документ за собственост – пететажна масивна
жилищна сграда с мансарден етаж – хотел с ресторант в партера и механа в
сутерена, ведно с 200/874 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 58356.503.258 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Приморско, административен адрес - гр.
Приморско, ул. „Трети март“ № 62-62в, площ: 341 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от
10 до 15 м./, номер по предходен план: УПИ-III в кв. 11 по плана на гр.
Приморско, с площ от 874 кв. м. по документ за собственост и 740 кв. м.,
както и на пет броя павилиони за промишлени стоки – временни търговски
обек-ти по чл. 56 от ЗУТ, всеки от по 24 кв. м., находящи се в източната
половина на ПИ с идентификатор 58356.506.419 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Приморско, бивш УПИ-III в кв.71 по плана на гр.
Приморско, ул. „Трети март“ № 49, при
квоти – 4/6 ид. части за първата от тях, и
по 1/6 ид. част за другите двама.
Против постановеното първоинстанционно решение е
депозирана въззивна жалба от С.И.Д. и М.И.Н., с която се претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение в
частта, в която е допусната делба по отношение на апартамент и търговски
павилиони и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъде отхвърлен иска за делба по отношение на апартамент, завещан в полза на
трето, неучастващо като страна по делото лице, както и да бъде отхвърлен иска
за делба като недоказан по отношение на процесните павилиони, чиято собственост
е останала неустановена по делото по несъмнен начин и съответно да бъде
допусната делба върху останалите делбени имоти, като бъдат съобразени валидните
завещателни разпореждания. В депозираната въззивна жалба се посочва, че съдът е
провел неправилно тълкуване на волята на завещателя, обективирана в процесното
завещание. Посочва се, че тълкуването на завещанието е следвало да се проведе,
като се отчете обстоятелството, че завещателните разпореждания са комплексни и
касаят и завещаването на различни имуществени права. В жалбата се посочва, че
съдът неправилно се е произнесъл по допустимостта на разглеждането на
направеното от ищеца възражение за нищожност, а впоследствие и за унищожаемост
на процесното завещание, в настоящото производство. Посочва се, че съдът
неправилно е приел, че делбената претенция е изцяло доказана и е отказал да
види наличието на предпоставки за нейното частично отхвърляне като недоказана и
оттам неоснователна.
Не се отправя искане за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по жалбата – З.С.И. чрез своите
процесуални представители депозира писмен отговор, в който посочва, че районния
съд убедително и без колебание е приел, че саморъчното завещание от
10.10.2014г. и нищожно изцяло, не е породило целените с него правни последици и
не следва да бъде зачетено в хода на настоящото съдебно производство.
Претендира се да бъде прието, че решението е правилно и законосъобразно, за
което съдът е изложил убедителни и аргументирани съображения.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията
и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от З.С. *** против С.И.Д. и М.И.Н.,
с който се претендира да бъде допусната делба на няколко недвижими имота, при
квоти – 4/6 ид.ч. за ищцата и от по 1/6 ид.ч. за всеки един от ответниците. В
исковата молба се посочва, че ищцата е преживяла съпруга на И. Н.Н., който е и
баща на останалите двама ответници. Посочва се, че собствеността върху
недвижимите имоти е придобита през време на брака на ищцата с И. Н., при
условията на съпружеска имуществена общност и се оспорва изготвено саморъчно
завещание от страна на починалия И. Н., тъй като същото съдържа пороци, които
водят до неговата нищожност на основание чл. 42 от ЗН. В исковата молба се
посочва, че в завещанието са извършени задрасквания и допълвания на текста,
както и се посочва, че в точка втора завещателят се е разпоредил с клаузи,
които нарушават наследствените права на ищцата, като се ограничават нейните
действия и права в бъдеще, като й се препоръчва да завещае на техния син М.И.Н.
другата половина от хотела. Отправя се искане делбата да бъде допусната при
следните квоти: 4/6 ид.ч. за ищцата З. Н. и от по 1/6 ид.ч. за двамата
ответници – С.И.Д. и М.И.Н..
За да допусне съдебна делба по отношение на
претендираните недвижими имоти, Районен съд – Бургас е приел, че макар и
комплексно (обхващащо цялото имущество на наследодателя, реализираните доходи и
обслужването на дълговете) саморъчното завещание има характер на частно такова
– съдържа завещателни разпореждания с конкретни имуществени права в полза на
страните по делото (завети). Съдът е приел, че със конкретни завещателни
разпореждания, наследодателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 21, ал.
2 от Закона за наследството като е задължил Н. в качеството си на негов
наследник да запази и да предаде след своята смърт полученото от нея наследство
на трети лица изцяло, включително и собствените си идеални части от имотите. С
тези мотиви съдът е приел, че заветът относно два от недвижимите имоти –
апартамент и магазин, находящи се в гр. Бургас е нищожен поради противоречието
му със закона – на основание чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за наследството. Съдът е
приел, че в конкретния случай не може да се приеме, че нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, тъй като не са налице законовите хипотези
на чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като завещанието е
комплексно и с него наследодателят се е разпоредил с цялото свое имущество,
поради което евентуалното му частично разпределение между съпругата и децата му
не би съответствало на формираната от завещателя воля, вкл. да осигури
материално по най-добрия начин всеки един от наследниците си.
По делото не се спори, а и от представеното по
делото Удостоверение за граждански брак, изд. от Община Бургас се установява,
че И. Н.И. и З.С. Проданова са сключили граждански брак на 09.12.1962г. и
съпругата е приела да носи фамилно име И..
По делото не се спори, а и от представеното
Удостоверение за наследници № 94-01-11082 от 30.03.2018г., изд. от Община
Бургас се установява, че И. Н.Н. е починал на 14.03.2018г. и е оставил за свои
законни наследници – З.С. Н. – негова преживяла съпруга и двете му деца – С.И.Д.
– негова дъщеря и М.И.Н. – негов син. При това положение, съдът намира, че след
смъртта на И. Н.,*** по правилата на наследственото правоприемство и на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, както и на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН неговото
наследство се е разпределило между неговите наследници, както следва: 1/3 ид.ч.
за З.С. Н., 1/3 ид.ч. за С.И.Д. и 1/3 ид.ч. за М.И.Н..
По делото се установява и обстоятелството, че на
05.04.2018г. е обявено саморъчното завещание на И. Н.,***. Видно от представеното
Саморъчно завещание е видно, че на 10.10.2014г. е съставено завещание от страна
на И. Н.Н., в което се посочва в т. 1, че полагащата му се ½ част от
апартамента в к-с „Л.“, бл.*, ет.*, ап.*и магазин за хранителни стоки, находящ
се в бл.* в к-с Меден рудник завещава на своята съпруга З.С. Н. да ползва,
съхранява и експлоатира както намери за добре, без да има право да ги
прехвърля, или продава до края на живота си, след което децата им - С.Д. и М.Н.
да си разделят по равно магазина в к-с Меден рудник, а апартамента в к-с Л.,
бл.*завещава на неговия внук – И. М. Н., като баща му – М.И.Н. наплати полагащи
се средства за полагащата се част от апартамента при делбата на сестра си С.И.Д..
В точка втора на завещанието е посочено, че се завещава полагащата му се една
втора част от хотела, находящ се в гр. П. на неговата дъщеря С.И.Д.,
а втората половина от хотела, завещателят е посочил, че „предлага, препоръчва и
настоява“ съпругата му З.С. Н. да завещае на сина им М.И.Н.. В точка 3 от
завещанието И. Н.Н. се разпорежда с имот, получен като наследство от неговите
родители, представляващ земя, находящ се на ул. Т. м. № *, кв. *, УПИ ІІІ на
своите деца М.И.Н. и С.И.Д. по равно. В останалите точки – четвърта, пета и
шеста, завещателят посочва как да се разпределят и как да се разходват
получените средства от недвижимите имоти, придобити по време на брака му със З.С.
Н.. В точка от завещанието се посочва, че наследственият имот от един декар в
м. „Пясъците“ следва да се разпореди по равно между М.И.Н. и С.И.Д..
Безспорно е, че предмет на съдебна делба в
настоящото производство са единствено – апартамент, находящ се в гр. Б., ж.к.
Л., магазин, находящ се в гр. Б., ж.к. М. р., сграда, представляваща хотел,
находяща се в гр. П.и пет броя павилиони за промишлени стоки – временни
търговски обекти по чл. 56 от ЗУТ.
На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за
наследството завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до
дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават
качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. На основание
ал. 2 от цитираната разпоредба завещателните разпореждания, които се отнасят до
определено имущество са частни и придават качеството на заветник.
С оглед трайната практика на ВКС на РБ, изразена и
в Решение № 22 от 02.06.2017г., постановено по гр. дело № 3786/2014г. по описа
на ВКС на РБ разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание
се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл. 16 от ЗН и се
състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието
има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема,
че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е
направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество. В решения,
постановени по чл. 290 от ГПК се приема, че волята на завещателя подлежи на
установяване при спазване на общото правило на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на
договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД. Действителната воля на
завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се
тълкуват във взаимна връзка и всяка се схваща в смисъла, който произтича от
целия текст с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и
добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите
доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на
завещателя като се прилагат правилата на формалната логика. С Решение № 268 от
29.09.2012г., постановено по гр. дело № 410/2011г. по описа на ВКС на РБ се
приема, че разграничителният критерий между понятията „общо завещателно
разпореждане“ и „завет“ е установен в обхвата на разпореденото със завещанието
имущество. Общо е завещанието, което има за предмет цялото или дробна част от
цялото имущество на завещателя, разбирано като съвкупност от имуществени права
и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, докато заветът
представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество. Законът не
поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да
посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съобразно употребените в чл.
16, ал. 1 от ЗН изрази. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на
конкретно имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се
квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, тъй като няма пречка
намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде
обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита,
че формират съвкупността. Съдът приема, че при спор относно характера на
завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на
конкретно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид
и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.
В конкретния случай – настоящият състав като взе
предвид завещателните разпореждания, намира че дори и да се приеме, че наследодателят
се е разпоредил с цялото си имущество, не може да се приеме, че е съставено
универсално завещание, тъй като наследодателят не се е разпоредил с цялото или
с дробна част от цялото свое имущество, като съвкупност от имуществени права и
задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, а е налице разпореждане с
отделни обекти от притежаваното от него имущество, които обекти са завещани на
отделни лица. В този смисъл, съдът приема, че е налице завещание, което
представлява съвкупност от няколко завета, тоест – касае се за няколко
обединени завещателни разпореждания, които сами по себе си са самостоятелни
правни сделки по смисъла на чл. 44 от ЗЗД. В този смисъл е и извода, направен
от първоинстанционния съд в атакуваното решение.
Безспорно е и обстоятелството, че по силата на
разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно
приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска
те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. ВКС на РБ се е
произнесъл по реда на чл. 290 от ГПК по отношение на процесуалния въпрос за
правомощието на съда да осъществява служебно, при липса на възражение от
заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателното разпореждане,
без да обоснове какъв обществен интерес налага това с Решение № 204 от
05.10.2018г., постановено по гр. дело № 3342/2017г. по описа на ВКС на РБ.
Съдът в своето решение изрично приема, че не може да осъществява служебно и без
възражение от заинтересованата страна контрол върху валидността на завещателно
разпореждане, без да обоснове неговата несъвместимост с обществения ред.
Завещанието е едностранна сделка, за чиято действителност намират съответно
приложение разпоредбите на чл. 26 – чл. 34 от ЗЗД. Щом съдът не следи служебно
за валидността на договорите, от които се претендират като възникнали
предявените в исковото производство права, той не може да следи служебно и за
валидността на завещателно разпореждане, въз основа на което една от страните в
производството черпи права, ако противната страна не оспори действителността
му.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай -
възражение относно недействителността на завещателното разпореждане е направено
единствено по отношение на разпореждането, в което се предлага, препоръчва и се
настоява З. Н. да завещае своята част от недвижимия имот, находящ се в гр. П.на
своя син М.И.Н., но възражение в този смисъл не е направено по отношение на
първото завещателно разпореждане, касаещо недвижимите имоти - апартамент и
магазин, находящи се в гр. Бургас. При това положение и като взе предвид, че З.
Н. е направила възражение само по отношение на завещателното разпореждане,
касаещо недвижимия имот, представляващ хотел и находящ се в гр. Приморско,
настоящата инстанция намира, че неправилно първоинстанционния съд е констатирал
противоречие със закона на първото завещателно разпореждане, а именно – по
отношение на апартамент, находящ се в к-с Л., гр. Б.и магазин, находящ се в к-с
М. р., гр. Б.. Възражение за противоречие на това завещателно разпореждане с
разпоредба на закона не е направено в исковата молба от ищцовата страна, поради
което и съдът не е следвало служебно да констатира такова. В този смисъл, съдът
намира, че изводите на съда относно нищожността на завещателните разпореждания
като противоречащи на чл. 21, ал. 2 от Закона за наследството са неправилни.
По отношение на предявения иск за делба на
недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Б., ж.к. Л., бл.*,
ет.*, както и по отношение на иска за делба, представляващ магазин № *,
застроен в подблоково пространство съдът намира следното:
По делото е представен Нотариален акт № 40 от
15.05.20017г., том ІІ, нот. дело № 208/2007г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че М.И.Н. и В. Г.Н. продават
на И. Н.Н. недвижим имот, представляващ апартамент № *, ет.*с площ от 59, 26
кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, ведно с избено
помещение с площ от 2, 80 кв.м., заедно с 0, 78% ид.ч. от общите части на
сградата и 0, 78% ид.ч. от правото на строеж върху терена.
По делото е представен Нотариален акт № * от 02.10.2001г.,
том *, нот. дело №*/2001г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен
съд – Бургас, от който е видно, че „Туристстрой“ ЕООД със седалище гр. Бургас
продава на З.С. Н. следния свой недвижим имот – магазин № *, застроен в
подблоково пространство на ЕПК, бл.*, състоящ се от седем жилищни етажа, магазинна
част и подпокривно пространство.
С оглед на представените два нотариални акта,
съдът приема, че по силата на прехвърлителните сделки към 2001г. З.С. Н.
придобива недвижимия имот, представляващ магазин, а към 2017г. придобива недвижимия
имот, представляващ апартамент при условията на съпружеска имуществена общност,
като след смъртта на И. Н. *** бездяловата съпружеска имуществена общност се е
превърнала в дялова съсобственост, като ½ ид.ч. от тези два недвижими
имота е останала в патримониума на преживялата съпруга – З. Н., а другата
½ ид.ч. от недвижимите имоти, собственост на починалия съпруг е
преминала в неговата наследствена маса, с която той се е разпоредил посредством
своето саморъчно завещание.
По делото не се спори, че по отношение на имотите
е представено Саморъчно завещание (обявено) на 05.04.2018г., от което е видно,
че полагащата му се ½ ид.ч. част от апартамента в к-с Л. и ½
ид.ч. от магазина за хранителни стоки в бл.*, наследодателят на страните – И. Н.
*** е завещал на своята съпруга – З.С. Н. като изрично е записано, че тя следва
да ги ползва, съхранява и експлоатира, както намери за добре без да има право
да прехвърля или продава до края на живота си, след което децата им - С. и М. да
си разделят поравно магазина в кв. М. р., а апартамента в к-с Л. завещава на
своя внук – И. М. Н., като баща му М.Н. да наплати полагащите се средства за
полагаща се част от апартамента при делбата на сестра си С.И.Д..
Както бе отбелязано по-горе – възражение за
нищожност на това завещателно разпореждане не е направено от страна на ищцата З.С.
Н. с исковата молба, поради което и съдът следва да го зачете така, както е
направено от наследодателя на страните, без да се произнася служебно по
отношение на неговата действителност. По силата на това завещателно
разпореждане е посочено, че два имота – апартамент, находящ се в к-с Л., гр. Б.и
магазин, находящ се в к-с М. р., гр. Б. се завещават от И. Н.,*** на неговата
съпруга – З.С. Н., поради което и съдът намира, че наследствената идеална част,
притежавана от страна на И. Н.,*** по силата на наследственото правоприемство е
преминала в патримониума на неговата съпруга и следва да се приеме, че тя е станала
едноличен собственик на тези два недвижими имота. Първоинстанционното решение в
тази му част обаче не може да бъде отменено, тъй като не е налице въззивна
жалба от страна на З. Н. и не следва да се влошава положението на останалите
страни – ответници в първоинстанционното производство и въззивници в настоящото
производство – С.Д. и М.Н.. Следва да се отбележи и обстоятелството, че при
предявяването на иска З. Н. също сочи, че тези вещи са съсобствени и желае и по
отношение на тях да бъде допусната съдебна делба при квоти, при които
първоинстанционния съд е допуснал делбата.
В този смисъл – решението в тази му част – по
отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи самостоятелен
обект с идентификатор 07079.607.75.1.79 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с административен адрес на имота – гр. Б., ж.к. Л., бл.*,
ет.*, ап.*, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.607.75, с предназначение – жилище, апартамент с площ от 59, 26 кв.м.,
ведно с прилежащите части – избено помещение с площ от 2, 80 кв.м. и 0, 78%
ид.ч. от общите части на сградата и недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 07079.651.226.1.60 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с административен адрес на имота – гр. Б., ж.к. М. р., бл.*,
вх. *, обект № *, находящ се в сграда № 1, предназначение – за търговска дейност с площ от
51, 08 кв.м. следва да бъде потвърдено.
По отношение на предявения иск за делба на
недвижим имот, представляващ хотел, съдът намира следното:
По делото е представен Нотариален акт № * от
30.12.2005г., том *, нот. дело № */2005г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Царево за собственост на недвижим имот, придобит на
основание реализирано строителство въз основа на учредено право на строеж и
покупка на земя, от който е видно, че И. Н.Н. и З.С. Н. са признати за
собственици на следния недвижим имот – пететажна масивна жилищна сграда с
мансарден етаж – Хотел с ресторант в партера и механа в сутерена,
представляваща секция А-3, като сградата се състои от сутерен с механа със
застроена площ от 105 кв.м., партерен етаж 1-во ниво с ресторант със застроена
площ от 123 кв.м., партерен етаж – ІІ-ро ниво, със застроена площ от 132 кв.м.,
трети хотелски етаж със застроена площ от 138 кв.м., съдържащ четири стаи всяка
с коридор, тераса и санитарен възел и стълбище, четвърти хотелски етаж със
застроена площ от 138 кв.м., пети хотелски етаж със застроена площ от 138 кв.м.
и мансарден етаж със застроена площ от 138 кв.м., съдържащ – два апартамента
всеки с по две стаи, по две тераси, коридор и санитарен възел и стълбище.
При това положение, съдът приема, че по силата на реализираното
строителство въз основа на учредено право на строеж към 2005г. И. Н.Н. и З.С. Н.
са придобили недвижимия имот при условията на съпружеска имуществена общност,
като след смъртта на И. Н. *** бездяловата съпружеска имуществена общност се е
превърнала в дялова съсобственост, като ½ ид.ч. е останала в
патримониума на преживялата съпруга, а другата ½ ид.ч. от недвижимия
имот, собственост на починалия съпруг е преминала в неговата наследствена маса,
с която той се е разпоредил посредством своето саморъчно завещание.
По отношение на семейния хотел в завещанието си И.
Н. е посочил, че завещава полагащата му се ½ ид.ч. на неговата дъщеря С.И.Д.,
а втората половина от хотела посочва, че „предлага, препоръчва и настоява“
съпругата му З.С. Н. да завещае на сина им М.И.Н.. При анализа на посоченото
завещателно разпореждане следва да се приеме, че същото не противоречи на
закона – в частност на чл. 21, ал. 2 от Закона за наследството и не е нищожно.
В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 21 от ЗН, тъй като по силата
на това завещателно разпореждане притежаваната от И. Н. съсобствена ½
ид.част е преминала в патримониума на неговата дъщеря и тя е станала собственик
на тази ½ ид.ч. Безспорно е, че другата ½ ид.ч. е собствена на З.
Н. по силата на реализираното строителство въз основа на учредено право на
строеж и правилата на съпружеската имуществена общност. Обстоятелството, че
съпругът й със своето завещание й е препоръчал как да се разпореди с нейната си
собствена идеална част не произвежда каквото и да е действие или задължение за
нея. Тази препоръка от страна на наследодателя не влияе и на самото завещателно
разпореждане, тъй като не касае имот, който З. Н. получава по силата на
наследственото правоприемство, а се касае за една препоръка (от морален
характер), която съпругът дава на своята съпруга по отношение на имот, който тя
притежава на собствено, самостоятелно основание, но тази препоръка не засяга
правната сфера на З. Н. и няма правно задължение, което да определя конкретно
поведение от нейна страна.
При това положение и като взе предвид, че
завещателното разпореждане, касаещо недвижимия имот, представляващ хотел не
страда от пороци, които да доведат до неговата нищожност, съдът намира, че
същото е валидно и следва да бъде зачетено, като се приеме, че въз основа на
така направения завет притежаваната от страна на наследодателя ½ ид.ч. е
преминала в патримониума на неговата дъщеря С.И.Д. и вещта е станала
съсобствена между З.С. Н. и С.И.Д., при квоти от по ½ ид.ч. за всяка
една от тях.
В този смисъл, съдът намира, че направените от
въззивната страна фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, поради което решението в тази му част
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което
да бъде допусната съдебна делба между З.С. Н. и С.И.Д. по отношение на следния
недвижим имот – сграда с идентификатор 58356.503.258.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Приморско, с административен адрес на имота – гр.
П., ул. Т. м. № *, бл.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 58356.503.258 със застроена
площ от 127 кв.м., бр. етажи – 5, предназначение – жилищна сграда –
многофункционална по документ за собственост – пететажна масивна жилищна сграда
с мансарден етаж – хотел с ресторант в партера и механа в сутерена, ведно с
200/874 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.503.258 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., обл. Б.,
административен адрес – гр. П., ул. Т. м. № *, площ – 341 кв.м., при следните квоти – ½ ид.ч. за З. Н. Н. и ½ ид.ч. за С.И.Д..
По отношение на предявения иск за делба на пет
броя павилиони, представляващи временни търговски обекта по чл. 56 от ЗУТ,
съдът намира следното:
По делото пред първоинстанционния съд е
представено единствено Разрешение за поставяне от 2009г., от което е видно, че
Община Приморско е разрешила на И. Н. и С.И. да се извършат предвидените в
одобрените проекти строително-монтажни работи за обект „Магазини за промишлени
стоки“ – 10 броя. По делото обаче не са налице каквито и да е доказателства, от
които да е видно, че наследодателят на страните е придобил правото на
собственост по отношение на пет броя павилиони за промишлени стоки, които да са
разположени в гр. Приморско. Доказателства за придобИ.ето на тези движими вещи
по делото от страна на наследодателя на страните – И. Н. *** не са представени,
поради което и съдът намира, че предявеният иск за делба остава недоказан, тъй
като по делото остава недоказана съсобствеността по отношение на тези вещи. При
това положение, настоящият състав намира, че предявеният иск за делба на тези
вещи, представляващи временно търговски обекти по чл. 56 от ЗУТ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. В тази връзка, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск за делба по
отношение на тези вещи.
На основание чл. 78 от ГПК предвид обстоятелството, че и двете страни са отправили искане за
присъждане на направените във въззивното производство разноски, а депозираната
въззивна жалба е само частично уважена, то съдът намира, че на въззивниците
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 20
лева, съобразно уважената част на въззивната жалба, а на ответната страна по
въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство
в размер на 500 лева, съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1959/31.07.2019г., постановено по гр. дело № 2128/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е допусната делба по отношение на самостоятелен обект, представляващ недвижим имот – сграда с идентификатор 58356.503.258.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Приморско, с административен адрес на имота – гр. П., ул. Т. м. № *, бл.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 58356.503.258 със застроена площ от 127 кв.м., бр. етажи – 5, предназначение – жилищна сграда – многофункционална по документ за собственост – пететажна масивна жилищна сграда с мансарден етаж – хотел с ресторант в партера и механа в сутерена, ведно с 200/874 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.503.258 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., обл. Б., административен адрес – гр. П., ул. Т. м. № *, площ – 341 кв.м., както и в частта, в която е допусната съдебна делба по отношение на пет броя павилиони за промишлени стоки – временни търговски обекти – всеки от по 24 кв.м. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между З.С. Н., ЕГН ********** *** и С.И.Д., ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот – сграда с идентификатор 58356.503.258.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Приморско, с административен адрес на имота – гр. П., ул. Т. м. № *, бл.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 58356.503.258 със застроена площ от 127 кв.м., бр. етажи – 5, предназначение – жилищна сграда – многофункционална по документ за собственост – пететажна масивна жилищна сграда с мансарден етаж – хотел с ресторант в партера и механа в сутерена, ведно с 200/874 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.503.258 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., обл. Б., административен адрес – гр. П., ул. Т. м. № *, площ – 341 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване от 10 до 15 м. (номер по предходен план – УПИ ІІІ в кв. 11 по плана на гр. Приморско), с площ от 874 кв.м. по документ за собственост и 740 кв.м. по скица, съседи – 58356.503.226, 58356.506.200, 58356.503.345, 58356.503.257 и 58356.503.498, при квоти – ½ ид. част за З.С. Н. и ½ ид.ч. за С.И.Д..
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.С. Н., ЕГН ********** *** иск против С.И.Д., ЕГН ********** *** и М.И.Н., ЕГН ********** ***, с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следните вещи – пет броя павилиони за промишлени стоки от по 24 кв.м. всеки един от тях, находящи се в източната половина на поземлен имот с идентификатор 58356.506.419 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Приморско.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1959/31.07.2019г., постановено по гр. дело № 2128/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА З.С. Н., ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Д., ЕГН ********** *** и М.И.Н., ЕГН ********** *** сума в размер на 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство, съобразно уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** *** и М.И.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на З.С. Н., ЕГН ********** *** сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство, съобразно с отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.