Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 320
гр.Пловдив, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…тридесет и първи
октомври…през…две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №471 по
описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №189/21.05.2018г.,
постановено по търг.д. №10/2017г. по описа на окръжен съд С., е отхвърлен предявеният от „Х.” ЕООД гр.С., с ЕИК*********, срещу О.Д. иск с
правно основание чл.79 ал.1
от ЗЗД, във връзка с чл.266
ал.1 от
ЗЗД за сумата 119 798.27лв., представляваща стойността на
извършени, но
незаплатени услуги по устен договор за изготвяне на идеен
проект на канализационната мрежа на гр.
Д. и идеен проект на водоснабдителната мрежа на гр.Д., във връзка с подготовката на
инвестиционен проект „К.В.П. Д.“,
ведно със законните лихви върху сумата, считано от датата на исковата молба - 02.02.2017г. Ищецът е осъден да заплати на ответната
община разноски
по делото в размер на 3 925.97лв.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Х.” ЕООД гр.С.. Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с
изводите на първоинстанционния съд относно липсата на валидно договорно
правоотношение. Иска се решението на окръжен съд С. да бъде отменено и вместо
него да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендира сторените по делото разноски. Жалбоподателят не представя нови
писмени доказателства, не предявява искания за събиране на други такива.
Ответник - жалбата о.Д. в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред
въззивната инстанция разноски. С подадения от въззиваемата страна писмен
отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството
пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от
закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по
предявена искова молба от „Х.” ЕООД срещу о.Д. с която е предявен осъдителен иск на договорно основание – чл.287 във
вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна
претенция за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът в първоинстанционното производство,
жалбоподател в настоящето, основава претенцията си на наличието на договорни
отношения между страните, произтичащи от договор за изработка. Позовава се на
неформален такъв – устно сключен договор, с който, о.Д. в качеството на
възложител, е възложила на ищеца извършване на
проектантска услуга за изработване на инвестиционен - идеен проект „К.В.П. на
гр.Д.“. Неформалното сключване на договора се обяснява с факта, че срокът, в
който е обявена процедурата за кандидатстване по Програмна ос 1 за избор на
проекти към МОСВ по Оперативна програма /ОПОС/ „Околна среда 2007-2013година“ -
„Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в
агломерации между 2 000 и 10 000е.ж.“, е бил твърде кратък. При това о.Д.
поканила три фирми, които да предложат оферти за изготвяне на проект за
прединвестиционно проучване/ПИП/. Избрана е офертата на „Х.“ ЕООД за
изработване на проекта, като за целта е сключен договор за прединвестиционно
проучване №Д-132/23.01.2012г. Предвид постигнатите договорености, ищецът е
приел да извърши и изготвяне на инвестиционен – идеен проект за обект „К.В.П.
на гр.Д.“. Позовава се на точно и пълно изпълнение, приемане на извършената
работа от страна на възложителя. Твърди се, че възложителят не е изпълнил
задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение, което първоначално
е заявено за сумата от 254 024лв. без ДДС. След допуснато изменение на иска,
претенцията е предявена за сумата от 119
798.27лв., представляваща стойността на извършените, но незаплатени услуги по
изготвяне на идейния проект „К.В.П. на гр.Д.“, ведно със законните лихви върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.
Ответната страна - о.Д. е оспорил така предявените
искове. Защитата се изразява в отричане съществуването на претендираното право,
оспорва се възникването на сочения от ищеца правопораждащ факт – договор за
изработка.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата
инстанция намира решението за правилно.
При горепосочените фактически твърдения и възражения
на страните в първоинстанционното производство, при подробно отразяване на
депозираните доказателства /при което същите не следва да се преповтарят/, окръжният
съд е обосновал като краен резултат правилен извод, че липсва валидно договорно
правоотношение, пораждащо правото на ищеца да претендира реализиране на права
на договорно основание.
Претенцията на ищеца е за заплащане на
възнаграждение, в качеството му на изпълнител, за изготвени и приети от
възложителя о.Д. идейни проекти по части „Водоснабдяване“ и „Канализация“ по
„К.В.П. на гр.Д.“ въз основа на устен договор за инвестиционно проектиране от
януари 2012г. Облигационната връзка, на
която се позовава ищецът, е договор за изработка, по смисъла на чл.258 и
следващи от ЗЗД и с оглед препращащата разпоредба на чл.288 от ТЗ, с който изпълнителят
поема задължение да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а
последният се задължава да заплати възнаграждение.
Вярно, е че договорът за изработка
е консенсуален и неформален договор. Доколкото се
касае за едностранна търговска сделка по смисъла на чл.287 от ТЗ, тъй като едната от страните по
нея – изпълнител е търговец, то според разпоредбата на чл.287 от ТЗ правилата
за търговска сделка се прилагат и за двете страни. Другата страна по договора
обаче – възложителят е община, с регламентирани права и задължения в това си
качество на субект на гражданския оборот по силата на специален закон - Закона
за обществените поръчки – като към релевантния за спора период е действал ЗОП –
ДВ бр.28/2004г., отм – ДВ бр.13/2016г. Т.е. – договорът, от който ищецът черпи
права, е със сложен фактически състав – касае е се за едностранна търговска
сделка – договор за изработка, за условията и реда за сключването на който са
приложими специални правила – тези по ЗОП /отм./. Общината е възложител по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОП /отм./. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗОП възложителите са длъжни да проведат процедура за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията, предвидени в
закона. Нормата е императивна и задължава общината, когато сключва договори с
предмет по чл.3 и чл.5 от ЗОП/отм./ на стойности по чл.14 ал.1 от ЗОП/отм./, да
проведе задължително процедурата, регламентирана в този закон, което задължение
е визирано и в чл.2 от ЗОП/отм./.
С оглед сочения от ищеца предмет на договора в
случая се касае за обект на обществена
поръчка по смисъла на чл.3 ал.1 т.3 от ЗОП /отм/. Доколкото в исковата молба се
спомената, че ответната община е „поканила три фирми“, а във въззивната жалба
се изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че се касае за
договор с предмет по чл.3 от ЗОП /отм./, следва да се отбележи, че съгласно
действащата към сочения от ищеца момент – м.януари 2012г. разпоредба на чл.14
ал.5, според стойностите на договора, посочени в чл.14 от ЗОП /при по-ниски
стойности/, е предвидена възможност за сключване на договор за обществена
поръчка по облекчен ред – по реда на Наредбата
за възлагане на малки обществени поръчки
/отм./, действаща до 01.04.2012г. Претенцията на ищеца обаче, както
първоначално заявената /254
024лв. без ДДС/, така и след допуснатата
изменение /119 798.27лв./, не попада под праговете, визирани в Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки, която от своя страна също предвижда специален ред за сключване на
договори. Нещо повече – в случая, позовавайки се на устен договор, ищецът се
позовава и на договорено по същия начин възнаграждение. По смисъла на
специалния закон обаче – ЗОП /отм./, включително и НВМОП/отм./ - стойността на
този вид договори е съществен елемент, доколкото същият е определящ за реда на
провеждане на процедурата. Ето защо, независимо дали се касае за изпълнена
работа, независимо дали са налице конклудентни действия по приемането й /на
каквито се позовава жалбоподателят/, не се установява валидно възникнали и съществуващи облигационни
правоотношения между страните, по които ответникът дължи плащане на
претендираните суми, на основание чл.79
от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД, тъй като не може да бъде санирана липсата
на процедура по възлагане на обществена поръчка, съгласно изискванията на
специалния закон, което по същество води до извода, че, ако има договор, то
същият е сключен в противоречие на закона и като такъв ще е нищожен, съгласно
чл.26 ал.1 от ЗЗД, като тази нищожност е абсолютна и по такъв договор
изпълнителят няма как да реализира правата си на договорно основание. Ето защо
не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че ако някой е в нарушение на
императивни норми на ЗОП, то това е ответната община, доколкото това не променя
липсата на валидно договорно правоотношение, възникнало по предвидения от
закона ред и форма. Касае се за
сделка с обществен интерес и именно затова законодателят е предвидил строги
правила, характеризиращи договора за обществена поръчка като такъв със сложен
фактически състав, който сложен фактически състав се определя от необходимостта
от изрично предвидена със самостоятелен – специален закон процедура,
предхождаща сключването на договора и задължителна писмена форма на договора –
чл.41 от ЗОП/отм./. В случая не се касае само за опорочена писмена форма за
действителност, а се касае за нищожност на сделка, поради противоречие на
съдържанието й с императивни разпоредби на закона.
Освен казаното, що се отнася до изискуемата се от
други специални закони и подзаконови нормативни актове писмена форма на
договора с оглед естеството на неговия предмет, следва да се отбележи: Касае се за идеен проект, като
фаза/част от инвестиционен проект – чл.139 ал.1 от ЗУТ; чл.2, ал.1 от Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, който да даде възможност на
възложителя да извърши преценка на нормативната допустимост на инвестиционното
му намерение в началната фаза на проектиране. Съгласно чл.160 ал.2 от ЗУТ
взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени
договори. Кръгът на тези участници е определен в чл.160 ал.1 от ЗУТ и сред тях
проектантът. Предвидената в чл.160 ал.2 от ЗУТ писмена форма на договора за
проектиране, като подвид на договора за изработка, включително и предвидената
такава писмена форма в подзаконовата нормативна уредба – Наредба
№4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и в
чл.29 ал.1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране /според която архитектите, ландшафтнтите архитекти, урбанистите и
инженерите - регистрирани в съответната камара, получават възнаграждение за
предоставяне на проектантски услуги, определено в писмен договор с възложителя
на проектантска услуга, въз основа на свободно договаряне/, като форма на
договаряне е такава за доказване, а не за действителност. Писмената форма
установява правата и задълженията на страните по договора. Освен това, с оглед
специфичната си характеристика и предназначение, договорът за проектиране
съдържа информация, необходима за съставянето на различни последващи актове в
строителството. В този смисъл писмената форма е наложителна и предвид забраната
за доказване чрез свидетелски показания на договори на стойност над
5 000лв. /чл.164 от ГПК/ - над която стойност се твърди да е процесния
договор. В исковата молба страната се позовава на договор
за прединвестиционно проучване №Д-132/23.01.2012г. /който не е и приложен
поделото/. Но прединвистиционното проучване – гл. 2-ра, чл.9 от Наредба
№4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, е
самостоятелна фаза, предхождаща етапа на изготвяне на идеен проект – гл. 5-та,
чл.15-18 от Наредбата /като противното не се извежда и от твърденията, изложени
в исковата молба/. /Следва да се отбележи, че приложените към писмената защита
на жалбоподателя съдебни актове касаят именно договори, сключени в писмена
форма/.
Поради изложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК,
във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна направените разноски за въззивното производство, които, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, са в размер на
4 200лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №189/21.05.2018г., постановено по търг.д. №10/2017г.
по описа на окръжен съд С..
ОСЪЖДА „Х.” ЕООД, ЕИК*********, да заплати на О.Д. разноски за въззивното производство в размер на 4 200лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: