№ 61
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600241 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.431, ал.2 НПК
С Определение № 210/02.12.2024 г., постановено по ЧНД № 533/2024 г.
Районен съд – С. е постановил налагане на принудителни медицински мерки
спрямо Г. С. Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г., Община
С., ул. „А. С.“ № ..., като на основание чл.89, б. „в“ НК го е настанил за
лечение в специализирана психиатрическа болница, а именно Държавна
психиатрична болница „К. “ – Община Л..
Срещу определението е депозирана жалба от упълномощения защитник
на предложеното за настаняване лице – адв. Х. Б., с която иска въззивния съд
да отмени първоинстанционното определение и да реши делото по същество.
Поддържа, че съдът не е кредитирал събраните по делото доказателства в
тяхната корелативна връзка, а ги е ценил избирателно, поради което е
достигнал до един необоснован извод за извършено общественоопасно деяние
от страна на предложеното за настаняване лице. Сочи, че извършеното деяние
представлява битов инцидент, за който би следвало да носи наказателна
отговорност, тъй като не се води на отчет към психиатрично отделение по
местоживеене, нито има психиатрична история.
В съдебно заседание представителят на ОП – С., прокурор Г. оспорва
подадената жалба и моли съда да потвърди Определение № 210/02.12.2024 г.,
постановено по ЧНД № 533/2024 г. V - ти състав на РС – С..
Предложеното за настаняване лице Г. С. Б. и неговия защитник адв. Х. Б.
1
поддържат въззивната жалба и искат съда да отмени постановеното
определение, алтернативно да наложи по-лека мярка от предвидените в чл. 89
НК.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и
обсъди аргументите, изложени от страните, стигна до следните изводи:
Окръжен съд – С. намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от активно легитимирано да стори това лице в срока, визиран в
разпоредбата на чл.431, ал.2 НПК. По същество обаче намира същата за
неоснователна, поради което следва да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното определение.
Видно от материалите по делото с обжалваното определение състав на
първоинстанционния съд е постановил налагане на принудителни медицински
мерки спрямо Г. С. Б., като на осн. чл.89, б. „в“ НК го е настанил за лечение в
специализирана психиатрическа болница, а именно Държавна психиатрична
болница „К. “ – Община Л..
За да постанови налагане на принудителни медицински мерки по
чл. 89 НК е необходимо на първо място лицето по отношение на което се искат
тези мерки да е извършило общественоопасно деяние в състояние на
невменяемост или в последствие да изпаднало в такова състояние, което
изключва ангажирането на наказателната отговорност. Целта на това
производство е да се предпази обществото от повторно извършване от страна
на това лице на общественоопасни деяния и за определяне спрямо такива лица
на най-ефективни мерки за лечение.
В случая настоящият състав на въззивната инстанция счита, че
обосновано и правилно РС – С. е приел, че предложението на прокурора за
постановяване на принудително лечение в специализирано
психоневрологично заведение по отношение на лицето Г. Б. е основателно,
тъй като са налице всички предвидени в разпоредбата на чл. 89, б. „в“
НК предпоставки.
В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателя следва да се
отбележи, че в рамките на процедурата по чл. 427 и сл. НПК за прилагане на
принудителни медицински мерки, не е предвидено провеждане на съдебно
следствие в обема и при изискванията на чл. 304 НПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 89 НК следва да бъде установено, че лицето е извършило
общественоопасно деяние, което в случая е налице.
От материалите по ДП № 23/2024 г. по описа на РУ – С. се установява,
че е образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а именно за
това, че на 08.10.2023 г. в с. Г., общ. С., пред бистро „Г.“ се заканил спрямо
А.И. С. с думите „ще ме убие… щял да ме заколи с нож“, като държал в ръката
си нож и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му. Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал. 1 НК е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК и се откроява като
деяние с висока степен на обществена опасност, като законодателят е
предвидил за извършването му наказание „Лишаване от свобода“ за срок до
шест години. По досъдебното производство не е привлечено обвиняемо лице,
2
но от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че именно
Г. С. Б. се е заканил с убийство спрямо А.И. С. от същото село, като му казал,
че ще го убие и че ще го заколи и държал в ръката си нож, и това заканване би
могло да възбуди у С. основателен страх за осъществяването му.
Обстоятелствата относно авторството, времето, мястото и начина на
извършване на деянието, адресата на осъщественото заканване и естеството
му да възбуди основателен страх за осъществяването му се установяват
еднозначно при детайлния и съвкупен анализ на съдържанието на събраните в
досъдебното производство доказателствени средства – показания на
свидетелите А.И. С., Е. Л. Я., Л. Б. Ш., Н. Г. В., В. С. К.. и Е. И.. С..
Наред с това е налице и втората изискуема материално-правна
предпоставка, а именно лицето предвид психическото му състояние да се
нуждае от лечение по принудителен ред. Горното се установява от изготвените
на ДП експертизи и по конкретно:
По посоченото досъдебно производство е била назначена комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица
д-р Т. Б. К. и д-р Г. Г.Г., която е установила, че при предложеното за
настаняване лице Г. Б. се констатира наличието на параноидни интерпретации
за увреждане, ощетяване, отношение, преследване, които имат характер на
свръх ценни идеи и/или налудности. Горното е дало основание на вещите лица
да предложат извършването на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза в стационарни условия. Това е било сторено, като от заключението
на вещите лица д-р М. В. Н., Т. Х.ва Х.ва – С. и И.Й. Й. по посочената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно
лицето Г. С. Б. се установява, че същият страда от параноидна шизофрения с
неизвестна, но поне 5-годишна давност, като заболяването му (вид ендогенна
психоза) е с хроничен ход и се отнася към продължителните разстройства на
съзнанието при определянето на медицински критерии за невменяемост по
НК. Според заключението към времето на инкриминираното деяние при Г. С.
Б. е било налице психотично разстройство и следва да се приеме, че той не е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Посочва се в заключението, че към момента на
експертното изследване Г. С. Б. споделя манифестирани налудни съждения и
параноидни интерпретации; психиката му не е годна да отразява реалната
действителност; психичното му състояние към момента на изследването се
явява пречка за това адекватно да отговаря на поставените му въпроси в хода
на следствието и да участва във всички фази на наказателното производство.
Експертите посочват в заключението, че предвид актуалното психично
състояние и характера на извършеното общественоопасно деяние Г. С. Б. се
нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред съгласно
разпоредбата на чл. 89, б. „в“ от НК
В съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г. експертите са изразили
мнение, че след изслушване на родителите на лицето, както и свидетелите, а и
самото лице поддържат заключението. Според вещите лица състоянието на
предложеното лице покрива критериите за тази диагноза, дадена със
заключението, с наличието на мисловни разстройства, фантазни до нелепи
3
налудности. След като са станали свидетели на актуалното психично
състояние както към датата на освидетелстването, а преди това датата на
инкриминираното деяние, и по време на провеждане на съдебното заседание,
вещите лица са посочили с категоричност, че няма никаква промяна в неговата
симптоматика, и този човек подлежи на лечение по принудителен ред. Вещите
лица са направили извод, с оглед заявеното и от самото предложено за
настаняване лице, че той не смята себе си за болен, тоест няма вариант, при
който да се съгласи да се лекува вкъщи, защото здрав човек не се лекува.
Освен тези аргументи изложени от Районен съд – С., които се отнасят
към преценката на съда, която същият следва да направи, съгласно нормата на
чл.90, ал.1 НК за психичното състояние на лицето, е необходимо да бъде
добавено и обстоятелството, че в случая се касае за извършено от Г. С. Б.
престъпление с висока степен на обществена опасност, насочено към
личността на свид. А. С., а именно такова по чл.144, ал.3, вр. ал. 1 НК. Освен
това от мотивната част на съдебно-психиатричната експертиза и проведеното
активно изследване на Г. Б. става ясно, че заболяването при освидетелствания
е с неясно начало, с поне 5 – годишна давност, но проявите не са
обективирани, нито лекувани. Към настоящият момент вещите лица посочват,
че болестта се е развила до злокачествена и резистентна на лечение форма –
парафренна. В експертизата е посочено още, че при престоя и наблюдението в
стационарни условия на Г. Б. се установява, че в това състояние са налични
предпоставки за опасно поведение спрямо околните, както и спрямо
собственото здраве и живот.
Предвид на всичко гореизложеното въззивният съд намира, че Районен
съд – С. е взел по внимание всички събрани по делото доказателства и е
достигнал до правилния и законосъобразен извод за прилагане на
принудителни медицински мерки по смисъла на чл.89, б. „в“ НК за
принудително лечение в специализирано психо-неврологическо заведение по
отношение на предложеното за настаняване лице Г. С. Б. и настаняването му в
Държавна психиатрична болница „К.“, Община Л.. Според вещите лица
именно лечението по чл. 89, б. „в“ НК е подходящо в настоящият случай, тъй
като заболяването на лицето е с 5 – годишна давност и не е лекувано до
момента, а и с оглед констатацията, че при освидетелствания липсва оформено
съзнание за психичен проблем и е налице пълна некритичност към
необходимостта от терапевтична намеса. Районен съд – С. е разпоредил
лечението да се проведе в специална Държавна психиатрична болница „К. “ –
Община Л., като правилно не е фиксирал срок на лечение, като е постановил,
че след изтичане на шест месечен срок от настаняването в лечебното
заведение съдът по местонахождението му, следва да се произнесе за
прекратяване, продължаване или замяна на принудителното лечение – чл. 432,
ал. 1 НПК.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.338 НПК
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 210/02.12.2024 г., постановено по
ЧНД № 533/2024 г. V - ти състав на РС – С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5