№ 278
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Талева
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Даниела Талева Частно наказателно дело №
20221100201208 по описа за 2022 година
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като се запозна с материалите по
делото, взе предвид доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“ и Конвенцията за
трансфер на осъдени лица.
Същото е образувано във връзка с постъпила молба от адв. С. Н., като
защитник на засегнатото лице А.Р.З., с която се иска да бъде призната
присъда на Кралство Испания, с която на засегнатото лице е наложено
наказание „лишаване от свобода“. По повод тази молба е изискано и
постъпило удостоверение по чл.4, от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета от 27.11.2008 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода
за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
В документите, изпратени от издаващата държава, се твърди, че
посоченото удостоверение е издадено по отношение на българския гражданин
А.Р.З. във връзка с постановен срещу него акт на съдебен орган на Кралство
Испания - съдебно решение №35/2018 (съкратено производство №869/2017г.),
влязло в сила на 04.07.2018г., постановено от Областен съд – Мадрид, 29-ти
състав, Кралство Испания, с което му е наложено наказание „лишаване от
1
свобода“ за срок от 8 години и 6 месеца.
Съдът намери, че с оглед данните по делото и в частност изразеното от
осъдения български гражданин А.З. съгласие с нарочна молба, тук да излежи
наказанието си, е налице спазена процедура по признаване на изпълнението
на присъдата на територията на Република България.
На следващо място, видно от приложените по делото документи и
молбата на осъдения, настоящия му адрес е в гр.София, то и Софийски
градски съд е компетентният такъв по смисъла на чл.7, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по чл.4,
от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., както и
извършения превод на съдебното решение на Областен съд – Мадрид, 29-ти
състав, Кралство Испания, на български език, съдът констатира, че деянието,
за което българският гражданин е осъден на територията на Кралство
Испания се явява престъпление и по българския НК - такова по чл. 242, ал. 2
от НК на Република България, като следва да бъде посочено, че в случая
условието за наличие на двойна наказуемост не е необходимо, тъй като е
налице хипотезата на чл. 8, ал.2, т. 5 от Специалния закон, а именно
„незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества“ от страна на
българския гражданин А.З., каквото отразяване изрично е направено и в
представеното по делото удостоверение.
От обстоятелствената част на съдебния акт и удостоверението се
установява, че българският гражданин А.З. е извършил престъпление по чл.
242, ал. 2 вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК на Република България на дата
02.12.2014г., пристигайки на бензиностанция CEPSA, с лек автомобил марка
„Пежо 206“ с рег.№**** DMS, придружен от И.В.Д., двамата се отправят към
товарен автомобил с рег.№**** и ремарке с рег.№****, качват в се в кабината
при водача на превозното средство – Н.Т.А., с когото са имали предварителна
уговорка да му окажат помощ за доставянето на пренесените от него през
границата на страната наркотични вещества. При качването си в камиона му
предоставят адрес, на който трябва да бъде закаран товарния автомобил, след
което слизат от кабината на камиона, като А.З. носи у себе си чанта с дрехи и
се отправят отново към лекия автомобил, когато са задържани от испанските
полицейски органи. При извършено претърсване и изземване в товарния
автомобил са намерени в тайник, прикрепен към пода на ремаркето в най-
близката до кабината част, три кутии, в които е имало поставено
високорисково наркотично вещество MDMA (екстази) с общо тегло 99 кг. и
600.16 гр. В багажника на автомобила марка „Пежо 206“ с рег.№**** DMS, от
който са слезли А.З. и И.Д., са намерени електрическа бормашина със зарядно
устройство и няколко стягащи ключа, които били в нова опаковка и са били
предназначени за отваряне на тайника, в който са били укрити наркотичните
вещества.
Горните факти мотивират съда да приеме, че дадената от съдебните
органи на Кралство Испания квалификация на престъплението по чл.368 и
чл.369, ал.1 т.5 от НК на Кралство Испания, съответства на състава на
2
престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК на Република
България. Предвиденото за престъплението наказание е от 10 до 15 години
„лишаване от свобода“ и глоба от 100 000 до 200 000 лева. С цитираната по-
горе присъда на българския гражданин А.З. е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 8 години и 6 месеца, което е под размера на
предвиденото в българския наказателен закон наказание, поради което не се
налага да бъде приложена разпоредбата на чл.13, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Следва да бъде посочено още, че не са налице основания за отлагане по
чл. 14 от Закона, нито основанията за отказ, визирани в чл. 15 от Специалния
закон, като съдът констатира, че с оглед срока на наложеното на З. наказание
„лишаване от свобода“, следва да бъде определен първоначален „строг“
режим за изтърпяването му, съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от
ЗИНЗС, доколкото същото е над 5 години.
От наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 години и 6 месеца,
на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, трябва да се приспадне
времето, в което българският гражданин З. е бил задържан във връзка с
престъплението, за което е осъден от испанската държава, за срок от 5 дни,
когато е бил освободен.
Доколкото по настоящия ред може да се признае и приеме за
изпълнение единствено наказанието „лишаване от свобода“, наложено на
българския гражданин З., този съдебен състав не дължи произнасяне във
връзка с допълнително наложените му наказания „глоба“ и „лишаване от
пасивно избирателно право“ за срока на наказанието за престъплението, за
което е осъден от испанските съдебни власти.
Не са налице предпоставките за разглеждане на въпроса за отлагане на
изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от Българския НК,
доколкото съдът дължи признаване на Решението на издаващата
удостоверението държава членка на Европейския Съюз, във вида и начина, по
който то е било направено, като същото не подлежи на ревизия от
изпълняващата държава, а и наложеното на З. наказание „лишаване от
свобода“ е за срок над 3 години.
По изложените мотиви и на основание чл.12, ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение съдебно решение №35/2018 г.
(съкратено производство №869/2017г.), влязло в сила на 04.07.2018г.,
постановено от Областен съд – Мадрид, 29-ти състав, Кралство Испания, с
което българският гражданин А.Р.З., роден на **** г. в гр.Плевен, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН-**********, с настоящ адрес: гр.София, бул.“****,
комплекс „****“, ап.**, е признат за виновен за извършено от него на
3
02.12.2014г. престъпление по чл.368 и чл.369, ал.1 т.5 от НК на Кралство
Испания, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8
години и 6 месеца, съответстващо на престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл.20,
ал.4, вр. ал.1 от НК на Република България.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ
първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) години и 6 (шест) месеца.
При изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8
(осем) години и 6 (шест) месеца ПРИСПАДА предварителното задържане на
А.Р.З. за срок от 5 /пет/ дни.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 14 дневен срок от
днес пред САС.
След влизане в сила на Решението преписи от същото да се изпратят на
СГП, ВКП и Министерство на Правосъдието.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4