РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря И. Венкова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20234500900156 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Юробанк България“ АД гр. София,
ЕИК **********, представлявана от изпълнителния директор Д. Ш. и
прокурист М. В. чрез пълномощника Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
представлявано от адв. Х. Х. И. – АК гр. С., с която в обективно кумулативно
съединение са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК – за
съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК против
Д. И. Л. от гр. Р., ул. „Й. Г.“ № ., вх. *, ет.*, ап. *. Вземането е основано на
извлечение от счетоводните книги на банката по отпуснат Договор за
потребителски кредит FL125024326559 от 28.01.2022 г., по който Л. е
кредитополучател. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае съществуването на вземането му по отношение на ответника,
произтичащо от процесния договор за кредит, общо в размер на 53 120,28 лв,
както следва: вземане за просрочена главница по кредита в размер на
49 095,47 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата; вземане за възнаградителна лихва в
1
размер на 2 323,60 лв за периода от 17.04.2022 г. до 26.10.2022 г.; мораторна
лихва з размер на 1 591,39 лв за периода от 17.04.2022 г. до 12.12.2022 г.;
такси в размер на 73,82 лв за периода от 17.04.2022 г. до 12.12.2022 г.,
обезщетение за уведомяване в размер на 36,00 лв за периода от 18.10.2022 г.
до 12.12.2022 г. Претендира присъждане на направените разноски в
производството по ч.гр.д. № 6603/2022 г. по описа на РРС, както и сторените
такива пред РОС.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответната страна, с указание
да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му. Изпълнена е процедурата по
назначаване на особен представител, който в срок е депозирал отговор, в
който са развити доводи за неоснователност на заявените претенции и моли
същите да бъдат оставени без уважение. Сочи, че към исковата молба не са
приложени действащи Общи условия на банката за отпускане и обслужване
на кредити на физически лица, които съгласно чл. 11, ал.2 ЗПК / в сила от
23.07.2014 г./ са неразделна част от договора за кредит и всяка страница
следва да бъде подписана от страните. Развива доводи за това, че от
съществуващите доказателства не може да се обоснове извод за надлежно
уведомяване на Д. И. Л. за обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
предвид на което при подаването на заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК не са били
налице условията за това. Развива доводи за нищожност на клаузата в чл. 14
от договора за кредит, предвид на което счита, че ищецът няма право да
претендира цялата сума по договора, а само неплатената до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане. Прави
доказателствено искане .
Депозирана е допълнителна искова молба, в която, в отговор на
наведените от ответната страна възражения, се акцентира на обстоятелството,
че процесният Договор за потребителски кредит FL1250243 от 28.01.2022 г. е
с индивидуализирани клаузи, a не е сключен под Общи условия, предвид
което разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗПK е неприложима. Съгласно
задължителната съдебна практика, разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗПK е
приложима само когато Договора за потребителски кредит е сключен под
Oбщи условия, какъвто не е процесният случай и всички клаузи, който закона
2
предвижда да се съдържат в Общите условия, са заложени в клаузите в самия
Договор за потребителски кредит FL1250243 от 28.01.2022 г. Kъм договора е
приложен и погасителен план, който е неразделна част от договора, в който
са заложени броя и размера на погасителните вноски, каквито са и
изискванията по ЗПK.
Счита, че е налице и надлежно уведомяване на длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита Позовава се на
разпоредбата на чл. 19 от Договора, съгласно която страните се съгласяват, че
всички съобщения във връзка с кредита се считат за връчени на страните, ако
същите бъдaт изпратени на адреса, посочен в договора за кредит. Видно от
приложената към исковата молба Покана за обявяване на кредита зa
предсрочно изискуем, уведомлението е изпратено именно до адреса на
ответника, който е посочен в договора, a именно: гр. Р., ул. „Й. Г.“ № *, вх. *,
ет.* ап. *, като съгласно уговорките, постигнати между страните, всички
съобщения, изпратени до този адрес се считат за връчени. При условията на
евентуалност, моли да бъде зачетено обявяването на предсрочна изискуемост
с връчване нa исковата молба.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба
особеният представител на ответника поддържа изцяло изложените с
отговора на исковата молба оспорвания на исковите претенции, изложени
съображения и направени доказателствени искания.
Относно липсата на Общи условия към Договора зa
потребителски кредит FL 1250243 от 28.01.2022 г. неоспорвайки факта, че
договорът за потребителски кредит е с индивидуализирани клаузи, въпреки
това счита, че нормата на чл.11, ал.2 oт ЗПK изисква от банката - кредитор да
информира кредитополучателя по най - добрия начин за условията на
отпускания кредит, което би станало със запознаване на кредитополучателя
със съдържанието и на действащите към датата на подписване на договора
„Общи условия", което би следвало да се извърши чрез връчване на препис от
тези Общи условия на кредитополучателя като само по този начин биха се
гарантирали както правата на кредитора, така и правата на
кредитополучателя, а в случая това не е извършено от ищеца.
Поддържа твърдението, че в конкретния случай нe e настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, тъй като не е
3
налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането на кредитора.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения
и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по
въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е
абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000
лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното
производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 28.01.2022 г. между „Юробанк България“ АД гр. София,
ЕИК ******** от една страна като кредитодател, и Д. И. Л. ЕГН: **********
от гр. Р., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит FL 1250243/28.01.07.2022 г., по силата на който
банката е предоставила на ответника потребителски кредит за текущи нужди
в размер на 50 000,00 лв, а кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на
договора.
B чл. 3 от договора, страните са постигнали съгласие, че за
усвоения кредит през първите 12 месеца кредитополучателят дължи на
банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен
процент, в размер на 6.200 %, a oт тринадесетият месец до крайният срок на
издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката променлива
годишна лихва в размер 6.200 %, който представлява сбор oт референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка. Посочено е, че за
референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПPAЙM на „Юробанк
България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева, което се
дефинира, че от тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на
кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавя референтен лихвен
4
процент, подлежащ на актуализация на тримесечна база, при условията на чл.
3, aл. 2, aл. 3, aл. 4, aл. 5 и aл. 6 oт договора.
Според чл. 7 oт договора, процесният кредит следва да се погасява
на анюитетни месечни вноски, изплащат дo 17-то число на месеца, посочени
като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ
неразделна част oт договора за кредит. Крайният срок зa погасяване на
кредита, включително дължимите лихви и такси е до 17.01.2030 г. При
просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се е задължил да
заплати обезщетение за времето на забава /мораторна лихва/ върху
просрочените суми в размер нa законната лихва за забава, чийто размер се
определя oт Министерски съвет.
Поради настъпило просрочие в обслужването на кредита –
неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 17.04.2022 г. и
следващите, банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да
се прекратява действието на договора. Изявлението на кредитора за отнемане
на преимуществото на срока е обективирано в нарочна покана чрез ЧCИ В.
М., с peг. №*** oт KЧCИ, c paйoн на дeйcтвиe Oкpъжeн cъд-Pyce, изпpaтeнa
дo oтвeтникa Д. И. Л., която банката приема за редовно връчена на
26.10.2022г., и която датата счита за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението, позовавайки се и на възможността за фингирано връчване,
изрично уговорена в чл. 19 от Общите условя към договора. Това съобщаване
на предсрочната изискуемост се оспорва от ответната страна.
По делото е представена Заповед № 3192/30.12.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6603/2022 г. по описа на РРС срещу Д. И. Л. от гр. Русе
и изпълнителен лист, за дължимост на сумите от 49 095,47 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 29.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; вземане за възнаградителна лихва в размер на 2 323,60
лв за периода от 17.04.2022 г. до 26.10.2022 г.; мораторна лихва з размер на
1 591,39 лв за периода от 17.04.2022 г. до 12.12.2022 г.; такси в размер на
73,82 лв за периода от 17.04.2022 г. до 12.12.2022 г., обезщетение за
уведомяване в размер на 36,00 лв за периода от 18.10.2022 г. до 12.12.2022 г.
За изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно
5
– икономическа експертиза, по която в срок е депозирано заключение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет
установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, връчена в хипотезата на чл. 47, ал. ГПК и приложена разпоредба на
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск,
която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с
оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението
на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от
установяване на вземанията.
Същественият материално правен въпрос, от отговора на който
зависи правилното решение на делото, се свежда до това дали е настъпила
твърдяната в заявлението и исковата молба предсрочна изискуемост на
претендираното вземане към момента на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК.
Ищецът „Юробанк България“ АД гр. София е въвел в процеса
фактически твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
кредиторовото вземане, позовавайки се на редовно връчена 26.10.2022г.
покана на ответника Д. И. Л. чрез ЧCИ В. М., с peг. №***на KЧCИ, c paйoн на
дeйcтвиe Oкpъжeн cъд-Pyce.
Видно от приложената по делото разписка № 21125/11.10.2022 г.
връчителят В.Л., призовкар при ЧСИ В. М., с peг. №*** на KЧCИ е
отбелязал, че е посетил адреса на Л., но последният е напуснал адреса, а
роднините отказват да получат книжата, при което в същият ден е изпълнил
законовата процедура по чл. 47, ал.1 ГПК - залепил уведомление с указания за
възможността в двуседмичен срок от 12.10.2022 г. лицето да се яви в
канцеларията на ЧСИ за получаване на книжата. Изрично е указано, че при
6
неявяване в указания срок, книжата ще се приложат по делото и ще се считат
за редовно връчени. Този срок е изтекъл и не се е явило лице, което да ги
получи. На основание чл. 47, ал.5 ГПК съобщението е счетено Д. И. Л. за
връчено с изтичането на срока.
Предвид неплащането на падежиралите вноски и съобщената на
длъжника предсрочна изискуемост, кредиторът - „Юробанк България“ АД гр.
София е отнесъл целия непогасен остатък в просрочие, като е предприел и
действия по събиране на цялото вземане с подаване на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС на РБ, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост се осъществява, чрез
уведомяването на длъжника за нейното настъпване, като това уведомяване
следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и същата има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се проявили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Съобразно дадените
указания, в случаите когато заповедния съд, сезиран със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, констатира че банката – кредитор
не е обявила на длъжника това свое намерение да отнесе кредита за
предсрочно изискуем, то той следва да отхвърли заявлението. В настоящият
случай заповедния съд е приел, че искането на банката е редовно от външна
страна и е издал исканата заповед.
Този извод не може да бъде споделен от настоящата инстанция
доколкото връчването на изявлението на „Юробанк България“ АД гр. София
за настъпила предсрочна изискуемост на задълженият ана Д. И. Л. по
сключения между тях договор за кредит е извършено в нарушение на нормата
на чл. 47, ал.1 ГПК . Преди всичко видно от приложената разписка за
връчване, адресът на Л. в гр. Русе, ул. „Й. Г.“ № *, вх.*, ет.*, ап. * не е посетен
в продължение на един месец, най-малко три пъти, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден. Не е налице и предвиденото изключение - когато
7
връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място
или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението. Както правилно е посочил назначеният особен
представител на ответника съществен за надлежното връчване на
документите е и въпросът за дееспособността на лицето, което в случая дава
информация за това, че Д. Л. е напуснал адреса, тъй като то трябва да е
пълнолетно. В разписката обаче не е посочено изобщо връчителят да е
направил справка за самоличността на посочения като син А. Л., а съдебната
практика в тази посока е еднозначна.
При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав
намира, че не може да се приеме, че банката упражнявайки правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежно е съобщила
волеизявлението си на длъжника. В този смисъл следва да бъде съобразена
т.18 на ТР №4/2013 г., в която се приема, че „в хипотезата на предявен иск по
чл.422,ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60,ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита”.
Запознавайки се с приложените по делото писмени доказателства
съдът намира, че претенцията на ищеца в така заявения размер е
неоснователна, доколкото същия не установява, че към момента на сезиране
на съда – 23.12.2022 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението
произтичащо от Договор за потребителски кредит FL125024326559 от
28.01.2022 г., по който Л. е кредитополучател по смисъла на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на РБ и длъжникът е
уведомен за това по надлежния ред, на каквито основания се позовава в
исковата си молба. Съдът счита, че не е налице предсрочна изискуемост на
цялото вземане, а само на неплатените падежирали вноски.
По отношение на момента, към който същите следва да се зачетат,
8
съдът се позовава на т. 1 на Тълкувателно решение№ 8 по тълк.дело №
8/2017 год. съобразно която предявеният по чл. 422, ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по банков кредит, поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж и към датата
на формиране на сила на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, доколкото решението на съда следва да отразява правното положение
между страните по делото до приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска ако те са от значение за спорното право, било защото го
пораждат или защото го погасяват.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло, към датата на изготвянето му непогасените задължения на Д. И. Л.
по Договор за потребителски кредит FL125024326559 от 28.01.2022 г., в
условията на ненадлежно съобщена предсрочна изискуемост, но с отчитане на
падежиралите след подаване на исковата молба вноски, са в общ размер на
9 404,39 лв – просрочена главница, редовно падежирала в периода от
17.04.2022 г. до 17.04.2024 г. /към подаване на заявлението пред РРС
падежиралите вноски са в размер на 3 413,86 лв/; 9 917,01 лв – просрочена
договорна лихва, от която просрочена договорна лихва, начислена за периода
от 17.03.2022 г. до 16.04.2024 г. и 364,75 лв – текущо начислена лихва ва
периода от 17.04.2022 г. до 12.05.2024 г.; 1 280,57 лв – мораторна лихва
върху просрочена главница, начислена за периода от 18.04.2022 г. до
12.05.2024 г.; 73,82 лв – такси, от които 23,82 лв такси съгласно договора за
кредит и 50,00 лв такси за ограничаване на негативните последици при
просрочени кредити съгласно Тарифа на банката.
Към 13.05.2024 г. редовната главница по кредита е в размер на
39 691,08 лв , но същата не е изискуема, предвид нередовното съобщаване на
предсрочната изискуемост на кредита и не е предмет на настоящото
производство.
Предвид обусловеността на установителния иск пo чл.422, aл. 1
ГПK от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ/извлечение от счетоводни книги/, предметът на
9
делото е обвързан от основанието и размера нa вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на ответника чрез назначения му
особен представител, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на преписа от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението в рамките на заповедното производство,
включително в хода нa исковото производство, има за последица настъпване
нa изискуемостта към този мoмeнт, нo променя основанието, на което е
издадена заповедта, което е недопустимо съгласно т. 11. Б. oт Тълкувателно
решение № 4/2013 г. oт 18.06.2014 г., OCГTK на ВКС. /B този смисъл е и
Решение № 53 от 18.05.2015 г. по търг. дело № 888/2014 г., II т.о. на ВКС,
постановено пo реда на чл. 290 и сл. ГПK./
Водим от горното, настоящият съдебен състав счита искът за
основателен и доказан в това производство само до размер на сумите
посочени в т. 3.3.2 от заключението на вещото лице, както следва: 9 404,39 лв
– просрочена главница, редовно падежирала в периода от 17.04.2022 г. до
17.04.2024 г.; 9 917,01 лв – просрочена договорна лихва, от която просрочена
договорна лихва, начислена за периода от 17.03.2022 г. до 16.04.2024 г. и
364,75 лв – текущо начислена лихва за периода от 17.04.2022 г. до 12.05.2024
г.; 1 280,57 лв – мораторна лихва върху просрочена главница, начислена за
периода от 18.04.2022 г. до 12.05.2024 г.; 73,82 лв – такси, от които 23,82 лв
такси съгласно договора за кредит и 50,00 лв такси за ограничаване на
негативните последици при просрочени кредити съгласно Тарифа на банката,
като за горницата над сумата 9 404,39 лв – просрочена главница, редовно
падежирала в периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2024 г. следва да бъде оставен
без уважение. Претендираните суми за лихви са в по-нисък размер от
изчисления от вещото лице, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Заявената с писмената защита сума от 36,00 лв такса за уведомяване за
периода от 18.10.2022 г. до 12.12.2022 г. не се съдържа в петитума на
исковата молба и не е предмет на настоящото производство.
С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от
претенциите, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по
делото разноски от ищцовата страна следва да бъдат възложени в тежест на
ответника съобразно представената справка по чл. 80 ГПК. Видно от същата,
като се зачете и допълнително внесеното възнаграждение за особен
представител направените от ищеца разноски са в общ размер от 15 259,51 лв
10
/ 8 037,56 лв в производството пред РОС + 4 392,18 лв в производството пред
РРС + 2 829,77 лв допълнително вазнаграждение за особен предстаивтел/.
Заявените претенции са в общ размер от 53 120,28 лв, от които са уважени до
общ размер от 13 393,20 лв, или 25 %, от където следва ответната страна да
бъде осъдена да заплати сумата от 3 814,87 лв / 15 259,51 лв х 25 %/
разноски в производството по ч.гр.д. № 6603/2022 г. по описа на РРС и по
търг.дело № 156/2023 г. по описа на Окръжен съд Русе.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането на „Юробанк
България“ АД гр. С., ЕИК ********, представлявана от изпълнителния
директор Д. Ш. и прокурист М. В., по отношение на Д. И. Л., ЕГН:
********** от гр. Р., ул. „Й.Г.“ № *, вх. *, ет.*, ап. *, произтичащо от Договор
за потребителски кредит FL125024326559 от 28.01.2022 г., по който Л. е
кредитополучател в размер на: 9 404,39 лв – просрочена главница, редовно
падежирала в периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2024 г.; 2 323,60 лв
възнаградителна лихва за периода от 17.04.2022 г. до 26.10.2022 г.; 1 591,39
лв мораторна лихва за периода от 17.04.2022 г. до 12.12.2022 г. и 73,82 лв –
такси, от които 23,82 лв такси съгласно договора за кредит и 50,00 лв такси
за ограничаване на негативните последици при просрочени кредити съгласно
Тарифа на банката
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД гр. София,
ЕИК ********, представлявана от изпълнителния директор Д. Ш. и
прокурист М. В., по отношение на Д. И. Л., ЕГН: ********** от гр. Русе, ул.
„Й. Г.“ № *, вх. *, ет.*, ап. *, произтичащо от Договор за потребителски
кредит FL125024326559 от 28.01.2022 г., по който Л. е кредитополучател за
сумата над 9 404,39 лв – просрочена главница, редовно падежирала в периода
от 17.04.2022 г. до 17.04.2024 г. до пълния предявен размер от 49 095,47 лева,
като неоснователен.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. И. Л., ЕГН:
********** от гр. Р., ул. „Й.Г.“ № *, вх. *, ет.*, ап. *., да заплати на „Юробанк
България“ АД гр. София, ЕИК *********, представлявана от изпълнителния
директор Д. Ш. и прокурист М. В. сумата от 3 814,87 лв – разноски в
производството по ч.гр.д. № 6603/2022 г. по описа на РРС и по търг.дело №
156/2023 г. по описа на Окръжен съд Русе съобразно уважената част на
претенциите и представената от ищеца справка по чл. 80 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12