№ 3436
гр. С, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110111523 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от Х. С. А., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Л К“ № 31, чрез адв.С., със съдебен адрес гр.С, ул.“С Ш“ №..4, за осъждане на
ответника „У М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“И В“ № 12,
представлявано от Д З М, следните суми: сумата от 2000.00 лв., представляваща
възнаграждение за м.януари и м.февруари 2021 г. /по 1000.00 лв. за всеки един от месеците/
по неформален граждански договор от 01.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 04.03.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата
от 211.11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2021 г. до
04.03.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от неформален договор за
изработка он 01.10.2020 г., по силата на който ищцатае следвало да работи като артист на
галерията, собственост на ответника като за целта предоставя нови произведения за
продажба, поддържа интернет страницата на галерията, публикува нови изложби и променя
съдържанието според текущата работа, асистира на събития и изложби, които се провеждат
в галерията. Сочи се, че първоначалният срок на договора е бил 6 месеца при месечно
възнаграждение от 1000.00 лв. отбелязва се, че тази уговорка се потвърждава от справките за
осигуряване на ищцата, подавани от него пред НАП.
Според ищцата, през м.януари 2021 г. между нея и ответника са възникнали
противоречия, като е забавено изплащането и на възнаграждението й за м.декември 2020 г.
Поради отправени неизгодни предложения на ищцата, които тя не е приела, в исковата
молба се твръди, че процесният договор е прекратен едностранно от ответника на 31.03.2021
г. Отбелязва се, че ответникът е следвало да заплати на ищцата в пълен размер дължимите й
се възнаграждения за м.янаури и м.февруари 2021 г., а за м.март 2021 г. са се договорили
това да стане след реализацията на предядените художествени произведения.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
възнагражденията на ищцата за м.яруари и м.февруари 2021 г., за което му е била отправена
на 01.07.2021 г. и нарочна доброволна покана. С оглед на това, от съда се иска ответникът
да бъде осъден да заплати тези възнаграждения, които възлизат в общ размер на 2000.00 лв.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал отговор, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
1
Ответникът не оспорва да е сключен между страните граждански договор, но твърди,
че той е писмен и безсрочен. Отбелязва, че задължението му за заплащане на
възнаграждение на ищцата не е безусловно, а се поражда след приемане на извършената от
нея работа.
В отговора на исковата молба се навеждат твърдения за неизпълнение на договра, тъй
като ищцата не е представяла нови произведения в изискуемия обем. Освен това се
поддържа становище, че е налице некачествено и неконсистентно изпълнение на
задълженията на ищцата да поддръжа интернет страницата на галерията.
Изрично се отбелязва, че ответникът не е приемал извършена от ищцата работа след
01.01.2021 г. До този момент признава, че е приел следните произведения: 4 бр. ръка с банан
и пано с мъниста. Ответникът оспорва представения от ищцата отчет за извършена работа,
като в тази насока твръди, че той съдържа произведения, които не се му предоставяни на
него, а част от тях са реализирани самостоятелно от ищцата и представени на изложби в
други галерии.
В същото време, страните са постигнали съгласие ищцата да изготви проект, който да
бъде реализиран и представен в галерията като изложба и е организирало среща с
инвеститор, който да го финансира. По този проект ищцата е следвало да получи фиксирано
възнаграждение от 2000.00 лв. и процент от продажната цена на произведенията, но това,
според ответника, не е свързано с първоначално сключения между страните граждански
договор. Освен това, тъй като преговорите не са били успешни, не се е стигнало до
реализиране на този проект.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения. Ищцата депозира и писмени бележки по съществото на спора.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал. 1, вр. чл.266, ал. 1 и чл. 258 ЗЗД.
Ищцата претендира дължимо от ответника възнаграждение по договор за изработка.
Последният е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение.
В случая по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са обвързани по договор за изработка, с което ищцата е поела
задължения в три направления: 1/ да работи като артист на галерията-ответник, като се
задължава да представя ежемесечно нови произведения за продажба, предварително
съгласувани с галерията, 2/ да поддържа интернет страницата на галерията, да публикува
нови изложби, както и да променя съдържанието според текущата работа и 3/ да асистира на
събития и изложби, които се провеждат в галерията при откриване и сваляне на изложби.
Страните се постигнали съгласие възнаграждението на изпълнителя да е 1000.00 лв., като то
се изплаща след приемане на извършената работа. Отделно е предвидено изпълнителят да
получава и 50% от крайната сума от реализирани произведения от галерията.
В представения от ответника писмен договор, който не е оспорен от ищцата, не е
2
фиксиран срок, но страните не спорят, че той е прекратен считано от м.март 2021 г.
С цел изясняване на съдържанието на така установеното правоотношение, по делото
са разпитани трима свидетели – М Т П, Н А А В и Р Н И. Нито един от свидетелите не заяви
пред съда по какъв начин е възлагана на ищцата и отчитана от нея на ответника свършената
работа. От показанията на първите двама свидетели се установява какви произведения е
изработила ищцата за ответната галерия, както и какви идейни проекти е подготвила.
В същото време, видно от представената с исковата молба и неоспорена от
ответника справка от НАП /л.22 от делото/, за месец октомври и ноември 2020 г. и за месец
януари и февруари 2021 г., ищцата е осигурявана от ответника „У М“ ЕООД, като са
подадени пълен брой отработени дни във всеки един от посочените месеци и осигурителен
доход от 900.00 лв. /след намаляване на възнаграждението с разходите за дейността по
ЗДДФЛ/.
От страна на ответника е представена електронна кореспонденция от края на
м.декември 2020 г., в която се съдържат забележки по работата на ищцата по поддръжка на
интернет страницата на галерията, които тя е приела и е поправила извършен превод в сайта.
Други данни за неизпълнение на възложена на ищцата работа няма по делото.
В същото време, видно от събраните писмени доказателства, ищцата към края на
м.февруари 2021 г. е разработила проектите – „Паднах на меко“ и „Вулкан“ в няколко
варианта според възможностите за финансиране на галерията. По отношение на същите й е
предложено финансиране от външно за галерията лице – Р Н И, което тя не е приела.
При тези данни съдът намира, че се касае за договор за изработка, който комбинира
от една страна задължения на изпълнителя за изработване на художествени произведения, а
от друга - за поддръжка на интернет страницата на галерията и помощ и асистиране при
провеждане на събития, като последните две възложени дейности имат абонаментен
характер. Извод в тази насока се следва от развитието на отношенията между страните,
което се установява както от показанията на разпитаните свидетели, така и от данните,
подадени от ответника по отношение на ищцата пред НАП и изплатените възнаграждения за
периода от м.октомври до м.декември 2020 г.
На първо място, начинът на определяне на възнаграждението на изпълнителя е
индиция за абонаментния характер на договора. Касае се за глобална сума от 1000.00 лв.,
плащането на която не е поставена в зависимост от конкретно изработени художествени
произведения или конкретно поставени задания по актуализиране интернет страницата на
галерията, респ. асистиране на определен брой събития, проведени в нея. Нещо повече – за
изпълнителя е предвидено допълнително възнаграждение при реализиране на негово
произведение в галерията в размер на 50% от крайната цена. В същото време, видно от
подадените от самия ответник данни пред НАП, за м.октомври 2020 г., м.ноември 2020 г.,
м.януари 2021 г. и м.февруари 2021 г., за ищцата са подадени данни за пълен отработен
месец и осигурителен доход от 900.00 лв., който съответства на посоченото в договора от
01.10.2020 г. възнаграждение, след приспадане на нормативно признатите разходи по
3
ЗДДФЛ. Самите суми пък са плащани ежемесечно, без отчет на свършената работа.
На следващо място, следва да се отбележи, че липсват каквито и да са данни
ответникът да е възложил на ищцата дейности, които тя да не е реализирала, респ. да е
престирала лошо изпълнение /с изкл. на превод на страницата на галерията, което е
коментирано в електронна кореспонденция между страните от края на м.декември 2020 г./.
Въпреки това, както вече се посочи, възнагражденията й са начислени /за 2020 г. и за 2021
г./ и изплатени /за 2020 г./ в пълен размер. Тези действия на ответника следва да се ценят
като конклудентни действия по приемане на възложената на ищцата работа. В тази насока
следва да се отбележи и актуалната практика на ВКС, в която се приема, че щом
възложителят е приел изрично или чрез конклудентни действия работата, впоследствие не
може да иска поправяне на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката;
намаление на възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от
пълното или неточно изпълнение /решение № 238 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
655/2020 г., IV г. о., ГК/.
В същото време, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска на
основание чл.265, ал.1 от ЗЗД поправяне на работата в даден от него подходящ срок,
заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на
възнаграждението. Според задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК /в този
смисъл решение № 157/08.11.2010 г., постановено по т.д № 1135/2009 г. по описа на ВКС, II
т. о./, недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат
право да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне на договора когато
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или
обикновеното й предназначение.
Тук е мястото да се посочи обаче и че от събраните по делото доказателства се
установи, че през исковия период – към края на м.февруари 2021 г., ищцата е изготвила два
проекта на ниво идейна концепция, за които не е постигнато съгласие с галерията за
реализацията им по изцяло финансови съображения. По делото не се доказа ответникът е
изразил неодобрение на проектите „Паднах на меко“ и „Вулкан“ по чисто художествени
критерии. Нещо повече, той е търсел външно финансиране за реализацията им, но до такова
не се е стигнало. Ето защо следва да се приеме, че ищцата през исковия период е изпълнила
задълженията си и по т.1 от договора, а именно да представя ежемесечно нови
произведения за продажба, предварително съгласувани с галерията.
Възраженията на ответника, че посочените два проекта не са свързани с
изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор не се възприемат от
настоящият състав. Същите са предложени на галерията от ищцата именно в изпълнение на
процесния договор, като формата на финансирането им не може да промени този извод.
По така изложените съображения, съдът намира предявения главен иск за изцяло
4
основателен и доказан.
По иска за присъждане на мораторна лихва следва да се посочи, че доколкото в
договора не е посочен падеж на задължението на възложителя за изплащане на
възнаграждението на изпълнителя, то следва да се приеме, че ответникът е поставен в забава
едва с получаване на поканата за доброволно плащане на 05.07.2021 г. /л.10-11 от делото/, с
която му е даден 14-дневен срок за изпълнение. От изтичането му на 20.07.2021 г. до
04.03.2022 г. дължимата лихва възлиза на 126.67 лв., определена с помощта на
специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото. Именно до
този размер и за посочения период акцесорният иск за лихва следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 211.11 лв. и за периода от 01.02.2021 г. до
19.07.2021 г. /вкл./ да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, право на разноски има всяка от страните каквото искане е
направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК. От вписаните в
списъка на ищцата разноски, съдът констатира, че име данни за заплатено адвокатско
възнаграждение от 700.00 лв. и държавна такса от 130.00 лв. Ищцата не е представила
доказателства за заплатени такси и разноски в производство по обезпечение на иска /както и
че изобщо е проведено такова/ и в образувано в тази връзка изп.производство. С оглед на
това такива не следва да й се присъждат. С оглед уважената част от исковете, на ищцата
следва да се присъди сумата от 798.30 лв.
Ответникът претендира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00
лв., срещу което е направено възражение за прекомерност. Съдът като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен
материал, броя проведени съдебни заседание, конкретно предприетите от пълномощника на
ответника процесуални действия, намира, че заплатеното от него възнаграждение следва да
бъде намалено до 600.00 лв., като се отчете материалния интерес по делото и предвиденото
в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази сума в
полза на ответника следва да се присъдят 22.91 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“И В“
№ 12, представлявано от Д З М, да заплати на Х. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Л
К“ № 31, сумата от 2 000.00 лв., представляваща възнаграждение за м.януари 2021 г. и
м.февруари 2021 г. /по 1 000.00 лв. за всеки един от месеците/, дължимо по гражднаски
договор от 01.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
04.03.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 126.67 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2021 г. до 04.03.2022 г., като
ОТХВЪЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
5
предявен от 211.11 лв., както и за периода от 01.02.2021 г. до 19.07.2021 г. /вкл./ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „У М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“И В“
№ 12, представлявано от Д З М, да заплати на Х. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Л
К“ № 31, сумата от 798.30 лв., представляваща направени от последната разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Л К“ № 31, да заплати на „У
М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“И В“ № 12, представлявано
от Д З М, сумата от 22.91 лв., представляваща направени от последното разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6