№ 944
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503402 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 3894/2.07.2020г, постановено по гр.д.№ 9469/2019г по описа на
СГС, I-28 с-в, е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК *********, да заплати на К. Н.
К. с ЕГН ********** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и
страдания в резултат на открито счупване на дясната бедрена кост под нивото на
трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на костните фрагменти и счупване на
десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната тазобедрена става/; счупване на III,
IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две места/ с пневмоторакс в ляво около 100 мл
/навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/; фисура /непълно счупване/ на V, VI и VII
ребра в дясно; счупване на лявата лопатка в областта на горния ъгъл; травма на лявата
колянна и лявата глезенна стави, получени при ПТП, настъпило на 15.12.2018 г. с л. а. м.
„Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от неизвестен
водач, за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения от
съда размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до предявения такъв от 92 000 лв.
/деветдесет и два хиляди лева/, както и претенцията за законна лихва върху паричното
задължение за периода 15.12.2018г до 17.07.2019г. като неоснователен. Осъдено е ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД да заплати на К. Н. К. сумата от 3 566,45 лв. /три хиляди петстотин
шестдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, като част от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди – сторени разходи
за лечение на горните увреждания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г.
с л. а. м. „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от
1
неизвестен водач, за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата
над уважения размер от 3 566,45 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки/ до предявения такъв от 3 646,31 лв. /три хиляди шестстотин
четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ като част от 5000 лв. /пет хиляди/ като
неоснователен. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане” АД да заплати държавна такса върху
уважените искове в размер на 942,66 лв. /деветстотин четиридесет и два лева и шестдесет и
шест стотинки/ по сметка на СГС. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане” АД да заплати на К.
Н. К. сумата от 56,67 лв. /петдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляващи сторени от него съдебно - деловодни разноски съразмерно на уважената
част от иска. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане” АД да заплати адвокатско възнаграждение
в размер на 1 236,99 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/.
Осъден е К. Н. К. да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД сума в размер на 414,49 лв.
/четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи
съдебно - деловодни разноски и 3 187,76 лв. /три хиляди сто осемдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/ адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
на иска.
Решението е обжалвано от К. Н. К., чрез адв.П.В. от САК, в частта му, с която
е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
20 000лв. до 92 000лв., в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за лихва за
забава върху всяка от главниците по двата иска от 22.03.2019г, а са присъдени от датата на
подаване на исковата молба, както и в частта за разноските. Сочи, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, като не е съобразено настоящето
му здравословно състояние, направените две операции, предстоящите операции и факта, че
не е напълно възстановен, търпените болки и страдания. Поддържа, че следва да се
съобразят множеството травми, които е получил, заключението на вещото лице д-р И.,
извършила му личен преглед на 12.02.2020г, невъзможността за пълно възстановяване,
ангажираните по делото свидетелски показания на св.П., която се е грижила за него по време
на лечението му. По отношение на лихвата за забава сочи, че съгл. чл.496, ал.3 КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основанието на претенцията, ако му е
бил предоставен констативен протокол от ПТП с пострадали лица, а ако прецени е следвало
да изиска допълнително документи. В отговора на исковата молба ответното дружество не е
оспорило, че не е била представена банкова сметка, по която да бъде преведено
обезщетението, поради което съдът е допуснал процесуално нарушение като е уважил
несъществуващо възражение на ответната страна. Била е посочена и банкова сметка в
пълномощното на адв.Г., който е депозирал искането пред застрахователното дружество.
Поради смяна на адвоката на ищеца е била посочена нова банкова сметка с титуляр К. Н. К.,
по която да се заплати обезщетението. Поддържа, че застрахователят не може да изисква
друго пълномощно или друга банкова сметка, като всички документи, които е изискал, е
можел и сам да набави от самия застраховател. Предвид на изложеното счита, че
застрахователят е изпаднал в забава от 22.03.2019г, а не от 17.07.2019г. Претендирал е да се
отмени решението в обжалваните му части и да се уважи исковата претенция за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата от 20 000лв. до 92 000лв., ведно с дължимата лихва за
забава върху главницата от 22.03.2019г до окончателното изплащане, както и се присъди
лихва за забава върху главницата по исковата претенция за имуществени вреди от
22.03.2019г., да се присъдят направените по делото разноски. Подал е и частна жалба срещу
определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата по
чл.248 ГПК за намаляване на размера на присъдените на ответника-застраховател разноски.
Сочи, че съдът неправилно е изчислил същите, не е взето предвид направеното от него
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като не е
2
съобразено направеното изменение на иска от 150 000лв. на 92 000лв. Процесуалният
представител на ответника не е регистриран по ДДС, поради което не следва да се
начисляват 20 % ДДС.
Подадена е въззивна жалба и срещу решението от 27.11.2020г по гр.д.№ 9469/2019г
по описа на СГС, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, като се
отхвърля акцесорната претенция за периода 15.12.2018г до 7.07.2019г, като се обжалва
същото в частта му, с която са отхвърлени исковете за лихва за забава за периода 22.03.2019г
до 17.07.2019г.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат
доводите, изложени във въззивните жалби.
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, представлявано от адв.Д.Х. от САК, е оспорило
въззиввната жалба. Сочи, че са неоснователни възраженията, че съдът се е произнесъл в
разрез със съдопроизводствените правила, че не е обсъдил доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност. Възразява срещу доводите, че пълно възстановяване на ищеца не е
възможно, тъй като в заключението по СМЕ е посочено, че е преживял болки и страдания за
около 8 месеца, интензивни в първите два месеца, като е налице деформация на бедрената
кост поради промени в мускулатурата, но с добра прогноза за възстановяване, остатъчна
недостатъчност на обема на движенията на левия горен крайник спрямо десния при ротация
назад във връзка със счупването на лопатката. Констатираните остатъчни увреждания следва
да отшумят с времето в резултат на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури.
Поддържа, че описаните в исковата молба увреждания: мозъчна травма със загуба на
съзнание след ПТП, в резултат на което търпял силни болки, гадене и световъртеж,
поставената диагноза „мозъчно сътресение” не кореспондират с доказателствата по делото.
В представената медицинска документация е посочено, че по данни на самия пострадал, не е
губил съзнание, няма обективни медицински данни за черепно-мозъчна травма при ПТП,
поради което и диагнозата „мозъчно сътресение”, поставена около месец след ПТП не може
да бъде свързана с произшествието. Поддържа, че не са установени и твърдените
неврологични увреждания. Сочи, че са неоснователни възраженията относно началната дата
на присъждане на лихвата за забава върху двете претенции. Претендира да се остави без
уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.
ЗАД „ОЗК –Застраховане”АД е оспорило частната жалба срещу определението по
чл.248 ГПК. Сочи, че са ирелавантни доводите, че тъй като е намалена исковата претенция,
то адвокатското възнаграждение следва да се изчислява съобразно този размер. Поддържа,
че размерът на възнаграждението е определен и изплатен към минималния размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба №1, че правилно съдът не е уважил възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Застрахователното дружество е оспорило и жалбата срещу решението за поправка на
очевидна фактическа грешка с доводи, че е неоснователна.
В писмената защита на процесуалния представител на дружеството се поддържат
доводите, изложени в отговорите на въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са
допустими.
Ищецът по делото К. Н. К. е посочил в исковата молба, че на 15.12.2018 г. в гр. София,
на ул. „ В.Карагьозов”, в района на жилищен блок № 204, неизвестен водач на л. а. м.
„Фолксваген Пасат“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766, извършил маневра „движение на
заден ход“, като се блъснал в паркирания зад него л. а. м. „Рено Клио“ с ДК№ ***, след
3
което рязко ускорил и блъснал намиращия се от лявата му страна пешеходец К.К., при което
му причинил сериозни телесни повреди. Бил приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна“ АД гр.
София със субтрохантерно счупване на дясната бедрена кост и на десния ацетабулум,
травматична руптура на ПКВ и медиален менискус на лява колянна става, фрактура на лява
скапула и на ІІІ до VІІІ леви ребра с хемопневмоторакс, травматичен шок, деформация в
областта на дясно бедро и рана с размери 3 - 4 см. в глутеалната област с данни за
пневмоторакс вляво, фрактура на 3, 4, 5, 6, 7 и 8 ребро вляво, като 3 – то и 4 – то са с
две фрактурни линии; фисура на 5, 6 и 7 ребро вдясно; дислоцирана фрактура на диафиза на
десен фемур – открито счупване, тежка ЧМТ; плеврален излив вдясно и вляво. Извършена
му била оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур – кръвна репозиция с метална остеосинтеза, изписан бил на 03.01.2019 г. При
проведен преглед с невролог било установено, че има активни и пасивни движения в
непълен обем, сила и скорост за долните крайници, налице бил квадрипирамиден синдром –
в ляво повече от дясно; налице била паравертебрална ригидност в цервикален торакален и
лумбален отдел, палпаторна болезненост в т. на вале; СНР – отслабен С5 – С6 и Л2 – Л4
двустранно, повече вляво, сетивност – хипестезия по С7 и Л5 – ЕС1 дерматоми двустранно,
дискоординационен нео и палеоцеребеларен синдром. Ищецът бил диагностициран с
увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия и увреждане на нерви. На 01.04.2019 г. бил приет в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София за оперативно премахване на
остеосинтезния винт, бил освободен на 01.04.2019 г. При повторен преглед от невролог
била потвърдена диагнозата за увреждане на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждания на шийните коренчета и
на n.fibularis, били установени активни и пасивни движения в непълен обем, сила и скорост
за долните крайници, квадрипирамиден синдром – ляво повече от дясно, паравертебрална
ригидност в цервикален торакален и лумбален отдел, палпаторна болезненост в т. на вале,
СНР – отслабен С5 – С6 и Л2 – Л4 двустранно, повече вляво, сетивност – хипестезия по С7
и Л5 – ЕС1 дерматоми двустранно, дискоординационен нео и палеоцеребеларен синдром.
След ПТП загубил съзнание. В резултат на тези увреждания ищецът търпял силни болки,
съпроводени с главоболие, гадене и световъртеж, които продължавал да търпи и които
довели до затруднение в изпълнението на елементарните хигиенни и битови дейности. След
премахване на имобилизацията се нуждаел от рехабилитация, която продължавала
оздравителния процес. Наложило се да бъде освидетелстван като временно
неработоспособен с решение на ТЕЛК до 11.06.2019 г. Посочените увреждания се отразили
негативно върху психическото му състояние: изпитвал безпокойство, когато се налагало да
пресича пътно платно, изпитвал страх от автомобили, изпитвал тревожност без видима
причина. Преди инцидента работил като полицай, а след него се тревожил, че негативните
промени ще препятстват да продължи работата си.
По отношение на л.а.„Фолксваген Пасат“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766,
управляван от неизвестен водач, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, валидна към момента на ПТП. Отправил е искане за доброволно
плащане до ответника, представяйки и банкова сметка, но не било удовлетворено.
Претендирал е да бъде осъден ответника му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, душевен и социален дискомфорт в размер на
92 000лв, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане и
3 646.31 лв. като част от 5 000 лв. за обезщетяване на причинените му имуществени вреди -
разходи за лечение, ведно със следващата се законна лихва върху от датата на предяваване
на иска до окончателното изплащане.
Ответникът по делото- ЗАД „ОЗК –Застраховане”АД, представлявано от адв.Д.Х. от
4
САК, е оспорил исковите претенции. Оспорил е механизма на възникване на ПТП. Навел е
възражение за съпричиняване от пешеходеца, който е имал възможност да забележи
приближаващия автомобил, да се съобрази с разстоянието до пътните превозни средства и
тяхната скорост на движение. Оспорил е исковите претенции и като завишени по размер. По
исковите претенции за лихва за забава е посочил, че постановеният отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение е поради непредставяне от страна на ищеца на доказателства,
установяващи безспорната вина на някой водач, поради което дружеството е било в
невъзможност да се произнесе по заведената искова претенция.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковите претенции частично,
като е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество. Приел е, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. По отношение на лихвата за забава е присъдил същата от датата на подаване на
исковата молба, като е посочил, че застрахователят е поискал от пострадалия да представи
документи, които той не е бил представил, поради което е приел, че се дължи лихва от
датата на подаване на исковата молба.
Между страните по делото не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че 15.12.2018 г. в гр. София, на ул. „В.Карагьозов”, в района на жилищен блок
№ 204, неизвестен водач на л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с рама № WWWZZZ3CZ9R501766,
извършил маневра „движение на заден ход“, като се блъснал в паркирания зад него л. а. м.
„Рено Клио“ с ДК№ ***, след което рязко ускорил и блъснал намиращия се от лявата му
страна пешеходец К.К., при което му причинил сериозни телесни повреди.
Спори се по делото относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и
началния момент на дължимост на лихвите за забава по двете искови претенции.
От заключението по назначената от съда СМЕ и представената медицинска
документация се установява, че в резултат на ПТП ищецът К. Н. К. е получил следните
травматични увреждания: открито счупване на дясната бедрена кост под нивото на
трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на костните фрагменти и счупване на
десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната тазобедрена става/; счупване на III,
IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две места/ с пневмоторакс в ляво около 100 мл
/навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/; фисура /непълно счупване/ на V, VI и VII
ребра в дясно; счупване на лявата лопатка в областта на горния ъгъл; травма на лявата
колянна и лявата глезенна стави със сходни промени /излив на течност в ставните капсули и
травма на връзки и сухожилия/, които са били установени при извършеното МРТ в хода на
лечението и поради постоянни болки в лявата колянна става. Така описаните увреждания
могат да бъдат получени в условията на процесното ПТП от удар в части на автомобила и
падане на терена. Травмата на предната кръстна връзка е свързана с ротации в коляното при
сгъване/разгъване на коляното /при внезапно спиране, усукване, промяна в оста или
посоката на движение на структурите на ставата, екстремно преразгъване на коляното или
директен удар в горната част на подбедрицата/, при което поради анатомична свързаност се
уврежда и медиалния менискус /който е травмиран в случая/. Травмата на лявата глезенна
става по начина, описан в приложеното МРТ изследване, е свързана с ротация и екстремно
сгъване/разгъване. Такива условия за увреждане на колянната и глезенната стави се
получават и в условията на ПТП. Вещото лице е установило травматични увреждания на
вътрешни органи от прегазване от автомобила. Възстановяването от счупването на ребрата
трае в период от около 2 – 2,5 месеца и е настъпило напълно. Вещото лице е определило
следните периоди за възстановяване от уврежданията, както следва: счупването на дясната
бедрена кост, наложило поставяне на метална остеосинтеза за фиксиране на костните
фрагменти е наложило имобилизация на крайника за срок от 3-3,5 месеца, с очаквано
възстановяване на работоспособността след около 4-6 месеца. Поради оперативно
5
отстраняване на заключващата плака на имобилизацията след образуване на костния калус
вещото лице е констатирало болка при статични пози /продължително шофиране, седеж и
изправено положение/, което обяснява с оставените в костта метални импланти.
Установената деформация на бедрената кост се дължи на промени в мускулатурата, които
могат да бъдат възстановени при постепенно физическо натоварване, не е напълно
възстановен обемът на мускулатурата на дясната подбедрица, която се очаква да бъде
възстановена след раздвижване и натоварване. Според експерта, счупването на дясната
ацетабуларна ямка се възстановява за период от около 5-8 месеца при имобилизация около
6-9 седмици след получаване на травмата; счупването на лопатката налага имобилизация на
крайника за период 3-4 седмици и ограничаване на движенията за 45 дни, като е установена
остатъчна недостатъчност на обема на движенията на левия горен крайник спрямо десния
при ротация назад, който ще се възстанови при постепенно физическо натоварване; травмата
на лявото коляно - частично разкъсване на предна кръстна връзка и лезия на задния рог на
медиалния менискус налага имобилизация за период от около 5 седмици, след което при
липса на усложнения обема на функциите се възстановява за около 6-7 седмици, като в
случая поради увреждане на мениска са налице ограничения на движенията на ставата
/непълна екстензия/, което може да наложи оперативна интервенция за пластика на връзката
и мениска с цел възстановяване на движенията в пълен обем. Травмата на глезенната става
налага имобилизация за около 20-25 дни, като пълно възстановяване се постига за около 1
месец. Според вещото лице съчетаната травма на долния крайник и гръдния кош
продължава периода за възстановяване, възможно е субективното чувство на болка при
влошаване на метереологичните условия. Към настоящия момент вещото лице е
констатирало добро възстановяване на ищеца от получените травматични увреждания с
наличие на остатъчни ограничения в движенията на левия горен крайник, левия долен
крайник /колянна става/, намален физически капацитет, болка и дискомфорт в дясна
тазобедрена става при определено продължително статично положение, които промени
следва да са с отзвучаваш характер във времето и да намалеят при възстановяване на
физическия капацитет. Непосредствено след получаване на травмата болките, които е
изпитвал К. К., са били с голям интензитет и са налагали прилагане на обезболяващи
медикаменти. В хода на оздравителния процес интензитетът им е намалявал, като към
момента на изготвяне на експертизата е налице дискомфорт и болки при определени
статични положения, които не налагат прием на обезболяващи медикаменти и се засилват
при промяна в климатичните условия, които оплаквания се очаква постепенно да затихнат.
Налице е деформация в областта на счупването на дясната бедрена кост, по данни на
прегледания предстои лечение на лезията на структурите на лявата колянна става. Вещото
лице е дало заключение, че диагнозата мозъчно сътресение, посочена в представените
етапни епикризи, при липса на травма на главата, поставена повече от месец след инцидента,
не може да бъде медицински издържана да е в резултат от ПТП.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. П.,
която е дала показания, че живее с ищеца на семейни начала, че го е видяла в деня след
инцидента, когато е бил настанен за лечение в интензивното отделение на УМБАЛ „Св.
Анна“. Бил с охлузвания по лицето, със засъхнала кръв по левия крак, който бил
обездвижен. При изписването използвал проходилка, много трудно се движил и качил в
колата, тъй като не трябвало да сгъва крака. Свидетелката се грижила за ищеца почти
денонощно, тъй като трудно се обслужвал сам – тя се грижила във връзка с нуждите му от
храна, ползване на тоалетна, къпане и пр., което продължило 4 – 5 месеца. Ползвал
първоначално проходилка, а след това патерици, защото трябвало да се раздвижва,
постоянното лежане му причинявало дискомфорт. През м. април постъпил в болница за
изваждане на единия от поставените в крака му винтове, предстояло изваждането и на
втория. Изпаднал в самоизолация, свидетелката се обаждала на негови колеги, за да го
търсят и да не губи контакт с хората и да повдигат духа му. Тъй като имали малко дете,
6
свидетелката го завела извън гр. София, за да може да се грижи за ищеца, в резултат на
което той не бил виждал детето два месеца. Около 2 – 3 месеца след инцидента имал силни
болки, пиел медикаменти. Все още не бил възстановен. Предстоели му две операции. Не бил
в състояние да тича, да кара велосипед, които били обичайни за ежедневието му дейности.
Не бил в същата физическа форма и около година бил нетрудоспособен.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
При наличието на всички елементи от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ се установи, че
пострадалият К. Н. К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, свързани с причинените му от ПТП телесните увреждания. С
Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете възрастта на пострадалото лице, което е било на 39 години към
датата на ПТП, причинените му телесни увреждания- открито счупване на дясната бедрена
кост под нивото на трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на костните
фрагменти и счупване на десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната
тазобедрена става/; счупване на III, IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две места/ с
пневмоторакс в ляво около 100 мл /навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/; фисура
/непълно счупване/ на V, VI и VII ребра в дясно; счупване на лявата лопатка в областта на
горния ъгъл; травма на лявата колянна и лявата глезенна стави със сходни промени /излив на
течност в ставните капсули и травма на връзки и сухожилия/, които са били установени при
извършеното МРТ в хода на лечението и поради постоянни болки в лявата колянна става.
Проведеното лечение, включващо две оперативни интервенции, както и предстоящи такива.
Продължителността на претърпените болки и страдания в продължение на осем месеца, по-
интензивни в първите два месеца. Следва да се отчете, че е налице деформация на бедрена
кост поради промени в мускулатурата, остатъчна недостатъчност на обема на движенията на
левия горен крайник спрямо десния при ротация назад във връзка със счупването на
лопатката, като и двете са с добра прогноза за възстановяване, ограничения на движенията
на ставата, наличие на болки и дискомфорт при продължително статично положение, които
промени ще са с отзвучаващ характер. Следва да се отчетат създадените битови затруднения
и нуждата от чужда помощ в продължение на 4-5 месеца, невъзможност за провеждане на
ежедневните му занимания със спорт, поставянето му в самоизолация.
При съобразяване на изложените мотиви съдът намира, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се определи на 65 000лв., поради което следва
да се отмени решението на районния съд в частта му, в която е отхвърлена исковата
претенция за разликата от 20 000лв. до 65 000лв. Същото се явява правилно и
законосъобразно в частта му, в която е отхвърлен иска за разликата от 65 000лв. до
92 000лв., поради което в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на лихвата за забава върху двете искови претенции следва да се
7
съобрази, че по отношение на исковата претенция за имуществени вреди в самата исковата
молба ищецът е претендирал лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба-17.07.2019г, поради което е недопустимо да се разглежда възражението му относно
началната дата на присъждане на същата, поради това, че съдът е уважил искането му, както
е заявено от него.
По отношение на лихвата за забава върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди същата е претендирана от датата на ПТП-15.12.2018г, като въззивната
жалба е срещу отхвърлянето на иска за периода 22.03.2019г / датата на сезиране на
застрахователя/ до 17.07.2019г.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КТ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
присъдената сума на обезщетението. Застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение на 22.03.2019г /л.11 по делото/, като е посочено, че са
представени констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи и
адвокатско пълномощно и е поискано изплащане на сумата от 100 000лв. по банкова сметка,
посочена в адвокатското пълномощно. На 25.03.2019г застрахователят е изискал
допълнителни документи, като писмото от застрахователя до ищеца не е било представено
по делото, за да се установи какви документи са поискани за представяне. С писмо с изх. №
99-2757/24.06.2019г. дружеството е отказало изплащане на обезщетение, тъй като не са били
представени изисканите документи, а представените не са били достатъчни за доказване на
основателността на претенцията и определянето на размера на обезщетението.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Към молбата-претенция от 22.03.2019г. ищецът е представил констативен
протокол, епикриза, болничен лист, медицински документи, пълномощно с посочена в него
банкова сметка, които съгласно закона са необходими за произнасяне на застрахователя. Не
се установи по делото какви конкретни други доказателства е изискал застрахователят, за да
се приеме, че с непредставянето им молителят е изпаднал в забава. Няма причинна връзка
между неизпълнение на задължението за представяне на доказателства пред застрахователя
и за неизплащането на застрахователното обезщетение. Така, според решение № 194 от
03.02.2016г. по т.д. № 1890/2014г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,
забавата на кредитора по чл.95, ал.1 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в
причинна връзка с неизпълнението на длъжника. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е
налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на
непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за
плащане на обезщетението. Застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, когато не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на
увреденото лице, включително в съдебното производство по чл.432, ал.1 КЗ, в хода на което
8
е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение.
Съгласно чл.106, ал.5 КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки
или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване
на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията. При липса на доказателства какви конкретни
документи са изискани, то следва да се приеме, че това искане е без значение за изпълнение
задължението на застрахователя. Установява се, че наличните доказателства са били
приложени от ищеца, поради което следва да се приеме, че застрахователното дружество,
съгл. чл. 497. (1), т.1, дължи лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3. При подадена молба
на 22.03.2019г, следва че лихвата ще се дължи от 5.04.2019г до окончателното изплащане на
сумите. Поради това постановеното решение в частта му за отхвърляне на претенцията за
лихва за забава следва да бъде отменено за периода от 5.04.2019г до 17.07.2019г, като се
постанови, че за този период се дължи лихва забава, и следва да бъде потвърдено в частта
му, с която е отхвърлена исковата претенция за периода 22.03.2019г до 5.04.2019г.
С оглед изхода на спора не следва да се разглежда частната жалба срещу решението,
с което е отказано изменение на същото в частта му за разноските по чл.248 ГПК поради
изчисляването им съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с
ЕИК ********* да заплати на К. Н. К. с ЕГН ********** сумата от 7.50лв., а на адвокат
П.В. сумата от 1694.70лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй
като същото е претендирано в минималния размер от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден К. Н. К. с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* сумата от 2 126.54лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Претендираното адвокатско
възнаграждение се определя към минималния размер на Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същото включва адвокатско възнаграждение
за изготвяне на отговор въззивна жалба и процесуално представително по въззивното дело
и изготвяне на отговор по частната жалба.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК
********* да заплати по сметка на САС допълнителна държавна такса в размер на 1800лв.
върху уважения размер на исковата претенция.
Следва да бъде осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* да заплати на
К. Н. К. с ЕГН ********** допълнително сумата за разликата от 56.67 лв. до 103.08лв. за
разноски и на адвокат П.В. допълнително сумата от 1122.34лв., като с оглед сложността на
делото не следва да бъде намалявано претендираното адвокатско възнаграждение.
Адвокатските възнаграждения се определят съобразно изменения размер на исковите
9
претенции.
Следва да бъде отменено решението в частта му, с която е осъден К. Н. К. с ЕГН
********** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* сумата за
разликата от 1 386.20лв до 3 602.25лв./общия сбор от сумите за разноски и адвокатско
възнаграждение/
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3894/2.07.2020г и решение № 261455/27.11.2020г,
постановени по гр.д.№ 9469/2019г по описа на СГС, I-28 с-в, В ЧАСТТА им, с която е
отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ от К. Н. К. с ЕГН ********** срещу ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* за заплащане на сумата за разликата от 20 000лв.
до 65 000лв. /45 000лв./, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди - претърпени от него болки и страдания в резултат на открито счупване на дясната
бедрена кост под нивото на трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на
костните фрагменти и счупване на десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната
тазобедрена става/; счупване на III, IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две места/ с
пневмоторакс в ляво около 100 мл /навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/; фисура
/непълно счупване/ на V, VI и VII ребра в дясно; счупване на лявата лопатка в областта на
горния ъгъл; травма на лявата колянна и лявата глезенна стави, получени при ПТП,
настъпило на 15.12.2018 г. с л. а. м. „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама №
WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от неизвестен водач, за което МПС има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, В ЧАСТТА му, с
която е отхвърлена исковата претенция за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода 5.04.2019г до 17.07.2019г., В ЧАСТТА му, с която е осъден
К. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК *********
сумата за разликата от 1 386.20лв до 3 602.25лв.:./общия сбор от сумите за разноски и
адвокатско възнагреждение/, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на К. Н. К. с ЕГН ********** сумата за разликата от 20 000лв. до 65 000лв. /
допълнително 45 000лв./, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди - претърпени от него болки и страдания в резултат на открито счупване на дясната
бедрена кост под нивото на трохантерите /субтрохантерна фрактура/ с разместване на
костните фрагменти и счупване на десния заден ацетабулум /главулечната ямка на дясната
тазобедрена става/; счупване на III, IV, V, VI, VII, VIII ребра в ляво /III и IV на две места/ с
пневмоторакс в ляво около 100 мл /навлизане на въздух в лявата гръдна кухина/; фисура
/непълно счупване/ на V, VI и VII ребра в дясно; счупване на лявата лопатка в областта на
горния ъгъл; травма на лявата колянна и лявата глезенна стави, получени при ПТП,
настъпило на 15.12.2018 г. с л. а. м. „Фолксваген Пасат ЦЦ“ с рама №
WWWZZZ3CZ9R501766, управлявано от неизвестен водач, за което МПС има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от 5.04.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части за присъждане на
10
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 65 000лв. до 92 000лв., за отхвърляне
на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода
22.03.2019г до 17.07.2019г, и за отхвърляне на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 22.03.2019г до 5.04.2019г.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на САС допълнителна държавна такса в размер на 1800лв. върху уважения размер на
исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. К. с ЕГН ********** сумата от 7.50лв. за разноски за
държавна такса, а на адвокат П.В. сумата от 1694.70лв. за адвокатско възнаграждение на
осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. 2, а за пред първата инстанция допълнително разликата от 56.67 до
103.08лв. за разноски на К. Н. К. с ЕГН ********** и на адвокат П.В. допълнително сумата
от 1122.34лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. Н. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с ЕИК ********* сумата от 2 126.54лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11