Присъда по дело №795/2009 на Окръжен съд - Русе

Р.нската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­мия Д.Т.Д., роден на ***г. в Р., с постоянен и настоящ адрес в с.гр., за това, че на 15.04.2008г. в гр.Бяла, Р.нска обл., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - 89,2545 грама хероин, с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 36 тегловни процента на стойност 8032,50 лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, престъпление по чл.354„а” ал.2 т.4, вр. ал.1 пр.4 от НК.

В производство по гл.ХХVІІ от НПК, образувано по искане на под­­съдимия, съдът го изслуша предварително по въ­про­сите на чл.371 т.2 от НПК. След като при­зна изцяло фак­тите, из­ло­же­ни в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съ­гласи да не се съ­­­бират доказателства за тях, с определение от 11.01.2010г., съдът обяви, че ще се ползва от при­зна­нието при по­ста­но­вяване на присъдата, без да съ­бира други до­ка­за­тел­ства.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, за ко­­­­­­­­е­­то твърди, че е доказано по несъмнен начин. Предлага подсъди­мия да бъ­­де признат за виновен по повдигнатото обвинение, като при ус­­ло­ви­ята на чл.55 от НК, му се наложи наказание лишаване от свобода малко под ми­­ни­мал­­­ния раз­мер, а именно четири години и десет месеца, което да бъ­де изтърпяно ефективно. За кумулативното наказание глоба предлага да бъде наложено в минималния размер по чл.55 ал.2 от НК.

Подсъдимият Д.Т.Д. и неговият защитник, съ­що считат обвинението за доказано. Молят да бъде опре­делено снизхо­ди­тел­но наказание, лишаване от свобода, без глоба при условията на чл.55 ал.3 от НК.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и пре­це­ни съ­­­­­­­б­ра­­ни­те доказателства, при условията на чл.14 и 18 от НПК, при­е­ма за ус­­та­­­­­но­­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подс.Д.Д. е роден на ***г. в Р.. Завършил е основно образование. Отбил военна служба през 1999г. Няма профе­сио­нална квалификация и не работи. Не е женен и няма деца.

Осъждан е девет пъти за умишлени престъпления от общ характер. От значение за квалифициране на процесното деяние е на­ка­за­ни­ето, наложено с присъда № 174/11.07.2001г. постановена по НОХД № 1198/00г. от Районен съд - Р.. С нея, за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, му било наложено наказание лишаване от свобода за четири години. При­съдата влязла в сила на 2.04.2002г., а наказанието било изтърпяно в За­твора гр.Ловеч до 30.06.2004г. Последното наложено наказание на под­съ­димия било по определение № 49/23.03.2007г. постановено по НОХД № 848/08г. от Районен съд - Р.. С него е одобрено споразумение, по реда на Глава ХХІХ от НПК, с което за престъпление по чл.354„а” ал.З пр.2 т.2 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер 1300 лв. Наказанието лишаване от свобода подс.Д. изтърпял в периода от 29.01.2007г. до 10.11.2007г.

След освобождаването си от затвора подсъдимият се установил в Р.. Нямал постоянна работа и доходи, поради което решил да ги набави, като продава хероин. Уговорил се със свид.С. и започнал да му предоставя наркотично вещество, което той продавал на наркозависими лица като свид.Д.. Понякога същият свидетел купувал хероин и направо от подсъдимия. През април 2008г. наличният хероин бил продаден и подс.Д. решил да закупи поредното количество. Свързал се с неустановено по делото лице, което се съгласило да му продаде такова наркотично вещество. Уговорили се предаването му да стане в гр.Сандански. Известно време преди това, личният автомобил на подс. Д. претърпял пътнотранспортно произшествие и бил на ремонт. Тъй като се нуждаел от превозно средство, той се обадил на братовчед си - свид.С.С.. Без да му казва действителната цел на пътуването си, го помолил да му предостави личния си автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ Р 2178 РМ. Свидетелят се съгласил и на 14.04.2008г. подс.Д. заминал с две приятелки - Д. и М., които пътували за Гърция. След като се разделили, в гр.Сандански, подсъдимият се срещнал с неустановеното лице, което му продало търсеното наркотично вещество. То представлявало хероин във вид на кафяв прах с нето тегло 89,2545 гр, с тридесет и шест тегловни процента активен наркотично действащ компонент диацетилморфин. Подсъдимият го поставил в три полиетиленови торбички, които укрил под кората на пода в багажното отделение на автомобила. Пренощувал в един от хотелите на града и на следващия ден, 15.04.2008г. потеглил за Р.. Около 17,00 часа се намирал в района на гара Бяла. там, преди бензиностанция „Лукойл“, бил спрян за проверка от полицейски служители. Незабавно бил задържан и в негово присъствие, разследващ полицай извършил претърсване на автомобила. Под кората на пода на багажника било открито кафяво прахообразно вещество, увито в три полиетиленови торбички. Проверката с полеви наркотест с „Мистрал", показала реакция за хероин, поради което е било иззето с надлежно съставен протокол, одобрен от съдия в Окръжен съд - Р..

Подс.Д. бил задържан и отведен в ОД на МВР - Р., където след като му е била снета самоличността, в присъствието на поемни лица и на вещото лице С.А. *** пакетите били отново отворени. След като констатирали, че съдържанието им е непокътнато, било предоставено за физикохимично изследване в лабораторията на ОД на МВР - Р.. От заключението на експерта А. се установило, че намереното количество прахообразна маса по морфологични белези и химичен състав представлява високорисково наркотично вещество - хероин с общо нето тегло 89,2545 грама, с 36 тегловни процента съдържание на активен, наркотично действащ компонент диацетилморфин.

Стойността му съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. „За определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството” (ДВ, бр.15 от 6.02.1998г.), в сила от 6.02.1998г., възлиза на 8032,50 лв. Останалото след извършване на експертизата, количество наркотично вещество, на основание чл.91 от ЗКНВП, вр. чл.9 от НУРИСУП­НДНВ­РВ­ППТ, било изпратено с протокол № 12745 от 27.06.2008г. в Агенция „Митници” - София, където се намира и понастоящем.

В хода на започналото досъдебно производство, подс.Д. бил привлечен като обвиняем с мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер 500 лв. Още преди приключването му, без разрешение на органа по разследването той напуснал страната и се установил в Испания. След проведено местно и общодържавно издирване неговото местонахождение не е било установено, поради което на основание чл.206, вр. чл.269 ал.З от НПК, досъдебното производство приключило задочно, с участие само на договорният защитник - адв.Р.С. от Адвокатска колегия - Р.. С нейно участие, делото било разгледано задочно и от Р.нски окръжен съд. С присъда № 142/22.10.2008г., постановена по НОХД № 264/08г., в сила от 08.11.2008г., на подс.Д. били наложени наказанията „лишаване от свобода” за седем години и „глоба” в размер 20000 лв.

При изпълнение на присъдата, против подс.Д. била издадена европейска заповед за арест. В изпълнението й, на 16.04.2009г. той бил задържан от компетентните власти в Испания. След екстрадирането му в България, направил искане за възобновяване на наказателното производство. С Решение № 415/09.11.2009г. Върховният касационен съд по НД № 457/09г. по своя опис, констатирал, че присъда № 142 от 22.10.2008г., е постановена преди влизане в сила на чл.254 ал.4 от НПК, поради което не е изпълнена и регламентираната в него процедура. Наказателното производство било възобновено, а делото върнато на прокурора със задължителни указания за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила, които са изпълнени.

Тези фактически положения са безспорни. Съдът ги приема за доказани според направеното от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК признание, което се подкрепя напълно от останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и при разглеждането на НОХД № 264/08г. на Окръжен съд - Р.. Основно място, сред тях заемат собствените му обяснения, съдържащи частично признание. Подсъдимият се признава за виновен и посочва в детайли как се е снабдил наркотичното вещество, как го е транспортирал до бензиностанцията на „Лукойл“ при гара Бяла, където го спрели служители на полицията. Съдът кредитира изцяло тези обяснения, които се подкрепят напълно от останалите гласни доказателства. Свид.С.С. заявява, че макар да не поддържали близки отношения, като роднина се съгласил да предостави лекия си автомобил „Фолксваген Голф“, за да си свърши подсъдимия някаква работа. Отрича да е знаел, че ще превозва с него наркотични вещества. Свидетелите С. и Д. свидетелстват за обстоятелствата при които подс.Д. преди този случай им продавал различни наркотични вещества, както и необходимостта точно през април миналата година да достави нови количества. Съдът кредитира показанията на свидетелите защото са логични, последователни и кореспондират безпротиворечиво с наличния доказателствен материал, включващ протоколи за извършени процесуално-следствени действия, вкл. протокол за оглед на местопрестъплението с фотоалбум, протокол за претърсване и изземване, експертна справка № 220/16.04.2008г. и такава под № 101 от 16.04.2008 год., от съдебно-химическа експертиза, свидетелство за съдимост, с приложени девет бюлетина, декларация за семейно и имотно състояние, приемно-предавателен протокол, както и от вещественото доказателство -  хероин с нето тегло 89,2545 гр, поставен в полиетиленови торбички, предаден за съхранение и последващо унищожаване в Агенция „Митници“ - София.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-химична експертиза в лабораторията за анализ на наркотици при ОДП - Р.. От заключението на вещото лице С.А. се установява, че намереното в колата, управлявана от подс.Д. кафяво прахообразно вещество с нето тегло 89,2545 гр, представлява хероин. Подложено на анализ, то показало положителна реакция за активно действащ компонент на опиата диацетилморфин с концентрация от 36 тегловни процента.

Общата стойност на наркотичното вещество, опре­де­лена спо­­­ред ПМС № 23/29.І.98г. „За опре­деляне цени на нар­котични ве­ще­ства за нуж­­­дите на съдо­прои­з­вод­ството“ (ДВ бр.15/16.ІІ.98г.), в сила от 6.ІІ.98г., въз­­­­­лиза на 8032,50 лв.

Хероинът е високорисково наркотично вещество, поставено под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 год. и Глава IV във връзка с Приложение № 1 към чл.З, ал.2 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Установените фактически положения по делото аргументират из­­­­­­вода за обективна съставомерност на ненадлежно дър­жа­не, с цел разпространение на ви­со­ко­рис­ково наркотично вещество. Под­с.Д.Д. осъ­ще­ствил състав на престъплението по чл.354„а” ал.2 т.4, вр. ал.1 пр.4 от НК. Като субект на престъплението, същият е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31 ал.1 от НК.

Без­спор­но уста­­новен е предметът на престъплението - хероин с нето тегло 89,2545 гр, с 36 тегловни процента съдържание на активен, наркотично действащ компонент (диацетилморфин). Под това наименование - веществото е включено в спи­съка, съ­­ста­вля­ващ при­­ло­же­ние № 1 - „Ра­сте­ния и ве­­­­щества с висока степен на риск за об­ще­ст­ве­ното здраве“, към чл.3 ал.2 от За­кона за контрол вър­ху нар­­ко­тичните ве­­ще­ства и прекурсо­ри­те и в Списък № 1 към Единната кон­вен­ция по упой­­ва­­щи­те вещества на ООН от 1961г. из­­­менена с Про­то­кол от 1972г., огра­­ни­ча­­ва­щи придобива­не­то и раз­­­про­­стра­­нението им. Приложе­ние­то му в ху­­ман­на­та и ветери­нар­на­та ме­ди­ци­на е забранено поради вред­ния за здра­вето ефект от злоупотре­ба с не­го. Сле­дователно предмет на пре­­стъп­лението е ви­со­ко­рисково нар­­котично вещество по смисъла на чл. 354„а” ал.1 пр.1 от НК.

Обективно подс.Д. извършил конкретни действия насочени към придобиване на хероина, изразяващи се в уговаряне с неустановено по делото лице, пътуване до гр.Сандански и фактическото получаване на продукта. Видно от неговото признание, а също от показанията на свидетелите С. и Д., придобитото наркотично вещество е било предназначено за продажба на наркозависими лица в Р., при която подс.Д., а и свид.С. биха реализирали печалби. Придобиването на наркотично вещество представлява самостоятелен състав на престъплението по чл.354„а“ от НК, за който прокуратурата е пропуснала да повдигне изрично обвинение. С получаването на закупения хероин обаче, подс.Д. осъществил друга форма на изпълнителното деяние по чл.354„а“ ал.1 от НК. Тя се изразява в установяването на фактическа власт върху пакета, съдържащ наркотично вещество и владението, което е осъществявал върху него за определен период от време, през който пропътувал гр.Сандански до гр.Бяла.

При разглеждане на делото не се установи (липсват и такива твър­­­­­­дения) подс.Д. да е притежавал лиценз за придобиване, пре­­ра­­бот­­ване, съхраняване и употреба на наркотични вещества, издадена при ре­­да и условията на чл.32 и чл.35 от ЗКНВП от органите по чл.16 и чл.18 от съ­­щия закон. Следователно действията му насочени към придобиване и упра­жня­ва­не на фак­тическа власт (държане) на такива, са не­за­кон­ни, из­вър­шени са без над­леж­но разрешение и в нарушение на уста­но­ве­ния за то­ва ред.

С оглед горното, съдът преценява, че подсъдимият е осъ­ще­ствил от обективна страна всички признаци на състава по чл.354„а” ал.2, т.4, вр. с ал.1 пр.4 от НК, тъй като на 15.04.2008г. в гр.Бяла, Област - Р., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 89,2545 грама., и 36 тегловни процента активен наркотично действащ компонент диацетилморфин, на стойност 8032,50 лв.

Налице е опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„а“ от НК, тъй като подс.Д.Д. е осъждан с присъда № 174/11.07.2001г. по НОХД № 1198/00г. по описа на Районен съд - Р., в сила от 02.04.2002г. за извършено тежко умишлено престъпление по чл.198 ал.1 от НК на четири години лишаване от свобода. При липсата на правна възможност, изпълнението на това наказание не било отложено по реда на чл.66 от НК. Не е изтекъл срокът по чл.30 ал.1 от НК от изтърпяването му, препятстващ квалификация по чл.29 ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е осъществено от подс.Д. ви­нов­но. Вината е представена под формата на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият съзнавал обществената опасност на де­­­я­ни­­е­то. Знаел, че придобиването на хероин и държането на наркотични вещества е противоправно, защото е забранено от закона. Предвиждал общественоопасните последици, с които се съ­гла­­ся­вал и категорично це­лял настъпването им. Интелектуалният мо­мент на уми­­­съ­ла обхващал представи за обстоятелствата, че упражнява фактическата власт върху наркотично вещество, а също така за действията по незаконното му придобиване и притежаване, както и лип­­сата на надлежно издадено разрешение. Налице е и специалната цел - разпространение чрез продажба, тъй като количеството и качеството на предмета на престъплението надхвърлят многократно потребностите за лична употреба. Представен е и волевият момент на умисъла. Подсъдимият желаел настъпването на забранения от закона резултат. Между неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и настъпилите вредоносни последици съществува пряка причинна връзка.

С оглед горното, съдът преценява, че подс.Д. е осъ­ще­ствил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354„а” ал.2 т.4, вр. ал.1 пр.4 от НК, за ко­ето е обвинен.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, съдът отчете като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, с неголямо относително значение, сравнително ниската възраст на подсъдимия - двадесет и девет навършени години към момента на извършване на деянието.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/6.04.2009г. на ВКС, по тълк.д. № 1/08г., при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Сред доказателствата няма данни, за оказано съдействие на разследването от страна на подс.Д.. частично признание той направил едва след като наличието на наркотичното вещество било установено с обективни доказателствени средства. Дори и тогава (в разпита си като обвиняем) той оспорил наличието на изискуемата от закона специална цел, като заявил, че хероинът е предназначен за негова лична употреба. Пълно признание е направил едва пред съда, в рамките на искането си за предварително изслушване. Следователно, искането на страните, включително прокурора за обсъждане признанието като смекчаващо отговорността обстоятелство е неоснователно.

Съдът не приема и твърденията на защитата досежно налична в миналото зависимост на подсъдимия от наркотични вещества и раждането на негово дете в Испания през април 2009г. Въпреки достатъчно дългия период от време (защитникът е упълномощен още на 30.07.2009г.), до постановяване на присъдата не са представени абсолютно никакви доказателства в подкрепа на тези обстоятелства.

В същото време, налице са значителни по брой и тежест отегчаващи отговорността обстоятелства. Налице са множество осъждания. Освен участващото в квалификацията опасен рецидив, наказание по присъда № 174/11.07.2001г. постановена по НОХД № 1198/00г. от Районен съд - Р., против подс.Д. са влезли в сила още осем съдебни акта. Както вече стана реч със споразумението по НОХД № 848/08г. пред Районен съд - Р., бил признат за виновен, че управлявал моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление. По НОХД № 848/07г. на същия съд бил наказан за идентично с процесното престъпление по чл.254„а“ ал.3 пр.2, с предмет отново хероин. Всички останали присъди (шест на брой), са за грабежи, извършени лично и в съучастие с други лица.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че предметът на престъплението е хероин с много високо съдържание на активно действащ наркотичен елемент, което обуславя и високата му равностойност.

Налице е също упоритост в умисъла, защото подс.Д. извършил престъплението въпреки, че бил многократно осъждан, дори за същото престъпление и то само пет месеца след изтърпяване на последното наказание. Очевидно, макар и многобройни, предходните наказания се оказали недостатъчни за постигане целите специалната превенция.

Предвид горното и като отчита обстоятелството, че подсъдимият се опитал да избегне наказателно преследване, нарушавайки задълженията си по взета против него мярка за неотклонение, съдът преценява, че са налице още отрицателни характеристични данни, а личната степен на обществената му опасност е висока. Това налага извода, че целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати със снизходителните санкции, поискани от защитата. В рамките на ограничението по чл.373 ал.2 от НК, съдът отмери наказание лишаване от свобода близо до максималното, в размер четири години и десет месеца.

Предвид концентрацията на отегчаващи отговорността обстоятелства и завишената степен на обществена опасност на подс.Д., съдът преценява, че следва да му наложи и кумулативното наказание глоба. Неговият размер, определен с оглед минимума при редукцията по чл.55 ал.2 от НК е справедлив, предвид данните за личността на извършителя и тежестта на извършеното престъпление. Този размер (10000 лв.) е съобразен и с възможностите на подсъдимия. Дори преди установяването му в Испания, при декларирани незначителни доходи, той е поддържал достатъчно висок стандарт на живот, позволяващ налагане на подобно наказание.

Предвид квалификацията на деянието като „опасен рецидив“, съобразно чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗД, наказанието лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим. При изпълнението му, на основание чл.59 ал.1 от НК, трябва да се приспадне времето след 16.04.2009г., когато подсъдимият Д.Д. е бил за­дър­жан по европейска заповед за арест, от компетентните власти в Испания.

Предвид императивният характер на разпоредбите визирани в чл.354„а“ ал.6 и чл.53 ал.2 б.„а“ от НК, предметът на престъплението, хероин с нето тегло 89,2545 гр., на стойност 8032,50 лв., предаден за съ­хра­нение в Централно митническо упра­вление с про­то­кол № 12745 от 27.06.2008 г., следва да бъде отнет в полза на Държавата, тъй като същото принадлежи на подсъдимия, послужил е за извършване на умишлено престъпление и държането му от лица без надлежно разрешително е забранено. След приключване на делото следва да бъде унищожен по надлежния законов ред.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни раз­носки.

Причини за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­ни­ето са липсата на трудови навици и стремеж към ма­териално облагодетелстване по неправомерен начин.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател: