Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Д.Недева адм.дело №956 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „** **“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя Н.Я.Г. против РА № Р-03000317000825-091-001 от 23.11.2017 г., потвърден с Решение № 516 от
08.03.2018 г. на Директор дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва:
за данъчен период м.11/2016г. в размер на 68554.03 лева главница и 6551,24 лева
лихва и за данъчен период м.12/2016г. в размер на 156711.67 лева главница и 13539,23 лева лихва, всичко в общ
размер на 225 265,70 лв. главница и лихва в размер на 20 090,47 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения
РА, поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила
и такива на материалния закон. Счита, че така установените задължения са
определени неправилно, доколкото са в резултат от противоречиви и недоказани
констатации, както и от неизяснена фактическа обстановка. При извършване на
ревизията органите по приходите неправилно са приели извод, че е налице
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. и извода за липса счетоводна отчетност
съгласно ЗСч на ревизираното дружество е незаконосъобразен. В хода на ревизията
са представени заверени копия от първични и вторични счетоводни документи и
търговска документация, изхождащи от счетоводството на жалбоподателя. Твърди се,
че ревизиращият орган навежда косвени аргументи, че ревизираното лице е знаело
или е следвало да знае, че сделките по процесните фактури, по които е ползвало
данъчен кредит, са част от данъчна измама, извършена от „Билдстрой
-Техноинженеринг“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че не може да се твърди наличие
на престъпление против данъчната и осигурителни системи, по смисъла на глава 7
от НК, доколкото подобно обстоятелство може да бъде констатирано единствено и
само чрез влязъл в сила съдебен акт по отношение на конкретен наказателно
отговорен субект. По отношение на доставчика на жалбоподателя „Билдстрой-
Техноинженеринг“ ЕООД в ревизионния акт е наведено твърдение, че фактура, която
не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки е с невярно
съдържание. Сочи, че не е налице документална обоснованост, когато е използван
неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ,
които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван
документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от
съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност
без регистрация в Националната агенция за приходите, като се позовава на Решение
№ 1251 от 16.05.2014 г. по адм. д. № 3801/2012 г. на Административен съд -
Пловдив. Горните обстоятелства не са налице за жалбоподателя и на това
основание не е следвало да му се отказва правото на ползване на данъчен кредит,
тъй като изпълнява законовите изисквания на чл. 70 от ЗДДС. Жалбоподателят
сочи, че в действащото българско и европейско право не съществува легална
дефиниция на понятието „данъчна измама”. Позовава се на практиката на Съда на
Европейския съюз Директива 2006/112 не допускащи национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да
приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените
услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки (Решение по дело Mahageben
и
David, посочено по-горе, точка 50). Сочи, че СЕС
достига до извода, че Директива 2006/112 не допуска национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае правото на приспадане, поради
това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за
стоките, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, има
качеството на данъчнозадължено лице, че е разполагал с въпросните стоки, че е
бил в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране и
за внасяне на ДДС, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112
материалноправни и процесуални условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не е разполагало с данни, въз основа на които да заподозре
евентуални нарушения или измама в това отношение от страна на въпросния издател (Решение по дело Mahageben и David,
точка
66). Ако поради данъчни измами или нередности,
извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени
като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е
действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и
без
да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е
длъжен да прави — че получателят на фактурата
е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху
добавената стойност (Решение
от 31 януари 2013 г. по дело „Строй
транс” ЕООД и Директор на
Дирекция ОДОП-Варна, при ЦУ на НАП, С- 642/2011, точки 49 и 52).
По изложените съображения
претендира отмяна на РА, потвърден с Решение №516/08.03.2018г. на Директор
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата по изложените съображения за незаконосъобразност
на ревизионния акт. По съществото на
спора не се
явява, не се представлява.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде постановено
решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Релевира доводи, че
в хода на съдебното производство не са събрани доказателства в подкрепа на
изложените възражения в жалбата. Законосъобразно са определени данъчните
задължения на жалбоподателя. Моли да бъдат съобразени подробно изложените
доводи в РД и в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, от
които се налага извода, че не са налице реално извършени доставки. Моли за
решение в този смисъл и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
подробни писмени бележки.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР №
Р-03000317000825-020-001/14.02.2017г., изменена със Заповеди № Р-03000З17000825-020-002/18.05.2017г.,
№Р-03000317000825-020–003 от 20.09.2017г.
Със Заповед Р-03000317000825-023-001/23.05.2017г. ревизионното производство е било
спряно, като със Заповед Р-03000317000825-143-001/22.08.2017г., ревизията била
възобновена.
За констатациите от ревизията бил съставен РД
№ Р-03000317000825-092-001/27.10.2017г., връчен по електронен път на
задълженото лице. Срещу РД постъпило възражение в законоустановения срок.
Ревизионното производство приключило с издаването на РА №
Р-03000317003247-091-001/22.01.2018г., по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, връчен
по електронен път на задълженото лице на 29.01.2018г., обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 516/08.03.2018г. го е потвърдил като е
обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни.
С обжалвания РА №
Р-03000317000825-091-001/23.11.2017 г. от органите по приходите били установени
задължения на лицето за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите
01.11.2016г. до 31.11.2016г. и 01.12.2016г. - 31.12.2016г. главница в общ
размер на 225265.70 лв. и лихви в размер на 20090.47 лв.
В хода на
ревизионното производство били извършвани процесуални действия, насрещни
проверки, като са били изпратени искания за предоставяне на документи и писмени
обяснения до задължените лица и всички доказателства са приобщени към
ревизията.
Установено било, че дружеството
жалбоподател упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури от
доставчик „Билдстрой – Техноинженеринг” ЕООД с
ЕИК ****, както следва: Ф-ра №1…07/02.11.2016г.,
с предмет Греда Н-3м., лепило топлоизолация, телескопична подпора, кофражни
платна, с дан.основа 26663,57лв. и ДДС 5332,71лв.; №1....014/03.11.2016г. с предмет Греда Н-3м., телескопична подпора,
трислойни кофражни платна, упл.лента, вътрешна дисперсна боя, мозаечна мазилка,
с дан.основа 43330.13 лв. и ДДС 8666,03лв.;№1.. ..022/07.11.2016г. с предмет ГредаН-Зм.,
кофражни платна, фасаген 15л., течна гума, фугираща смес, грунд за течна гума с
дан.основа 53310,59лв. и ДДС 10662,12лв.;
1…023/07.11.2016 г. с предмет Греда Н-3м., фугираща смес, трислойни кофражни
платна, вътрешна дисперсна боя-25кг., силикатна мазилка- 30кг., лепило
топлоизолация- 25 кг. с дан.основа 32718,67 лв. и ДДС 6543,73лв; 1…024/07.11.2016г.
с предмет трислойни кофражни платна, силикатна мазилка-30кг., вътрешна
дисперсна боя- 25 кг., мозаечна мазилка- 15 кг., кофражни платна 100/50/ с дан.
основа 35193,78 лв. и ДДС 7038,76лв;
1…026/09.11.2016г. с предмет ГредаН-3м., трислойни кофражни платна, кофражни
платна 100/50, мозаечна мазилка-15кг., фугираща смес-6кг.; лепило топлоизолация-25
кг. с дан.основа 19658,85лв. и ДДС 3931,77лв.; 1…030/12.11.2016г. с предмет кофражни платна 100/50, упл.лента, вътрешна
дисперсна боя, силикатна мазилка, трислойни кофражни платна с дан. основа 45922,00лв. и ДДС 9184,40лв; 1…032/12.11.2016г.
с предмет Греда Н -3м., кофражи и платна 100/50, вътрешна дисперсна боя,
силикатна мазилка, с дан.основа 39258,82
лв. и ДДС 7851,76лв.; 1…033/16.11.2016г.
с предмет Греда Н -3м., боя премиум, трислойни кофражни платна, упл.лента-50м.,
лепило топлоизолация-25м. с дан.основа 46713,76лв.
и ДДС 9342,75лв.; 1…055/01.12.2016г. с предмет вентилируема фасада на
конструкция Е-97 61.17кв.м. с дан.основа 55947.00лв. и ДДС 11189,40лв.; 1…059/02.12.2016г.
с предмет ПВЦ дограма -11 позиции, вентилируема фасада на с дан.основа 63185.66лв.
и ДДС 12637,13лв; 1…060/05.12.2016г. с предмет ВПС ПВЦ кабелен канал по
размери, мрежа-руло оградно пано поцинковано, ПВЦ дограма, вентилируема фасада
на конструкция Е-97 с дан.основа 62841,72 лв и ДДС 12568,34лв; 1…061/06.12.2016г.
с предмет ПВЦ дограма -шест камерна, ПВЦ дограма с обикновен стъклопакет с
дан.основа 37694.37лв. и ДДС 7538,87лв.; 1…065/07.12.2016г. ПВЦ дограма по
размери, вентилируема фасада на конструкцияЕ-97 61.17 квм. с дан. основа 32207.62лв.
и ДДС 6441,52 лв; 1…070/09.12.2016г. с предмет Кабел САВТ, NYY,
вентилируема фасада на конструкция Е-97 с дан.основа 57906.60лв. и ДДС 11581,32лв.;
1…071/09.12.2016г. с предмет Вентилируема
фасада на конструкция Е-97, кабел САВТ, NYY, LED прожектор с дан.основа 53812.25лв.
и ДДС 10762,45лв.; 1…077/12.12.2016г. с предмет HPL врата, PVC врата, AL врата,
MDF врата с дан.основа 61060.72лв.
и ДДС 12212,14лв.; 1…078/13.12.2016г. с предмет LED панел, LED прожектор, конзолна кутия, ключ за ГК с
дан.основа 47218.86лв. и ДДС 9443,77лв.; 1…
079/14.12.2016г. с предмет AL врата, MDF врата, плътна AL врата, ПВЦ дограма с
дан.основа 62384.97лв. и ДДС 12476,99лв; 1…085/19.12.2016г. с предмет NYY 3x10.
NYY 4x6. NYM.осветителни тела. ПВЦ кабел, ПВЦ дограма с дан.основа 66859.94лв. и
ДДС 13371,99лв.;1…086/19.12.2016г. с предмет AL врата, MDF врата, плътна AL
врата. ПВЦ дограма с дан.основа 23007.90лв. и ДДС 4601,58лв.; 1…089/20.12.2016г.
с предмет Мрежа руло, оградно пано подцинковано с дан.основа 59947.14лв. и ДДС 11989.43лв.; 1…095/23.12.2016г. с предмет Вентилируема
фасада на конструкция Е-97 с дан.основа 46442.23лв. и ДДС 9288,45; 1…096/27.12.2016г. с предмет Вентилируема
фасада на конструкция Е-97 с дан.основа 53041.92лв. и ДДС 10608,38 лв.
В хода на ревизионното производство била извършена насрещна проверка на
„Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД обективирана в ПИНП № П- 03000317065081-141-001/15.06.2017г.
За връчване на ИПДПОЗЛ № П- 03000317065081-040-001/27.04.2017г. с адресат
„Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД била предприета процедура по реда на чл. 32
от ДОПК. Извършени били две посещения на декларирания адрес за кореспонденция
на „Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД. Съобщение по чл. 32 от ДОПК за връчване
на искането било поставено на определеното за целта място в ТД и публикувано в
Интернет. Заедно с поставянето на Съобщението било изпратено и писмо с обратна
разписка до адреса за кореспонденция на „Билдстрой - Техноинженеринг“ЕООД.
Установено било, че на 13.05.2017г. в информационна система на НАП е деклариран и
обработен нов електронен адрес за кореспонденция на „Билдстрой - Техноинженеринг“
ЕООД. На 16.05.2017г. искането било изпратено на
посочения адрес, като получаването му било потвърдено на същия ден от лицето Е.Е..М.,
която посочила, че получава искането в качеството й на упълномощено лице на
„Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД, но не приложила пълномощно. В ИПДПОЗЛ с №П-03000317065081-040-001/27.04.2017г.„Билдстрой
- Техноинженеринг“ ЕООД било поканено, на основание чл. 115, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК, да посочи подходящо място/счетоводен офис, където се съхранява и обработва
оригиналната счетоводна документация за провеждане на насрещната проверка. От страна на дружеството не бил посочен такъв
адрес. Документите били изпратени, чрез
пощенски оператор "Еконт Експрес" с клеймо от 23.05.2017г., като на
разписката за адрес на подателя бил посочен адрес: гр.София, ул. 3161, Е.Е..М.
и данни за телефон.
Изрично било констатирано, че не е прегледана оригинална документация.
Изпратените на 23.05.2017г. документи били заведени в деловодната система при
ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен с вх. № 6168/25.05.2017г. Представени били издадените
на „** **” ЕООД фактури, придружени със складови разписки. Констатирано било,
че всички складови разписки съдържат реквизит за регистрационен номер на
транспортното средство, с което стоката е превозена, но същите са без попълнени
данни. В представените приемо-предавателни протоколи имало подписи и печати на
предаваща страна - „Билдстрой - Техноинженеринг" и приемаща страна - „**
**", но никъде не били упоменати имена и длъжност на МОЛ и не ставало ясно
кое лице е предало и съответно получило фактурираните стоки. В хода на насрещната проверка
„Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД не представил заверени копия на фактури
с №85/16.12.2016г., №86/19.12.2016г., №89/20.12.2016г., №95/23.12.2016г. и
№96/27.12.2016г. Органите по приходи констатирали, че от страна на дружеството
не са представени, сключени договори и анекси с „** **" ЕООД; не са
представени документи, доказващи транспортирането на стоките/материалите,
предмет на доставка и за чия сметка е същия; регистрационен номер на
транспортното средство, с което е извършен транспорта на материалите;
спецификация на продадените стоки; документи и счетоводни разпечатки, доказващи
наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
доставките; хронологични счетоводни регистри за отразяване на стопанските
операции по процесните фактури; документи за извършено разплащане; документи за
произход на стоките; доказателства за начисляване на ДДС по смисъла на чл.86 от ЗДДС. При проверка в информационния масив на НАП, органите по приходи,
извършващи проверката констатирали, че фактурите, приложени към ИПДПОЗЛ, не са
включени в регистър „Дневник за продажбите" на издателя „Билдстрой -
Техноинженеринг" ЕООД през периодите, в които са издадени и през следващия
данъчен период - м.12.2016г. /за издадените през м.11.2016г. фактури/ и
м.01.2017г. /за издадените през м.12.2016г. фактури/. Липсвали фактури с №
0...7 и № 0...60. Нямало фактури с други номера на същата стойност; „Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД нямало
регистрирани ЕКАФП след 26.03.2015г. /към датата на насрещната проверка/.
Дружеството регистрирало ЕКАФП на 21.09.2017г. На същата дата регистрирало ЕКАФП
и „** **" ЕООД. Констатирано било, че към 30.11.2016г. и 31.12.2016г. има
четири лица, заети по трудово правоотношение - две на длъжност „зидари" и
две на длъжност „работници в строителството”. Към момента на издаване на ПИНП в
ИС на НАП-СУП нямало данни за подадена ГДД по реда на чл. 92 ЗКПО за 2016г. от „Билдстрой -
Техноинженеринг" ЕООД.
С ПИНП № П-03000317065081-141-001/15.06.2017г. изрично било констатирано,
че от „Билдстрой - Техноинженеринг'' ЕООД, не са представени документи,
доказващи реално извършена доставка, документирана с процесните фактури.
Органите по приходи констатирали, че след връчването на ЗВР на „** **”
ЕООД /на 22.02.2017г./, фактурите издадени от „Билдстрой -
Техноинженеринг" ЕООД били включени в подадения от дружеството регистър „Дневник
за продажбите" и СД по ЗДДС за данъчен период м.03.2017г.
В хода на ревизионното производство била получена преписка с вх. №
37768/23.08.2017г. по електронна поща в ТД на НАП Варна от ТД на НАП Бургас.
Предоставени били сведения от ОД на МВР Бургас, снети от Н.Я.Г., собственик на
капитала и управител на „** **" ЕООД и Д.Т.И.собственик на капитала и
управител на „Билдстрой – Техноинженеринг“ ЕООД.
Констатирано било, че в подписаното от представляващия и едноличен
собственик на капитала на „Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД към датите на
издаване на процесните фактури Д.Т.И.сведение, дадено пред органи на ОД на
МВР-Бургас на 13.07.2017г., било посочено, че след прехвърлянето на фирмата на
„Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД, същият никога не е работил с нея, не е
подписвал и пълномощни на други лица да работят с нея; не е чувал имената на
фирмите „** **” ЕООД; „Трейдинг Комерс Експорт" ЕООД, „Булелектрикс“ ООД,
ЕТ "Ж.Ж." и „Електрик 1" ЕООД и не е получавал никаква
документация, свързана с „Билдстрой - Техноинженеринг "ЕООД и не е издавал
такава.
Органите по приходи извършили справка в Търговски регистър, при която
установили, че по партидата на „Билдстрой - Техноинженеринг“ на 28.10.2016г. са
вписани промени, съгласно които дружеството става еднолично дружество с
ограничена отговорност, управител и едноличен собственик на капитала става Д.Т.И.,
т.е. вписаните промени по партидата на „Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД са
станали малко преди първата издадена фактура на „** **“ ЕООД - 02.11.2016г.
От страна на Н.Г., в качеството му на едноличен собственик на капитала
на „** **“ ЕООД били дадени сведения на 19.07.2017г. пред органи на ОД на
МВР-Бургас, съгласно които целта на откриване на фирмата е риболов и рапанолов,
но тъй като е имал друга фирма с подобна дейност /изваждане на потънали съдове,
монтаж и демонтаж на морски съоръжения и други/, продължава и същата дейност с
„** **“. Посочил, че е имал нает персонал работници и водолази, конкретно за
сключен договор. Последният му договор за морски технически дейности е с
„Технически университет“-Варна, като работата по него приключила през 2015г. със загуби за
дружеството. Г. посочил, че фирмата е натрупала много големи задължения и той
решил да я продаде. Твърди, че през 2016г. е изготвил пълномощно за тази цел,
но не посочил на кого. Прехвърлянето не се е осъществило. От 2017г. фирмата се занимавала
с търговски дейности, като за целта е упълномощил С.И.като консултант. Сочи, че
не коментира взаимоотношенията си с фирмите „Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД,
„Трейдинг Комерс Еекспорт" ЕООД, ЕТ ''Ж.Ж.'' и „Електрик 1“ЕООД, тъй като
може да представляват търговска тайна. Основната дейност се извършвала от
мениджър, който е назначен по трудов договор. Документацията се съхранявала във
фирмите, водещи счетоводство в гр.Варна и гр.София. Лицето посочило, че не може
да предостави никакви документи към момента за осъществявани от фирмата му
сделки. Заявява несъгласието си пред органи на ОД на МВР за разкриване на
данни, съдържащи данъчно-осигурителна и банкова информация за представляваното
от него дружество.
Органите по приходи анализирали извършените продажби от „** **"
ЕООД. На основание чл.45, ал. 2 от ДОПК били отправени Искания за извършване на
насрещни проверки на клиентите от гр.Бургас - „Булелектрикс" ЕООД,
"Електрик-1“ ЕООД и ЕТ "Ж.Ж.”. От събраните доказателства било
констатирано, че не са представени документи, доказващи прехвърлянето
собствеността на стоката, както и транспортни документи за превоз на стоките,
предмет на издадените фактури към посочените клиенти.
На клиентите - физически лица, ревизиращият екип не е отправил насрещни
проверки, тъй като фактурите, които са им били издадени, не отговаряли на
изискванията на чл. чл.114, т. 7, 8 от ЗДДС във връзка с чл.84, ал. 2 от ДОПК,
не са посочени имената на физическите лица, адрес, ЕГН, което възпрепятствало
органите по приходите да им отправят насрещни проверки. Същите не били платени,
предвид липсата на разкрита банкова сметка ***е на фактурите на ФЛ.
В отговор на Искане за извършване на действия от други контролни органи
№Р-03000317000825-032-001/04.05.2017г. с вх. № Вх-5977/19.05.2017г. от ОД на
МВР, сектор „Пътна Полиция“ - гр.Варна било получено писмо, съгласно което след
извършена справка било установено, че по данни от АИС-КАТ не съществува
информация за притежавани, придобити и/или продадени превозни средства,
регистрирани на „** **“ ЕООД за периода 01.11.2016г.-31.12.2016г.
С ИПДПОЗЛ № Р-ОЗОООЗ17000825-040-001/21.02.2017г. връчено на
22.02.2017г. лично на представляващия на
ревизираното дружество Н.Я.Г., било изискано на основание чл. 115, ал. 1, 2 и 3
от ДОПК да бъде осигурено подходящо място и условия за провеждане на ревизията
и определяне на лица за контакт с ревизиращия екип и за оказване на съдействие
при извършването й. Посочено било, че на основание чл. 115, ал. 3 от ДОПК при
невъзможност да се осигури подходящо място и условия за провеждане на ревизията следва първичната документация за
ревизирания период да бъде предадена с опис на ревизиращия екип. В получения,
чрез пощенски оператор отговор на горепосоченото ИПДПОЗЛ, заведен в
деловодството на ТД на НАП-Варна ИРМ Шумен не било посочено място
/адрес/, където се съхранява и обработва първична счетоводна документация на
дружеството /първични и вторични счетоводни документи - фактури, банкови
извлечения, касови книги и др./. Изрично било констатирано, че в ТД на НАП не е
представена оригинална първична документация с опис, на основание чл. 115, ал.
3 от ДОПК. С писмо вх. № Вх-3089/13.03.2017г. от дружеството постъпили
обяснения, в които било посочено, че са представени заверели копия на фактури
за покупка, издадени от „Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД за период
01.11.2016г.- 31.12.2016г.; документи, свързани с доставките по фактури-договор
за доставка на стоки, приемо-предавателни протоколи и складови разписки;
Хронологичен счетоводен регистър за извършени счетоводни записвания по фактурите,
издадени от „Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД; заверени копия на фактури
за продажба през ревизирания период, ведно със складови разписки, заявки и
приемо- предавателни протоколи; Оборотна ведомост и главна книга за периода
01.11.2016г.-31.12.2016г. В Обяснението било посочено, че дружеството има
складова база в гр.Варна, Западна промишлена зона и Южна промишлена зона и че
се финансира със собствени средства и няма парични заеми. Адрес не бил посочен.
От представеното копие на главна книга на ревизираното дружество органите по
приходи констатирали, че няма данни за използване на сметки от група 50 за
отчитане на парични средства; гр.49 за отчитане на други дебитори и кредитори;
гр.15. отчитащи привлечен капитал като получени заеми; гр.17 - привлечени
средства по разплащателни сметки; гр.11, отчитащи разкрити сметки за резерви.
След извършена справка било установено, че за ревизирания период дружеството
нямало разкрита банкова сметка. ***и открити през м.01.2017г. Дружеството имало и
стара банкова сметка ***, която била закрита преди ревизирания период, на
27.05.2015г. От представената главна книга за м.11.2016г. и м.12.2016г. било
констатирано, че салдата по сч. сметка 400 „Доставчици" са кредитни в
размер, съответно за м.11.2016г.-411324,20лв. и за м. 12.2016г.-1351594,33лв.,
а сч. сметка 410 „Клиенти" е с дебитни салда в размери, съответно за
м.11.2016г.- 412371,05лв. и за м.12.2016г.-1354053,75лв. Направен бил извод, че
през ревизирания период дружеството не се е разплащало, както с доставчици,
така и с клиенти. Изрично било установено, че дружеството няма регистриран
ЕКАФП.
След обсъждане на събраните доказателства органите по приходи направили
извод, че издадените от „Билдстрой - Техноинженеринг" ЕООД фактури са с
неустановен произход, тъй като собственикът на „Билдстрой-
Техноинженеринг" ЕООД писмено твърди, че няма дейност, не е издавал
документи, не е подписвал документи, не е издавал пълномощни на други лица, не
познава ревизираното дружество -„** **“ ЕООД и неговите клиенти.
Предвид факта, че лицето не е дало достъп до оригинална счетоводна
документация и не е представило такава пред органите по приходите било констатирано
наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. На
основание чл.124, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице било връчено Уведомление
№Р- 03000317000825-113-001/04.05.2017г. по електронен път. С последното
ревизираното дружество било уведомено, че основата му за облагане с данък върху
добавената стойност за периода 01.11.2016г.-31.12.2016г. ще бъде определена по
реда на чл. 122 от ДОПК. На дружеството бил определен 14-дневен срок за
представяне на доказателства и за вземане на становище. В определения срок от
страна на ревизираното дружество не постъпило становище, но била представена
първична документация, получена чрез пощенски оператор в деловодството на ТД на
НАП Варна, ИРМ Шумен с вх.№ Вх-6117/23.05.2017г. Същата съдържала фактури,
складови разписки и приемо-предавателни протоколи, както и счетоводни регистри,
чийто копия били представени в отговор на връченото първо ИПДПОЗЛ с писмо с вх.
№ Вх-3089/13.03.2017г. Към писмо с вх.№ Вх-6117/23.05.2017г. били представени
допълнително копия от извлечения на разкрити през м.01.2017г. банкови сметки.
На основание чл.122, ал.2 от ДОПК органите по приходи при определяне
основата за облагане с ДДС за данъчни периоди м.11 и м.12/2016г. извършили
анализ на относимите обстоятелства към ревизираното лице.
На основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС било отказано право на приспадане
на данъчен кредит за д.п. м. 11/2016г. в размер на 68554.03лв. и за д.п.
м.12/2016г. в размер на 156711.67лв.
От заключението на ССчЕ, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена единствено в частта на фактическите установявания е видно,
че вещото лице след запознаване и изследване на представените в хода на
данъчното производство от „** **” ЕООД счетоводни регистри и подадения за
публикуване в Агенция по вписванията - Търговски регистър ГФО за 2016г.,
изготвен на 30.03.2017г. от Т.П.В.като съставител, прави извод, че за периода
11-12.2016г. , като част от периода 01- 12.2016г. е заведена счетоводна
отчетност от „Нети Шишинг"ЕООД. На основание на получени фактури от
доставчици и издадени фактури към клиенти са осчетоводени приходи и разходи за
дейността в съответствие с принципите документална обоснованост, текущо
начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, като съгласно ЗСч
отговорността за съдържанието на издадените първични счетоводни документи е на
ръководителя на предприятието. Независимо, че в представените Оборотни
ведомости и Главни книги за периода 01- 12.2016г. и 11-12.2016г. няма посочени
начални салда, в представения за публикуване ГФО за 2016г. е спазен принципа на
равенство на крайните салда от предходния отчетен период с началните салда от
текущия отчетен период. Вещото лице описва процесните фактури, издадени от ’’**
****”ЕООД с реквизити и стойност в табличен вид в Констативната част на
експертизата. Процесните фактури, съгласно представените документи от
жалбоподателя в хода на ревизионното производство и налични по
административната преписка - Дневник за покупките за м.12.2016г. и Дневник за
покупките за м.11.2016г., са отразени в Дневниците за покупки на „** **”, както
следва: данъчен период 11.2016г.- 9бр. фактури с данъчна основа 342 770,17лв. и ДДС - 68 554,03лв. данъчен
период 12.2016г.-15 бр. Фактури с данъчна основа 783 558,46лв. и ДДС- 156
711,67лв. След като се запознава с представените Справки
декларации по ЗДДС за данъчни периоди 11.2016г. и 12.2016г. и съпоставя в
табличен вид посочените в тях суми с отразяванията в счетоводството, съгласно
представената Оборотна ведомост за периода 11-12.2016г., експертизата дава
заключение, че посочените суми в подадените Справки-декларации
по ЗДДС за данъчни периоди 11-12.2016г. съответстват на осчетоводените по
съответните счетоводни сметки за отразяване на разчетите по ЗДДС, като вещото
лице сочи, че всички разчети по ЗДДС по така представените от „** **”ЕООД
данъчни документи за покупки и продажби са отразени като разчет с бюджета в
счетоводството на дружеството, описани в табличен вид от вещото лице. Процесните
фактури, подробно описани по т.2.1 от заключението, не са
отразени в Дневник за продажби и Справка-декларация по ЗДДС за съответните
данъчни периоди на издаването им, а именно 11.2016г. и 12.2016г. От
процесните фактури са отразени в Дневника за продажби и в Справката-
декларация за данъчен период 03.2017г., описани в табличен вид.
В представените документи не се установява отразяване на ф-ра 61/06.12.2016г.
с данъчна основа 37 694,37лв. и ДДС - 7538,87лв. в Дневник за
продажбите и в Справка-декларация, нито в данъчен период 12.2016г.-периода на
издаването, нито в данъчен период 03.2017г., както и в други данъчни периоди.
При справка на процесните фактури, копия на които са налични по
административната преписка, експертизата дава заключение, че съдържат
следните изискуеми по ЗСч реквизити за
първичен счетоводен документ издаден към външни конрагенти на
предприятието:данни за двете страни, участващи в стопанстата операция; вида,
количественото и стойностно изражение на стопанската операция; Няма име на
съставителя на документа, а само подпис. Във фактурите има печат на „** **’’ЕООД
и на „** ****”ЕООД, като печатът не е изискуем реквизит в първичния счетоводен
документ от 2002г. Процесните
фактури, съдържат специфичните реквизити, изискуеми от ЗДДС-данни за
ДДС номера на двете страни, имат десетразряден номер, както и начисленият ДДС е
посочен на отделен ред. Съпътстващите документи към процесните фактури,
представляващи Приемо- предавателни протоколи и Складови разписки са
посочени в табличен вид за всяка фактура в таблицата в Констативната част. На основание анализа на представените документи от
„** **’’ ЕООД в хода на данъчното производство и извършените насрещни проверки
на клиентите на дружеството, експертизата обобщава последващите доставки на стоките,
предмет на доставка по процесните фактури в Приложение 1.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че документацията налична по
административната преписка относно „** ****“ ЕООД и „** **“ ЕООД е заведена хронологично –
Дневниците за покупки и продажби, които са данъчни периоди месец ноември -
месец декември 2016 г. По отношение на фактурите, които са свързани с
последващата реализация, за тях също данните са извлечени от дневниците за
продажби, тъй като задължението за отразяване в дневника за продажби на
издадените данъчни документи, е в данъчния период, за който са издадени. В данните,
които са за целият период 01.01.-31.12.2016г. са налице несъответствия, които
са посочени в заключението. Вещото лице уточнява, че това е по отношение на
начални салда, като отразените данни в
оборотната ведомост от 11.12.2016 г., който е процесния период, съответстват на
това, което е в дневниците за покупки и продажби. Относно описаните на стр. 5 и
6 складовите разписки към фактурите, сочи, че приемо-предавателните протоколи
са съпътстващи документи към фактурите, които са издадени от „** ****“ ЕООД, съответстват
като дата на датата на издаването на данъчния документ-фактурата. Възможно е
складовата разписка и приемо-предавателния протокол, които са документи за
прехвърляне на собствеността да се различават с пет дни от данъчния документ.
Отразяването в счетоводството е на основание на фактурата, поради това и
хронологията на счетоводните записвания обикновено следва датата на данъчния
документ. В кой точно склад като място обаче, в съпътстващите документи няма данни
и не може да се установи, тъй като вещото лице счита, че е минал известен
период от време и няма как да се провери на място и да се види дали съществува
такъв склад с такива материали. Има индикации, че е имало на две места обекти,
но категорично вещото лице не може да ги обвърже с така представените и съпътстващи
документи. Относно мястото на доставката, което би следвало да бъде отразено в
данъчния документ, в по-голямата част от тези документи, като място на доставка
няма отразени и посочени данни или пък евентуално е посочено мястото на
издаване на документа, което е съвсем различно от мястото на доставка. Вещото
лице изрично сочи, че документите за този период от счетоводството са
представени от лицето Е.М., която е била посочена и като лице за контакт с
дружеството при извършената насрещна проверка в хода на данъчното производство.
Справките-декларации, за данъчни периоди от месец януари-март 2017 г. са й били
представени в ел. формат, не й е било представено пълномощно от Е.М., с което
да удостовери, че има представителна власт да предоставя документи на
дружеството. Дори е казала, че е искала
това пълномощно да бъде оттеглено към момента, в който е извършвана проверката,
а не към момента, в който е предоставена тази информация в НАП, в качеството си
на счетоводител, обслужващ дружеството. Вещото лице не може да каже дали в
действителност съдържанието отразява вярна стопанска операция, за да може тази
стопанска операция да бъде съответно пренесена и в счетоводството. За част от стоките, които директно
впоследствие са извършени продажбите има
съвпадение на вида на стоката, на количествата и на други специфични
характеристики на стоките, но по отношение на транспортирането на стоката от
първоначалния доставчик през „** **“ ЕООД до следващия клиент, в една голяма
част от последващата реализация се губи връзката. По отношение на другите
материали, които представляват изолации, други строителни материали има също
съответствие, и затова е направена съпоставката по фактури, а не по хронология
на фактурата на последващата реализация. Има частично съвпадение в периода на
издаването на процесната фактура от „** ****“ ЕООД с последващата реализация.
На някои места има в последстващата реализация включени доставки от няколко
фактури от „** ****“ ЕООД. При съпоставката
направена в приложение 1, вещото лице се е съобразило с количествата, с вида на
материала и със съпътстващи документи, при
които има съпоставимост на датите. По отношение на транспорта на стоките
в преписката се съдържат възможно най-минимални данни и документи за
транспортирането, както от доставчика „** ****“ ЕООД, така и до „** **“ ЕООД, така и впоследствие до
крайните клиенти, като има индикации, че транспорта евентуално е организиран
директно от „** ****“ ЕООД до крайния купувач, който е клиент на „** **“ ЕОО,
но една част от тях не могат да бъдат обвързани с другите съпътстващи стокови
разписки и приемо-предавателни протоколи. Именно поради това, вещото лице не е
посочило такъв тип документи в справката-приложение, използвало е заявките,
които са дадени като поръчка и след това приемо-предавателните протоколи и
стоковите разписки.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
срока по чл.156 ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред и в частта, потвърдена с Решение
№ 516/08.03.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от
пороци водещи до неговата нищожност.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в писмена форма и при спазване на изискванията за съдържанието му, визирани в
чл.120 ал.1 от ДОПК. Не се констатира при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията
на дружеството жалбоподател в тази насока са неоснователни.
През процесния ревизиран период дружеството
жалбоподател е упражнило право на приспадане по 24 бр. фактури, от доставчика
Билстрой-Техноинженеринг ЕООД, за които е прието, че не отразяват фактическото
извършване на доставка на стоки по см. чл. чл. 6 ЗДДС от лицето, отразено като
доставчик в процесните фактури, поради което за получателя не е налице право на
данъчен кредит.
Органите по приходите са приели, че по тези фактури не е установено наличието на доставка по
чл.6 ЗДДС, поради което данъкът е начислен без основание. Не се
спори между страните, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане по
фактурите. Жалбоподателят твърди, че са налице
предпоставките за признаване право на приспадане и че неправилно и
незаконосъобразно са му определени задължения по ЗДДС.
Съгласно чл.2 ЗДДС с ДДС се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга-
т.1; всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от
лице, за което е възникнало задължение за регистрация- т.2, като съгласно чл.12
ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на
чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с
място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с
нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които
този закон предвижда друго.
Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока по
смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно
право върху стоката. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на
доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена
собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на
данъчното събитие.
Законодателят е предвидил да се признава
правото на приспадане само по реално осъществени такива. Съгласно чл.69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е
доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми
доставки, а съгласно чл. 71 ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на
данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т.т.1-7.
Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за
получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите
за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените
доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените
изисквания за възникване право на приспадане са по отношение на конкретната
доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в
подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока
или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока
или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка.
Безспорно произходът
на стоката, транспортът, наличието на материална и техническа обезпеченост на
доставчиците, плащането не са елемент от фактическия състав на правото на
приспадане, но са такива относими доказателствени факти, които обсъдени
съвкупно могат да доведат до категоричен и несъмнен извод за реално разместване
на блага, с оглед необходимостта от провеждане на пълно доказване на тези
обстоятелства, представляващи главен предмет на спора.
Съдът
кредитира заключението на ССчЕ в частта на фактическите установявания и не
кредитира същата в частта съдържаща правни изводи, тъй като съгласно чл.195,
ал.1 ГПК към експерта се формулират въпроси, изискващи специални знания.
Проследяване на счетоводното отразяване на процесните фактури с придружаващи
документи не води до изясняване на спора относно реалността на доставките при
последователна съдебна практика, че единствено наличието на фактури и
счетоводното им отразяване при страните не е достатъчно да обоснове тази
реалност. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не
отразяват реални стопански операции, заключението на ССчЕ, което е изготвено на
база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото,
не доказва реалност на доставките на стоки.
Отделно
от това за изготвяне на ССчЕ са предоставени счетоводни документи от лицето Е.М.
при липса на доказателства, в какво качество се намират при нея същите, като
вещото лице в съдебно заседание уточнява, че при осъществен контакт с лицето не
е предоставено пълномощно. Липсват данни за процесния период Е.М. да е имала
договор за счетоводно обслужване, да е била в трудови или граждански
правоотношения с някое от двете дружества. Не се установява, да са били налични
оригинали на счетоводни документи, които да се обвържат с подпис на съставител за
достоверност на съдържащата се в тях информация.
От приобщените по делото
доказателства се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
нееднократно е било изискано представянето на оригинални първични счетоводни
документи - фактури и протоколи, на вторични счетоводни документи по смисъла на
чл. 4, ал. 3 от ЗСч - справки, и счетоводни документи под формата на регистри
по см. на чл. 4, ал. 4 от ЗСч, които не са представени. С оглед горното са
неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на обстоятелствата
посочени в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.
По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи транспортирането на стоките/материалите, предмет на
доставка, за чия сметка е същия; регистрационен номер на транспортно средство,
с което е извършен транспорта им. Липсват представени от „Билдстрой -
Техноинженеринг“ ЕООД спецификация на продадените стоки; оригинални документи и
счетоводни разпечатки, доказващи наличието на материална, техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на доставките; хронологични счетоводни регистри за
отразяване на стопанските операции по процесните фактури; документи за
извършено разплащане; документи за произход на стоките; доказателства за
начисляване на ДДС по см. на чл. 86 от ЗДДС. Видно е от доказателствата по
делото, че след извършена справка от АИС-КАТ не съществува информация за
притежавани, придобити и/или продадени превозни средства, регистрирани на „**
**“ ЕООД за процесния период. Липсата на представени документи във връзка с
осъществен транспорт на стоките описани във фактурите, както и липсата на
информация за притежаване на такива води на извода, че в конкретния случай не
може да се установи реално извършен транспорт от обект на „Билдстрой -
Техноинженеринг“ ЕООД до обект на „** **“ ЕООД, поради което съдът приема, че
не е извършено реално приемо предаване
на стоки между посочените дружества.
В този смисъл липсват
доказателства за прехвърлянето на собствеността на процесната стока и
възникването на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Стоките са
били фактурирани като родово-определени вещи. Собствеността върху тези вещи
съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното
определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат
предадени, което предполага наличие на доказателства за транспортиране на
стоките и нейното предаване, чрез документи, удостоверяващи приемането на стока
от получателя или при натоварване в транспортно средство, ако за това има
изрична договореност между страните. В хода на производството не са ангажирани
доказателства къде се е намирала складовата база на доставчика, какво е
движението на фактурираните от „Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД стоки до
ревизираното лице, респективно и до клиентите на ревизираното лице /от гр.
Бургас и лица с непосочени и/или неясни
адреси/. По делото се установи, че през ревизирания период 01.11.2016 г. -
31.12.2016 г. „** **“ ЕООД няма лица заети по трудово правоотношение, с
изключение в края на периода на 27.12.2016 г., когато е бил регистриран един
трудов договор за едно лице, назначено на длъжност „обслужващ магазин”. Горното
сочи на извод за липсата на доказателства за материална и техническа
обезпеченост, както на доставчика, така и на жалбоподателя, за да се приеме, че
са налице реална доставка на стоки между тях.
За признаването на данъчен кредит, не е достатъчно издаването на данъчни
фактури, включването им СД и в дневника за покупки, съответно за продажби за
съответния данъчен период при получателя на доставката, съответно при
доставчика. Доколкото в случая предмет на доставката са
вещи, определени по рода си, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на
правото на собственост става с индивидуализирането на вещите по съгласие на
страните или предаването им. При прехвърляне
собствеността на родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността се
извършва с индивидуализирането на вещта или с предаването й на купувача,
превозвач, спедитор и пр. От събраните по делото доказателства не се установи
нито, че стоката е предадена между страните, нито че същата е индивидуализирана
чрез предаването й на купувача, превозвач, спедитор и пр. За установяване
предаването на стоките, съответно тяхната индивидуализация и прехвърляне
правото на собственост не са представени доказателства. Не се събраха
доказателства относно начина на предаване на стоката, как е индивидуализирана
между страните. Не са налице доказателства къде е натоварена и предадена,
налична ли е била при доставчика. Не е посочено от
къде е натоварена стоката, кой я е предал, до къде е транспортирана. Не
са налице доказателства, че стоката е транспортирана до обекти на жалбоподателя
и предадена на негов упълномощен представител.
Предаването на стоките на превозвача и получаването им от техния
адресат, представляват юридически факти, подлежащи на доказване, което в случая
не е сторено. Не се установи индивидуализиране на родово
определени вещи и предаване на същите между страните по процесните фактури. Не се събраха други доказателства, които да установяват прехвърляне
на собственост по процесните фактури, както и относно транспортирането на
стоката. В случая представените доказателства не установяват нито предаване на
стоките между страните, нито договор за превоз, т.е. извършено предаване между
страните, съответно извършения превоз на конкретната стока, доставена и
предадена на жалбоподателя, поради което и не е налице доставка на стоките по
смисъла на чл.6 от ЗДДС. Както бе посочено, за да е налице прехвърляне на правото на
собственост на конкретната родово определена вещ следва да се установи, че
доставчикът е собственик на стоката, че същата е натоварена, транспортирана и
предадена, съответно приета от жалбоподателя.
В хода на насрещната проверка
„Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД не представя заверени копия на фактури, с №
85/16.12.2016 г., № 86/19.12.2016 г. № 89/20.12.2016 г., № 95/23.12.2016 г. и №
96/27.12.2016 г. Такива не са представени и в хода на съдебното производство. Не
е спорно, че след връчването на ЗВР на „** **” ЕООД, фактурите издадени от
„Билдстрой -Техноинженеринг” ЕООД са включени в подадения от дружество регистър
„Дневник за продажбите” и СД по ЗДДС за данъчен период м.03.2017 г.
Сочени за предходни
доставчици на „Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД обаче декларират, че не са
издавали фактури на същия. В хода на производството са оспорени датите и
съдържанието на приемо - предавателните протоколи за предаване на процесните
стоки, както и складовите разписки, издадени от „Билдстрой - Техно инженеринг“
ЕООД. Оспорена е също автентичността на подписите на тези документи, на
доставчика и получателя. В тази връзка жалбоподателя представя декларация от Д.И., управител на „Билдстрой -
Техноинженеринг“ ЕООД, с нотариална заверка на подписа от 02.07.2018 г., с
която декларира, че е запознат с дейността на дружеството си и извършени
доставки по издадени фактури от същото, подробно описани. Декларирано е, че са
получени всички разплащания от „Нети Шилинг“ ЕООД и няма финансови претенции по
отношение на същите. В декларацията е посочено, че е във връзка с настоящото
съдебно производство и с цел доказване реалността на извършените от „Билдстрой
- Техноинженеринг“ ЕООД доставки.
Независимо от декларираните
факти и обстоятелства, съдът констатира, че е налице противоречие с тези дадени
пред ОД на МВР Бургас на 13.07.2017 г., тъй като лицето Д.И. е посочил, че след
прехвърлянето на фирмата на „Билдстрой - Техноинженеринг“ ЕООД, същият никога
не е работил с нея, не е подписвал и пълномощни на други лица да работят с нея;
не е чувал имената на фирмите „** **“ ЕООД; „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД;
„Булелектрикс“ ООД; ЕТ “Ж.Ж.“ и „Електрик 1“ ЕООД и не е получавал никаква
документация, свързана с „Билдстрой - Техноинженеринг “ЕООД и не е издавал
такава. С оглед горното, съдът приема, че с представената нотариално заверена
декларация не се установява по безспорен начин реалност на доставките. Горният
извод се налага и с оглед липсата на други доказателства за предаване на стоките, транспортирането им,
складова база на жалбоподателя и доставчика, материална и техническа
обезпеченост на същите.
Липсата на съществени
елементи от претендираните доставки води извод, че такива не са извършени и то
именно от дружеството, издател на фактурите. Независимо, че жалбоподателят
притежава данъчни фактури, при съвкупната преценка на наличните доказателства
се установява, че тези фактури не са издадени във връзка с действителна
доставка на отразените в тях стоки и не документират действителни стопански
операции.
При
анализ и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства съдът
приема, че не може да се направи извод
за реално осъществени доставки по процесните фактури. Счетоводното отразяване,
установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не обосновава
изводи за реалност на доставките и действителното им осъществяване.
Независимо, че фактурите отговарят
на законовите изисквания в каквато насока е заключението на ССчЕ, не отразяват
фактическото извършване на доставка на стоки по смисъла на чл. чл. 6 от ЗДДС от
посочения като доставчик в процесните фактури, поради което за получателя не е
налице право на данъчен кредит.
Липсва данъчно събитие по чл.
25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е
възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл.
70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за
неправомерно начисления данък, е основателен.
Предвид горното правилно на
основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС не е признато право на
приспадане по процесните фактури, тъй като не документират действително
извършени доставки на стоки по смисъла на чл.6 ЗДДС, както следва: за данъчен
период м.11/2016г. в размер на 68554.03 лева главница и 6551,24 лева лихва и за
данъчен период м.12/2016г. в размер на 156711.67 лева главница и 13539,23 лева лихва.
Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляване на данък, което е
извършено в нарушение на закона, като изискванията за начисляване на данъка са
в чл.86 ал.1 ЗДДС. Неправомерното начисляване следва да е свързано само с
пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит. Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този
закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4
и ал.5 /случаите на изискуемост на данъка от получателя/, а съгласно чл.86 ал.1
от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи
документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Данъчният
субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за
право на приспадане по процесните фактури. Това следва от общия принцип на
разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, и той е този, който следва да докаже изпълнението на всички
законови изисквания, включително и за реално осъществяване на доставката по
процесните фактури по смисъла на чл.6 ЗДДС. С оглед задължението по чл.171 ал.4 АПК вр.§2 ДР на ДОПК съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата и в негова тежест е да установи предпоставките за упражняване право на
приспадане по процесните фактури, като ангажира доказателства за настъпване на
данъчно събитие, конкретно в негова тежест е да установи, че доставките са
реално извършени и е възникнал резултата
от същите. В хода на съдебното производство не се
ангажираха доказателства относно тези факти. Както
в административното производство, така и в хода на съдебното обжалване, не са
приложени доказателства, в горния смисъл, поради което процесните фактури, за
които се претендира право на данъчен кредит не отразяват реално извършени
доставки на стоки. От легалната дефиниция на понятието данъчен кредит, визирано
в чл.68 и сл. от ЗДДС следва, че реалното извършване на доставката - предмет на
фактурата, е издигнато от закона като задължителна предпоставка за признаване
на правото на данъчен кредит за получателя по нея.
Фактическите
основания за непризнаване на правото на приспадане са свързани с липса на
доказателства за осъществени доставки, във връзка с които са издадени
процесните фактури. Посочено правното основание на чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС,
според която данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на облагаема доставка е
безспорно основна предпоставка за признаване правото на приспадане на ДДС от
получателя. В този смисъл СЕС в своите решения по дела С-642/11 и С-643/11
приема следното: „Вярно е, че в съответствие с членове 167 и 63 от Директива
2006/112 правото на приспадане по принцип е свързано с действително извършена
облагаема доставка /решение от 26 май 2005 г. по дело С-536/03, т. 24 и т. 25/
и упражняването на това право не обхваща ДДС, който се дължи по силата на член
203 от същата директива само защото е начислен във фактурата /решение от 13
декември 1989 г. по дело С-342/87, т. 13 и т. 19, както и решение от 15 март
2007 по дело С-35/05, т. 23/. В същите решения СЕС посочва, че правото на Съюза
не изключва възможността компетентната администрация да провери дали
фактурираните сделки са действително извършени и с оглед на това да установи
наличие на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и
декларирането и плащането на начисления ДДС от издателя на фактурата, са
обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката
относно наличието на облагаема сделка. Тезата, че правото на приспадане на ДДС
на получателя по фактурата следва да се признава само, когато е свързан с
действително осъществена облагаема доставка, подобно е застъпено и в решението
от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11/. В т. 31 от същото съдът е посочил, че
за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице
правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били
реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки. Следва да се откаже да бъде признато това
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на правото на Съюза с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е
така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама /т. 37
решение от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 или то е знаело или е
трябвало да знае, че въпросната сделка, по която е получило стоките или
услугите, е част от данъчна измама, извършена от доставчика му или друг субект
нагоре по веригата /т. 45 решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 е
С-142/11/. Безспорно, когато от данните по делото се установява, че няма
реално осъществени доставки на стоки или услуги, включвайки такава фактура в
дневника си за покупките за съответния данъчен период и в справката –
декларация и упражнявайки право на приспадане по нея, самото данъчно задължено
лице – получател извършва данъчна измама. При установяването на ситуация, при
която доставките са осъществени, но не от издателя на фактурата, а от друг
търговец, е възможно прикриване с измамна цел на действителния доставчик
/решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11/. От изложеното в
посочените решения се налага извод, че правото на приспадане може да бъде
отказано на получателя, ако от данните по делото не се установява да е
извършена реално доставка на стоки или услуги, съответно, ако се установи, че
упражнявайки право на приспадане самото данъчно задължено лице извършва данъчна
измама или знае /трябвало е да знае/, че въпросната сделка е част от данъчна
измама. Когато издателят на такава фактура е начислил ДДС, то съгласно чл.70,
ал.5 ЗДДС, той го е начислил неправомерно и за получателят не е налице право на
приспадане.
За признаването на данъчен кредит, както бе посочено по-горе не е
достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им СД и в дневника за
покупки, съответно за продажби за съответния данъчен период при получателя на
доставката, съответно при доставчика.
Предвид
изложеното съдът намира изводите на органа по приходите по отношение на
отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури за правилни и
законосъобразни.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно член 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане
възниква по времето, когато данъкът стане изискуем, и че съгласно член 63 от
тази директива ДДС става изискуем, когато стоките са доставени. Ето защо,
моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане
от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез
изпълнението на формалности като вписването в счетоводството. Правото в
областта на ДДС не може да зависи от начина на определено осчетоводяване от
страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното облагане,
облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на извършването на
дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките няма отношение
към правото на приспадане. Обвързването с индивидуалното осчетоводяване би
означавало от една страна преценката от гледна точка на правото областта на ДДС
фактически да зависи от волята на данъчнозадълженото лице, а от друга,
неизпълнението на някои счетоводни изисквания да постави под въпрос правото на
приспадане, което е недопустимо – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г.
по дело Макс Пен, С-18/13, точка 47.
Само наличието на фактура с
посочен в нея ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да
обоснове право на приспадане за получателя. В тази връзка с Решение от 13
декември 1989г., Genius Holding, C-342/87, точка 13, СЕС е приел, че упражняването
на правото на приспадане, предвидено в Шеста директива, не включва данъка,
който се дължи само защото е вписан във фактура. Упражняването на това право се
ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на
облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т.17 от същото решение е
посочено, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не
отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Неправилно жалбоподателят
интерпретира практиката на Съда на ЕС. Тълкуването на СЕС в Решение от 21 юни
2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagében и
Dávid, потвърдено и доразвито впоследствие в Решение от 6 септември
2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело
Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело „Евита К” ЕООД, С-72/12
и Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс Пен” ЕООД, С-18/13, следва
досегашната практика на СЕС за това, че правото на приспадане на ДДС може да
бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните участници
по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето от
страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето претендиращо
право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която
претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при
която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е
доказано, а настоящият случай не е
такъв.
Следва да бъде съобразено и
Решението от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г., т.48, с което СЕС е
приел, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и
всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното
събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата
система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото на Съюза не е пречка
държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част
от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело Schmeink & Cofreth и
Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3 март 2004г. по дело
Transport Service, C‑395/02, Recueil, стр.I‑1991, точка 30.
Правото
на данъчен кредит възниква при наличие на определени в закона предпоставки,
които в случая не са установени от жалбоподателя. Формалното изпълнение
на изискванията по ЗДДС, чрез съставяне на счетоводни документи, включително
данъчна фактура, както и извършването на счетоводни записвания, след като тези
документи и записвания не удостоверяват и не се отнасят за обективно
осъществена стопанска операция, не могат да породят целените правни последици,
свързани с признаване право на данъчен кредит.
Затова правилно с
РА са установени задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди в резултат
на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 225 265,70
лв. и лихва в размер на 20 090,47 лв.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че РА е законосъобразен, а жалбата е неоснователна
и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 4983,56 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „** **“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от управителя Н.Я.Г. против РА № Р-03000317000825-091-001
от 23.11.2017 г. на органи по приходите, потвърден с Решение № 516
от 08.03.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.
ОСЪЖДА „** **“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от управителя Н.Я.Г. “ да заплати на Дирекция
„ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 4983,56 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: