№ 251
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.12.2020г по гр.д. № 7759/2019г. на Софийски градски съд, I - 18
състав ЗАД „Алианц България“АД е осъдено да заплати на В. К. Б. сумите от 72 000лв -
обезщетение за неимуществени вреди и 2867,04лв- обезщетение за имуществени вреди,
търпени вследствие на ПТП на 18.11.2018г., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до
окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност, като исковете над
присъдените до претендираните размери от 80 000лв /частичен иск при цялостна искова
претенция от 120 000лв/ за неимуществени вреди и 3185,60лв за имуществени вреди, са
отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано от ищцата В. К. Б. чрез пълномощник адв.Г.Х. в
отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са против изводите на съда за
съпричиняване на вредите по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като от една страна не било
доказано, че пострадалата е била без предпазен колан, а от друга, че има причинна връзка
мужду евентуалното нарушение и вредоносния резултат. В тази връзка неправилно били
игнорирани показанията на свидетеля очевидец Х. С., който сочи, че тя е била с предпазен
колан, който лично откопчал. Твърди се още, че предпазният колан в конкретния случай бил
неефективен, защото при сумарна скорост на двамата автомобила от 130 км/ч, същият не би
постигнал целения ефект, в каквато насока били изводите на автотехническата експертиза.
1
Иска се отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.
В срок е постъпила въззивна жалба от застрахователя ответник ЗАД „Алианц
България“АД, с която се обжалва решението в осъдителната му част по отношение иска за
неимуществени вреди над дължимия според жалбоподателя размер от 40 000лв до
присъдения от 72 000лв. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, тъй като присъденото обезщетение било
прекомерно и не съответствало на действително търпените вреди. Твърди се още, че
неправилно съдът е приел толкова нисък в стойностно изражение принос /10 %/, който
според жалбоподателя се изразява поне на 30%. Иска се отмяна на решението в обжалваната
му осъдителна част и вместо това отхвърляне на иска за неимуществени верди над
дължимия размер от 40 000лв до присъдения от 72 000лв.
В срок са постъпили отговори на въззивните жалби от насрещните по тях страни с
възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваните
му части.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части/ чл.269, изр.първо ГПК/.
Предявени са преки искове против застраховател за компенсиране на неимуществени
и имуществени вреди с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ, търпени от ищеца, вследствие
на причинените му травми при пътно произшествие, настъпило по вина на водача на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната лихва от
датата на увреждането.
В срока за отговор ответникът ЗАД „Алианц България“АД е заявил възражение за
принос на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД, основан на фактческото твърдение, че
пострадалата е пътувала без предпазен колан, с което е допринесла за увеличаване обема на
вредите.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно
наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на ответника ЗАД „Алианц
България“АД за настъпилите вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ********, изразяващо се в нарушение
на правилата за движение и причиняване на ищцата травматични увреждания в пряка
причинна връзка с пътния инцидент.
Поради влизане в сила на решението в осъдителните му части /до размери на
обезщетенията от 40 000лв за неимуществени и 2867,04лв за имуществени вреди/, следва да
се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав
на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност”, в
рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди
на пострадалия ищец /неимуществени и имуществени/, причинната връзка между
2
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания предметът на въззивен контрол се
съсредоточава върху обема на вредите, правилното приложение на чл.52 ЗЗД и относно
наличието или не на принос от страна на пострадалия и неговото стойностно изражение
спрямо вината на деликвента.
Пред първата инстанция е изяснено, че пътното произшествие е настъпило на
18.11.2018г. около 20.10 часа при движение на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. №
******** по ГП I-6 с посока на движение с. Челопеч към гр. София в колона от автомобили
и автомобил Опел Вектра рег. № ********, който се движел в своята пътна лента в обратна
посока. В района на 181+800 км. водачът на лекия автомобил Рено предприел
изпреварване на колоната автомобили пред него, навлизайки в лентата за насрещно
движение при наличие на пътна маркировка М1 и знак В24 (забранено изпреварване на
моторни превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош) и в
условията на ограничена видимост. Въпреки, че водачът на л.а. Опел Вектра възприел
идващия срещу него л.а. Рено и плътно се прибрал в дясно до мантинелата, настъпил удар
между двата автомобила - челен, преобладаващо между левите предни части на
автомобилите. Като основна причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е
приета неправилната маневра от страна на водача на л.а. Рено, извършил „изпреварване“ на
колона движещи се пред него автомобили в момент на ограничена видимост и на място,
забранено за това, когато не е било безопасно за него и другите участници в движението.
Безспорно е изяснено, че лекият автомобил Рено, в който пострадалата ищца е била пътник
на задна седалка, е бил оборудван с триточкови инерционни колани на всички места.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция медицинска експертиза се
установява, че ищцата – млада жена на 29 години е получила мозъчно сътресение, косо
разположена контузна рана на горната устна, счупване на костите на предна стена на
десния максиларен синус, счупване на носните кости и пирамидната кост, счупване на
горната челюст, неразместено счупване на короната на 12-ти зъб горе вдясно, контузия на
лявата подбедрица, всички от които в причинна връзка с пътното произшествие.
Пострадалата е получила медицинска помощ и лечение в УМБАЛ „Света Анна“ София, като
е постъпила в увредено общо състояние с данни за загуба на съзнание и оперирана по
спешност под локална анестезия за обработка на раните на горната устна и наместване на
счупените кости. На 21.11.2018г. под ендотрахеална анестезия е извършено открито
наместване на счупени кости на горна челюст и наместване на горна стена
на максиларния синус като и двете фрактури са били фиксирани с титаниеви плаки и
винтове. Пострадалата е изписана на 26.11.2018г. и лечението продължило амбулаторно с
контролни прегледи, предписан режим и медикаменти. В периода от 07.05.2019-13.05.2019
г. ищцата провела ново болнично и оперативно лечение. На 09.05.2019г. била
отстранена титановата плака и винтове от дясната скула, поради настъпило усложнение и
миграция на синтезата. Общо лечебният и възстановителен период е продължил 9 месеца, от
които през първите 3 месеца пострадалата е изпитвала болки, най-интензивни от които през
3
първите 30дни, след това се локализирали в областта на главата със симптоми на
главоболие, световъртеж, светобоязън, болки при хранене и говор до зарастване на костните
увреждания. Към момента е констатирано от експертизата, че ищцата има малък белег на
горна устна, на лявата горна челюст водоравно белег от оперативен достъп по повод
фрактурата на челюстта. Счупеният 12-ти зъб горе-дясно е заменен с протеза с имплант,
десният резец-горе дясно бил разклатен и в процес на лечение, а дишането през носа- в
норма, без затруднения при говор или хранене, с правилна артикулация. При усмивка било
видимо леко изкривяване и леко хлътване на лицето вдясно.
С приетата медицинска експертиза пред първата инстанция, изготвена от вещо лице
офталмолог д-р Р.Г. се изяснява, че при ищцата в резултат на лицево-челюстната травма е
настъпило хлътване на булба на очната ябълка, което е трайно. Енофталмът /хлътването/ на
лявото око е около 2 мм и би могъл да доведе до оплаквания от болка, лесна уморяемост и
дразнене при изкуствено осветление. Извършването на корекция според вещото лице чрез
неврохирургична интервенция би имала риск за увреда на зрението при минимален
козметичен ефект. При разпита в с.з. вещото лице е подчертало, че зрението на окото е
напълно запазено и става въпрос за естетичен ефект в тази област.
Във връзка с конкретните търпени болки и страдания пред първата инстанция като
свидетел е разпитана майката на ищцата, която описва състоянието й като тежко
непосредствено при приемането й в спешно отделение - едното й око било затворено с
огромен хематом, издуто, не можела да говори, установено било счупване на горна челюст,
нос, синуси и счупена околоочната орбита на лявото око. Пострадалата имала силни болки,
не можела да пие, да се храни дори със сламка. Впоследствие направили операция, при която
сложили титаниеви импланти. Имало болезнена манипулация, при която навивали винтове в
горната и долната челюст и намотали някакви ластици, за да могат да изправят горната
челюст, като така я подготвили за операцията. След операцията болките били страшни. Била
в болница една седмица – не можела да се движи, губела равновесие. После в продължение
на два месеца била на легло с продължаващо главоболие, дразне от светлина и шум, стояла
на тъмно, изолирано и тихо място. До 3 месеца се хранела само с каши и пюрета, а осен това
се наложило ре-интервенция, заради разместване на единия имплант. Нямала
чувствителност в зъбите и след 3-4 месеца започнала да усеща болка в предните зъби.
Оказало се, че е счупен корена на един от предните резци и при операцията за изваждане
на импланта и той бил отстранен. След спадане на отока се установило, че едното око е
хлътнало в орбитата навътре и този козметичен дефект притеснявал дъщеря й, покривала го
с грим. В продължение на 8 месеца не ходела на работа, а когато се върнала много се
натоварвала. При последните изследвания се установило, че като последица от мозъчното
сътресение има главоболие, което и към момента продължава.
С оглед на събраните доказателства във връзка с вида и характера на търпените от
ищеца увреди, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е отчел в
достатъчна степен релевантните по делото обстоятелства и е приложил правилно принципа
по чл.52 ЗЗД във връзка с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. относно
4
критериите при определяне на размера на обезщетението -момента на реализиране на
произшествието /2018г/; вида и тежестта на получените увреждания – мозъчно сътресение,
многофрагментни фрактури в областта на главата- счупване на костите на предна стена на
десния максиларен синус, счупване на носните кости и пирамидната кост, горна челюст,
корона на 12-ти зъб горе вдясно и контузии на лява подбедрица. Пострадалата жена е
търпяла изключително силни болки и неудобства /интензивни за повече от 30 дни/ и силни
след всяка хирургична интервенция, ползвала е чужда помощ, било е с нарушено качество
на живот - не е можела да се храни нормално, спазвала е режим, ползвала сламка за да се
храни и в продължение на 9месеца била нетрудоспособна. Предстой нова операция за
изваждане на импланта, която отново ще е източник на болки и неудобства, продължават
субективните оплаквания от главоболие и е констатиран енофталм /хлътване/ на ляво око с
2мм, което макар и да няма за последица увреждане на зрението, представлява травмиращ за
пострадалата жена /на 29години/ козметичен дефект с траен и необратим характер. Всички
тези от значение обстоятелства са правилно преценени и съобразени от първостепенния съд
при определяне справедлив размер за компенсация за преживените болки, страдания и
неудобства в резултат на увреждането, поради това жалбата на застрахователя –ответник се
явява неоснователна. Определеното от първата инстанция обезщетение от 80 000лв
съответства на действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52
ЗЗД и на икономическите условия към правно релевантния момент /2018г./.
В рамките на така възприетия размер за компенсация на вредите ще следва да се
разгледа и следващия спорен въпрос по чл.51, ал.2 ЗЗД. Във връзка със спора за наличието
или не принос поради противоправно поведение – непоставяне на обезопасителен колан
пред първата инстанция са поставени задачи на медицинската експертиза на в.л. Б.. Според
изводите на вещото лице –медик, ако пострадалата бе пътувала с предпазен колан, тялото не
би се изместило в предна посока и достигне до облегалката и съответно получи
уврежданията в областта на главата. При този механизъм и интензитет на удара обаче и при
правилно поставен предпазен колан ищцата би получила макар и в друга област /гърди и
корем/, които биха били не по-малко значителни по тежест. До същия извод е достигнал и
съдебният експерт, изготвил автотехническа експертиза, който при разпита си в съдебно
заседание на 3.12.2020г съвсем ясно е пояснил във връзка със спорния въпрос, че при
сумарна скорост от 130 км/ч към момента на удара коланът вместо предпазна роля, би имал
обратно действие.
Съвкупната преценка на тези доказателства, обосновава различен от правна страна
извод във връзка с наличието на осн. по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване отговорността на
застрахователя. Безспорно изводите на медицинската експертиза сочат, че пострадалата
жена към момента на ПТП е била без предпазен колан, което сочи за неизпълнение на
изискванията по чл.137а ЗДвП и съответно за противоправно поведение. В тази връзка
настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля С. /съпруг на ищцата/, който
макар и водач на автомобила и очевидец, се явява пряко заинтересован от изхода на спора.
Те ценени при условията на чл.172 ГПК се намират в противоречие с експертизите, на които
5
се придава по-голяма доказателствена стойност. Независимо от посоченото, за да е налице
съпричиняване на вредите поведението на пострадалия освен противоправно, трябва да се
намира в пряка причинна връзка и обективно да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат /в този смисъл са решение№ 45 по т.д. № 525/2008г, ІІ т.о. на ВКС; решение
№159/24.11.2010г по т.д. № 1117/2009г на ІІ т.о. на ВКС и др./. От заключението на
автотехническата експертиза става ясно, че сумарната скорост на автомолибите е
изключително висока 130км/ч, ударът е челен с много силно изразени деформации в
предните части на автомобила, като в този случай предпазният колан би имал обратно
действие, вместо типичната си предпазна роля. До същия извод е достигнал и вещото лице
Б. за неефективност на предпазния колан в конкретия пътен инцидент – настъпване на
увреждания, които биха били също толкова значителни макар и в други анатомични
области. Действително медицинската експертиза сочи, че точно тези травми в областта на
главата биха били избегнати, но крайния извод, че пострадалата би получила значителни
увреди макар и в други области /коси фрактури на ребра, увреди в областта на корем, гърди/
изключва наличието на принос, защото и в този случай не би се стигнало до намаляване
обема на вредите, напротив от констациите на вещото лице автоексперт за „обратно
действие“ би могло да се съди за възможното настъпване и на по-тежки и
животозастрашаващи последици.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно въпроса по чл.51, ал.2
ЗЗД, решението в обжалваните му отхвърлителни части ще подлежи на отмяна и вместо
това се присъди в полза на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 8000лв и 318,56лв – допълнително обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликите между претендираните и присъдени от първата инстанция
размери, ведно със законната лихва върху тях, считато от 12.06.2019г.
При този изход на спора ще е налице основание за изменение на присъдените пред
първата инстанция разноски по правилата на чл.78 и сл. ГПК – на ищеца ще се дължи
допълнително сумата от 695,74лв, представляваща разликата между присъдените и дължими
разноски в размер на 6957,43лв. Решението в частта относно присъдените в полза на
ответника разноски пред първата инстанция ще подлежи на отмяна. На осн. чл.78, ал.6 ГПК
в тежест на дружеството – ответник ще следва да се присъди допълнително държавна такса
в размер на 332,74лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само въззивницата-ищца, която
е претендирала и доказала разноски в размер на 3010лв адв- възнаграждение с вкл. ДДС и
185лв –д.т. пред въззивната инстанция или общо 3 195лв. Въззивникът – ответник при този
изход на спора няма основание за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 22.12.2020г по гр.д. № 7759/2019г на Софийски градски съд
/СГС/ І-18 в частта, в която са отхвърлени предявените от В. К. Б. против ЗАД „Алианц
България“АД искове за обезщетение на осн. 432, ал.1 КЗ за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в резултат на ПТП на 18.11.2018г за сумите от 8 000лв и 318,56лв,
представляващи разликите между присъдените от първата инстанция обезщетения в размери
на 72 000лв за неимуществени вреди и 2867,04лв за имуществени вреди до установените за
дължими от 80 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от 120 000лв/ и
3185,60лвд, както и в частта относно присъдените в полза на ЗАД „Алианц България“АД
пред първата инстанция в размер на 295,07лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“АД ЕИК 040638060да заплати на В. К. Б., с адрес
гр.***, ж.к. ***, бл.*, вх. *, ет.*, ап.** допълнително сумите от 8 000лв и 318,56лв,
представляващи разликите между присъдените от първата инстанция обезщетения за верди,
търпени в резултат на ПТП на 18.11.2018г. в размери на 72 000лв за неимуществени вреди
и 2867,04лв за имуществени вреди и установените за дължими от 80 000лв /частичен иск
при цялостна искова претенция от 120 000лв/ и 3185,60лвд, ведно със законната лихва върху
тези суми от 12.06.2019г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.12.2020г по гр.д. № 7759/2019г на Софийски градски
съд /СГС/ І-18 в останалата обжалвана /осъдителна/ част.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“АД да заплати на от В. К. Б. сумите от 695,74лв –
допълнителни разноски пред първата инстанция и 3 195лв – разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“АД да заплати на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумата от
332,74лв, представляваща допълнително дължима държавна такса пред първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8