ПРОТОКОЛ
№ 159
гр. Перник, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
СъдебниЮ. Ж. Б.
заседатели:В. Д. С.
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
и прокурора Анита Бл. Джамалова
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231700200167 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Окръжна прокуратура се представлява от прокурор Джамалова.
Подсъдимият А. С. Т. се явява лично и с адв. В.,
За ощетеното лице - Държавата редовно уведомено, не се явява
представител.
Съдът разясни правата по чл. 274 от НПК.
Възражения не се направиха.
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
А. С. Т. – ***г. българин, българско гражданство, неженен, неосъждан,
с адрес ***, работя като ***, ЕГН **********.
Прокурор Джамалова – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът, след като съобрази, че подсъдимият е редовно и своевременно
призован по реда на чл. 247б, ал.1 от НПК, а останалите страни по реда на
ал.2 на същия текст намери, че не съществуват процесуални пречки за даване
ход на делото в разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Открива разпоредителното заседание.
Съдът прикани страните да изразят становище по въпросите посочени в
разпоредбата на чл. 248 от НПК.
Прокурор Джамалова – Намирам, че настоящото съдебно производство
е подсъдно на ПОС, няма основания за неговото прекратяване или спиране,
няма допуснати в хода на досъдебното производство отстраними нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на
обвиняемия, по отношение на т.4 прокуратурата няма активна правна
легитимация, зависи от подсъдимия и неговия процесуален представител.
Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, назначаване на
резервен съдия, защитник или вещо лице. Нямам доказателствени искания на
този етап. Не са налице основания за изменение мярката за неотклонение. Да
се насрочи съдебното заседание и да се призоват лицата описани в
обвинителния акт.
Адв. В. – С изключение на т.3 се присъединявам изцяло към държавното
обвинение. Уточнявам, че желаем делото да се гледа по общия ред. По т.3 на
досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на
обвиняемия. Обвинителния акт не отговаря на условията на НПК и описаното
в него се различава в обстоятелствената част и диспозитива и е изнесена една
неясна фактическа обстановка, която действително пречи на моя клиент да се
ориентира в обвинението и съответно адекватно да организира защитата си.
Съгласно повдигнатото обвинение по чл.255, ал.3 вр. чл.255, ал.1 т.2,6,7
от НК. В обвинителния акт се говори за три търговски дружества, едното
„***“ ЕООД, което е собственост и управлявано от моя клиент подсъдимия,
другото е ЕТ „***“ и следващото дружество е „***“ ЕООД. Вина на моя
клиент се вменява, че е предоставил неистински документи и фактури пред
данъчните власти във връзка с покупките извършени от „***“ ЕООД от „***“
ЕООД. Когато се описва цялостната дейност на „***“ ЕООД в обвинителния
акт се твърди, че това, което е купувало дружеството е продавало на „***“.
Изрично е записано, че сделките между „***“ ЕООД и ЕТ „***“ са
действителни и издадените фактури са действителни. Без да влизаме по
съществото на спора, не ми става ясно как е възможно на едно лице да не му
2
признаят покупката, а да му признаят продажбата, защото става въпрос за
една и съща дейност, а именно за транспортни изкопни дейности на рудник
*** и тъй като за ЕТ повече не се говори, тази неяснота следва да бъде
отстранена. Държавното обвинение се позова на СИЕ, но видно от
обвинителния акт е, че той твърдо следва един ревизионен акт, а съгласно
измененията в НПК едно обвинение не може да почива само на ревизионния
акт, а трябва да се направи едно разследване пълно и обективно и в тази
връзка за нас е неясно обвинението, защо, когато моя клиент купува, да са
неистински документите, а когато продава същата стока да са истински и да
се признават. Следващото съществено противоречие е за използваните
различни термини и подход от държавното обвинение в обстоятелствената
част и в диспозитива. Описани са седем периода през 2018 г., в
обстоятелствената част за период 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г., период № 1 е
описана една фактическа обстановка, която завършва на стр. 8 от
обвинителния акт, че в „***“ ЕООД, като доставчик не е разполагал с
необходимия кадрови и технически ресурс. Диспозитива за този първи период
обаче, вече се говори за неосъществени фиктивни сделки, нищо не се говори
за данъчните фактури, докато на всички други позиции от 2 до 7, за
данъчните фактури се твърди, че са документи с невярно съдържание
неотразяващи обективната истина. В обстоятелствената част за всички
фактури се използва друга формулировка, не е реална, а в обстоятелствената
част се използва друга формулировка фиктивни сделки, навсякъде от 2 до 7.
В обстоятелствената част, когато се изследват данъчните периоди и
фактурите, понеже структурата е една и съща се казва, че е представен
съответния протокол, че има договор и държавното обвинение твърди, че не
коментира съдържанието на протокола и договора, твърди, че само фактурата
отразява неверни обстоятелства, а за протокола не се твърди, че е с невярно
обстоятелство и ние не можем да си представим как един протокол между
страните, който се коментира и кредитира се приема, че съществува и е
сключен, а фактурата, която отразява доставката е отразил неистински
операции. Тези неясноти са за всичките обвинения, за всичките седем
позиции. Буди за нас недоумение от посоченото в обстоятелствената част на
стр. 11, за данъчен период 01.08.2011 г. до 31.08.2011 г. № 6, където в
началото на стр. 12 се говори за фактура 10 от 30.08., по надолу се говори за
протокол № 7/30.08. и отново за фактура 10. Не можем да разберем за този
3
данъчен период за коя фактура и кой протокол става въпрос, това е грешка,
действително не можем да си обясним обвинението по т.6. В
обстоятелствената част е по схематично описано, там се говори само за
фактура 10, не става ясно каква е връзката между фактура 7 и протокол 7. В
обстоятелствената част има и друго противоречие, на стр.3 изрично е
записано в абзац 2, „следва да бъде посочено, че в хода на проведени разпити
в качеството на свидетели, с участие на работници на „***“ ЕООД, лицата
твърдят, че никога не са работили за това дружество, как хем са работници,
хем не са работили. Не са посочени тези свидетели, държавното обвинение
следва да ги посочи. Цялостният прочит сочи, че има несъответствия, има
използване на различни термини и в обстоятелствената част и в диспозитив и
понеже защитата е изключена от тези съществени процесуални нарушения, то
за моя клиент те са съществени, отстраними, но не могат да бъдат отстранени
на този етап. Затова, Ви моля да уважите искането ми, да прекратите
производството и да върнете делото за тяхното отстраняване.
Прокурор Джамалова – Обвинителният акт не е изготвен от мен, а се
явявам на мястото на колегата, така, че не съм много наясно, но и аз виждам,
че в пункт 6 на обстоятелствената част се споменава протокол 7 и фактура 7,
това най- вероятно е техническа грешка, която може да бъде отстранена, без
делото да бъде връщано на прокурора. Що се отнася до всички останали така
наречени от колегата процесуални нарушения и неясноти намирам, че такива
не съществуват, доколкото в диспозитива на обвинителния акт пункт 1,
същият е идентичен с всички останали пунктове и в този пункт също е
посочено, че става въпрос за данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/
сделки, неосъществени, несъществуващи и т.н. са очевидно думи, които
колегата е използвал като синоними, така, че няма разлика в това, което е
изложил в обстоятелствената част и това, което е изложил в диспозитивната
част на обвинителния акт и няма разлика в пунктовете на обвинението на
самия обвинителен акт, всички са в една и съща конструкция. Защо се
използват само фактурите и се коментират само фактурите, че те са за
фиктивни сделки, за неосъществени сделки, а не се коментират договора и
протокола, това е въпрос по същество, но за да стане ясно, съгласно
данъчните закони, документа, който се представя пред данъчните органи като
доказателство, че сделките са осъществени е фактура. Въз основа на нея и
включването на тази фактура в дневника за покупки към справката
4
декларация се претендира признаване на данъчен кредит по закона за ДДС.
Именно затова точно фактурите са най-коментираните, именно за това само
те са включени в диспозитива на обвинението, а не протоколите и ако
забелязвате обвинението не е за неистински, а за документи с невярно
съдържание. Никой не спори, че двете фирми са си подписвали каквито са
искали документи. Въпросът е дали зад тези документи стоят реални сделки.
Това също е въпрос по същество. Аз мога да си напиша безброй фактури,
договори и всичко за това, че Вие сте ми изкопали дупка у нас, ама Ви не сте
ми копали дупка у нас. Имаме протоколи, които сте подписали, но Вие реално
не сте свършили никаква работа. Това е само фиктивна сделка, която се
представя пред данъчните, за да мога да си регулирам аз данъчния кредит. А
когато аз съм изкопала дупката и съм я продала на трето лице, аз дължа ДДС
и за да го регулирам това ДДС си сключвам и си правя тези фиктивни
фактури. Това е смисъла на данъчното законодателство в България и поради
тази причина така се изследва. Що се отнася до твърдението за работници,
една фирма може да подаде определени лица, че са сключили трудови
договори с нея, но когато проверите в НАП в регистрите те се водят като лица
имащи трудови правоотношения с тази фирма, но дали тези лица реално имат
трудов договор, дали тези лица реално са полагали труд, къде, кога, за какво
време е въпрос на доказване, което очевидно е направено в хода на
досъдебното производство с разпит на тези лица. Защо колегата не ги е
включил, не зная, но имате правото да ги поискате да бъдат разпитани, те се
намират в страниците на досъдебното производство. Не са налице основания
за връщане на делото в прокуратурата, тъй като няма допуснати съществени
процесуални нарушения, няма неяснота в конструкцията и в изложението.
Адв. В. – Колежката е права, ако декларирам, че съм изкопал дупка, пък
нямам багер, не съм копал, тя е права, ама когато пръста от тази дупка съм я
продал, какво става тогава, защо ЕТ купува тази пръст, която не ми е продал и
това трябва да бъде обяснено тук, кое е невярното съдържание. Фактурата
отразява стопанската операция, а тя се базира на сключените договори и
извършените дейности, фактурата не може да обясни всичко и към
обстоятелствената част за всяка една фактура държавното обвинение сочи
договор и протокол и за тях не казва, че са с невярно съдържание, напротив
твърди, че има сключени и има протокол за отразената стопанска операция.
Считам, че трябва да има еднакъв стил на изразяване.
5
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът намери следното:
Делото е подсъдно на ОС Перник, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, доколкото
такова съгласие от страна на защитата не е изразено. Не са налице които и да
е от основанията на т.5 от чл.248, ал.1 от НПК, не е налице основание за
вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия, не са направени искания за
събиране на нови доказателства.
Що се касае до твърдените от защитата отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия, то такива са налице, макар и не във връзка с всичко
изложено от защитата. Основателен е довода на защита на първо място за
това, че била неясна взаимовръзката между дейността на подсъдимия и трите
търговски дружества описани в обвинителния акт. Внимателният прочит на
обвинителния акт води до извода, че инкриминираното деяние прокурора
твърди за осъществено, в следствие дейността на подсъдимия, като управител
на „***“ ЕООД в търговската му дейност с „***“ ЕООД. Що се касае до
дейността на дружеството „***“, то от описаното в обвинителния акт не става
ясно каква е взаимовръзката между това дружество и „***“ ЕООД от една
страна и „***“ ЕООД и „***“ ЕООД от друга. Както се посочи с
обвинителния акт се твърди, че престъпния резултат е настъпил в следствие
дейност между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а тази дейност прокуратурата е
описала детайлно. Не става ясно обаче как с тази дейност е избегнато, както
установяването, така и плащането на данъчни задължения. Ако дейността
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е била фиктивно създадена, за да се
приспада данъчен кредит и по такъв начин да се „компенсира“ дължимия
ДДС от дейността на „***“ ЕООД и ЕТ„***“ /, която дейност прокуратурата
намира за реална/ това следва да се опише подробно в обвинителния акт.
Такова описание в конкретния случай липсва и поради това в тази му част
обвинението е неясно, тъй като механизма на избягване установяването и
плащането на данъчните задължения е непълен.
По нататък- действително на лист 8, гърба в абз. 3 и 4 прокурора
веднъж е посочил фактура № 7 от 30.07.2018 г., а в следващия абзац протокол
6
№ 7 от 30.08.2018 г. Така отразеното не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение ограничило правата на обвиняемия.
Неоснователни са и възраженията на защитата за използваната от
прокурора терминология, тъй като недействителни, фиктивни и нереални
отнесени към думата дейност или сделки са синоними.
Що се касае до твърдените от защитата нарушения за деянието по пункт
1, то в обвинителния акт ясно са описани фактите от които прокурора твърди,
че с това деяние е осъществено престъпление. Посочен е съответния период,
посочени са справката декларация, която е подадена до ТД на НАП и са
описани двата броя фактури, цитирани в тази справка декларация. Посочени
са сумите по тези фактури и съответния данъчен кредит по тях. Прокурора се
е аргументирал, че сделките по тези две фактури не са осъществени реално,
поради което подсъдимият не е следвало да подава справка декларацията и
описания от прокурора данъчен кредит не му се е следвал.
Въпреки всичко изложено до тук, съдът намира, че по делото е налице
още едно съществено процесуално нарушение довело до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, което нарушение, не може да бъде
отстранено в съдебната фаза. Това нарушение се изразява в следното:
Видно от диспозитива на обвинителния акт прокурора е посочил
кумулативно осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние по
чл. 255 от НК, а именно, че Т. е избегнал установяване и същевременно е
избегнал и плащане на описаните данъчни задължения. Няма спор нито в
съдебната доктрина, нито в съдебната практика, че избягване на
установяването и плащане на данъчни задължения са две самостоятелни
форми на изпълнителното деяние по чл. 255 от НК. Ето защо, когато
прокурора твърди, че те са осъществени едновременно, следва да изложи
факти по какъв начин е станало избягването, установяването на
инкриминираните данъчни задължения и по какъв начин е станало избягване
плащането на същите тези данъчни задължения. Без такова разграничение
обвинението е неясно и непълно. Видно от структурата на обвинителния акт
за тези две форми на изпълнителното деяние прокурора е изложил
едновременно общи факти за тях. След връщане на делото това нарушение
следва да бъде отстранено, като същевременно могат да се отстранят и
твърдените от защитата технически грешки.
7
Водим от всичко изложено до тук и на осн.чл.249 ал.2 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и връща делото на прокурора
съобразно изложеното в обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на жалба и протест пред САС в седем дневен
срок, считано от днес.
СЪДЪТ обяви на страните определението си заедно с мотивите, след
което им разясни правото на жалба и протест.
Делото да се докладва след влизане в сила на горното определение.
Съдебното заседание приключи в 11.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8