РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110209096 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Анна Стоянова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 9096 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
1
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 574091 – F 591420 от
27.05.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което
на СТ. Г. СТ. е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗС).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради неправилно приложение на
материалния закон, с оглед на което се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 17.02.2021 г. на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, при проверка е констатирано,
че в качеството си на ръководител на предприятие – управител на „Ес Джи Ес
Консултинг“ ЕООД, с ЕИК: *********, не е изпълнил задължението си да
осигури публикуването на годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството
за финансовата 2019 г., чрез подаване на заявление за вписване и представяне
за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър в
законоустановения срок до 30.09.2020 г. (изрично посочен в параграф 33 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците) – нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
2
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83, чл. 53 и чл.
27 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗС.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
А.В. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото, се
установява, че дружеството, на което е бил управител жалбоподателят не е
обявило в Търговския регистър годишния финансов отчет за финансовата
2019 г. на 30.09.2020 г., а впоследствие е бил публикуван ГФО за 2019 г. на
16.02.2021 г. със закъснение от повече от 4 месеца. От показанията на
свидетеля, както и от приложената по делото декларация по чл. 92 от ЗКПО
(л. 12 и сл. от делото) се установява, че дружеството е развивало търговска
дейност. Доказателствените източници относно тези обстоятелства са
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което
съдът ги кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна и субективна страна,
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗС,
3
като в качеството си на ръководител на предприятие – управител на „Ес Джи
Ес Консултинг“ ЕООД, с ЕИК: *********, не е изпълнил задължението си да
осигури публикуването на годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството
за финансовата 2017 г., чрез подаване на заявление за вписване и представяне
за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър в
законоустановения срок до 30.09.2020 г. (изрично посочен в параграф 33 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците). От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 16, ал.
1, т. 4 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, следва извод, че жалбоподателят, като
ръководител на предприятието, е субект на вмененото му нарушение, тъй като
той наред с дружеството е лицето, на което законът вменява изрично
задължение да публикува ГФО в Търговския регистър в законовоопределения
срок. Това свое задължение той не е изпълнил, поради което и
законосъобразно му е била ангажирана административната отговорност от
АНО. С оглед на това, че дружеството е развивало дейност, то по отношение
на същото се явява неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗС и за
дружеството не е отпаднало задължението за публикуване на ГФО за 2019 г.,
респ. не е отпаднало и задължението на жалбоподателя да публикува този
отчет.
Не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя,
обстоятелството, че имало случаи, когато в служителите в Търговския
регистър се забавяли с обработката и публикуването на ГФО. Подобни
забавяния единствено биха могли да доведат до ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителите в търговския регистър, но не и
да екскулпира жалбоподателя.
Нарушението е било извършено от жалбоподателя с форма на вината
пряк умисъл – лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието и
е искало неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално”
(„на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил глоба в размер на 200 лева за нарушението, която е минимално
предвидения от закона размер, поради което същата не може да бъде
4
допълнително намалявана от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (касае се за закъснение с
повече от 4 месеца) и на нарушителя (извън това, че нарушението е за първи
път, за същия не се установени, нито многобройни, нито е налице
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на
нетипично ниска обществена опасност), както и от другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения,
т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал. 4, респ. чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 574091 – F 591420 от
27.05.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което
на СТ. Г. СТ. е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА, СТ. Г. СТ., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националната
агенция по приходите, сума в размер на 100 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6