№ 466
гр. Стара Загора, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20255530202529 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Х. Г. против наказателно постановление
№ 247 от 22.07.2025г. на директора на Регионалната дирекция по горите, гр.
Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се аргументи в тази
връзка. В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и
моли съда да я уважи.
В съдебно заседание въззиваемата страна - директорът на Регионалната
дирекция по горите, гр. Стара Загора чрез юрисконсулт Н.Т. моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
1
страна.
С обжалваното наказателно постановление № 247 от 22.07.2025г. на
директора на Регионалната дирекция по горите, гр. Стара Загора на
нарушителя П. Х. Г. е наложено на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите
административно наказание глоба в размер на 500 лева за това, че на
27.02.2025г. в двора на къщата в която живее в ***, *** П. Х. Г. съхранява 0,5
простр.куб.м. дърва за горене от бряст, непридружени с превозен билет -
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Наказващият орган е приел, че нарушението не представлява
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за защита и опазване на
горските територии от незаконосъобразни посегателства. Посочил е, че П. Х.
Г. няма други съставени актове по Закона за горите и подзаконовите
нормативни актове.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН –
247 от 27.02.2025г. /по регистъра/, серия ЮИДП-30 2021г. № 000648, съставен
от технолог при ТП ДГС - Стара Загора.
С протокол за отговорно пазене на вещи серия ЮИДП-30 № 000004 от
27.02.2025г. П. Х. Г. получил за отговорно пазене от инж. К. Г. Т. - технолог
при ТП ДГС - Стара Загора 0,50 простр.кум.метра дърва за горене от бряст.
От писмо с изх. № АСД-09-203 от 11.03.2025г. на ТП ДГС - Стара
Загора е видно, че към момента на изготвянето му не е имало данни в актовия
регистър на ТП ДГС - Стара Загора за други извършени нарушения по Закона
за горите от страна на П. Х. Г.. На последния не е било издавано разрешително
за сеч, транспортиране и/или съхранение на дървени материали.
Съхраняваните от лицето дърва за горене от дървения вид бряст е вид,
типичен за горските територии, но също вирее в извън горски територии -
покрай реки, канали, дерета и др. Цената на временен склад, /т.е. на сечището/
на 1,0 простр.куб.м. дърва за горене от бряст към датата на нарушението е
72,60 лв. с ДДС.
От АУАН № 246 от 27.02.2025г. /по регистъра/, серия ЮИДП-30 2021г.
№ 000647, съставен от технолог при ТП ДГС - Стара Загора е видно, че срещу
П. Х. Г. е било образувано още едно административнонаказателно
производство за това, че на 27.02.2025г. в двора на къщата в която живее в ***,
*** съхранява 0,5 простр.куб.м. дърва за горене от бряст, немаркирани с
2
контролна горска марка, съответно производствена марка.
Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена
заповед № РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Т. Т.
/актосъставител/, М. Г. М. и Н. И. С. /свидетели по акта/ се установява
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, а именно, че на 27.02.2025г.
в двора на къщата, в която живее в ***, *** П. Х. Г. съхранява 0,5
простр.куб.м. дърва за горене от бряст, непридружени с превозен билет. Тази
фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Свидетелите М. и С. заявяват, че проверката започнала във връзка с
подаден на 27.02.2025г. около 16,00 часа сигнал от кмета на с. *** - ***, която
съобщила, че П. Г. реже с моторен трион дърва между с. *** и с. *** и ги
превозва с ремарке към дома си. Двамата отишли до дома на П. Г. в с. *** и
когато го попитали дали е карал някакви дърва, той им обяснил, че е карал и
че става въпрос за дърва, които е взел между с. *** и с. *** и които
представлявали паднала маса, нарязана от него на място с моторен трион.
Влезли заедно с Г. в къщата и установили дърва за горене от бряст, които били
с различна големина, дължина и дебелина. След това полицейските
служители поискали съдействие от инж. К. Т., който след пристигането си
направил нужните измервания и съставил два акта за установяване на
административно нарушение, тъй като процесните дърва не били нито
маркирани с контролна горска марка, съответно производствена марка, нито
придружени с превозен билет.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че на 27.02.2025г. около
17,00 часа бил извикан за съдействие от свидетелите М. и С.. Когато
пристигнал на място, установил, че в двора на къщата на П. Г. има сухи дърва
с опадали кори от дървесен вид: бряст, прясно нарязани с моторен трион на
различни дължини от 50 см, 60 см, 80 см, които нямали контролна горска
марка. След като Т. измерил с ролетка количеството нарязана дървесина,
установил, че става въпрос за половин кубичен метър. Пред него Г. заявил, че
дървата са негови и има превозен билет за тях, но така и не представил такъв.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, тъй като същите
са последователни и непротиворечиви, и взаимно се допълват. Освен това
липсват данни същите да са заинтересувани по някакъв начин от изхода на
3
делото.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това
основание.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат
необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са
предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
От обективна страна, на 27.02.2025г. в двора на къщата в която живее в
***, *** П. Х. Г. съхранява 0,5 простр.куб.м. дърва за горене от бряст,
непридружени с превозен билет.
От субективна страна, нарушението е извършено виновно, при пряк
умисъл.
Що касае размера на определеното от наказващия орган
административно наказание – глоба в размер на 500 лв., съдът намира, че
доколкото същото съответства по вид и размер на минималното, предвидено
от закона, то е безпредметно да се изследва въпросът съобразено ли е с
тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа reformacio in pejus.
Размерът на наказанието по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е в доста
широк диапазон, а именно от 500 лв. до 5000 лв., като минималният му размер
е значително под размера на минималната работна заплата за страната, която
към датата на нарушението е 1077 лв. /вж. ПМС № 359/23.10.2024 г./ Именно
поради това съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя
досежно несъразмерността на наказанието.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, въпреки че към датата на нарушението то е първо за жалбоподателя.
Същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. . В тази връзка съдът
отчете, че деянието засяга обществените отношения, регулиращи защита и
4
опазване на горските територии от незаконосъобразни посегателства.
Обстоятелството, че става въпрос за неголямо количество, а именно: 0,5
простр.куб.м. дърва за горене от бряст не е достатъчно, за да се направи извод
в горния смисъл. Количеството е било отчетено от наказващия орган при
определяне размера на наказанието, което е наложено на Г. и поради това то е
в минимален размер
Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното от въззиваемата страна искане
за присъждане на разноски, съдът намира, че жалбоподателят П. Х. Г. следва
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 100 /сто/
лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 247 от 22.07.2025г. на
директора на Регионалната дирекция по горите, гр. Стара Загора, с което на П.
Х. Г., ЕГН: ********** е наложено на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
ОСЪЖДА П. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
Регионалната дирекция по горите, гр. Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото АНД № 2529/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5