Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 171 09.05.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На десети април, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 1099 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото
е образувано по исковата молба на Д. Р. В. , гражданин на Руска Федерация против Й.Б.Б. от с. Равда и „Атракт
Алфагруп“ООД със седалище и адрес на управление – село Равда. Ищецът сочи , че
на 29.04.2014 г. между него и първия ответник е бил сключен договор за заем
на сумата от 14500 евро , който
заемателят се задължил да върне до 29.12.2014 г. при годишна лихва от 5%. На
13.06.2014 г. ищецът е предоставил допълнително още сумата от 3000 евро, за
което е подписано допълнително
споразумение като главницата е променена
на 17 500 евро. На 31.10.2014 г. страните са променили падежа на задължението
като са се договорили срока за връщане да бъде до 29.12.2015 г. На 11.11.2014
г. между ищеца и „Атракт Алфагруп“ ООД е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот при продажна цена 29 205 евро в м.К. ,
гр.Несебър. При подписване на договора до 01.12.2014 г. следва да бъде платена
сумата от 11 340 евро , а остатъкът от 17 865 евро - при прехвърляне на собствеността , или по-рано по усмотрение
на възложителя. Управител на дружеството е ответника Й.Б.. На
същата дата се е подписало и
споразумение №3 към договора за паричен заем. Същият се прекратява и вместо
връщане на предоставената заемна сума,
заемателят се задължава да плати същата
на „Атракт Алфагруп“ ООД като втора вноска по предварителния договор. В
изпълнение на договореностите ищецът на 14.11.2014 г. е превел по банков
път по сметка на дружеството сумата от 11 340 евро. На 15.01.2015 г. ищецът е
извършил плащане и на втората вноска поради изричното искане от страна на управителя
Б. , който е уведомил Д.В. , че няма да му бъде прехвърлена
собствеността , ако не постъпи плащане ,
а договорът ще бъде развален като
платената сума ще бъде задържана като неустойка за неизпълнение. До предявяване
на иска ответникът не е върнал на ищеца
сумата от 17 865 евро – главницата по договора за заем от 29.04.2014 г. ,
прекратен с допълнителното споразумение от 11.11.2014 г. поради неизпълнение на
задължението си да плати на „Атракт Алфагруп“ООД, нито дружеството е върнало на
ищеца сумата от 17 865 евро в случай че същата му е била платена от Й.Б. като
платена на дружеството без основание. Моли се за осъждането на ответника Й.Б. да заплати на ищеца сумата от
17 865 евро дължима поради неизпълнението на същия да заплати на „Атракт
Алфагруп“ ООД същата сума на основание Допълнително споразумение №3 по договора
за заем от 29.04.2014 г., законната
лихва за забава от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата ведно с всички разноски по
делото. При условията на евентуалност –
в случай че се установи , че Й.Б. е превел
на „Атракт Алфагруп“ ООД сумата от 17 865 евро на основание споразумението , то се претендира осъждането
на втория ответник – „Атракт Алфагруп“ ООД
да заплати на ищеца Д.В. сумата от 17 865 евро като платена без основание ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане ведно с
всички разноски по делото. Прилагат се
писмени доказателства по опис. С
оглед становището на ответника се прави искане за ангажиране на
допълнителни доказателства. Исковата претенция се поддържа пред съда лично от ищеца и от
процесуалния представител на същия – адвокат. По съществото на спора се представят подробни писмени бележки. Моли се
за уважаване на претенцията така както е предявена, претендира се присъждане
на разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба
от страна на ответниците Й.Б.Б. от с. Равда и „Атракт Алфагруп“ООД със седалище
и адрес на управление – село Равда и
представлявано от Й.Б. чрез процесуален представител – адвокат. Предявените
искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Като аргумент за
недопустимостта им се сочи недължимостта на исковите претенции – сочи се , че
едно евентуално уважаване би довело до плащане на нещо без основание , което е
недопустимо , вкл. и претенциите за лихви. Претенциите се оспорват и като неоснователни. Страната излага следната
фактическа обстановка: на 29.04.2014 г. действително между Й.Б. като физическо лице е бил сключен
договор за заем на парична сума с ищеца – в размер на 14500 евро. На 13.06.2014
г. с допълнително споразумение сумата е
увеличена с 3000 евро – на 17500 евро. Със споразумение №2 от 31.10.2014
г. е променен срока за връщане на цялата
сума – до 29.12.2015 г. На 11.11.2014 г. между
ищеца и „Атракт Алфагруп“ ООД е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на имот у представляващ апартамент с продажна цена от 29205
евро. По този договор ищецът е превел на дружеството – ответник сумата от 11
340 евро / 22 179.11 лева/ по фактура от 17.11.2014 г. Подписано е и
споразумение №3 към договора за паричен заем
от 29.04.2014 г. Според това споразумение е уточнено , че сумата от 17
865 евро ще бъде внесена от Й.Б. в
дружеството – продавач на имота като окончателно плащане по предварителния
договор за апартамента на ищеца В.. По този повод на 18.11.2014 г. от
дружеството „Атракт Алфагруп“ ООД е издаден документ, от който е видно , че
ищецът В. не дължи повече пари за
апартамента и няма претенции към
него за допълнителни плащания. Ответникът
сочи , че този документ не се представя от ищеца и по този начин съдът е
подведен. Подписан му е и ордер за
сумата от 17 865 евро. По този начин останалата дължима сума от
продажната цена е приспадната. Ищецът реално не я заплаща. Тъй като тя е
предмет на личен заем между Й.Б. и Д.В. , то Й.Б. поема задължението да я
заплати на дружеството. По този начин
отношенията по повод договора за заем от 29.04.2014 г. между тях са
уредени , както и е погасено задължението на ищеца по договора по втората вноска. По-нататък ответниците сочат, че на 15.01.2015 г. по сметка на търговското дружество е
постъпило плащане в размер на 32 570.97 лв. по фактура от 15.01.2015 г. – по твърдения на ищеца – че така му било
казано от управителя – за погасяване на
втората вноска по договора в размер на 17 865 евро. Ответниците оспорват истинността на това: на първо място това се
опровергава с това , че сумата от 32 570.97 лв. не е равна на 17 865 евро. В лева тази сума възлиза на 34 940.90 лв. На
следващо място преведената сума е точно 20 000 щ.долара. , която сума е предмет
на друг договор между страните: - а
именно – договор за заем от 15.12.2014 г. , който се прилага от ответника
Сумата е преведена на дружеството , тъй като по думите на ищеца той не можел да я преведе на физическо
лице и сам е предложил да я преведе на
търговското дружество. На следващо място – окончателния договор е
сключен през 20** г. – н.акт №***, н.д.№***/**.**.20** г. на нотариус Стоян
Ангелов. По този начин по повод апартамента отношенията между страните са
уредени. Друг е въпроса , че по твърдения на ответната страна ищеца е
целял този апартамент да бъде продаден
на трето лице и да се реализира печалба и затова две години този апартамент не
е бил прехвърлен с нотариален акт. Сумата от 20 000 щ.долара е предмет на друго
правоотношение между страните. По този договор за заем ответникът Б. твърди , че е погасил
задължението си чрез преводи по сметката му в Банка ДСК. Ответникът твърди
, че действително е срещнал затруднения
при погасяването на този заем. Уговорката
е била сумата да бъде върната до
15.12.2015 г. След като не е спазил уговорения срок на 09.05.2016 г. е получил
нотариална покана от ищеца за издължаване на
сумата. На 10.05.2017 г. на ищеца е била преведена сумата от 5000 щ.д. ,
за което ответникът прилага копие от
платежното. На 02.06.2017 г. е бил
подписан анекс , съгласно който се
определя разсрочено плащане – размера на вноските и сроковете , първата вноска
от 4000 щ.д. се дължи на 30.06.2017 г. , а последната – на 31.10.2017 г. Като
солидарен съдлъжник е включена и М. Ш., както и е направен залог като Й.Б. е
предоставил собствения си автомобил – Форд Транзит“ на ищеца В. с
оправомощаване да се разпорежда с него както намери за добре – вкл. да го
продава.На 30.06.2017 г. е била преведена още една сума – 4000 щ.д.Въпреки
това ищецът е завел пред РС – Несебър частно гр.д.№915/2017 г. срещу Й.Б. и М.Ш. за сумата от 12 000 щ.д., по което на
13.10.2017г. е издадена на основание
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение. Същевременно на 16.11.2017 г. ответникът сочи , че е изплатил окончателната сума по договора вв
размер на 15 450 щ.д. съгласно анекса. С определение №27 от 15.01.2018 г. РС –
Несебър е прекратил производството по частно гр.д.№915/2017 г. След издължаване
на цялата сума по договора за заем от 15.12.2014 г. и анекса към него , вкл.
разноските и държавната такса по делото на 01.11.2017 г. ищецът В. е продал заложения автомобил на трето лице и
вместо да бъде върнат – на 24.11.2017 г. е бил противозаконно отнет от
ответника и препродаден на друго лице.
По този повод по жалба на ответника в РП – Несебър е образувано досъдебно производство.
Ответниците сочат , че ищецът в
настоящото производство търси присъждане на главница в размер на 17 865 евро ,
представляваща главница по договор за заем. , а договор с такава главница не е
бил сключван , а и ищецът не представя
доказателства да е превел такава сума. Моли се за постановяване на решение , с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени като недопустими и да се прекрати производството
по делото , алтернативно - да се отхвърлят исковите претенции изцяло като
недоказани и неоснователни. Претендират се разноските по делото пред
инстанцията. Прилагат се писмени
доказателства по опис. Заявява се , че страната ще ангажира допълнителни
доказателства в зависимост от становището на ищеца. Ответниците поддържат отговора си и становището си чрез процесуален
представител – адвокат. Също се представят подробни писмени бележки по съществото
на спора. Претендират се разноските по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
Предявените искове от страна на Д.В. са
приети за разглеждане от съда при условията на евентуалност – против първия ответник – Й.Б. на основание чл.240 от ЗЗД – за изплащане на парична сума по договор за заем при условие , че се
установи , че същият не е превел
дължимата сума – втора вноска по предварителен договор за продажба на
недвижим имот на търговското дружество „Атракт Алфагруп“ООД и на основание чл.55 от ЗЗД против втория
ответник – „Атракт Алфагруп“ООД за заплащане на същата парична сума при условие
, че се установи , че Й.Б. е изплатил
съгласно допълнително споразумение №3 по договора за заем от 29.04.2014 г.
дължимата втора вноска като платена без основание втори път. И по двата иска се
претендира заплащане на дължими лихви и
разноски.
Установява се от представените по делото
писмени доказателства и не се спори между страните , че между ищеца В. и ответника Б. е бил сключен договор за заем на
парична сума , както и че впоследствие са били подписани три допълнителни
споразумения с промяна на главницата , падежа и
начина на погасяване. Въз основа на така сключените договори Й.Б.
получава от Д.В. сума в размер на 17 500 евро като се задължава да
върне сумата в срок до 29.12.2015 г. Не
се спори ,че между ищеца и втория ответник е бил сключен и предварителен
договор за закупуване на недвижим имот от страна на ищеца. Договорът е сключен
на 11.11.2014 г. / л.8 по делото/ като по силата на този
договор Д.В. купува от „Атракт Алфагруп“ООД за сумата от 29 205 евро апартамент с площ от 48.20 кв.м състоящ се от антре,
баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, една спалня и тераса № Ф-3 с обща
площ от 53.10 кв.м на етаж втори с идентификатор 51500.85.3.1.17, находящ се в
жилищна сграда „Алфа“ в УПИ с идентификатор №51500.85.3 по плана на гр.Несебър.
Визирано е , че всички довършителни работи и приемане на сградата с акт обр.15
следва да стане до 30.12.2014 г. От
цената купувачът следва да плати сумата от 11 340 евро при подписване на договора – в срок до
01.12.2014 г. и остатъка от 17 865 евро – при сключването на окончателния договор при
нотариуса или по-рано по усмотрение на възложителя / Дм.В./. На същата дата –
11.11.2014 г. между ищеца Дм.В. и
ответника Й.Б. се сключва споразумение №3 към договора за паричен заем
като се сочи , че този договор се прекратява и постигат споразумението заемната сума от 17 865 евро да бъде
внесена от Й.Б. във „Атракт Алфагруп“ООД в брой или по банков път по предварителния договор за покупко-продажба
на имота от 11.11.2014 г. На 13.11.2014 г. между „Атракт Алфагруп“ООД и Дм.В.
се сключва допълнително споразумение към предварителния договор от 11.11.2014
г. / л.34 по делото/ , което споразумение има за предмет с
общи усилия да се продаде процесния апартамент , предмет на предварителния
договор на трето лице за минимум 36 000 евро / или повече/ като този
договор се прекратява с изплащането на сумата от 36 000 евро / или повече/
на Дм.В.. На 14.11.2014 г. ищецът В. привежда
на „Атракт Алфагруп“ООД сумата от 11340 евро от цената по договора / л.19 по делото/. Същевременно – на 17.11.2014 г. чрез приходен касов ордер
/ л.32 по делото/ е документирано внасянето на сумата от
17 865 евро от Д.В. – чрез вносител Й.Б. с основание – окончателно плащане
на апартамент по договора от 11.11.2014 г. На л.33 по делото
се намира документ от 18.11.2014 г. , според който апартамента на Дм.В. е изцяло
заплатен с извършения превод и впоследствие с внесените пари с ПКО като е
отразено , че жилището е напълно заплатено и „Атракт Алфагруп“ООД няма финансови претенции към клиента / Дм.В./. Към
предварителния договор от 11.11.2014 г. на 09.01.2015 г. е било сключено
допълнително споразумение / на л.79 - 80 по делото/ - като според
съдържанието на това споразумение цената в евро на апартамента с е предоговаря
в щатски долара – 34 500 щ.д. и се договаря сумата от 20 000 щ.д. да
бъде платена по банков път до 01.02.2015 г. , а останалата сума от 1104 щ.д. ще
бъде заплатена при сключване на окончателната
сделка при нотариуса. По – нататък не се спори , че на 15.01.2015 г. ищецът В.
е привел на „Атракт Алфагруп“ООД още
20 000 щ.долара / л.14 по делото/. На превода е отразено
– плащане по договор за
покупко-продажба. Неясно защо въпреки превода и на тази сума едва със
споразумение от 18.05.2016 г. / повече
от година/ / находящо се на л.36 по делото/ страните са се
договорили за прехвърлянето на
собствеността върху имота и в изпълнение
на това споразумение на 30.05.2016 г. с
нотариален акт №***, н.дело №**/**** г. на нотариус Стоян Ангелов / л.57 по делото/ собствеността върху процесния
апартамент е окончателно прехвърлена в полза на купувача Дм.В.. Не се спори , че между ищеца Дм.В. и
ответника Й.Б. е сключен на 15.12.2014 г. още един договор за заем – за
сумата от 20 000 щ.д. при 9% годишна лихва със задължение за заемополучателя Б. да върне сумата в срок до 15.12.2015 г. / л.39 по делото/. Този договор за заем следва да бъде разглеждан под условие
, тъй като не отговаря на изискванията на същински договор за заем , а по-скоро
на постигната договореност за получаване на сума в заем от страна на Й.Б. от
Дм.В. в бъдеще време – следователно към този момент Дм.В. не е могъл да осигури
сумата и да я предаде реално на Й.Б.. На стр. втора от този договор ответникът Б. ръкописно е
написал , че на 15.01.2015 г. е получил сумата от 20 000 щ.долара.
Впоследствие на 02.06.2017 г. към този
договор за заем от 15.12.2014 г. е бил сключен анекс към този договор / л.40 по делото/ за извършване плащания по него – сумата от 20 000 щ.д.
да бъде изплатена на пет вноски от по 4 000 щ.д. помесечно до 31.10.2017
г. като при неизпълнение на тези задължения на заемодателя В. е дадено право за разпореждане
с автомобил „Форд Транзит“. По делото са приложени банкови разплащателни документи / л.44 – л.49 по делото/ за плащане на сума от 5000 щ.д. на 10.05.2017
г. и на 4 000 щ.д. – на 30.06.2017 г.
Междувременно – по заявление от 12.10.2017 г. на Дм.В. Несебърския
районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 13.10.2017
г. за сумата от 12 000 щ.д. – главница по договора за заем от 15.12.2014
г. и анекса към него от 02.06.2017 г. ведно с лихвата и разноски в размер на
1235 лв. На 16.11.2017 г. е било
извършено плащане на сумата от 16 450 щ.д. – т.е. – на дължимата главница и последната вноска – 4000 щ.д. , за която към
издаване на заповедта за изпълнение падежа не е е настъпил. На 27.11.2017 г. на Дм.В. са били приведени още 630 лв. –
лихви, 830 лв. – разноски за адвокатско пълномощно и 405 лв. – разноски за д.такса.
Поради изтичане на срока по чл.415 от ГПК и непостъпване на искова молба
по чл.422 от ГПК от страна на Дм.В. издадената в негова полза заповед №499 от 13.10.2017 е била обезсилена
с определение №27 от 15.01.2018 г. / л.43 по делото/.
Спори се
между страните по повод извършения банков превод на сумата от
20 000 щ.д. и връзката на този превод с договора за заем от 15.12.2014 г.
Ищецът твърди , че банковия превод е
направен по повод искане от страна на
ответника за доплащане на апартамента, по повод което е изготвено
споразумението от 09.01.2015 г. , в което
сумата е предоговорена в щатски долари и е фиксирано задължение за плащане от Дм.В. в
размер на 20 000 щ.д. до 01.02.2015 г. на търговското дружество , а
получената в заем сума , за което Й.Б.
се е разписал на самия екземпляр на
договора от 15.12.2014 г. , че е получил сумата от 20 000 щ.д. е различна
и е дадена в заем на физическото лице: - т.е. – Дм.В. един път е превел сумата
от 20 000 щ.д. на търговското дружество с основание доплащане на
апартамента по предварителния договор и втори път е дал сумата също от 20 000 щ.д. на
физическото лице Й.Б. с основание договора за заем от 15.12.2014 г. като сумата
е получена от Й.Б. на 15.01.2015 г. Отношенията по повод договора за заем са
приключили, тъй като доказателствата сочат , че въпреки започналата процедура по
чл.410 от ГПК Й.Б. доброволно е изплатил на Дм.В. дължимите суми ведно с
разноските по изпълнителното производство – такси и др. Ответната страна излага тезата , че сумата от 20 000 щ.д. е преведена на
търговското дружество , но е всъщност по договора за заем от 15.12.2014 г.
Покана за връщане на сумата от
17 865 евро до ответниците на посочените в исковата молба основания от страна на ищеца не е изпращана , както това е сторено по
повод т.нар.“договор за заем“ от 15.12.2014 г. преди започване на
заповедното производство на основание чл.410 от ГПК , а е започнато направо
исково производство с искова молба от
16.07.2018 г. Преди това – на 28.05.2018 г.
Й.Б. е подал жалба до районната прокуратура – гр.Несебър против Д.В.
по повод паричния заем в размер на
20 000 щ.д. като изрично е заявил , че
парите са върнати и няма други задължения, но Дм.В. е продал на трето лице дадения му в
залог автомобил „Форд Транзит“, който е на стойност около 20 000 лв. Исковото
производство от друга страна е започнато
две години след окончателното оформяне на сделката по нотариален ред – т.е. –
след като страните са заявили , че отношенията им по повод сделката са уредени.
По повод отношенията между
ищеца и ответниците по делото са били
назначени и приети две експертни заключения – по единична и тройна
експертизи. Вещите лица са изследвали извършените
между страните плащания. Единичната експертиза заключава , че от страна на Дм.В.
са били извършени плащания на 11 340
евро като вноска за апартамент и 17 865 евро също като вноска за
апартамент – на 17.11.2014 г. и на 15.01.2015 г. – превод на 20 000 щ.д.
като няма констатирани други преводи на парични суми. Същевременно от страна на Й.Б. с ПКО в касата на „Атракт Алфагруп“ООД е постъпила сума в размер на 17 865 евро –
вноска от името на Дм.В. като основанието е доплащане на апартамент. Вещото лице по единичната
експертиза заключава , че от страна на Дм.В. са платени всъщност 29 205
евро – цялата дължима сума за имота и 20 000 щ.д. – с банков превод, като
са му върнати 25 450 щ.д. и 630 лв.
Тройната експертиза потвърждава констатациите на единичната / потвърдено пред съда от в.лице Джалева – л.188 по делото/ като според
съда особеното мнение на в.лице Тодорова по-скоро представляват хипотетични
разсъждения по фактологията , отколкото
особено мнение , базиращо се на специални познания по проблематиката.
Извършената служебна проверка сочи , че Д.В.
като гражданин на Руската Федерация не може свободно да извършва преводи в евро
или щатски долари , тъй като тези преводи са регламентирани от Федерален закон
на Руската Федерация за валутно регулиране и валутен контрол / 2003 г./ и
същият като гражданин на Руската Федерация има качеството на резидент
по смисъла на този закон , а физическото
или юридическо лице на територията на Република България е нерезидент и
чуждестранната валута , каквито са паричните средства в евро или щатски долари се водят за валутни
ценности и са на специален разрешителен режим. Твърденията на Дм.В. водят до извода , че на 15.01.2015 г.
всъщност той е извършил банков превод от
Москва / ОАО АКБ „Росбанк“/ по сметка в „Уникредит Булбанк“ – България на
„Атракт Алфагруп“ЕООД в размер на 20 000 щ.д. и същевременно Й.Б. е
получил лично на същата тази дата –
15.01.2015 г. още 20 000 щ.д. Наличния документ за превод на „Росбанк“,
подписан на 15.01.2015 г. от ищеца В. /
в оригинал – на руски език – на л.16 по делото/ сочи , че на тази дата той е бил в гр.Москва, за да
извърши този превод по банков път. Очевидно е , че няма начин как на същата тази
дата реално да предаде и още една сума
от 20 000 щ.долара на Й.Б. от с. Равда.
Доказателствата сочат , а и изводите и на двете експертизи са в насока ,
че изплащането на апартамента на ищеца е приключило на 17.11.2014 г. с
извършения превод от страна на ответника
Б. в полза на В. с ПКО. Изплащането
на сумата от 20 000 щ.д. не би
следвало да има връзка с окончателното прехвърляне на собствеността, тъй като
това става повече от година след
прехвърляне на тази сума , а и още на 17.11.2014 г. според наличните документи
по делото въпроса за изплащането на
жилището на Дм.В. е бил решен
окончателно . Според експертното заключение на същата дата обаче „Атракт Алфагруп“ООД издава данъчна
фактура на стойност 32570.97 лв. / колкото е постъпилата по сметка в „Уникредит
Булбанк“ в левова равностойност по превода от Москва/ с получател Дм.В. с
посочено основание „аванс за апартамент“. Фактурата е била
включена в дневника за продажби на
„Атракт Алфагруп“ за данъчен период м . януари 2015 г. и участва в справката – декларация по ЗДДС.
Доводите на ищцовата страна, че превода
на тази сума не следва да се обвързва с договора за заем от 15.12.2014 г. между
Дм.В. и Й.Б. са неоснователни. Тези
отношения следва да бъдат разглеждани в тяхната цялост с оглед направеното
възражението от ответната страна , че сумата
от 20 000 щ.д. е преведена по инициатива на самия ищец по сметка на търговското дружество , тъй като не можел да я преведе на частно лице /
физическо лице/ , което кореспондира с установения разрешителен валутен режим в
страната му. По повод това възражение ищецът не дава обяснения. В представеното
пред съда становище с вх.№15311/26.10.2018 г. ищецът В. отново застъпва тезата , че върнатите пари от ответника Б. във връзка с
ч.гр.д.№915/2017 г. са във връзка с друг договор за паричен заем от 15.12.2014
г. На първо място следва да се отбележи , че въпросният договор не може да се
разглежда като типичен договор за заем, тъй като договорът за заем е реален , а
на 15.12.2014г. парична сума от т.нар.
„заемодател“ не е била предадена, този договор е по-скоро споразумение
- договореност за бъдещо сключване на договор за заем. Самият ищец на
второ място не сочи по какъв начин са били предадени на ответника Б.
въпросните 20 000 щ.д./ за които е налице отбелязване на договора,
че са получени от Б. на 15.01.2015 г./ , както и не се излагат никакви
обяснения във връзка с изложените от него
затруднения във връзка с превода на сумата на Й.Б. – заемател по това
споразумение като физическо лице.
Твърденията на ищеца В.,
разглеждане в тяхната неразделна общност – че той е дал един път 20 000
щ.д. на ответника Б. в качеството му на
физическо лице по т.нар. „договор за заем“ от 15.12.2014 г. и втори път – е дал
още 20 000 щ.д. с превода от Москва
по сметката на „Атракт Алфагруп“ООД не се подкрепят от наличните по
делото доказателства. Доказан е само превода
по сметка на „Атракт Алфагруп“ООД , но съобразно доказателствата по
делото преценени в тяхната съвкупност може да бъде направен извода, че от
страна на ищеца В. е извършен само един
превод на сума в размер на 20 000 щ.д. по сметка на „Атракт Алфагруп“ООД,
но предназначени лично за Й.Б.. Не се
установява друго движение на парични средства от ищеца В.
към ответника Б.. Ищецът В. дори не е направил изявление по т.нар.
„Договор за заем“ кога , как и къде / лично или чрез трето лице/ е предал сумата от 20 000 щ.д. на Й.Б..
На датата , когато Й.Б. е написал , че е получил въпросната сума, Дм. В. е
изпратил сумата по банков път от Москва. Твърденията на ищеца в исковата молба
– че въпросната сума била платена по сметка на „Атракт Алфагруп“ООД на
15.01.2015 г. по искане на управителя на
дружеството – продавач, който е уведомил Д.В., че собствеността върху
апартамента няма да му бъде прехвърлена, ако не постъпи плащане, договорът ще
бъде развален, а платената сума – задържана като неустойка за неизпълнение не
бяха доказани по никакъв начин, а именно това се сочи като основание от страна на ищеца за този превод. Липсата на
каквито и да са доказателства в тази насока , както и че той – ищеца Дм. В.
реално е предал както на Й.Б. , така и на „Атр.Алфагруп“ООД по 20 000 щ.д.
правят исковата претенция недоказана и неоснователна. По делото се установи , че ответникът Й.Б. още на 17.11.2014 г. е превел дължимите по
договор за заем пари на Дм.В. от негово
име на „Атракт Алфагруп“ООД и по този начин окончателно е била изплатена стойността на закупения от В.
апартамент. Поради това предявения иск за заплащане на
сумата от 17 865 евро поради неизпълнение на задължението на
ответника да плати същата на „Атракт Алфагруп“ ООД съгласно допълнително
споразумение №3 към договор за заем от 29.04.2014 г. следва да бъде отхвърлен –
тъй като се установява изпълнение на поетото от Й.Б. задължение и
предоставената му в заем сума е преведена по сметка на „Атракт Алфагруп“ООД в
полза на купувача по предварителния договор – ищеца В.. Следва да бъде
отхвърлен и евентуално предявения иск
против „Атракт Алфагруп“ООД за заплащане
на сумата от 17 865 евро като платена без основание ведно със законната
лихва, тъй като се установява , че
управителят на „Атракт Алфагруп“ООД
Й.Б. в лично качество е върнал на ищеца
въпросната сума от 20 000
щ.д., преведена по банков път на
15.01.2015 г. ведно с лихвите и разноски по повод заведеното от Дм.В.
ч.гр.д.№915/2017 г. Доказателствата по делото сочат , че извършения превод на търговското дружество „Атракт
Алфагруп“ООД на 15.01.2015 г. е в пряка
връзка с т.нар. договор за заем , по повод който между страните е било висящо заповедно производство пред РС –
Несебър. В тази насока е и извлечение от
банковите операции на „Атракт Алфагруп“ООД за м. януари 2015 г. в „Уникредит Булбанк“ / на л.65 по делото/. Видно от това извлечение на 15.01.2015 г. се установява
извършения превод от Дм.В. от Москва в размер на 32 570.97 лв. – т.е. сумата от 20 000 щ.д. е била
превалутирана в лева. Още на следващия ден
- 16.01.2015 г.обаче е осъществена операция – теглене на пари на каса от
Й.Б. в размер на 9500 лв. Това навежда съда на извода, че банковата сметка на
„Атракт Алфагруп“ ООД е използвана не само за
търговски операции на дружеството
, но и за лични цели на управителя Б. в качеството му на физическо лице – т.е.
– банковата сметка на ответника „Атракт
Алфагруп“ ООД е била използвана за превода на пари от Дм.В. от Москва, вкл. и за
заобикаляне на ограниченията на валутния режим на Руската Федерация чрез
документи , установяващи превод на средства с цел закупуване на недвижим имот
от гражданин на Руската Федерация / резидент/ на обикновена сделка по кредитиране на чужд
гражданин / нерезидент по смисъла на руския закон/ срещу получаване на лихва за предоставения кредит. Макар и
платена без основание на дружеството,
безспорно се установява ,че същата е върната от Й.Б. на ищеца ведно с лихвите.
По така изложените съображения,
исковете на Д.В. против Й.Б. и „Атракт Алфагруп“ ООД, предявени при условията
на евентуалност като недоказани и
неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Съобразно постановеното решение на осн. чл.78 ал.3 от ГПК в
полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски съобразно доказателствата за
такива направени по делото - в полза на Й.Б.
и „Атракт Алфагруп“ООД – по 3450 лв. на всеки от тях / 3100 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и по 350 лв. – заплатени суми за депозити за експертизи/.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Р. В., гражданин на Руската
Федерация, роден на *** г. в гр.М. против Й.Б.Б. за заплащането на сумата от
17 865 / седемнадесет хиляди осемстотин
шестдесет и пет/ евро за неизпълнение на
задължение за заплащане на същата сума на „Атракт Алфагруп“ООД съгласно
Допълнително споразумение №3 към договора за заем от 29.04.2014 г. и законната
лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата
като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Р. В.,
гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр.М. против „Атракт
Алфагруп“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.Равда,
представлявано от управителя Й.Б. за заплащането на сумата от 17 865 /
седемнадесет хиляди осемстотин шестдесет и пет/
евро като платена без основание ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Р. В. , гражданин на
Руската Федерация да заплати на Й.Б. от с. Равда и на „Атракт Алфагруп“ООД със седалище и адрес
на управление – с.Равда, общ.несебър , представлявано от Й.Б. сумата от по 3450
/ три хиляди четиристотин и
петдесет/ лева – направени по делото
разноски на всеки един от тях.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр.
съдия: