Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5900 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 56584/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на 19.02.2020
г. открито съдебно заседание, е отхвърлен предявеният от А.Е.В. /ЕГН **********/
срещу „Д.З.“ АД- *** /ЕИК *******/ иск за присъждане на сумата 2 371 лв.,
представляваща имуществени вреди от ПТП на 6.03.2019 г. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът А.В. е осъден да заплати на ответника „Д.З.“ АД сумата 10 лв.-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от А.Е.В. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение,
ведно с лихвите и разноските по делото.
Въззиваемата
страна „Д.з.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявен е иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Предявеният
от А.В. пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен.
Отговорността
на застрахователя при задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
възниква на основание застрахователно право-отношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане- на основание деликт. Гражданската
отговорност възниква при реализиране елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане /чл.45 ЗЗД/- противоправно деяние, вина, вреди и
причинна връзка.
Прякото
право по чл.432, ал.1 КЗ на увредения срещу застрахователя по риска „Гражданска
отговорност” за изплащане на застрахователно обезщетение и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание възникват в един и същи момент- този на
настъпване на застрахователното събитие- в случая ПТП, при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняването на това право от увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да е била установена със
сила на присъдено нещо.
В случая осъществяването на
горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната
отговорност,
обуславяща възникване и на отговорността на застрахователя- ответник на
основание застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска
отговорност, не е установено
по безспорен начин по делото, което обосновава извод за недоказаност на прекия
иск по чл.432, ал.1 КЗ по основание.
Съвкупната
преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства- писмени
/констативен протокол за ПТП
от 6.03.2019 г., докладна записка на актосъставителя на протокола/ и
гласни доказателства /свидетелски показания на водача на участвалия в ПТП
автомобил- Ст. Стоянов/ и заключение на автотехническа експертиза, не може да
обоснове извод на въззивния съд за наличие на виновно противоправно поведение
на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Пежо 206“ /управление
на същия в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП/, довело до причиняването на
деликт, независимо от установения механизъм на пътно- транспортното
произшествие, при което се твърди да е увреден ищецът А.В..
От
представения като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП № К- 125,
съставен на 6.03.2019 г. от служител на О „ПП“- СДВР след посещение на място,
се установява, че на 6.03.2019 г. около 19.30 часа лек автомобил „Пежо 206“ с
рег.№ *******- с водач С.Д.С., се движел по бул.„Цариградско шосе“ от бул.“Ал.
Малинов“ към ул.”Павел Красов” и в
района на № 116 участвал в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец
А.В., който пострадал, като му била поставена работна диагноза: фрактура дясно
рамо и десен крак, бил прегледан и настанен в болница.
За
установяване механизма на произшествието по делото са изслушани и свидетелските
показания на водача на лекия автомобил „Пежо 206“ Стоян Стоянов, който свидетелства,
че при настъпване на произшествието през м. март било вече тъмно и ръмял дъжд,
имало интензивен трафик, във всички ленти на пътното платно в посоката на
движението му имало автомобили. Колата пред него направила рязка маневра, при
което на пътното платно се появил пешеходец. Свидетелят видял пешеходеца в
последния момент- едва, когато колата пред него го заобиколила. Направил всичко
възможно да избегне удара, но не успял.
В
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа
експертиза, прието като неоспорено от страните, са направени следните констатации:
че пътното платно на мястото на произшествието е съставено от две платна, по
едно във всяка посока, отделени едно от друго с мантинела и разделителен
остров; че общата широчина на пътното платно е 14 метра, като на мястото на ПТП
същото е съставено от четири ленти /или за процесния пътен участък- над 29
метра обща широчина/; че пешеходецът предприел пресичане на бул. “Цариградско
шосе“ на непредназначено или необозначено за целта място и след преминаване
през разделителната мантинела, отделяща двете платна за движение; че лекият
автомобил „Пежо“ се е движил в средната лента за движение със скорост около 70
км/ч; а също и че към момента на удара пешеходецът пресичал отляво надясно
спрямо ориентацията на превозното средство, тъй като уврежданията, описани в
протокола за ПТП, били в неговата дясна част.
Основният
спорен в настоящото съдебно производство въпрос е дали процесното ПТП е
настъпило в резултат на твърдяното от ищеца деликтно поведение на водач на
застраховано при ответника МПС, който извършвайки нарушение на правилата за
движение по пътищата чрез противоправното си поведение е предизвикал или допринесъл
в пряка причинно- следствена връзка за настъпване на процесния пътен инцидент,
съответно за причиняване на претърпените от ищеца травматични увреждания и
понесените във връзка с тях имуществени вреди.
Правилно е прието от първоинстанционния
съд, при събраните вд процеса доказателства, че не се установява причиняване на вредите вследствие
виновното противоправно поведение на застраховано при ответника лице.
Съвкупният
анализ на събраните доказателства и на приложимите законови разпоредби
обосновава извод на въззивния съд, че гаранционно- обезпечителната отговорност
на ответника „Д.з.“ АД в случая не може да бъде ангажирана, тъй като не са
налице предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ. Независимо от установената по делото
фактическа обстановка, според която ищецът е претърпял твърдяните имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания, причинени при настъпило на 6.03.2019 г.
в гр. София пътнотранспортно произшествие, в което е участвало моторно превозно
средство, застраховано при ответника, не се установява виновно противоправно
поведение на водача на това МПС при настъпване на произшествието, което води до
извод за освобождаването му от деликтна отговорност, съответно- за липса на
предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на
застрахователя- ответник.
Въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния съд, обосновали постановяване на
обжалваното отхвърлително решение, че не е установена по делото вина на водача
на лекия автомобил „Пежо 206“ и поведение на същия, създаващо непосредствена
опасност от реализирането на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗДвП, на път,
обозначен като автомагистрала или скоростен
път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и
мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h;
движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на
автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено. Според & 6,
т.52а /нова- ДВ, бр.47 от 2012 г./ от ДР на ЗДвП, “скоростен път" е път,
който отговаря на изискванията на чл.3, ал.8 от Закона за пътищата, а именно:
има самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица
между тях, като всяко платно е с най- малко две ленти за движение; пресичането
с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива, вливането и отливането на движението се осъществява само от
пътни възли на различни нива, и т.н.
Мястото,
където е настъпило ПТП- бул.“Цариградско шосе“, представлява скоростен път с
две платна за насрещно движение, всяко от които с три ленти за движение, а в
процесния участък- с четири ленти /поради наличието на пътна връзка/. Не
съществува визирана в ЗДвП хипотеза при участък от пътя с характеристиките на
процесния да е допустимо движението на пешеходец. Напротив- налице е абсолютна
забрана за наличието и движението на пешеходци на такъв пътен участък.
Следователно не би могло наличието и движението на пешеходец по посочения
скоростен път да е предвидимо за водача на лекия автомобил „Пежо 206“, още
повече, че се касае за тъмната част на денонощието /ПТП е настъпило на
6.03.2019 г. около 19.30 часа/, мокра пътна настилка /имало е дъждовен ръмеж/, интензивен
трафик на МПС, наличие на движещи се във всички ленти за движение на пътното
платно автомобили, липса на пряка видимост, препятствана от движещ се отпред
автомобил, който направил рязка маневра- заобикаляне на движещия се по пътното
платно пешеходец.
Тъй
като пешеходецът А.В. е нарушил установената в чл.55, ал.1 ЗДвП забрана, произшествието
е настъпило изключително по негова вина, като не може да се приеме, че
поведението на водача на лекия автомобил „Пежо“ е било в нарушение на регламентираните
в закона правила и принципи за безопасно движение по пътищата. Въз основа на
събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че с
поведението си пострадалият В. е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите, предпоставил е механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Поведението му към момента на
произшествието несъмнено сочи на обективна причинно- следствена връзка с
настъпилия неблагоприятен резултат. От една страна- не се установява водачът на
лекия автомобил „Пежо“ да е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, и от друга страна- вредите не биха настъпили, ако ищецът- пешеходец
не се е намирал на пътното платно на посочения скоростен път в гр. София-
действие, забранено императивно с нормата на чл.55, ал.1 ЗДвП. Възможността за
възприемане на пешеходеца и за предотвратяване на удара е относима към вината и
противоправността в поведението на водача, но предвид описаното поведение на
ищеца- пешеходец, вкл. и в хипотезата, в която същият е бил неспособен да
съзнава обществената запретеност на постъпката си и да предвиди вредоносния
резултат /налице са данни, че е бил в нетрезво състояние/, тези факти и
обстоятелства в конкретния случай се явяват ирелевантни.
При тези съображения, тъй като не се
установява да е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, не
може да се приеме в случая, че е възникнала и отговорността на застрахователя
му на основание застрахователно правоотношение по застраховка срещу гражданска
отговорност, т.е. предявеният от А.В.
пряк иск по чл.432 КЗ е недоказан по основание
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното първо-инстанционно решение като правилно следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна разноски за
въззивното производство в размер на 100 лв.- за юриск. възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 19.02.2020 г., постановено по гр. дело № 56584/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на 19.02.2020 г.
открито съдебно заседание.
ОСЪЖДА А.Е.В. /ЕГН **********/
да заплати на „Д.З.“ АД- *** /ЕИК *******/ сумата
100 лв.
/сто лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.