Определение по дело №3236/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3112
Дата: 4 септември 2019 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530103236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

№.........                                      04.09.2019г.                             гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                          ДЕСЕТИ граждански състав

На       04       септември                                                             2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                     Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 3236 по описа за 2019 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

          На основание чл.190 от ГПК следва да задължи ответното дружество да представи по делото всички предадени му документи, в оригинал, изрично описани в Опис на документи по щета № 4704-01310-118/18г.

 

          С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне като  свидетел по делото Добромир Пламенов Н. във връзка със състоянието на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие.

 

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което ответникът да се снабди с друго такова от вносителя на марката Киа за Република България, а именно „КИА Моторс България - СОФИЯ” ООД с ЕИК: *********, от която да е видно сервизната история за сервизиране, изминатия пробег и текущата поддръжка на лек автомобил „Киа”, модел „Спортидж” с номер на рама KNDPBCAC3F7672024, съхранявана в глобалната база от данни на „Киа Моторс”. Същото следва да се издаде след заплащане на държавна такса за удостоверение от ответника.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебна автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото да отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

    Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

                СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

  

          Предявен е иск по чл.405 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът П.А.Н. твърди в исковата си молба, че на 12.03.2018г. закупил лек автомобил, марка КИА, модел СПОРТИДЖ - LXAWD с ДК № СТ 6014 РА за сумата от 45 000 лева ( четиридесет и пет хиляди лева). На 31.05.2018г. сключил застрахователен договор Булстрад Каско Стандарт, застрахователна полица № 4704180200005597 с ответното дружество със срок на валидност до 31.05.2019г., за което била платена и застрахователната премия, която била разделена на 4 вноски, всяка от които по 431.46 лева, за периода от 1 година. При сключване на договора автомобила бил представен за оглед пред застрахователната компания и оценен на действителна стойност 45 000 лева. Същата цена била записана в полицата като застрахователна сума. Съгласно общите условия, Раздел „КАСКО”, Глава ПЪРВА, параграф IV, т. 2, тази сума била определена от Застрахователя и Застрахования на база на действителната стойност на МПС към датата на сключване на договора. Направени били 9 броя снимки, като Застрахователят отбелязал, че нямало забележки относно състоянието на лекия автомобил. Според общите условия сключената застраховка „Пълно каско” обхващала рисковете „кражба” и „грабеж” на МПС. При сключването на договора ищецът се явявал потребител на застрахователни услуги по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на КЗ, поради което на основание чл. 113 от ГПК спорът бил местно подсъден на съответния съд по постоянен адрес на потребителя на застрахователни услуги. Следователно настоящата искова молба следвало да бъде местно подсъдна на Районен съд - Стара Загора.

На 02.12.2018г. около 0.00 часа Добромир Пламенов Н.-син на П.А.Н., в чието владение бил автомобила по това време, паркирал МПС на паркинг на площад „Иван Александър” в квартал Драгалевци в гр. София. На сутринта в 9.00 часа, когато го потърсил автомобилът бил изчезнал. Оказало се, че бил откраднат през време на действие на застрахователния договор. Незабавно съобщил на органите на полицията от 6-то РУ-СДВР и на застрахователя - ответник по делото. Като в следствие на това било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. На застрахователя били предоставени оригинала на заявление за кражба, застрахователната полица, свидетелството за регистрация на МПС - част 1 и 2, знак на ГТП, както и ключът на застрахования автомобил. Застрахователното дружество образувало щета № 4704­01310-118/18. След изтичане на срока по разследването на 25.02.02019г. Софийска районна прокуратура се произнесла с Постановление, с което спряла наказателното производство по ДП № ЗМ 3218/2018г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 51500/2018 по описа на СРП, поради неразкриване на извършителя на престъплението. На 28.02.2019г. на Застрахователното дружество било предоставено Постановлението на СРП, както и декларация-пълномощно, договор за покупко-продажба на автомобила, служебна бележка от РПУ, данък за МПС, всички в оригинал, както и банковата сметка на ищеца, по която трябвало да се преведе застрахователната сума.

На 12.03.2019г. застрахователното дружество изпратило писмо до ищеца, с което определил действителна стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие в размер на 28 750 лева, като от тази стойност била приспадната застрахователна премия - 862,92 лева и била изплатена сума от 27 887,08 лева по сметка на ищеца. Така определеното обезщетение представлявало едва около 60 % от застрахователната сума, обявена в застрахователната полица, както и от пазарната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно кражбата. Тълкувайки разпоредбите на чл. 207 и чл. 208 от КЗ, във връзка с Общите условия по застрахователния договор при изчисляване размера на обезщетението не следвало да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният бил инкорпориран в самата застрахователна стойност.

Застрахованият автомобил бил използван за лични нужди, съобразно неговото предназначение, като били спазени изискванията за предохранителни мерки в Раздел „Общи положения”, параграф VIII, т. 1 от Общите условия, а именно Застрахованият поддържал застрахованото МПС в добро състояние, като полагал грижата на добър стопанин, спазвал техничните и технологичните правила за експлоатация на производителя, предприел всички обичайни и разумни мерки за избягване на настъпване на застрахователното събитие, а именно кражбата, като паркирал автомобила на паркинг в добър квартал на София, затворил всички прозорци и заключил автомобила, с което спазил и разпоредбите на законодателя / чл. 207, ал 1 от КЗ /. В момента на кражбата МПС било изцяло обслужено, без забележки по интериор и външна страна и на около 25 000 км.

Съгласно разпоредбите на общите условия относно юрисдикцията, ищецът направил всичко възможно да разреши спора извънсъдебно по доброволен начин като на 16.04.2019г. изпратил Възражение-покана до Отдел „Пълна Загуба на МПС” кум Булстрад Виена Иншурънс Груп, с което възразил относно размера на изплатеното обезщетение. В отговор на това, получил Писмо с изх. № АЗ 01969/22.04.2019г., с което му било отказано да бъде преразгледан размера на обезщетението, поради твърдението, че действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно 02.12.2018г., било меродавно с изплатеното обезщетение. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго от същия вид и качество. Ищецът счита, че при изплащане на застрахователното обезщетение Застрахователят не взел предвид всички технически характеристики на автомобила, спецификациите и екстрите, с които автомобилът разполагал, а го оценил като базисен модел, въпреки, че в момента на подписване на договора тези характеристики и екстри били взети предвид при определяне на застрахователната сума. А именно застрахованият автомобил бил с 6-степенна автоматична скоростна кутия, двигател 2.4 GDI ( най-добрият за този модел), 177hр, 4 WD, 2400 куб. двигател, 177 конски сили, пълно задвижване 4x4, което го правело най-висок клас от споменатия модел, както и всички интериорни екстри- аудио-видео система, слънце-защитени стъкла, камера за задно виждане, навигация, мултимедийна система - BRISTOL, аудио и гласово разпознаване, мултифункционален волан с полиуретан. С оглед на всичко това ищецът бил ощетен, тъй като при така изплатеното обезщетение се оказало невъзможно да бъде закупено друго МПС от същия вид и качество.

Ищецът счита, че действителната цена на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие била прекомерно занижена спрямо пазарната му стойност към декември 2018г. Имайки предвид, че дори към днешна дата автомобил с тези параметри бил обявен на доста по-голяма пазарна цена, отколкото изплатеното обезщетение на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. Да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО                „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев да заплати на ищеца П.А.Н., с ЕГН **********,  с адрес: ***, остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 16 250 лева              /шестнадесет хиляди двеста и петдесет лева /, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

2. Да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО                „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев да заплати на ищеца П.А.Н., с ЕГН **********,  с адрес: ***, обезщетение за закъснялото плащане на дължимия размер на обезщетението в размер на 410 лева /четиристотин и десет лева /, считано от момента, когато се дължало застрахователното обезщетение до момента на подаване на исковата молба.

Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

В дадения от съда срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество и същият е взел становище, с което оспорва изцяло предявения иск, като счита, че същият бил неоснователен и прекомерен по размер.

 

Ответното дружество счита, че иска бил неоснователен, като твърди, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” изплатил на ищеца застрахователно обезщетение, което отговаряло на реално претърпяната вреда, с което изпълнило произтичащите от закона и сключения застрахователен договор свои задължения.

Не оспорва, че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и П.А.Н. бил сключен договор за застраховка с номер          № 4704180200005597 и срок на действие от 31.05.2018г. до 31.05.2019г. и обект на застраховане лек автомобил марка „Киа” модел „Спортидж” и рег. № СТ 6014 РА. При сключване на застрахователния договор от застрахования били приети общите условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, в които ясно били дефинирани покритите рискове, изключенията от покритие и начина за изчисление на застрахователно обезщетение.

Не оспорва обстоятелството, че на 03.12.2018г. в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп’ постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с противозаконно отнемане на застрахованото МПС, настъпило на същата дата. Във връзка с постъпилата претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” била заведена ликвидационна преписка /щета/ с номер № 470418181863701. При обработката на заведената щета било констатирано, че действителната стойност на вещта била по-ниска от уговорената между страните застрахователна сума.

В случая между страните било договорено, че договора щял да бъде сключен на база действителна стойност.

Съгласно чл. 400, ал. 1 на Кодекс за застраховането за действителна се считала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго от същия вид и качество.

Съгласно чл. 388. (1) Извън случаите по чл. 387, ал. 1, ако била уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество, договорът оставал в сила, като всяка от страните можела да поиска застрахователната сума да се намали до размера на действителната, съответно до възстановителната стойност.

Във връзка с констатираното несъответствие между застрахователната сума и действителната стойност на автомобила била извършена проверка на пазарните аналози на застрахованото МПС , въз основа на която също се установявало, че действителната стойност на вещта не отговаряла на застрахователната сума. Основание за това тяхно твърдение им давала проверката на бензинови автомобили от същия вид и качество внос от съединените американски щати. Ответното дружество твърди, че застрахователната сума била завишена спрямо действителната стойност на вещта, а именно тя се считала за предел на отговорност за застрахователя, който носел отговорност до размера на вредите.

Въз основа на констатираното надзастраховане по сметка на правоимащото трето лице била заплатена сумата от 7583 лева /седем хиляди петстотин осемдесет и три/, след като от общия размер на обезщетението от 27887 лева/ двадесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и седем л /, която сума била получена след приспадане на дължими премийни вноски в размер на 862.92 лева /осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/.

 

Ответното дружество не можело да възприеме твърдението на ищеца, че било налице неизпълнение на договорно задължение, поради факта, че при уреждане на случая стриктно били съблюдавани разпоредбите на КЗ, в които конкретно било посочено, че застрахователната сума по договора била пряко обвързана с действителната стойност на застрахованото имущество, а в случаите когато имало разминаване се прилагали специфичните правила при надзастраховане. В тази посока било налице задължителна практика установена в Постановление на ВС 7/77г., като било налице и задължителна практика по чл. 290 от ГПК (Решение на ВКС № 235 от 27.12.2013г. по търг. д. № 1586/2013г.).

Ответното дружество прави възражения по заявените фактически твърдения, както следва:

1. Оспорва твърдението, че автомобилът към настъпване на кражбата бил на около 25 000 км.;

2. Оспорва твърдението, че автомобила бил с най-висок клас оборудване за модела, като твърди, че оборудването отговаряло на конкретната модификация и нямало допълнителни екстри извън рамките на тази модификация.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че е предявен иск с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. По иска по чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие, претърпените от него вреди към деня на настъпване на събитието. Що касае до иска за обезщетение за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и датата на изискуемостта на главното вземане.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора.

 

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Застрахователен договор „Булстрад Каско Стандарт” - Пълно Каско; Свидетелство за Регистрация Част 1; Свидетелство за Регистрация Част 2; Удостоверение от СДВР VI-то районно управление; Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление с рег. № 230фп841/02.12.2018г.; Постановление за спиране на наказателно производство от 22.02.2019г.; Писмо от Ръководител Отдел „Пълна загуба на МПС” от 12.03.2019г. за изплащане на обезщетение по претенция № 470418181863701; Опис на документите, предадени на Застрахователя по щета № 4704-01310-118/18г.; Възражение-покана до Отдел „ Пълна загуба на МПС” към ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп от 11.04.2019г.; Писмо с изх. № АЗ 01969/22.04.2019г. от Иво Груев, член на Управителен съвет и Изпълнителен Директор на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”; Спецификации на транспортно средство модел КIА Sportage, шаси № КNDРВСАСЗF7672024, издадено от „КИА МОТОРС БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ ООД; Служебна бележка от 06.06.2019г.

 

          ПРИЛАГА б.б. за платена държавна такса, пълномощно на адв. М.Д. и пълномощно на юриск. Атанас Петров.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество в съдебно заседание да представи по делото всички предадени му документи, в оригинал, изрично описани в Опис на документи по щета № 4704-01310-118/18г., като го предупреждава, че при непредставянето му ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК.

 

          ДОПУСКА като свидетел по делото Добромир Пламенов Н., при режим на довеждане.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответното дружество  съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от вносителя на марката Киа за Република България, а именно „КИА Моторс България - СОФИЯ” ООД с ЕИК: *********, от която да е видно сервизната история за сервизиране, изминатия пробег и текущата поддръжка на лек автомобил „Киа”, модел „Спортидж” с номер на рама KNDPBCAC3F7672024, съхранявана в глобалната база от данни на „Киа Моторс”, след заплащане на държавна такса в размер на 5 лева.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице СЛАВИ НИКОЛАЕВ Н., който след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки, навсякъде, където е необходимо да даде своето заключение, като отговори на въпросите посочени в отговора на исковата молба.

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен от ответното дружество в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 22.10.2019г. от  10.00ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.  

 

           ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.  Препис от отговора на ответното дружество да се връчи на ищеца.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: