№ 5299
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110143320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА срещу Д. В. Л. и Е. Д. Г., с която
са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответника Д. Л. съществуването на вземане ищеца за
сумата в общ размер на 962,03 лева – главница, от която сумата 917,47 лева, представляваща
11/15 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., и сумата 44,56 лева, представляваща 11/15 части от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Д. Л. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 84,10 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 22.02.2022 г.; иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено
спрямо ответницата Е. Г. съществуването на вземане ищеца за сумата в общ размер на
349,82 лева – главница, от която сумата 333,62 лева, представляваща 4/15 части от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и
сумата 16,20 лева, представляваща 4/15 части от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
1
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Е. Г. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 30,58 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 22.02.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Д. В. Л. и Е. Д. Г. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок
за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след
изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 53, находящ се в
гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но
не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч. гр. д. № 11614 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили
в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Д. В. Л. и Е. Д.
Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. К. М.. Процесуалният представител не оспорва предявените искове нито по
основание, нито по размер. Не възразява да бъде постановено решение при признание на
иска.
Третото лице – помагач ФИРМА не изразява становище по предявените искове.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – юрк.
Ч. е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.
237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответниците са признали предявените
искове, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с
2
решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК,
а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не
представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание
съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при
признание на иска.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 78,53 лева, от които 28,53 лева за внесена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. Така присъдените разноски не са оспорени от
ответниците, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 73,94 лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид даденото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение,
ответниците Д. В. Л. и Е. Д. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 252,47 лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, разпределени между тях съобразно квотите им в съсобствеността, а
именно: Д. В. Л. – 185,14 лева, и Е. Д. Г. – 67,33 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу Д. В. Л.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
962,03 (деветстотин шестдесет и два лева и 03 ст.) лева – главница, от която сумата 917,47
лева, представляваща 11/15 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 53,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата 44,56 лева, представляваща
11/15 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
84,10 (осемдесет и четири лева и 10 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху
3
главницата за периода от 01.07.2019 г. до 22.02.2022 г., които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г., издадена по
ч. гр. д. № 11614 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу Е. Д. Г. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, както следва: по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата
349,82 (триста четиридесет и девет лева и 82 ст.) лева – главница, от която сумата 333,62
лева, представляваща 4/15 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 53,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата 16,20 лева, представляваща
4/15 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
30,58 (тридесет лева и 58 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.07.2019 г. до 22.02.2022 г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г., издадена по ч. гр. д. №
11614 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д. В. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, сумата 185,14 (сто осемдесет и пет
лева и 14 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Е. Д. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, сумата 67,33 (шестдесет и седем лева
и 33 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
съдебни разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Слатина”, АДРЕС, представлявано от управителя
М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач на страната на ищеца ФИРМА по
предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 11614 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5