Р Е Ш Е Н И Е
№2790/21.6.2019г.
Гр.Варна,21.06.2019
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в следният
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело № 4032 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените от ищеца М.И.Х., ЕГН **********,***, чрез адвокат Т.Т. ***, със съдебен адрес *** ПРОТИВ ответното дружество
„ А.Е. “ ЕООД, ЕИК *,със седалище и
адрес на управление ***, п.к. *, представлявано от Е. Д. Е. са заявени в
условията на обективно кумулативно
съединяване и с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправеното до съда искане е ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца СУМАТА от 40 000,00 лева (четиридесет хиляди лева) – представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди – физически болки, негативни емоционални и психологични изживявания,
в резултат на настъпили телесни повреди при трудова злополука, причинила
временна нетрудоспособност (на ищеца) призната с Разпореждане № 5104 - 03-6 от
18.01.2018 г. на ТП на НОИ Варна, на осн. чл. 55, ал.
1 КСО, станала на 22.12.2018 г. ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.03.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането; СУМАТА
от 933,33 лева (деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки)
– представляваща лихва за забава,
равняваща се на законната лихва върху главницата от 40 000 лева, считано
от датата на увреждането - 22.12.2018 г.
до датата на завеждане на исковата молба- 15.03.2019 год.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:Сочи се в
исковата молба, че от *съгласно
Трудов договор № *, от същата дата М. Х. се намирал в
трудови правоотношения с ответното дружество и допълнително споразумение, като
изпълнявал длъжността „шофьор“. Изпълнявайки служебните си задължения, ищецът
управлявал тежкотоварен автомобил *, с рег. № *, собственост на ответника –
работодател. На 22.12.2018 г. със същия автомобил ищецът имал задача да превози
товар – пшеница, с предназначение *. Така, около 16,20 ч., на 22.12.2018 г.
управлявайки служебния автомобил, ищецът доставяйки товара се намирал на *, и
паркирайки автомобила се намирал на портала на пристанището върху кантара
/везна/. След преустановяване на движението на товарния автомобил и
обезопасяването му, ищецът тръгнал да представя на служителката, обслужваща
кантара съответната необходима документация относно превозното средство и
доставка на товара по предназначението му. Придвижвайки се по кантара, ищецът
се спънал на земята от височина около 1,50 метра и т.к. не било осветено
мястото, в последствие установил, че липсвал предпазен парапет в сектора на
кантара, където се намирал и не успял да предотврати нелепото падане, като се
озовал на земята. При падането ищецът твърди, че почувствал силна болка в
областта на седалището и десния крак, както и болки в дясната ръка на която се
приземил; започнал да вика от болка и веднага се притекли на помощ на ищеца
негови колеги, които чакали след него с камионите си и видели инцидента. Ищецът
сочи, че и служителката на кантара също му се притекла на помощ и се обадили на
екип на спешна помощ и по-късно ищецът бил транспортиран до МБАЛ „Св.Анна
Варна“, където му било извършено рентгеново изследване и наместване на дясната
ръка и китка а след това и гипсиране на цялата дясна ръка. Твърди се още, че
след това ищецът бил приет в Клиника по ортопедия и травматология в същата
болница, където му били извършени оперативни процедури с голям обем на сложност
на таза и долния крайник – пертрохантерно счупване –
закрито в дясно. В отделението по спинална анестизия било извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация от д-р К.. Била извършена и
оперативна интервенция с интрамедуларен пирон PFN, леваж и послоен шев а от болницата
ищецът бил изписан на 30.12.2018 г., като му била издадена епикриза
а в последствие бил откаран със специализиран автомобил на Спешна помощ и
настанен в домашни условия, но напълно обездвижен и със силни боли в областта
на нараняванията.След последвалите операционни интервенции, твърди ищецът в
сезиращата съда молба, изпитвал силни интензивни и непоносими болки, за които
му били изписани силни обезболяващи медикаменти а след като бил настанен в
легло, в домашни условия болките продължавали с голям интензитет и при всяка
нужда от най – малкото движение на някоя част от тялото. Наложило се ищецът да
бъде обгрижван от снаха си (съпруга на брат му ) за всичко- от хранене до преобличане, почистване след
всяка човешка нужда – като малко дете. Ищецът бил прикован за леглото за около
три месеца и се нуждаел от постоянни грижи и присъствие на човек, който да го
обслужва денонощно.Към момента на сезирането на съда, сочи ищецът, се опитвал
да се надига и за кратко време да заеме поза в седнало положение в леглото до
момента в който го заболи много а лекуващите му лекари му обяснили, че за
период от около шест месеца нямало да може да става от леглото и да стъпва на
крака си , т.к. кракът му бил скъсен в областта на тазобедрената става а когато
започнел да стъпва щял да бъде с помощни средства и в последствие с патерици.
Ищецът пояснява, че оздравителния процес бил дълъг и придружен с ужасни
нетърпими болки, при всеки опит да помръдне част от тялото си а от
принудителната поза на тялото му в леглото, започнали да го боли цялата
мускулатура. Тъй като нямало друг близък роднина, който да се грижи за М.Х., се
наложило той да търпи неудобството което търпял и до момента - снаха му да го
почиства и да му сменя памперсите всеки ден. Дискомфорта
и неудобството, търпени от ищеца, заявява ищецът, били непоносими за него,
отчаян бил и постоянно мислел за случилото се и за това дали някога ще се
възстанови напълно, така че да може да работи професията си. Случилото се
довело до цялостна промяна в живота на ищеца и във възможно най-лошото естество
за един млад мъж в трудоспособна възраст, в разцвета на силите си и
същевременно обездвижен и прикован на легло, вследствие на трудовата злополука
а болките и лишенията, които чувствал всеки ден все по- осезателно щели да
продължат и занапред за дълъг период от време.В останалата част от исковата и уточнителна молба ищецът е навел твърдения затова, че
служилото се на дата 04.01.2019 г. има характера на трудова злополука, призната
по надлежния ред за такава с Разпореждане № 5104 – 03 – 6 от 18.01.2019 г. на
ТП на НОИ Варна, влязло в сила на 12.02.2019 г., поради което счита, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя на осн. чл. 200 КТ. С отделна молба
ищецът е отправил искане с правно осн.чл. 389, ал. 1 ГПК, уважено от ВРС.В подкрепа на твърденията ищецът е направил доказателствени искания.
Предявените от ищеца осъдителни
искове съдът е квалифицирал по чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
срока по 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.Ответникът намира иска за недопустим и
неоснователен.По същество ответникът сочи, че от фактите, при претъпяване
на злополуката, можело да се обоснове извод, че ищецът претърпял злополуката
поради необезопасяването на кантара, където се случила и / или поради негово
невнимание, т.к. напускането на камиона за да занесе документите не влизало в
служебните му задължения на шофьор. Предвид претендираната
претенция от 40 000 лв. претендирани неимуществени вреди, ответникът чрез
управителя на ответното дружество намира претенцията за неоснователна, недоказана и прекомерна.С оглед горното
ответникът желае съдът да отхвърли иска
и /или да намали размера на евентуално обезщетение.
В проведеното
по делото открито заседание на 07.06.2019г. ищецът представляван от адв.Т. изразява становище,че
по делото са установени всички релевантни факти и обстоятелства.Категорично, за
адв.Т., били събрани доказателствата по делото, като
счита, че за ищеца оздравителния процес не е завършил, болките които търпял
ищеца били интензивни през първия месец, особено в долния крайник, ищецът не
бил се възстановил като най -вероятно щяла да се наложи оперативна намеса за
допълнително оздравяване, т.к. горният крайник на
ищеца може би бил заздравял до известна степен, но ищецът все още бил
нетрудоспособен. В контекста на изложеното адв.Т.
изразява предположение,че ищецът ще следва да бъде освидетелстван от ТЕЛК.Отделно
от изложеното процесуалният представител на ищеца подчертава, че М. Х. е бил трудоспособен,
в млада възраст, „ в разцвета на силите си, мъките му били големи „, поради
което се желае ВРС да извърши репарация на понесените от ищеца неимуществени
вреди – физически болки, емоционални и психически изживявания, негативни за М.Х.
и за цялото му семейство.Желае се и ВРС за присъди съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв.Т..
В същото открито заседание ответната
страна не изпраща представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
ангажираните от ищеца с исковата молба писмени доказателства – заверени за
вярност с оригинала копия на документи : Трудов договор № 19/01.09.2013 г.;Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Трудов договор № 19/01.09.2013 г.; декларация за трудова
злополука вх.№ 5101-03-1/04.01.2019 г.; Разпореждане № 5104-03-6 от 18.01.2019
г. на ТП на НОИ – Варна; Епикриза И.З. № 20147/2018
г, по същество на спора се установява от
фактическа страна следното :
На 1 –ви септември 2013 година в град Варна ищецът е
сключил трудов договор под номер 19 /1.9.2013г. с ответното дружество -работодател
„А.Е.“ ЕООД,ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Е. Д. Е. (л. 6). По силата на така сключения трудов
договор, ищецът е приел да изпълнява длъжността „ *„ с код по НКПД * , с място на работа
– транспорт, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
490 лева и работно време 8 часа, като договорът е сключен за неопределен срок.
С Допълнително споразумение към трудов договор № 19/01.09.2013 г. (л. 7) сключено между
страните по трудовото правоотношение и страни по спора,на
дата 01.11.2017 г. е бил изменен само размера на трудовото възнаграждение на
ищеца посредством увеличаването на 700 лева и допълнително договорено трудово
възнаграждение за прослужено време и професионален опит от 2,4 % или 16,80 лева
.
Установено е по делото, че на дата 04.01.2019 г.
работодателят на ищеца и ответник е депозирал пред ТП на НОИ - Варна декларация
образец О- 11/2006/НОИ, заведена с входящ номер 5101- 03 – 1, досие № 1. Видно
от приобщеното по делото на л. 8 – ми по делото заверено за вярност с оригинала
копие на цитираната Декларация за трудова злополука, работодателят на ищеца е
декларирал пред ТП на НОИ Варна следните
данни : В раздел III „ Данни за злополуката „ е вписано, че
злополуката с работника М.И.Х.,работещ при работодателя като „ * „ с код по НКПД * е станала в 16,30 часа на 22.12.2018 г. на * – т.е. случайно
работно място , при паркиране на товарния автомобил на кантара за да бъде
претеглен преди да се разтовари и при спъване на работника. Отразено е от самия
работодател, че работникът Х. е имал необходимата правоспособност, че злополуката
е по чл.55, ал.1 КСО и че Х. е получил счупване, обусловило временна
неработоспособност на работника.Цитираната Декларация носи подписа на
управителя на дружеството - ответник и работодател и печат на същото дружество,
без подпис на пострадал .
Спор не може да има по делото, че случилото се с Х. на
посочената дата, декларирано от самия работодател , представлява трудова
злополука .Това е така, тъй като от приобщеното по делото на л. 9 –ти заверено
за вярност с оригинала копие на Разпореждане № 5104 – 03- 6 ОТ 18.1.2019 г. на
ТП на НОИ Варна ( Образец № О – 14 ) се установява и доказва , че злополуката е призната
за трудова. От цитираното писмено доказателство се констатира по делото, че на
основание чл. 60, ал.1 КСО, декларираната злополука вх.№ 5101 – 03-1 от
04.01.2019 г. на Териториално поделение на НОИ Варна от осигурителя „А.Е. „ЕООД
станала с М.И.Х., ЕГН ********** на 22.12.2018 г. е приета за трудова злополука
на основание чл.55, ал.1 КСО . Вписано е в същото Разпореждане, че злополуката
е станала през работно време и при изпълнение на трудови задължения а именно : „
Пострадалият паркира тежкотоварно превозно средство върху платформа ( кантар ) за претегляне
на товар и излиза от кабината.Вървейки за да представи необходимите документи
се спъва в издаден болт, който свързва частите на кантара, залита, пада от
височина около 120 – 150 см. на земята, вследствие на което М. И.Х. получава пертрохантерно счупване, закрито в ляво „. Така цитираното
Разпореждане не било обжалвано в срока по чл.117 КСО и от отбелязването в долния
ляв ъгъл се вижда, че е влязло в законна сила на 12.02.2019 г.
На следващо място следва да бъде посочено,че от
приобщената по делото на лист 10 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на
Епикриза се установява, че М.И.Х., на * години,е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св.Анна „- Варна на
дата 22.12.2018 г. в 18,29 ч. и изписан от болничното заведение на 30.12.2018
г.14,00 ч. Във връзка с болничния престой на Х. е била издадена и цитирана Епикриза по ИЗ № 20147 / 2018 по клинична пътека 217.1. „
Оперативни процедури с голям обем на сложност на таза и долния крайник „, като
ищеца е била поставена окончателна диагноза: S 72.10 – Пертрохантерно счупване, закрито в ляво .
В епикризата е вписана
анамнеза на Х., снета по негови данни а именно – посочено е, че по време на
работа Х. е паднал от около 1,5 метра и е травмирал дясна тазобедрена става и
дясна предмишница, като е бил заведен в болницата от
екип на ЦСМП. По повод състоянието на Х. са били извършени редица клинични изследвания,
проведени консултативни прегледи с интернист, кардиолог и анестезиолог и на
24.12.2018 г. опаративна интервенция. От извадката от
Оперативен протокол № 1739 се установява, че операцията е започнала в 09,20 ч.
и приключила в 10,40 ч., проведена под спинална
анестезия.Извършено е било открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация фемур от д-р К.. Под спинална анестезия и щателно почистване на оперативното
поле, чрез латерален достъп е било достигнато до фрактурата и е била фиксирана
с интамедуларен пирон PFN. Извършен е бил леваж, послоен шев, направена стерилна превръзка и контролна
рентгенография.
С оглед установяване на здравословното състояние на
ищеца по делото е допусната, изготвена и приобщена по надлежния ред необходимата
и неоспорена съдебно – медицинска
експертиза, възложена на вещото лице д-р С.М. – съдебен медик при МБАЛ “
Св.Анна Варна“ .От заключението на в.л. д-р М. и разпита на вещото лице, по
делото е установено и изяснено, че именно в резултат на падането на ищеца от
височина по време на работа на 22.12.2018 г. същият е получил прертохантерно – в областта на трохантерния масив на бедрената кост - счупване на дясна бедрена кост, счупване на лъчева и лакътни кости в долна трета на дясна предмишница
/ л. 44 от делото /.Според съдебния медик всички описани травматични увреждания
са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговорят да бъдат
получени при еднократно падане от височина и удар на тялото в подлежаща
повърхност, каквито данни сочи в.л. съществуват по делото. Травматичното
увреждане от този вид, пояснява вещото лице, на дясна бедрена кост се
получавало по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и би
могло да бъде получено при падане и удар в областта на дясната тазобедрена става
при отведен в страни долен крайник. Пертрохантерното
счупване на дясна бедрена кост, се установява от заключението по
допуснатата СМЕ и разпита на вещото лице, е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не
по-малък от 8 месеца. Вещото лице изрично подчертава, че следва да се има
предвид и допълнителната хирургическа
интервенция във връзка с екстракцията
на остесинтезиращия материал, което би удължило
възстановителния период.
На следващо място от СМЕ се установява, че счупването на костите на дясна предмишница – лъчева
и лакътна кости – определят трайно затруднение в движението на десния горен крайник за един период
от порядъка на 2,5 – 3 месеца.
При тези обективни данни по делото вещото лице дава
отговор на въпроса : Какъв е бил проведения и последващ
курс на лечението, респ. приключил ли е оздравителния процес ? Вещото лице д-р М. заключава, че е
проведено оперативно лечение на ищеца – открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация на бедро с интрамедуларен
пирон, като същото е проведено
адекватно и допринесло за правилния ход на оздравителния процес.
Постоперативния статус и ход на заболяването след операцията вещото лице
определя като – спокоен статус и без отклонения от клиничната пътека. Вписано и
в заключението на вещото лице, така както и в Епикризата,
че състояние на ищеца при изписването му от болницата е било : афебрилен , със спокойни оперативни рани а изхода от
заболяването е посочен като добро общо състояние,
за амбулаторно лечение.На следващо място , видно от л. 45 – ти от делото, в
експертизата си вещото лице д-р С. М. сочи, че към момента на изготвяне на СМЕ продължава оздравителния процес; предстои вероятно оперативна
интервенция във връзка с екстракцията на
остеоситнезиращия материал по преценка на специалист травматолог. Според вещото лице е видно от представената
по делото медицинска документация, проведения клиничен преглед на 27-ми май
2019 г. , че е налице оздравителен процес по отношение на травматичните
увреждания в областта на десния крак , който процес
продължавал и към момента на изготвяне на експертизата .На трето по
ред място, в СМЕ, вещото лице сочи, че по отношения
на горния десен крайник е налице възстановяване на функциите в пълен обем,
като това травматично увреждане е отзвучало
в рамките на обичайния оздравителен
период на възстановяване, вкл. рехабилитация, хигиенно диетичен режим и
оздравителния период е приключил без дефицит. На последно място вещото лице
заключава, че непосредствено след
травмата болният е изпитвал несъмнено болки, които в хода на оздравителния процес
обикновено отзвучават в рамките на 10 – 15 дена.
Освен писмените доказателства, проведената СМЕ, по
делото са събрани и гласни доказателства
.С Определение № 5721/07.05.2019 г. съдът
е допуснал събирането на гласни
доказателства в полза на ищеца
чрез разпита на ДВАМА СВИДЕТЕЛИ при режим на водене.В проведеното
първо и единствено отрито съдебно заседание са разпитани свидетелите Х.и Х.,
като и двамата се намират в роднинска връзка с ищеца.
Първият разпитан по делото свидетел Ф. С. Х., ЕГН **********,
снаха на ищеца, заявила изрично пред
съда,че желае да дава показания и след предупреждаването й за наказателната
отговорност която носи по реда на чл.290 ГПК дава следните показания: Св.Ф.Х.сочи,
че е снаха на ищеца и тя и съпругът й живеели заедно с ищеца.Вечерта, когато се
случил инцидента с ищеца, към седем часа според свидетелката , М.Х. се обадил
на брат си / св. Б.Х. – съпруг на св.Ф. Х./ като казал, че паднал и идвала
линейка която да го закара в Спешното. Тогава св.Х.била в кухнята, мъжът й
отишъл при нея и й казал, че брат му паднал ,тя питала къде и от съпруга си
научила, че ищецът падна на работа, на Пристанището,на кантара. Свидетелката
останала в дома си с малкото дете, имала син който бил болен, и казала на мъжа си да отиде в болницата .Братът на
ищеца излязъл от дома в който живеели всички и намерил ищеца в Спешно отделение
в болница „Св.Анна“- Варна и от там казали, че ищецът е за операция, като
вечерта ищецът нощувал в болницата.На сутринта, според разказаното от св.Х.,
всички отишли да видят ищеца в болницата.От болницата обяснили на Ф. и Б. Х., че
М.Х. бил за операция, че било сложно и вечерта му гипсирали веднага ръката,
защото била счупена на две места а крака на М. лекарите щели да гледат на
следващата сутрин. Така,според свидетелката Ф. Х., след два дни, оперирали М.Х.,
понеже били празници, случило се на 24–ти декември.От там насетне, точно казва
свидетелката :„ започнали мъките „. Първо на Х.им било казано, че операцията
е над 2000 лв., която сума била непосилна за тях, но те намерили парите на заем.Направена
била на ищеца операцията – било сложно,
трудно, абсолютно по всякакъв начин. След като минало абсолютно всичко в
болницата – операцията и т.н.,свидетелката Ф. Х.била тази, която трябвало да гледа
ищеца, защото нямало кой.Ищецът нямал майка, баща му бил в гр.Нови пазар, отказал
да го гледа, не бил ходил дори да го види. При така създалата се ситуация,твърди
свидетелката Х., се наложило мъжът й да продължи да ходи на работа а тя да
поеме пряко грижите за ищеца.От показанията на св.Ф.Х.се установява, че Ф. и Б.Х.имат
две деца, едното било на 14 –ет години а друго на пет,
страдащо от детски аутизъм и след като М.Х. бил
изписан от болницата свидетелката се оправяла сама и двете деца и с ищеца. Ищецът,
обяснява свидетелката, бил на легло прикован, закарали го в дома си и два
месеца плътно не мърдал от леглото.Всичко като памперси, храна, вода ,
лекарства , обезболяващи за тези два месеца било на грижите на свидетелката.
Именно поради този факт свидетелката Х.имайки преки наблюдения върху цялостното
състояние на ищеца, заявява, че М.Х. имал много силни болки, вечер почти не
спял, постоянно викал и дори и поради това, че не можел да става, не можел да
се самообслужва.
Самата свидетелка Ф.Х., без да има специални знания,
но на база на преките грижи които е полагала за ищеца описва състоянието му по
много ясен начин с думите: „ все едно инвалид за 2-3 месеца.“ Ясен отговора
свидетелката дава и на поставените от съда въпроси а именно, че ищецът е роден
1975 година, както и че травмата която е претъпял се е случила тази коледа .По
същество от показанията на св.Х.се установява,че М.Х. е бил три месеца плътно
призован на легло, без да става а вечер били мъките му. Едва вечерта , когато
се приберял от работа съпруга на свидетелката - Б.Х., той поемал грижите за
ищеца.По него време М.Х. вечер сънувал, бълнувал, емоционално изобщо не бил
добре, стоял, стоял и задавал въпроса:„Ох, защо така
стана? Аз няма да мога да работя”, като това състояние за него не било познато,
т.к. много рядко се бил разболявал дори от хрема.
На следващите поставени въпроси от съда към свидетелката,
свидетелката отговоря, че тя е с тегло 38 килограма и
с мъките които и М. имал трудно се възстановявал, но въпреки това, след третия
месец, започвал да стъпва на земята, т.к. до тогова трябвало много да го пазят,
защото йм било обяснено, че не трябвало да се
изместват пироните и до тогава М.Х. не трябвало да се движи. Пироните,
конкретизира свидетелките, били в крака на ищеца а ръката му била малко по –добре,
счупена с травма, но не като крака му , който трябвало да го пазят че да не го
мръднел изобщо. Така, след третия месец, обяснява св.Х.ищецът започнал да
стъпва на крака си , първо започнал само да си отпуска краката от леглото, но
го боляло много.М.Х., разказва още пред съда снаха му, пиел лекарства които да
разреждат кръвта, защото бил обездвижен и освен тези мъки, че трябвало да се
грижи някой за него, по-трудното било, че трябвало да се сменят памперси, някой
да му носи храна.Точно това, за свидетелката, било нещото което според нея
довело до рухването на ищеца, т.к.думите на М.Х. били : „Как сега”, като
свидетелката казала на ищеца ( наричан от нея „брат
ми“,макар да бил брат на съпруга й) :„Брат ми, няма
как да стане, аз знам, че не си ми брат, но мъжът ми е на работа, няма кой да
ни гледа, 5 души сме, не може да се стои и брат ти да ти сменя памперсите!
Стискаме зъби, затваряме очи и това е”.
Към момента, счита свидетелката,М.
може би не бил добре а и физически също, на 11-ти му подготвяли документи за
ТЕЛК, не можел още да работи,движел се с патерици, а пък онзи ден си навехнал
здравия крак, защото той се подпирал на него, цялата тежест падала на здравия
му крак. Така по повод навяхването на левия крак свидетелката питала ищеца какво направил а той
й отговорил с думите : „ Знам, в тежест съм ви, но какво да
направя ”. На последния зададен на свидетелката въпрос същата
отговоря, че М. не иска да се вижда с никого, не иска да говори, отказва да се
вижда с колеги, не иска да ходи на психолог.Самата свидетелката завява, че
пробвала да говори с него за да посети психолог, обаче ищецът твърдял, че е
добре, но докато стоял, плачел, докато стоял се смеел.
Вторият
разпитан по делото свидетел Б.И.Х., ЕГН **********, брат на ищеца, заявил изричното си желание да дава показания,
предупреден за отговорността по чл.290 ГПК дава показания , които напълно
кореспондират с показанията на съпругата му и ги допълват . Според свидетеля Б.Х. ищецът и негов брат паднал от камиона на който
работел на 23-ти.Б.Х.,сочи брат му, работел във фирма „*“- фирма, която се
занимавала с товарни-разтоварни работи. Св.Б.Х. не отрича пред съда, че не е
бил на място, когато брат му паднал, като сочи ,че след като му се обадили присъствал
в Спешното в болница „Света Анна „.В болницата Б.Х. разбрал, че брат му М. имал
счупена тазобедрена става, идвали празници и не искали дори да го оперират, но
се съгласили после, оперирали го, сложили имплант на
крака му, болтове някакви и после Б.и Ф. Х.взели ищеца от болницата и го
гледали в дома си. Първия месец, твърди Б.Х. брат му М. имал много болки, като
за М. се грижела съпругата на Б.Х. – Ф. Х. Св. Б.Х. обяснява пред съда, че той
отивал на работа, имал и болно дете и не скрива ,че и на него и на съпругата му
йм било много трудно.Същият свидетел сочи ясно,че
брат му М. постоянно плачел, ревял, не бил спокоен, било го срам да му сменят
памперси, защото не можел и да мръдне, боляло го и снаха му му сменяла дори и
памперсите.
От показанията на брата на ищеца се установява, че първия
месец М. Х.имал много болки, чак втория месец почнали да се успокояват нещата, като
ищецът пиел лекарства за съсирване на кръвта като вечер,вече след прибиране от
работа свидетеля помагал на брат си за неща като ходене до тоалетна . След втория
месец вече, сочи св.Б.Х., брат му взел да става с патерици с помощта на
съпругата на свидетеля – снахата на ищеца, но със страх. Става ясно от показанията
на същия свидетел, че сега брат му взел да върви, но се затворил в себе си ,
бълнувал питал брат си и снаха си как ще се оправи като казвал, че те имат
болно дете и не искал с никой да говори .
На следващо място от свидетелските показания на Б.Х.се
установява ,че до падането на брат му ищецът не бил такъв човек , не бил нито
буен , нито саможив , бил си точно нормален човек . Към момента , обяснява същия
свидетел, лекарите обяснили,че ищецът бил за ТЕЛК и на 11 –ти щял да ходи да си
взема документите за трудоустрояване и още поне шест месеца нямало да може да
ходи на работа , не ставал за работа. И на последно място , на конкретно
поставени на свидетеля въпроси, същият свидетел дава категоричния отговор, че
от фирма „* „, където работел брат му
като шофьор на товарен автомобил,притежаващ категория“ Е“ , никой не бил търсил
ищеца да го пита как е, никой нищо не йм помогнал и
освен свидетеля и съпруга му, със заплатата само на Б.Х., се издържали всички
вкл. и болното дете на Б.и Ф. Х..
С оглед
установено от фактическа, от ПРАВНА СТРАНА съда приема следното:
Предявеният от ищеца М.И.Х. против ответното дружество „А.Е. „ ЕООД осъдителен иск
съдът въз основа на релевираните от ищеца твърдения в
исковата молба и обективираното искане по см. на
чл.127, ал.1, т.5 ГПК, е намерил и намира и към момента за процесуално
допустим, т.к. е заявен от лице търсещо защита на субективното си право да
получи обезщетение от работодателя си за претърпени в резултат на трудова
злополука неимуществени вреди.Ето защо съдът дължи произнасяне по същество.За
да се произнесе по същество, съдът се спира на разпределението на доказателствената тежест, извършено с проекта за доклад по
делото, обявен за окончателен. Видно от доклада по делото съдът е указал и на
двете страни,че съгласно общата норма на чл. 154 ГПК всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите
и обстоятелствата от които черпи положителни за себе си права. На основание чл.146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е възложил в тежест на ищеца да установи и
докаже, че е бил във валидно трудово правоотношение с ответника при настъпване
на злополуката, че на 22.12.2018 г. в гр.Варна е настъпила злополуката,
призната за трудова, че са му причинени неимуществените вреди /подробно описани
в исковата молба/, и че техният размер е съобразно претенцията.В тежест на
ищеца е било възложено и да установи и докаже,че ответникът е изпаднал в забава
и продължава да се намира в такава и към момента.На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е възложил в тежест на ответника да установи и докаже,
че ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката, както и че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, както и че са налице други правопогасяващи или правоизключващи
факти.
При така разпределената тежест на доказване,въз основа
на събрания по делото доказателствен материал, настоящият
състав намира предявения иск за доказан по основание , като излага
следните мотиви за да обоснове този извод :
Съобразно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.Съгласно чл. 55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
За основателността на иска по чл. 200, ал. 1 от КТ,определящо е наличието
на трудово правоотношение към
момента на настъпване на трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се ангажира при установяване
наличието на следните общи предпоставки: увреждане на работника;
неблагоприятният резултат да е настъпил през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и причинната връзка между увреждането и резултата (резултатът
трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други
обстоятелства).
За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените
предпоставки ( така : Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
622/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова).
Съгласно разпоредбата на чл. 290 от КТ и приложимия към релевантния момент ред чл. 55 от КСО и Наредба за
установяване,разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за
установяването на трудовата злополука се подава декларация от осигурителя до
съответното териториално поделение на НОИ, като последното е компетентно с
разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за трудова. Налице е
разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за приемането на злополуката като
трудова( л.9 –ти от делото ) .
Т.е. установен и доказан по несъмнен начин е първият елемент от
фактическия състав на нормата на чл.200,ал.1 КТ .
При така установеното по
делото,настоящият съдебен първоинстанционен състав
приема, че станалата на 22.12.2018 г.
с ищеца М.И.Х. злополука е трудова и по см. на КСО и КТ, като съдът дължи
произнасяне по своевременно релевираните възражения
ответника, че пострадалият е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност.( изведено от контекста на отговора на искова молба приобщен на л. 33 –ти
от делото).За
да се произнесе по възражението на ответната страна за приложение на нормата на
чл. 201 ал.2 КТ( макар и изведено
от контекста на отговора по чл.131 ГПК) , съдът намира за необходимо да се спре в
мотивите си върху института на грубата
небрежност. На първо място и с оглед наведените твърдения от двете страни в
спора по същество, съдът намира за необходимо да уточни, че институтът на
грубата небрежност има различни измерения в наказателното и гражданското право.Гражданските съдилища са се произнасяли по
въпроса, че отговорността по чл.200 от КТ е в много по- широк аспект и не всяко нарушение на правилата за
безопасност на труда може да квалифицирано като проява на груба небрежност. За
да е налице груба небрежност по см.на чл.200 КТ е необходимо пострадалият да е
осъзнавал, че може да настъпи вредоностният резултат,
но едновременно с това да се е надявал, че може да го избегне и предотврати. Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.
2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и
най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност (в този смисъл е съдебната
практика,част от която е обективирана в Решение
№ 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, с докладчик председателят Светла Цачева,постановено по чл. 290 от ГПК).Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е
мислел да ги предотврати ( така : Решение
№ 1026 от 18.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 4001/2008 г., IV г. о., ГК, с докладчик председателят Лидия Рикевска).
В настоящото производство бе
установено, че трудовата злополука е настъпила по време на работа на
ищеца-изпълняващ длъжността „*“.Установено е, че трудовата злополука е настъпила
на * на 22–ри декември 2018г.,след като ищецът е спрял на пристанището
управлявания от него автомобил, тръгнал да носи документацията за товара и се
спънал в издаден болт, свързващ частите на катара, което довело до падането на
ищеца от височина около 1,5 м. а от там и до травмите на дясната половина на
тялото му- горен и долен крайник.При така изложеното до тук,установено на база
Декларацията за настъпила трудова злополука подадена пред НОИ от самия
работодател, влязлото в законна сила Разпореждане на ТП на НОИ Варна, допусната
по делото СМЕ, кредитирана напълно от ВРС като обективна и компетентно дадена,издадената
на ищеца Епикриза и гласните доказателства събрани по
делото, ВРС намира,че ищецът не е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.В настоящото производство липсват
доказателства, от които да се установи, че работникът не е спазил
необходимите правила за безопасност по време на работа на дата 22–ри декември
2018 г., респ. предприето от него действие да занесе документацията за товара
който е превозвал, съчетано със спъването му в болт и последвало падане, не
съставляват небрежност, още по малко груба небрежност, т.к. едва ли ищецът е
предполагал, че кантарът на * може и да не бъде обезопасен. Дали е щял ищецът
да се спъне или не, при друга идентична ситуация, не може да се предполага, но отговорността
за осигуряване на безопасна работна среда безспорно се носи от работодателя.
Липсват доказателства, от които да се установи, че ищецът е допуснал нарушения при
изпълнение на задълженията му свързани с
упражняване на трудовата функция „ шофьор
„ .Същото би могло да се установи с представянето на длъжностна
характеристика за изпълняваната длъжност, но такава не е представена в
производството.С оглед изложеното,съдът
приема,че не е налице съпричиняване от страна на работника при настъпване
на претърпяната от него трудова злополука. При доказаност
на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ,
съдът трябва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди от трудова злополука,като взема предвид и липсата на
проявена от ищеца груба небрежност.В задължителната съдебна практика намерила израз в още в ППВС № 4/1968 г.
е прието, че размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД,многократно
във всички актове на ВКС, е посочвано, че не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат : характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.С оглед събраните
по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице д-р С.М. по
неоспорената и обективна СМЕ, кредитирано напълно от съда, показанията на
разпитаните по делото свидетели които показания ВРС намира за преки и
непосредствени, макар и формално попадащи под нормата на чл.172 ГПК, настоящият
първоинстационен съдебен състав приема, че ищецът е претърпял
неимуществените вреди, подробно посочени в исковата молба - по вид и продължителност
във времето.
Настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да се определи общо като главно вземане от 20 00,00
лева, в какъвто размер предявеният иск следва да се уважи, като искът до пълния размер от 40 000,00 лева
бъде отхвърлен като недоказан.
За да определи този размер
настоящият състав взе предвид възрастта на пострадалия ищец / към момента на 43
години/, продължителността на първоначалното лечение, последиците от трудовата
злополука - физически и психически, емоционални, продължителността на
посттравматичното стресово разстройство – т.е.само обективите данни по делото, които
са установени дори и само на база посочения по-горе писмен и гласен доказателствен материал кореспондиращ напълно със
заключението по допуснатата съдебно - медицинска експертиза .
За да отхвърли иска до 40 000
лв., съдът взима предвид обстоятелството, че по делото липсват писмени
доказателства и не са ангажирани специални знания за да може обективно настоящият
състав да приеме че и към момента ищецът търпи неимуществени вреди в резултат
на трудовата злополука свързани със психичното и емоционалното му здраве. В
тази връзка съдът,без да разполага със специални знания, счита че може да бъде
прието за установено и доказано по делото, че е налице промяна в личността на
ищеца, в отношението му към себе си и околния свят. Този извод съдът извежда
основно на база гласните доказателства на двамата свидетели разпитани по делото
и отчасти от заключението на в.л.д-р М.. Макар и свидетелите разпитани по
делото да са брат и снаха на ищеца, за настоящия съдебен състав по – обективни;
по – преки и дори и по – верни свидетелски показания освен събраните не
съществуват.
Този извод съдът прави на
база преките си и непосредствени впечатления от разпитите на двамата свидетели,
които независимо един от друг точно, ясно, логично и житейски обективно описват
състоянието на ищеца преди и след трудовата злополука. Именно затова, защото
снахата на ищеца, подпомагана вечер от съпруга си първите два три месеца е била
пряко обгрижващия пострадалия, съдът намира, че точно
тези показания следва да бъдат взети предвид при преценката за доказаността на всяко едно от физическите, емоционални и
психични страдания на ищеца след трудовата злополука а и до момента ,респ.и за
определяне на размера на неимуществените вреди. Въпреки наличието на безспорно
установените за ВРС промени в поведението и реакциите на ищеца, след трудовата
злополука, установено от гласните доказателства,по делото няма доказателство на
което съдът да изведе извод, че в резултат на трудовата злополука е настъпила
промяна в личността на ищеца.Отделно от горното, следва да бъде отчетено и че
след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият
има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното
състояние, ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при
присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и
съобразено. То е изискуемо от момента на
влошаването, от който момент на ексцеса се дължат и лихвите върху това ново
обезщетение - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Касае се за нови неимуществени вреди, които увреденият търпи и
за които му се дължи новото обезщетение. При
определяне на размера му съдът следва да се съобрази с дадените в т. 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, съгласно които е длъжен да съобрази всички
конкретно установени обстоятелства, обуславящи
претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест.Ето защо ВРС намира, че при обективно влошеното
здравословно състояние на ищеца изразяващо се към момента в неотшумяла травма
на долен десен крайник, при вероятност за реоперация
свързана с остеосинтезиращия материал, при безспорно
причинени на ищеца и болки и страдания от злополуката, но при приключил според
вещото лице С.М. оздравителен процес на десен горен крайник; при приключил
оздравителен процес на фрактурирания десен горен
крайник и при липса на доказателства за социална дезаптация
на ищеца и /или личностова промяна (независимо от проявните й
форми и интензитет )
съдът намира , че обезщетението от
20000 лева е това,което ще рапарира претърпените от
ищеца неимуществени вреди,респ. искът до пълния размер следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
С оглед изхода по спора по
главния иск на ищеца се дължи и акцесорната законна лихва върху исковата сума,
считано от датата на предявяване на иска, с оглед направеното искане в исковата
молба .
При определяне на размера
от главница от 20 000 лева за всички претърпени от ищеца неимуществени
вреди съдът следва да определи и размера на дължимата се лихва върху тази
сума.Видно от петитума на иска ищецът е претендирал за репариране сумата от 933,33 лева (деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки) – представляваща лихва за
забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 40 000 лева, считано от датата на
увреждането - 22.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба- 15.03.2019 год.
При
така уважения размер на главница, посредством програмния продукт „ Апис изчислителни системи “, ВРС пресмята размера на акцесорната
претенция върху сумата от 20 000 лева, респ. присъжда на ищеца сумата от 461,12 лева - лихва за забава дължима
върху главницата от 20 000,00 лева за периода от 22.12.2018 г. до
14.03.2019 г. включително, като отхвърля
иска за разликата от присъдения размер от 461,12 лева до претендирания
от 933,33 лв. като неоснователен и недоказан.
С оглед характера на
производството по делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса съобразно
материалния интерес – уважената част на исковете пред настоящата инстанция 4 %
върху материалния интерес от 20 000,00 лева и 4 % върху 461,12 лева, при съобразяване
и на чл.1 от ТДТССГПК съгласно който таксата не може да е по-ниска от 50,00
лева за един иск.
Пресметнати от ВРС
дължимите се такси от ответника възлизат на сбора от 800,00 лв.+50,00 лева = 850,00 лева, както и сумата от 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист .
Отделно от горното с оглед
изхода на спора ВРС следва да възложи съгласно чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника и разноските за заплатен от
бюджета на РС Варна депозит от 150,00 лева за допусната и проведена
СМЕ .
И на последно място ВРС следва да определи възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца, при условията на чл.38,ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата.Доказателства за осъществената правна помощ на
ищеца от адв.Т. по посочения ред се съдържат на лист
47 –ми от делото.
С оглед характера на спора
ВРС съобразява императивните разпореди на Наредба 1 / 2004 г. при определяне на
възнаграждението за процесуално представителство дължимо се на адв.Т. от ответника.Съгласно
разпоредбата на чл. 38.
(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) от Закона за адвокатурата - Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка;2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки
или на друг юрист.Аления (2) (Доп. -ДВ,
бр. 97 от 2012 г.) на същата правна норма повелява : В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.Съгласно чл. 36 ,ал.2 ЗАдв (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.И на последно място съдът съобразява, че Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( Обн., ДВ, бр. 64
от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2
от 9.01.2009 г., доп., бр. 43
от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28
от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820
от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от
5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.; изм. и доп., бр. 84
от 25.10.2016 г.; изм. с Решение № 9273
на ВАС на РБ от 27.07.2016 г. - бр. 41
от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.) се съдържат следните прави разпореди,въз
основа на които ВРС изчислява дължимото се на адвокат Т. възнаграждение :
чл.
7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от
2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията са следните: .т.1 за трудови дела с определен интерес –
съобразно ал. 2;2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009
г., бр. 28 от 2014 г.);
чл. 7, ал.2 : За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните:
т.1. (изм. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
т.4. (изм. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр.
28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в
сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс
3 % за горницата над 10 000 лв.;
Пресметнато от ВРС
възнаграждението на адв.Т., което съдът определя при
уважен главен иск с цена 20 000 лева и акцесорен
с цена от 461,12 лева е равно на сбора от 1 130 лева за първия иск и 300
лева за втория или общо 1 430,00
лева.
Воден от горното и на осн.чл.235,236 ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество „ А.Е. “ ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление ***, п.к. *,
представлявано от Е. Д. Е. ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца М.И.Х., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Т.Т. ***,
със съдебен адрес *** следните ПАРИЧНИ
ВЗЕМАНИЯ :
СУМАТА
от 20 000,00 лева (двадесет хиляди
лева) -главница – представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки,
негативни емоционални и психологични изживявания, в резултат на настъпили
телесни повреди при трудова злополука, причинила временна нетрудоспособност (на
ищеца) призната с Разпореждане № 5104 - 03-6 от 18.01.2018 г. на ТП на НОИ
Варна, на осн. чл. 55, ал. 1 КСО, станала на
22.12.2018 г. ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
главницата от 20 000,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 15.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; както
и
СУМАТА
от 461,12 лева (четиристотин
шестдесет и един лева и дванадесет стотинки) –акцесорно вземане - представляваща лихва за забава, равняваща се на законната
лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на увреждането - 22.12.2018 г. до 14.03.2019 год.включително – деня,предхождащ датата на подаване
на исковата молба в съда, на основание чл. чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
КАТО
ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата от присъдения размер от 20 000,00 лева до претендирания от 40 000 лева (главница ) и
за разликата от присъдения
размер от 461,12 лева до претендирания
от 933,33 лв.(акцесорно вземане за
лихва за забава, претендирано върху главница от 40 000 лв. за периода от датата на увреждането - 22.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба- 15.03.2019 год.), като
НЕДОКАЗАНИ ПО РАЗМЕР .
ОСЪЖДА „ А.Е. “
ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на
управление ***, п.к. *, представлявано от Е. Д. Е. ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка ВРС, СУМАТА
от общо 850,00 ( осемстотин
и петдесет лева) дължима държавна
такса върху уважения иск ; СУМАТА от
5,00 лева ( пет лева) - за служебно издаване на изпълнителен лист и СУМАТА от 150,00 лева (сто и петдесет лева ) – заплатено от бюджета на ВРС възнаграждение на вещо лице,на основание чл.78, ал. 6 ГПК .
ОСЪЖДА „ А.Е. “ ЕООД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление ***, п.к. *, представлявано от Е.
Д. Е. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Т.Д.Т. ***, със съдебен адрес *** СУМАТА от общо 1 430,00 лева (хиляда четиристотин и тридесет лева ) – адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално
представителство на ищеца при условията на чл.38 ,ал.1 т.2 ЗАДв, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: