Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 122 16.12.2022 год.
град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на шести декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 115 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на М. Г. И. от гр. Ш., чрез адв. Т. Я. от АК – Шумен,
срещу Решение № № 121 от 24.06.2022 год., постановено по АНД № 699 по описа за
2021 год. на Районен съд Разград. С него
е потвърдено НП № 38-0002898 от
04.10.2021 год. на Директора на регионална дирекция „АА” Русе, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 93в, ал.
10, предл. 1, т. 2 от ЗАвтП за нарушение на чл. 34, § 1, изр. 3, предл. 1 от Регламент
/ЕС/ 165/2014.
Жалбоподателят счита, че решението е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
– не е допуснал до разпит свидетел, с който да се установят релевантни за
правния спор факти и не е обсъдил всички направени възражения на жалбоподателя,
не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви относно хипотезата на чл.
28 от ЗАНН, както и за вината на нарушителя. Твърди, че не е доказано
компетентността на актосъставителя. На следващо място се сочи, че решението
противоречи на материалния закон. Излага
доводи, че наказаното лице не е извършило вмененото му във вина нарушение и
дори да има такова, то е налице
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” Русе, в
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението
на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От
фактическа страна районният съд е приел, че обжалваното НП е издадено въз
основа на акт за установяване на
административно нарушение от 20.08.2021г., съставен срещу касатора, в
който от фактическа страна било посочено, че на 20.08.2021г. около 12:05 часа в
обл. Разград, община Цар Калоян, на път I-2, км.47+200, срещу бистро „Дервента”,
посока от гр.Разград към гр.Русе, като водач на товарен автомобил Волво ФМ 62 Р
с рег.№ ******** от категория N3, извършващ обществен
превоз на товари-пилета, с товарителница серия Т № 030986 от 20.08.2021г., с
маршрут на движение от Пет кладенци до Щръклево, с пътен лист серия А № 054089
от 20.08.2021г., с лиценз на Общността и заверено копие № ********* е спрян за
проверка. МПС с рег.№ ******** било оборудвано
с аналогов тахограф Siemens VDO 1324.7130 със сериен № 02260188, видно от
протокол № BG27/16002 от 04.05.2020г. При проверка на тахографския лист от текущия
ден, 20.08.2021г., и предходните 28 дни на водача М.
И. е установено, че водачът е използвал тахографския
лист от 18.08.2021 г. за период от време по-дълъг от този, за който е
предназначен, а именно един тахографски лист е предназначен за 24 часа, и това
не е довело до загуба на данни. Тахографският лист е бил поставен в 07:00ч. на
18.08.2021г. и е използван до 07:56 ч. на 19.08.2021г., което е повече от 24
часа. Деянието е квалифицирано като нарушение
на чл.34, § 1, изр.3 предл.1 от Регламент /ЕС/ 165/2014”. Фактическите
обстоятелства, посочени в акта, са описани в
НП, с което на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.93в, ал.10, т.2 от ЗАвтП.
Въз
основа на така изложените фактически обстоятелства районният съд приел от
правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
предвидената процедура. Районният съд счел, че нарушението е индивидуализирано
от обективна страна, съгласно изискванията на закона, като са посочени всички
релевантни факти и обстоятелства, като впоследствие е подведено под съответната
правна норма.
Приел
е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че при проверката на
20.08.2021г. касационният жалбоподател е представил негов тахографски лист,
който обхваща периода от 07:00 ч. на 18.08.2021 г. до 07:56 ч. на 19.08.2021г.,
т.е. описаният в тахографския лист период е повече от 24-часов, а именно 24
часа и 56 минути. С това си деяние
според районният съд И. е нарушил въведената
с разпоредбата на чл.34, § 1, изр.
3 от Регламент /ЕС/ 165/2014
забрана, водачът да не използва
тахографския лист за по-дълъг период от време от този, за който е предназначен,
като в случая този период е 24 часа. При
тези изводи районният съд е приел, че И. правилно е санкциониран по чл. 93в, ал. 10, т. 2 от ЗАвтП, доколкото
нарушението не е довело до загуба на данни и му е наложено справедливо
наказание.
Разградският административен съд счита, че решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
На първо място следва да се посочи, че касационният
жалбоподател неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 209, ал. 3 от
Админстративнопроцесуалния кодекс, за да обоснове касационните основания за
обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, т.е. тези, посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства. Взел
е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание.
Противно на твърденията в касационната жалба районният
съд не е оценявал едностранно събраните
по делото доказателства. В своята съвкупност тези доказателства подкрепят
фактическите и правни изводи на районния
съд. Той е отговорил на всички релевантни за правния спор възражения на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба и касаещи законосъобразността на обжалваното НП,
а именно, че НП е издадено от
некомпетентно лице, че АУАН и НП са без съдържание, че са допуснати съществени нарушения в
процедурата по налагане на административното наказание, че НП е
незаконосъобразно, тъй като липсва деяние, което да осъществява признаците на
конкретен състав на нарушение и е налице неправилна квалификация.
Неоснователно е възражението на касационният
жалбоподател, че като не е разпитал
управителя на транспортното предприятие по отношение на обстоятелствата какви
точно са били задълженията на касатора И. при управление на МПС и извън управлението през дните
18 и 19.08.2021, които се отнасяли до
материалната законосъобразност на НП и че не е налице нарушение, е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Касационният жалбоподател е наказан за това, че е
нарушил пряка забрана, въведена с разпоредбата на чл.34, § 1, изр. 3 от Регламент /ЕС/ 165/2014. С нея на всеки водач на МПС, което попада под
действието на този регламент, е забранено да използва тахографският лист за по-дълъг период от време от този, за който е
предназначен. Тази забрана не произтича и не е въведена от
организацията на работа в транспортното предприятие, от нареждания на управителя
или други длъжностни лица в предприятието, или от какъвто и да е друг документ
на предприятието.
Ето защо обстоятелствата, за които жалбоподателят е
поискал да се разпита управителят на транспортното предприятие в случая, са
ирелевантни за правния спор, както и за законосъобразността на обжалваното пред
районния съд НП. Всички относими към правния спор обстоятелства по делото в
случая са изяснени и установени от събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая отказът
на районния съд да разпита в съдебно
заседание поискания от жалбоподателя свидетел – управител на транспортното
предприятие, не е довел до ограничаване
правото на защита на наказаното лице по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Не са и налице останалите хипотези на съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в чл. 348, ал. 3 от НПК.
При постановяване на решението си районният съд не е
допуснал нарушение на материалния закон.
Районният съд правилно е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни лица. Следва да се посочи, че пред въззивната инстанция
касаторът е оспорил компетентността само на административнонаказващия орган и
едва пред касационната инстанция и на актосъставителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП НП с
изключение за нарушенията по чл. 93а, се издават от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г., с която министърът на транспорта и информационните технологии е
упълномощил директорите на Регионалните дирекции на „АА“ да издават НП.
Касационният жалбоподател неправилно твърди, че тъй
като заповедта е издадена не от действащия към момента на издаване на НП
министър, то не е налице оправомощаване. В случая заповедта е издадена от
овластения от закона орган. Последваща промяна на физическото лице, което
изпълнява функциите на този орган не обезсилва оправомощаването, освен ако това оправомощаване не бъде отменено с нова
заповед.
Компетентността на актосъставителя също е доказана. В
АУАН е посочено, че той е съставен от инспектор в РД „АА“ – Русе. В съдебно
заседание като свидетел е разпитана Михаела Димитрова, съставила АУАН. В
показанията си същата е посочила, че е инспектор в отдел „Контрол“ при РД „АА“
– Русе. По делото няма доказателства, които опровергават това твърдение.
Съгласно чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвТП
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява
контролът по прилагане на ЗАвтП чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. В чл. 91, ал. 3 от ЗАвтП са изброени правомощията на
длъжностните лица от ИА „АА“ сред които и да осъществяват контрол по спазване
на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност
на пътните превозни средства, с които се извършват превозите. Според чл. 92,
ал. 1 от ЗАвтП в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица
извършват проверки и съставят актове за констатираните административни
нарушения.
Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от Устройствения
правилник на ИА „Автомобилна администрация“ /УПИААА/ РД „Автомобилна
администрация“ – Русе е с териториална компетентност областите Русе, Силистра,
Разград и Търговище, а съгласно чл. 17, ал. 3 от УПИААА във всяка дирекция се
създава един отдел за осъществяване на контрол на цялата територия на
съответната регионална дирекция, в който отдел е инспектор и актосъставителят.
В чл. 20а, т. 1 и т. 2 изрично е посочено, че РД „АА“
осъществява контролните функции на агенцията на територията на областите,
включени в състава на дирекцията, предвидени в ЗАвтП и извършват дейности по
съставяне на АУАН.
След като длъжностното лице, съставило АУАН, е
назначено на длъжност инспектор в отдел
„Контрол“ при РД „АА“, то тя отговаря на изискванията за заеманата длъжност и е
компетентна да съставя АУАН за нарушение на ЗАвтП и посочените в чл. 78 от него регламенти.
Ето защо твърдението на касатора, че АУАН е съставен
от некомпетентно лице е неоснователно и недоказано.
Евентуални нарушения на реда за извършване на
проверката, установен в Наредба № Н-14 от 27.08.2009 год., би могло да е
основание за търсене на дисциплинарна отговорност на съответния служител, но не
водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Производството по установяване
на административните нарушения и издаване на НП за нарушения на ЗАвтП е по реда
уреден в ЗАНН, съгласно чл. 92, ал. 3 от
ЗАвтП.
Неоснователно е твърдението на касационният
жалбоподател, че в АУАН и в НП не са
посочени датата и мястото на нарушението. И в двата акта изрично е посочен
началният час и ден и крайният час и ден, през който наказаното лице е
използвало тахографския лист и че периодът на използване е повече от 24 часа,
т.е. по-голям период от време, от този за който е предназначен тахографския
лист.
По отношение на мястото на извършване. Безспорно задължението да се посочи мястото
на извършване на нарушението е императивно изискване на закона (чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН), като това е от значение не само за установяване на
съставомерните факти, но и за установяване компетентността на административните
органи. В случая обаче вмененото нарушение се изразява, в това, че водачът е
използвал тахографския лист за по-дълъг период от време, от този, за който е
предназначен. Характерно е, че за някои нарушения на Закона за автомобилните
превози и регламенти от Общностното
право, че точното им място на извършване не може да се установи по
безспорен начин при установяване на нарушенията. Следва да се има предвид, че
нарушението е установено при проверка на тахографски листи за предходни периоди
от време. В този случаи сме изправени пред хипотезата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН
в действащата към 04.10.2021 год. редакция, съгласно която когато не може точно да се определи
местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на
дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано
производството. С оглед на това настоящата инстанция приема, че в случая е
приложима нормата на чл. 48, ал. 2
от ЗАНН, в действащата тогава
редакция.
Неоснователно е твърдението на касационния
жалбоподател, че не е осъществил
деянието за което той е наказан, тъй като
не е било налице управление на
товарния автомобил, защото той не бил в движение в инкриминирания период.
Касаторът
неправилно обвързва използването на тахографския лист единствено и само
с управлението /кормуването, движението/
на МПС. В разпоредбата на чл. 34, § 5 от
Регламент /ЕС/ 165/2014, която изрично е наименована „Използване на карти на
водача и тахографски листове, са посочени периодите за дейности, които следва
да се регистрират в тахографските листове. От съдържанието на тази норма е
видно, че тахографският лист регистрира не само периода на фактическо
управление/кормуване/ на МПС, но и периодите на „друга работа”, периодите на
„разположение”, периодите на прекъсвания, почивка и отпуск и т.н. Следователно
използването на тахографския лист по
смисъла на чл. 34, § 1, изр. последно от Регламент /ЕС/ 165/2014 е налице във всички случаи, когато
тахографският лист е поставен в тахографа и в него са регистрирани съответните
периоди от време, и когато това използване надвишава периода от време, за който
е предназначен тахографския лист, е налице нарушение на забраната, въведена с
тази разпоредба. След като тахографският лист е сложен в тахографа и той
регистрира съответните периоди, посочени в чл. 34, § 5 от Регламент /ЕС/ 165/2014 е налице използване, независимо от това дали
водачът се намира в автомобила или извън него, дали МПС е в движение или в покой.
В случая процесния тахографски лист е предназначен за
период от 24 часа, а касационният жалбоподател го е ползвал за по-дълъг период - 24 часа и 56 минути- регистрирането на
периодите е започнало в 07 часа на 18.08.2021 год. и е продължило до 07:56 часа на 19.08.2021 г.,
когато върху тахографският лист е отбелязано, че е изваден от тахографа, т.е.
налице е съставомерно деяние, извършено по непредпазливост, което е наказуемо,
съгласно разпоредбата на чл. 93в, ал. 10, т. 2 от ЗАвтП, тъй като в случая
деянието не е довело до загуба да данни.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че
не е извършил нарушението, за което е наказан е неоснователно и недоказано.
Неоснователно е
и твърдението, че дори да е извършено нарушение, то е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на
нарушения от същия вид.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
С оглед изхода на делото искането на адв. Т. Я. да ѝ
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. за двете
инстанции по настоящото производство на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 от АПК и
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена от нея безплатна
адвокатска помощ се явява неоснователно
и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 24.06.2022 год., постановено по АНД №
699 по описа за 2021 год. на Районен съд Разград.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Т. Я. от Адвокатска
колегия- Шумен да ѝ бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. за двете инстанции по
настоящото производство на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена
от нея безплатна адвокатска помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/