№ 377
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201844 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕЛ. ГР. М. срещу Наказателно постановление
№ 03-012381 от 02.01.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 79, ал. 4
ЗТМТМ вр. чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушение на материалния закон.
Отправено е искане наказателно постановление да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се
представлява от адв. Д. К., който излага допълнителни доводи за допуснато
нарушение на материалния закон при издаването на обжалваното наказателно
постановление. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 вр. чл. 36 ЗАдв.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
1
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Д.О. – началник отдел АИПО в ДИТ - Варна, която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, излагайки
аргументи за неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 29.11.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
измежду които и св. М. Ив. М., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в козметичен салон „Варна козметолоджи“, находящ се на
ул. „Иван Драсов“ № 11а в гр. Варна, в който се е осъществявала дейност от
няколко дружества, включително и от „Енджой Ю ЛайФ“ ЕООД. По време на
проверката по работни места на установените работници били предоставени
декларации за попълване на данни, свързани с трудовите им правоотношения.
Такава декларация била предоставена и на жалбоподателката Е.М.. Същата
посочила, че работи в „Енджой Ю ЛайФ“ ЕООД от 19.06.2019 г. по силата на
сключен трудов договор като козметик. Посочила също работно време от
10,00 ч. до 14,00 ч., трудово възнаграждение в размер на 280 лв. месечно,
почивка по време на работа в размер на 15 минути и седмична почивка –
събота и неделя. В хода на документалната проверка от писмо от ОДМВР –
Варна се е установило, че Е.М., която е гражданин на Руска федерация, е със
статут на продължително пребиваващ в страната чужденец на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ с разрешен срок за пребиваване до 01.06.2020 г. В писмото
ОДМВР – Варна посочили, че лицето е представител на чуждестранно
търговско дружество ТП „Вояж“ с Булстат: *********.
Контролните органи установили, че жалбоподателката М. предоставя
работна сила по силата на сключен трудов договор с „Енджой Ю ЛайФ“
ЕООД без да има съответното разрешение или регистрация в Агенция по
заетостта за достъп до пазара на труда на територията на Република България,
поради което на 20.12.2019 г. св. М. съставила срещу жалбоподателката
АУАН за извършено нарушение по чл. 75а ЗТМТМ. АУАН бил връчен на
2
жалбоподателката, която написала, че ще представи становище.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, като били изложени доводи за приложимостта на чл. 28
ЗАНН.
На 02.01.2020 г. директорът на ДИТ - Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел М. Ив. М., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 79,
ал. 2 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ, като аргументите за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ: “Чужденец – гражданин
на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като
командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне
3
на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.“ В чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ са
изброени лицата, които нямат право на достъп до пазара на труда, измежду
които са и работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за
продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1,
т. 6 от Закона за чужденците в Република България. В настоящия случай
жалбоподателката М. е гражданин на трета държава – Руска федерация и не е
изпълнила задължението си преди да започне да полага труд да получи
разрешен достъп до пазара на труда от Агенция по заетостта.
Следва да бъде посочено, че незнанието за съществуването на това нейно
правно задължение не е извинително и важи общото правило - Ignorantia juris
non excusat (Незнанието на закона не извинява). Затова и законодателят
изрично е регламентирал като изключващо вината обстоятелство само
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението (чл. 14, ал. 1 НК), но не и незнанието на правото.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Действително
нарушението е извършено за първи път и са спазени останалите изисквания
на трудовото законодателство, но това означава, че при всяко първо
нарушение не следва да се налага наказание. На следващо място използването
на друга форма за работа - като управител на търговско дружество, не следва
да бъде обсъждана, доколкото в настоящия случай се касае за упражняване на
трудова дейност като козметик.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателката ЕЛ. ГР. М. за нарушение на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ.
По отношение на наказанието:
Предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ е
глоба от 500 до 5000 лв.
4
При определяне на размера на наказанието следва да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено
за първи път.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство
наказващият орган правилно е определил наказанието в минимален размер.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна,
която обаче не е представлявана от юрисконсулт, а от друг служител
с юридическо образование. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Доколкото в настоящия служител представителството пред
съда не е осъществено от юрисконсулт, съдът намира, че не следва да бъдат
присъждани разноски за процесуално представителство на въззивната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012381 от
02.01.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на ЕЛ. ГР. М. на основание чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ вр. чл. 75а, ал.
1 ЗТМТМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6