№ 6242
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110166049 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищците И. А. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ***,
БЛ.146, ВХ.В, ЕТ.7, АП.71 и Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ***, БЛ.146,
ВХ.В, ЕТ.7, АП.71, и ответникът „***” с ЕИК ***, гр. София, ж.к. ***, ул. *** №4-6.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за
установено, че за ответника е погасена по давност възможността да събере по принудителен
ред от ищците сумите по изпълнителен лист от 5.7.2012г. по ч.гр.д. №№ 20782/2012г. по
описа на 67 състав на СРС: 5692,07 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 15.05.2007г., ведно със законна лихва за периода
от 25.04.2012 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 1852,93 лв.
за периода от 15.01.2010 г. до 24.04.2012 г., лихва за забава в размер на 413,08 лв. за
периода от 15.09.2009 г. до 24.04.2012 г. и 537,9 лв. разноски по делото, въз основа на който
изпълнителен лист са образувани изп. д. № 3781/2013г. и изп.д. № 2958/2022г. по описа на
ЧСИ М. ***.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава предявения иск по отношение на ищцата Р. Г.. Твърди, че по отношение на нея
след погасяване на вземанията по давност не са предприемани изпълнителни действия,
поради което ответникът не е дал повод за водене на иска.
По отношение на ищеца И. Г. ответникът оспорва иска с доводи, че между И. Г. и
ответника на 26.8.2019г. е подписано споразумение, с което страните са приели за
установено в отношенията си, че към датата на споразумението задължението възлиза на
5821,43лв. и са уговорили начин на погасяване – чрез месечни вноски. Това споразумение
1
представлява отказ от последиците на изтеклата погасителна давност, поради което е
образувано изп.д. № 2958/2022г. и е поискано налагане на запор на банкови сметки. Затова
към момента не е изтекъл периодът за погасяване на вземането по давност.
Между страните не е спорно, че:
Между Б*** АД и И. Г. и Р. Г. като солидарни длъжници бил сключен договор за кредит от
15.5.2007г.
По молба на „Б***“ АД от 22.4.2013г. бил издаден изпълнителен лист от 5.7.2012г. по
ч.гр.д. №№ 20782/2012г. по описа на 67 състав на СРС и било образувано изп. д. №
3781/2013г. по описа на ЧСИ М. *** за сумите: 5692,07 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.05.2007г., ведно със законна лихва
за периода от 25.04.2012 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
1852,93 лв. за периода от 15.01.2010 г. до 24.04.2012 г., лихва за забава в размер на 413,08
лв. за периода от 15.09.2009 г. до 24.04.2012 г. и 537,9 лв. разноски.
На 30.6.2016г. „Б***“ АД и „***“ ЕООД сключили договор за цесия, с който банката
прехвърлила на ответника вземанията си по изп. д. № 3781/2013г. по описа на ЧСИ М. ***.
На 22.3.2022г. „***“ ЕООД поискало прекратяване на изп. д. № 3781/2013г. по описа на
ЧСИ М. ***.
По молба от 10.5.2022г. на „***“ ЕООД било образувано ново изп.д. № 2958/2022г. по описа
на ЧСИ М. *** само срещу И. Г. и е поискан запор на банковите му сметки.
Спорно е дали срещу Р. Г. са предприемани изпълнителни действия по изп.д. №
2958/2022г. по описа на ЧСИ М. *** /ищцата твърди, че и срещу нея са искани
изпълнителни действия – запор на банковите й сметки/, както и дали е погасена по давност
възможността за събиране на сумите по принудителен ред.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът претендира исковите
суми по посочените изпълнителни дела.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже обстоятелства, които спират или
прекъсват давността.
Относно искането на ищцата Р. Г. и на нейния процесуален представител за
присъждане на разноски: От приетите като писмени доказателства документи по изп.д. №
2958/2022г. по описа на ЧСИ М. *** се установява, че молбата за образуване на
изпълнителното дело е подадена от „***“ ЕООД на 10.5.2022г., като са поискани
изпълнителни действия срещу И. Г.. С разпореждане от 10.5.2022г. е образувано изп. дело
само срещу И. Г.. Въпреки това, със запорно съобщение от 14.11.2023г. е наложен запор на
пенсията на Р. Г. като част от изпълнителните действия върху вземане длъжник.
На 11.10.2023г. са наложени запори на банкови сметки на Р. Г. и И. Г.
На 28.11.2023г. е постъпила молба от „***“ ЕООД за прекратяване на изпълнителното
дело по отношение на Р. Г. и продължаване на изпълнителните действия по отношение на И.
Г.. Изпълнителното производство е прекратено с постановление на 7.12.2023г. Наложеният
2
запор върху пенсията на Р. Г. е вдигнат на 11.1.2024г.
От посочените писмени доказателства се установява, че макар формално изпълнението
по изп.д. № 2958/2022г. по описа на ЧСИ М. *** да е било насочено от взискателя само към
длъжника И. Г. /видно от молбата за образуване на изпълнителното производство/, но
изпълнителни действия, елемент от изпълнителен способ „изпълнение върху вземания на
длъжника“ са предприети и по отношение на Р. Г., а именно – наложени са запори на
пенсията и банковите й сметки. Изпълнителното производство по отношение на нея е
прекратено по искане на взискателя, като постановлението за прекратяване е влязло в сила
на 22.12.2023г. – след образуване на настоящото исково производство, по което исковата
молба е подадена на 1.12.2023г. При това положение ответникът е дал повод за водене на
делото и макар на признава иска по отношение на Р. Г., дължи сторените от нея разноски в
производството, както и адвокатско възнаграждение на процесуалният й представител по
реда на чл.38 ЗА.
По отношение спорния въпрос дали с представеното на л.32 от делото споразумение за
разсрочване на парично задължение от 26.8.2019г. е прекъснато течението на давността:
Споразумението е сключено между „***“ ЕООД и И. Г.. В него е посочено, че задължението
на длъжика, за което се отнася споразумението, произтича от договор за кредит от
14.01.2010г., сключен с „Юробанк България“ АД, като това задължение е било прехвърлено
на „***“ ЕООД с договор за цесия от 18.1.2016г. Посочено в чл.4, че длъжникът се отказва
от последиците на изтеклата погасителна давност. От друга страна изпълнителният лист, въз
основа на който са образувани двете изпълнителни дела касае задължения по друг договор –
Договор за кредит от 15.5.2007г. с „Б***“ АД.Следва да се посочи, че на 12.11.2019г. „Б***“
АД се е преобразувала чрез влИ.е в „Юробанк България“ АД, но както договорът за кредит
от 15.5.2007г., така и изпълнителният лист от 5.7.2012г. и договорът за цесия от 30.6.2016г.
са сключени преди преобразуването, поради което страна по тях е „Б***“ АД, а не Юробанк
България“ АД. Освен разликата в кредитора, има разлика и в датите на двата договора за
кредит, както и се различава дата на договора за цесия, посочена в споразумението за
разсрочване /18.1.2016г./ и датата на договора за цесия, представен по изпълнителното
производство – 30.6.2016г. Предвид изложеното не се установява при условията на пълно и
главно доказване, че сключеното споразумение за разсрочване и отказ от последиците на
изтеклата давност касае именно вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който са
образувани изп. д. № 3781/2013г. и изп.д. № 2958/2022г. по описа на ЧСИ М. ***. Ето защо
и това спораумение не е прекъснало давността.
Съгласно задължителната практика по тълк.д. № 3/2020г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
26.6.2015г. - до приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. Не е спорно, че след
26.6.2015г. по отношение на ищците не са извършвани изпълнителни действия, които да
прекъснат давността. Предвид изложеното възможността взаменията на ответника да се
съберат принудително е погасена по давност. Исковете са основателни и следва да се уважат
изцяло.
3
На ищците следва да се присъдят разноски за д.т. в размер на 339,84лв.
Представени са доказателства, че ищцата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200лв. Направено е възражение за прекомерност. Относно
ищеца се претендира възнаграждение по чл.38 ЗА.
Съдът като взима предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия, обема на предоставента правна защита и съдействие на ищците и
възражението за прекомерност , намира, че следва да присъди сумата 350лв. – разноски за
ищцата за адвокатско възнаграждение и 350лв. на адвокат Р. Н. по реда на чл.38 ЗА за
процесуалното представителство на ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от И. А. Г., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ***, БЛ.146, ВХ.В, ЕТ.7, АП.71 и Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, ЖК ***, БЛ.146, ВХ.В, ЕТ.7, АП.71, срещу „***” с ЕИК ***, гр. София, ж.к.
***, ул. *** №4-6, искове по чл.439 ГПК, че за ответника е погасена по давност
възможността да събере по принудителен ред от ищците сумите по изпълнителен лист от
5.7.2012г. по ч.гр.д. №№ 20782/2012г. по описа на 67 състав на СРС: 5692,07 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
15.05.2007г., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2012 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 1852,93 лв. за периода от 15.01.2010 г. до 24.04.2012 г.,
лихва за забава в размер на 413,08 лв. за периода от 15.09.2009 г. до 24.04.2012 г. и 537,9 лв.
разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист са образувани изп. д. №
3781/2013г. и изп.д. № 2958/2022г. по описа на ЧСИ М. ***.
ОСЪЖДА „***” с ЕИК ***, гр. София, ж.к. ***, ул. *** №4-6, да плати на И. А. Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ***, БЛ.146, ВХ.В, ЕТ.7, АП.71 и Р. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ***, БЛ.146, ВХ.В, ЕТ.7, АП.71, сумата 339,84лв. –
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „***” с ЕИК ***, гр. София, ж.к. ***, ул. *** №4-6, да плати на Р. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ***, БЛ.146, ВХ.В, ЕТ.7, АП.71, сумата 350 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***” с ЕИК ***, гр. София, ж.к. ***, ул. *** №4-6, да плати на адв. Р. Б. Н. с
ЕГН ********** от САК, сумата 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5