№ 614
гр. Пловдив , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330202043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-000813 , издадено на
15.02.2021 год. от Началник Група към ОДМВР –Пловдив , с-р Пътна
полиция, упълномощен с МЗ № 8121з-515 /14.05.2018 г., с което на Л. Г. Б.
ЕГН ********** е наложено административно наказание –глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца ,за
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,както и глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.140ал.1от ЗДвП.
Жалбоподателят Л. с жалбата си , а впоследствие и в съдебно заседание
чрез адв.П. моли наказателното постановление за налагане на глоба да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно В съдебно заседание иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”
редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
1
съобрази следното:
Установено е че на 23.01.2021г. около 12.50 часа в с.Ръжево Конаре
ул.1-ва 18 Л. Л. управлява лек трактор **** ,който не е регистриран по
надлежния ред разписан в Наредба І -45 от 24.03.2000г.за регистриране
,отчет ,спиране от движение и пускане в движение ,временно
отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета ,теглени от тях ,и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства както и че трактора е с прикачено ремарке с номер
на рама №1297 ,което също не е регистрирано по надлежния ред.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: оригинал на АУАН бл.№…… от………., обжалваното НП,
справка в Централна база КАТ ,справка за нарушител на региона и от разпита
на актосъставителя Я..Показанията на последния са ясни ,точни и дават
информация за начина на извършване на проверката , а именно посредством
таблет или връзка с дежурния по телефон,какъвто е и конкретния
случай.Показанията му се възприемат в цялост от съда.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в
кръга на службата му. В резултат на проведената служебна проверка и
контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да
обуславят неговата незаконосъобразност. В съставеният АУАН при текстово
описание на нарушението ,проверяващия е описал нарушението като едно ,а и
така го е квалифицирал като едно нарушение, подвеждайки го под правната
норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП . В последващото го вече наказателно
постановление това е изправено от АНО ,като текстово са описани две
нарушения и същите са подведени под две правни норми по чл.140 ал.1 и
чл.140 ал. от ЗДвП.като това е рефлектирано и върху определянето
впоследствие на отговорността и налагането на две наказания-глоби.
Макар и правилно да са описали нарушенията в НП като две и така
да са квалифицирани ,то в АУАН това не е направено , а е описано само едно
нарушение.Което води до това,че с поставяне на рамката и началото на АНП
жалбоподателя е узнал,че се касае за едно нарушение , а в НП вече е узнал,че
се касае за две такива и съответно са му определени две наказания.Както по
този начин са нарушени в съществена степен правата на жалбоподателя да
узнае елементите на нарушенията, техния брой . Налице е съществено
противоречие между броя на нарушенията ,тяхната последваща квалификация
2
и реализираната административно-наказателна отговорност на дружеството.
Всичко това в пълна степен е нарушило правото на защита и е опорочило
процедурата по издаване на НП.Като този порок не е такъв ,който може да
бъде преодолян по реда на чл.53ал.2 от ЗАНН. Предвид на гореизложеното е
налице съществено опорочаване на административно наказателния процес,
което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Предвид изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено като
неправилно.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-
ПЛОВДИВ.
Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от
жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 600 лева, като са на лице доказателства, че действително е
платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45
от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните:1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28
от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. ) при интерес до 1000 лв. – 300
лв.Видно е ,че хонорарът е определен като за едното нарушение в НП-е
3
посочен размер от 300 лева , съответно и за второто вписано в НП също
300лева.Според съда адвокатския хонорар в този смисъл е завишен и не
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.Това е така ,тъй
като съдебното производство е протекло в едно съдебно заседание,както и
самото дело не представлява фактическа и правна сложност.Поради
което и следва да бъде уважена претенцията за сумата от 300 лева
сторени разноски по делото.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление
№21-1030-000813 , издадено на 15.02.2021 год. от Началник Група към
ОДМВР –Пловдив , с-р Пътна полиция, упълномощен с МЗ № 8121з-515
/14.05.2018 г., с което на Л. Г. Б. ЕГН ********** е наложено
административно наказание –глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца ,за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП,както и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.140ал.1от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Л. Г. Б. ЕГН **********
сумата от 300 /триста / лева представляващи разноски за процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4