Р Е Ш Е Н И Е № 116
гр.Пловдив, 09.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на девети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6924 по описа на съда за
2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу Н.С.Ф. за заплащането на сумата от общо 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинени от ответника две средни телесни
повреди, а именно: разкъсно- контузна
рана на главата в дясната теменна област с наличието на линеарно
счупване на костите на черепа в областта на теменната кост в дясно, на
слепоочната кост в дясно, както и на клиновидната кост, представляваща
нараняване проникващо в черепната кухина и черепно-мозъчна травма, представяща
се с кръвоизлив между костите на черепа и твърдата мозъчна обвивка в теменната
област в дясно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на мозъка,
притискане и контузия на мозъка, ведно със законна лихва върху главното парично
задължение от датата на деликта до окончателното му
изплащане.
Ищецът твърди, че на …г. в с. М. е празнувал К. заедно със свои
близки. Около полунощ ответникът се появил с метална тръба в ръката и започнал
да отправя заплахи. Причината за агресията била нанасянето на побой на с. на
неговата приятелка- В. Ш.. Ответникът се държал агресивно, счупил няколко
премета и ударил някои от присъстващите. Ищецът и б. му се опитали да го спрат,
като при схватката първият паднал на земята и ответникът му нанесъл два удара с
тръбата по главата. След това била извикана бърза помощ и ищецът бил откаран в
УМБАЛ „С. Г.“, където била извършена оперативна интервенция. Срещу ответника
било образувано наказателно производство, в хода на което той би признал за
виновен за причиняването на описаните по- горе средни тесни повреди. Твърди, че
възстановяването му продължило около 5 месеца, през които за него се грижела с.
му, имал световъртеж, силни болки в главата, губел и координация при движение.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените по- горе суми, ведно със законната лихва от увреждането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по отношение на
нейния размер. Твърди, че причината за посещението в дома на ищеца в
действителност било оплакване на с. на неговата приятелка. След като двамата
влезли в двора на къщата на ищеца, ответникът попитал кой е удрял В., при което
срещу него била хвърлена стъклена бутилка, а ищецът заедно с б. си и други лица
от компанията тръгнали да се саморазправят. На ответника и приятелката му бил
нанесен побой с юмруци. Той бил бутнат на земята от ищца, при което за да се
защити взел от земята, където било пълно със строителни отпадъци, метална
тръба, с която замахнал и причинил описаните в
исковата молба увреждания. Твърди с поведението си ищецът са е допринесъл за
настъпването на увредите, поради което прави възражение за съпричиняване.
Оспорва се и размера на претендирано обезщетение като
завишен. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
За основателността на претенцията си ищецът следва да докаже всички обстоятелства от фактическия състав
на непозволеното увреждане и по-конкретно извършването на процесната
дата и място на посоченото деяние от ответника, неговата противоправност,
настъпилите в причинна връзка с деянието вреди и размера на обезщетението.
От приложеното споразумение и протокол от …г. по
НОХД № 895/2016г. на ПРС, се установява, че на посочената дата е било одобрено
споразумение, с което е решено наказателното производство за това, че на …г.
ответникът е извършил виновно престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, като в с. М.
е причинил на ищеца две средни телесни повреди, изразяващи се в: разкъсно- контузна рана на
главата в дясната теменна област с наличието на линеарно
счупване на костите на черепа в областта на теменната кост в дясно, на слепоочната
кост в дясно, както и на клиновидната кост, причинило нараняване, проникващо в
черепната кухина и черепно-мозъчна травма,
представяща се с кръвоизлив между костите на черепа и твърдата мозъчна обвивка
в теменната област в дясно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
на мозъка, притискане и контузия на мозъка, причинило разстройство на здравето
временно опасно за живота.
Тези обстоятелства са отделени и като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада на делото, обективиран
в определение от 26.08.2016г.
Предвид това, че одобреното споразумение има сила
на влязла в сила присъда и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, претенцията на
ищеца се явява доказана по своето основание. Всички тези обстоятелства не се
оспорват от ответника, като възраженията му са насочени единствено по отношение
на размера на иска и наличието на съпричиняване.
В тази насока по делото е представена медицинска
документация, приета е СМЕ и са събрани гласни доказателствени
средства.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики- характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
В тази връзка съдът
възприемат приетите документи във връзка с нанесените увреждания и изготвената
въз основа на тях СМЕ, която следва да бъде кредитирана. В. л. посочва вида на
уврежданията като двете в съвкупност и поотделно са довели до разстройство на
здравето временно опасно за живота. Непосредствено след инцидента пострадалият
е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно
са затихнали до пълното им изчесване след приключването на оздравителния процес.
От така представената медицинска документация експертът посочва, че
оздравителният процес е продължил около 6-7 месеца. Непосредствено след
инцидента ищецът е бил приет по спешност в неврохирургия при УМБАЛ С. Г. ЕАД,
където на …г. по спешност му е била извършена операция. Същата била
животоспасяваща и в пряка причинно-следствена връзка с причинените увреждания,
като след нея е била провеждана реанимация.
Освен това, съдът съобрази и естеството на увреденото благо, правото на живот и на телесна неприкосновеност, възрастта
на пострадалия- млад човек на … години, отчете времето, мястото и начина на
причиняване на уврежданията- вечер, в
присъствието на близки и приятели на пострадалия, с метална тръба. Използваното
средство за нанасянето на уврежданията и засегнатата жизненоважна област на
тялото значително завишава опасността на извършеното и съответно отражението му
в здравето и психиката на страната.
Отделно- внезапния характер на случилото се, наложилата се животоспасяваща операция,
8-дневния болничен престой, последвалия 6-7 месечен оздравителен период и
неизбежните затруднения във връзка с възстановителния процес, са причинили на
пострадалия още болки и страдания, довели до допълнителни неудобства, които
също следва да бъдат овъзмездени. Последните се
установяват както от медицинската документация и експертизата, така и от
показанията на с. И. Л.-Ч., които съдът кредитира, съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, като достоверни с оглед останалите доказателства по делото, с
изключение на частта им относно невъзможността на ищеца да се обслужва сам. С. описва
тежкото физическо и емоционално състояние на ищеца, в периода непосредствено
след инцидента, изписването му от болницата и месеци след това, включващи липсата
на апетит, оплакванията от главоболие и повръщане. Заявената от Л.-Ч.
невъзможност ищецът да се обслужва сам не се кредитира, тъй като представлява
извод, а с. дават показания единствено за възприетите от тях факти. Съдът
приема, че с. е подпомагала с. си, но от приетата по делото СМЕ се установява,
че подобни затруднения не са били в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента, след изписването на ищеца от болницата.
Възражението
на ответника за бързо възстановяване, предвид забелязването ищеца да шофира
автомобил две седмици след инцидента е неоснователно. На първо място,
шофирането на ищеца се заявява единствено в показанията на с. В. Ш.. Те обаче
не могат да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от показанията на с. Л.-Ч.
и тези на с. К.. Двете са работили заедно, като за периода ноември-декември …г.
са пътували до работното си място с автомобил управляван от първата, без ищеца.
Становището, че показанията на Ш. не се опровергават относно месец септември …г.
/тъй като с. К. посочва период от месец ноември …г./ не може да се възприеме.
На първо място, самата с. не е категорична за началото на периода, като
посочва, че мисли това да е било около две седмици след инцидента. Освен
това, не заявява, че го е видяла еднократно или няколко отделни пъти, за да
може изложените от нея факти да бъдат изолирани, а посочва, двете седмици, като
начало на период, след което го е виждала почти всеки ден да кара с. си на
работа. Т.е. в тази част, изложените от нея факти представляват едно цяло и
няма как да бъдат преценявани поотделно.
Дори
да се приеме, че ищецът в действителност е управлявал автомобил две седмици
след инцидента, от това обстоятелство не може да бъде направен извод за
различна степен на търпените от него болки и страдания. Този факт води
единствено до извод за субективна преценка у ищеца, че здравословното му
състояние не му е пречило да управлява МПС. Обезщетението обаче се преценя въз
основа на обективните данни, като в. л. при изслужването си в съдебно заседание
изрично посочва, че първоначално ищецът не
е трябвало да шофира, тъй като е имал забавени рефлекси. Ето защо с такова
поведение ищецът единствено би поставил себе си и семейството си в риск, но от
него не следва, че се е възстановил или че болките и страданията с били в по-
малък обем.
Не
може да се възприеме и възражението за частична неоснователност на претенцията
поради неявяването на ищеца на контролни прегледи на …г. и …г. Това възражение
се прави за първи път в писмената защита, ищецът не се е защитавал срещу него и
се явява преклудирано.
С оглед на гореизложеното и
преживените от ищеца
физически, психически и емоционални болки и страдания, техният характер, продължителност и интензитет, както и обстоятелството, че дори и към момента
на разглеждане на делото преживяваното продължава да му причинява
емоционален дискомфорт, настоящия състав намира, че справедливия
размер на обезщетението за причинените на ищеца
болки и страдания се покрива напълно с претендираната от него сума от 15 000 лева.- Решение № 39 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4374/2015 г., III г. о., ГК.
Този размер не следва да бъде намаляван и поради съпричиняване.
Съпричиняване, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било
противоправно.
То показания на разпитания в тази насока с.- А. Ш., не се установява
някакво конкретно поведение на ищеца, което да е допринесло за уврежданията. Тя
посочва, че ищецът е хвърлил бутилка към ответника, всички присъстващи скочили срещу
него и той тръгнал да се бие. След това заявява, че не е видяла какво конкретно е станало по време на боя, като е
възприела единствено наличието на множество хора /включително ищеца/ около
ответника. От тези факти изобщо не може да се изведе конкретна последователност
на развитието на събитията и съответно връзка между нападението върху ответника
и нанасянето на уврежданията на ищеца. Действията е възможно да са се развили,
както посочва ответника, така и в друг ред. Изложените в отговора и писмената
защита възражения се основават на предположения за развитието на събитията при
така възникналото спречкване, на каквито не би могло да се основава съдебното
решение. При липсата на
категорични доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало
да се намалява
дължимото обезщетение за вреди. В този
смисъл е и трайната съдебна практика обективирана в
постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС- решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 59 от 10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. Само обстоятелството, че пострадалият е замерил ответника с
бутилка и най- вероятно е участвал в саморазправата, не са достатъчни за прилагане разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването
на обезщетението за вреди ще
е допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха били настъпили, без поведението на пострадалия.
Освен това страната следва да има предвид, че изложените от нея обстоятелства
покриват критериите на неизбежна отбрана и като такива, разглеждането им би могло
да обоснове липсата на престъпление или да бъдат обхванати от фактическия
състав на самото деяние, съгласно чл. 132 НК. Ответникът обаче е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК и тъй като
споразумението има силата на присъда и е задължително за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, няма как в настоящото производство те
да бъдат възприети. Това би довело до преразглеждане на задължителен за съда
влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо.
Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът се счита в забава и
без покана, поради което следва да бъде присъдена и законната лихва от датата
на увреждането. Доколкото увреждането съгласно споразумението е настъпило на …,
законната лихва се дължи от втората дата.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена и сумата от 1300 лева за разноски за адв.
възнаграждение и СМЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 600 лева за държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.Ф., ЕГН **********,
да заплати на К.В.Ч., ЕГН **********,
сумата от общо 15 000 лева /петнадесет
хиляди лева/– обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие причинено на …г. от Н.С.Ф. непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на две средни телесни повреди, изразяващи се в: разкъсно- контузна рана на
главата в дясната теменна област с наличието на линеарно
счупване на костите на черепа в областта на теменната кост в дясно, на
слепоочната кост в дясно, както и на клиновидната кост, причинило нараняване,
проникващо в черепната кухина и черепно-мозъчна
травма, представяща се с кръвоизлив между костите на черепа и твърдата
мозъчна обвивка в теменната област в дясно, травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на мозъка, притискане и контузия на мозъка, причинило
разстройство на здравето временно опасно за живота, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на деликта– …г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Н.С.Ф., ЕГН **********,
да заплати на К.В.Ч., ЕГН **********,
сумата от 1300 лева /хиляда и триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.С.Ф., ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на
Районен съд- Пловдив държавна такса за образуваното дело в размер на 600 лева /шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ