Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина С.
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9216 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от А.М.А. против С.Д.Б. и М.Д.Б. положителни установителни искове по чл.124 ГПК за собственост на 1/2 ид.ч. от следните
недвижими имоти:
1.Апартамент № 3, на
втори етаж, в североизточната част от четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София,
ул.********, със застроена площ 94.23кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, столова, кухненски бокс и други сервизни помещения, заедно с избено помещение № 1 и заедно с 13.35% ид.ч. от общите части
на сградата и 1/2 идеална част от
5/24 идеални части от дворното място,
върху което е построена ;
2.Апартамент № 1, на
първи етаж, в източната част от четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София,
ул.********, със застроена площ 83.58 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна със столова, кухненски
бокс, баня-клозет и други сервизни помещения, заедно с 10.47% ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното
място, върху което е построена;
3.Гараж № 1 от четириетажната жилищна сграда в гр.София, ул.********, със застроена площ 21.63 кв.м., заедно с 2.82% ид.ч. от общите
части на сградата и дворното място, върху което
е построена;
4.Гараж № 2 от четириетажната жилищна сграда в гр.София, ул.********, със застроена площ 21.63 кв.м., заедно с 2.82% ид.ч. от общите
части на сградата и дворното място, върху което
е построена;
Формулиран е петитум за отмяна на
основание чл.537, ал.2 ГПК на
НА № 54, том І, рег.№ 1719,
дело № 46/2016г. на нотариус с рег.№ 206, с район на действие
СРС.
Твърденията на ищцата са, че е придобила правото на собственост върху посочените самостоятелни обекти в четириетажната жилищна сграда в гр.София, ул.******** на 16.12.2008г. въз основа сключени договори за покупко-продажба,
обективирани в НА № 85, том
V, рег.№ 3773, дело №
822/2008г. и НА № 86, том V, рег.№
37738, дело № 823/2008г. на
нотариус Б.Я., с район на действие СРС. На 15.07.2009г. сключила граждански брак в гр.София с ответника М.Б., който бил прекратен
с влязло в сила съдебно решение от 28.02.2013г. по гр.д.№ 48/2012г. по описа на Районен
съд-гр.Дряново. След извършена справка в имотния регистър през 2017г. узнала, че на 14.07.2016г. бившият й съпруг М.Б. се разпоредил с 1/2 ид.ч. от имотите
в полза на втората ответница-негова дъщеря чрез дарение,
обективирано в НА № 54, том
І, рег.№ 1719, дело №
46/2016г. на нотариус В.П.,
с район на действие СРС. Твърди, че бившият й съпруг
не е бил собственик на идеалните
части от имотите, тъй като са придобити от нея преди сключване на брака, поради което и не е могъл да
ги прехвърли на своята дъщеря.
Ищцата претендира да
е техен едноличен собственик.
Ответниците оспорват исковете с твърдението, че ищцата и М.Б. са сключили брак
на 31.07.2008г. в Република
Ливан, който е бил прекратен с развод през 2012г. също в Ливан. Придобиването
на имотите е станало по време
след сключването на брака, поради
което са станали съпружеска имуществена общност и с оглед последващия развод бившият съпруг е притежавал 1/2 ид.ч. от тях,
по-късно дарена на първата ответница.
Оспорват сключения в Република България граждански брак да е произвел правно
действие поради нищожност, тъй като
се явява втори по време
и в този смисъл не следва да
бъде зачитан в преценката дали имотите са изключени
от съпружеската общност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Представен е НА № 085, том V, рег.№ 37736, дело № 822/2008г., видно от който със
сключен 16.12.2008г. договор за покупко-продажба ищцата А.М.А. придобила
правото на собственост върху недвижим
имот в гр.София, ул.********, а именно: Апартамент № 3, на втори етаж в
североизточната част от четириетажна жилищна сграда, застроен на площ от 94.23
кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс и други
сервизни помещения, при съседи: югозапад-С.Х.Т.и от три страни-двор, отгоре-Р.М.Т.,
отдолу-Х.К.Я., заедно с избено помещение № 1, при съседи: коридор, гараж № 1,
стена, стена и избено помещение № 2 към ап.№5, заедно
с 13.35% ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч.от 5/24 ид. части от
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 510 кв.м.,
съставляващо УПИ VI-238 от кв.235 по плана на
гр.София, местността Лозенец 1 част, при съседи по скица: ул.Кожух планина, УПИ
VII-239, УПИ II-240 и УПИ V за жилищно строителство.
С друг договор за
покупко-продажба от същата дата 16.12.2008г., обективиран
в представения НА № 086, том V, рег.№ 37738, дело № 823/2008г.,
е придобила правото на собственост и на други обекти на посочения адрес в
гр.София, ул.********, а именно: 1. Апартамент № 1, на първи етаж в източната
част от четириетажната жилищна сграда, застроен на площ от 83.58 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна със столова, кухненски бокс, баня-клозет и други
сервизни помещения, при съседи: стълбище, от две страни двор и калкан на
сградата на ул.Кожух планина № 4, заедно с 1.47% ид.ч.от
общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, цялото с
площ 510 кв.м., съставляващо УПИ VI-238 от кв.235 по плана на гр.София,
местността Лозенец 1 част, при съседи по скица: ул.Кожух планина, УПИ VII-239,
УПИ II-240 и УПИ V за жилищно строителство; 2. Гараж № 1, от четириетажната
жилищна сграда с площ 21.63 кв.м., при съседи: гараж № 2, двор, калкан на
сградата на ул.*********и коридор на мазета, заедно с 2.82% ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена и 3.
Гараж № 2 от четириетажната сграда с площ 21.63 кв.м., при съседи: гараж № 1,
коридор на мазета, стълбище и двор, заедно с 2.82% ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място.
Видно от представеното
удостоверение /стр.8/ ищцата и ответникът М.Д.Б. сключили граждански брак в
Република България, гр.София на 15.07.2009г. Не е спорно, че съпругът е
ливански гражданин, а към деня на сключване на брака ищцата А.А. е имала двойно гражданство-ливанско и българско. Бракът
е прекратен с развод с Решение № 94/11.12.2012г. по гр.д.№ 48/2012г. по описа
на Дряновски районен съд, влязло в сила на 28.02.2013г. на основание чл.49,
ал.1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа.
С НА № 054, том I, рег.№ 1719, дело № 046/2016г. на 14.07.2016г. М.Б.
прехвърлил чрез дарение на дъщеря си от предходен брак-ответницата С.Д.Б. 1/2
идеална част от описаните два апартамента и два гаража в сградата, находяща се в гр.София, ул.********.
По делото е представено
разрешение за сключване на брак, придружено с превод на български език
/стр.138-142/, съставено и издадено от съд в гр.Бейрут, Република Ливан,
удостоверяващо съгласието на М.Б. и А.А. да се
бракосъчетаят на 31.07.2008г., за което според законовите разпоредби на тази
страна е била определена зестра.
Представен е и препис от решение
на религиозен съвет при Сунитски шериатски
съд в гр.Бейрут, Република Ливан, придружено с превод на български език
/стр.143-147/, видно от което сключеният между двамата брак на 31.07.2008г. в
тази държава е бил прекратен с развод, считано от 26.05.2012г.
По делото са събрани
доказателства, според които преди бракосъчетанието в Република Ливан ищцата
напуснала България и се установила да живее там, като в годините след 2008г.
посещавала страната по около 1-2 пъти за кратко на почивка, а заедно със
съпруга си през 2009г. за да сключат брак. Последният е бил постоянно
пребиваващ в България за периода 1998г.-1999г., но не и в следващите години,
включително към края на 2012г., в които обичайното му местопребиваване е било
Република Ливан.
В съответствие с чл.43, ал.1 КМЧП
чрез експерт в областта на международното частно право по делото е установено
правото относно реда, формата и условията за сключване на брак в Република Ливан.
В заключението си сочи, че формата на брака
в тази държава е религиозен и в зависимост от религиозната принадлежност на
съпрузите-християни, юдеи или мюсюлмани. Бракът между мюсюлмани се сключва в
религиозна форма според правилата на ислямското религиозно право Шариа, с изключение на общността на друзите,
и се урежда от Закона за организацията на сунитските
и шиитски правораздавателни органи в областта на
семейното право от 1962г. /разпоредбите от чл.348 до чл.356/. Сключва се пред
религиозен орган-религиозен съд в джамия или намиращ се в друго религиозно учреждение. Предшества се от проверка на религиозната
принадлежност на бъдещите съпрузи и наличието на предходни бракове, като
полигамията за мъжете е допустима до четири съпруги. Необходимо е съгласие за
съпругата от настойник-лице от мъжки пол от семейството или друг роднина.
Съгласието на съпрузите се дава пред религиозния съд в присъствието на свидетел
за съпругата, също лице от мъжки пол. Задължителен елемент от бракосъчетанието
е уговарянето на зестра /“мар“/ със символичен
характер, която се предоставя от бъдещия съпруг в полза на съпругата. В
правната теория и практика в Ливан по приложението на Шариа
бракът се възприема като договор, изискващ съгласието на съпрузите и е под
обществен контрол от страна на религиозните съдилища. Разрешението за сключване
на брак се предоставя от религиозния съд и се обективира
в свидетелство за сключен брак /брачен договор/, издавано от съда и подписано
от съдията. То е част от процедурата относно проверката на изискванията за
сключване на брак, който е под формата на договор с участието на представителя
на религиозния съд и се удостоверява в официален документ.
С оглед чуждото материално право,
съпоставено със съдържанието на представения официален документ-разрешение за
сключване на брак, съставен и издаден от съд в гр.Бейрут, и при съобразяване представеното
решение на Сунитски шериатски
съд безспорно се установява, че на 31.07.2008г. А.А.
и ответникът М.Б. не са дали взаимно обещание за бъдещ брак, както се поддържа
от ищцата, а са сключили такъв при условията, във формата и по реда предвидени
в Република Ливан.
От горното следва, че са сключили
последователно два брака-първият през 2008г. в Република Ливан, а вторият през
2009г. в България, при липсата на спор и представени доказателства да са били
прекратени с развод на 26.05.2012г. с решение на религиозен съвет при посочения
съд в гр.Бейрут, съответно на 28.02.2013г. с влизане в сила решението на
Дряновски районен съд по гр.д.№ 48/2012г. Ищцата е закупила процесните
имоти на свое име чрез възмездни сделки по време след сключването на брака в
Ливан и преди този в България. При тези обстоятелства на паралелно съществуване
на две брачни правоотношения, релевантно за делото е коя брачна връзка следва
да бъде зачетена и въз основа на това да се определи кое е приложимото право в имуществените
отношения между съпрузите, което е от значение за спорния въпрос възникнала ли
е съпружеска имуществена общност, респ. притежава ли бившият съпруг идеална
част от тези имоти.
Националното ни право забранява двубрачието,
като изрично разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 СК постановява, че не може да
сключи брак лице, което вече е свързано с друг брак. Последното означава брачна
връзка, сключена при спазване формалните и материални изисквания за валидност
на брака, предписани от закона според приложимото право действало по време на
сключването му. Без значение е дали този брак е сключен в България или в друга
държава. Докато съществува е налице визираната в закона пречка за встъпване в
друг, дори и лицата да са едни и същи.
Сключването на брак в нарушение
на чл.7, ал.1, т.1 СК не води до нищожност, а съгласно чл.46, ал.1, т.1 СК е
основание за неговата унищожаемост. Унищожаването на
брака може да се реализира само по съдебен ред чрез конститутивен
иск по чл.47, ал.1, т.3 СК. Уважаването му с влязло в сила съдебно решение има
за последица прекратяване на брачната връзка, което на основание чл.48, ал.1 СК
действа занапред. Според чл.46, ал.2 СК никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от
съда. Следователно, макар и порочен, вторият сключен брак е валиден и поражда
предвиденото в закона правно действие до момента, в който по надлежния съдебен
ред не бъде унищожен. Ако не е упражнено правото на иск по чл.47, ал.1 СК, а
междувременно първият брак се прекрати, порокът на втория се заличава и в
съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.2 СК той не може да бъде унищожен.
В конкретния случай безспорно гражданският
брак от 2009г. на ищцата и вторият ответник в България е бил сключен в
нарушение на чл.7, ал.1, т.1 СК поради предходно сключен между тях брак на
31.07.2008г. в Република Ливан, но по делото не се твърди да е бил предявен иск
за неговата унищожаемост, което вече не е и възможно,
тъй като този брак е бил прекратен през 2012г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на сключения брак в България, която
не може да се изведе от неспазване задължението на ищцата, като притежаваща и българско
гражданство, да уведоми местния административен орган по реда и при условията на ЗГР и нормативните актове по
приложението му за сключения брак в чужбина. Неизпълнението на това задължение,
съответно укриването факта на съществуващ брак /и от двамата съпрузи/ не води
до нищожност на удостоверението за сключен граждански брак, нито до нищожност
на самия брак. Нещо повече, бракът в Ливан е прекратен на 26.05.2012г., по
време преди прекратяване последващия брак в България
/решението на районния съд в Дряново е влязло в сила на 28.02.2013г. и също има
действие занапред/, от което следва, че считано от първата дата пречката по
чл.7, ал.1, т.1 СК е отпаднала с последица заличаване и на порока за унищожаемост, а това от своя страна означава, че за времето
до прекратяването му този брак е бил валиден.
По делото не се спори относно
действителността на първия брак. Събраните доказателства установяват, че е
сключен в съответствие с правото на Република Ливан и на основание чл.75, ал.3
КМЧП правното му действие следва да бъде зачетено. Обстоятелството, че е религиозен
не е пречка за това, доколкото за лица с
мюсюлманско вероизповедание законодателството на тази държава предвижда ред и
признава единствено сключването на брак в религиозна форма.
При наличието на два брака отношенията
по повод на тях се уреждат по правилата на чл.79 КМЧП. Съгласно ал.1 и ал.3 личните
и имуществени отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено
право. Ако имат различно гражданство приложимо е правота на държавата, в която
е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице-от
правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка
/ал.2/.
Според чл.48, ал.1 СК отечествено
право на лицето е правото на държавата, чийто гражданин е то. Според ал.2
отечествено право на лице с две или повече гражданства,
едното от които е българско, е българското право. Под обичайно местопребиваване
на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки-чл.48, ал.7 КМЧП.
Ищцата А.А.
и ответникът М.Б. са ливанци по произход и притежават ливанско гражданство. Не
е спорно, че отпреди браковете ищцата е живяла в България, като през 1991г.
придобила и българско гражданство, т.е. има двойно гражданство. Следователно по
силата на чл.48, ал.2 СК за нейно отечествено право се определя българското, независимо
от общото й друго гражданство с бившия съпруг, което изключва правилото на чл.79,
ал.1, вр. ал.3 КМЧП. Същевременно от събраните
доказателства се установи, че при сключването на двата брака и след това те са
имали общо обичайно местопребиваване по смисъла на чл.48, ал.7 КМЧП в Република
Ливан, поради което на основание чл.79, ал.2, пр. първо вр.
ал.3 КМЧП за имуществените им отношения е приложимо материалното право на тази
държава.
В рамките на производството
съдържанието на ливанското право е установено чрез заключение на експерт и
представено от ищцата писмено становище на Сунитски Шериатски съд на гр.Бейрут, придружено с превод на
български език /стр.270 и 272/. В
заключението експертът сочи, че след сключване на брака личните и имуществени
отношения между съпрузите се уреждат от ислямското религиозно право Шариа. То не съдържа регулация на имуществените им
отношения и не създава режим на съпружеска имуществена общност като последица
от сключването на брак. В ливанското право не съществува гражданско-правна
уредба на СИО, като придобитите от съпругата или съпруга имущества по време на
брака са тяхна лична собственост, включително не подлежат на принудително
изпълнение за задължения на другия съпруг. В тази държава въпросите на
семейните лични неимуществени отношения, като сключването на брак или развод,
са от компетентността на религиозните съдилища, а въпросите за имуществените
отношения от компетентността на държавната правосъдна система. Утвърдено
положение в теорията и практиката на ливанските съдилища е, че като договор
бракът няма последици върху имуществените права на всеки от съпрузите, които
запазват пълна имуществена самостоятелност-съпругът придобива всички
имуществени права еднолично, а другият няма права или дял от това имущество. Липсва
разграничение относно движими вещи или недвижими имоти, нито съществуват
специални правила за произход на средствата. Не е от значение и моментът на
придобиване на правата-преди, по време или след това, респ. начинът на
преминаване на имуществените права-наследство, възмездна сделка, дарение. Това
положение се запазва и при прекратяване на брака. Единият съпруг няма права
върху имуществото на другия, нито има право на доказване принос чрез гледане и
издръжка на семейството, дори когато съпругът е забранил полагането на труд на
съпругата. Всеки от съпрузите е едноличен собственик на придобитите имуществени
права и може свободно да се разпорежда с тях. Само ако в договора за сключване
на брак е уговорен изрично режим на общност за определени вещи, може да
възникнат права на единия съпруг върху придобитото от другия. В становището на съда
в гр.Бейрут е посочено, че бракът в исляма не означава обединение на имуществената
собственост между съпрузите.
От изложеното е видно, че след
сключването на брака материалното право на Република Ливан регламентира
единствено режим на разделност в имуществените
отношения на съпрузите, изразяващ се в пълна имуществена самостоятелност върху
придобитото от всеки един, която не се променя и след неговото прекратяване.
Възникването на общност е възможно само при изрично уговаряне, какъвто не е
настоящия случай. Следователно имотите в гр.София са изцяло собственост на
ищцата. Бившият съпруг М.Б. не е придобил права върху тях, поради което не е
могъл да прехвърли 1/2 идеална част на дъщеря си С.Б., защото никой не може да
прехвърли права, които не притежава. Това обуславя основателност на иска за
собственост с последица уважаването му.
Само за пълнота следва да се
посочи, че дори и да бе приложимо българското право, ищцата отново се явява
изключителен собственик, тъй като имотите са закупени по време преди сключването
на брака в България, а на основание чл.22, ал.1 СК вещните права, придобити
преди брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Според
ТР № 3/29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г., ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с
нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят
е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, не настъпва и транслативен ефект на сделката, поради което и правата на
трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са
облигационни и относителни /само между страните по сделката/-по аргумент от
чл.21 ЗЗД. В случая НА № 54, том І, рег.№ 1719, дело № 46/2016г. обективира договор за дарение между ответниците,
поради което не подлежи на отмяна по чл.537, ал.2 ГПК като последица от
уважаването на иска за собственост.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищцата разноски от 11 819.10лв. С оглед фактическата
и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение от 6000лв.
Водим
от горното
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, против С.Д.Б., гражданка на
Република Ливан, родена на ***г., и М.Д.Б., гражданин на Република Ливан, роден
на ***г., двамата с адрес гр.Бейрут, Република Ливан, ул.*********с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, че е собственик на 1/2 ид.ч.
от следните недвижими имоти гр.София, ул.********, а именно:
1.Апартамент № 3, на втори етаж в
североизточната част от четириетажна жилищна сграда, застроен на площ от 94.23
кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс и други сервизни
помещения, при съседи: югозапад-С.Х.Т.и от три страни-двор, отгоре-Р.М.Т.,
отдолу-Х.К.Я., заедно с избено помещение № 1, при съседи: коридор, гараж № 1,
стена, стена и избено помещение № 2 към ап.№5, заедно
с 13.35% ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч.от 5/24 ид. части от
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 510 кв.м.,
съставляващо УПИ VI-238 от кв.235 по плана на
гр.София, местността Лозенец 1 част, при съседи по скица: ул.Кожух планина, УПИ
VII-239, УПИ II-240 и УПИ V за жилищно строителство;
2. Апартамент
№ 1, на първи етаж в източната част от четириетажната жилищна сграда, застроен
на площ от 83.58 кв.м., състоящ се от две спални, дневна със столова, кухненски
бокс, баня-клозет и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, от две
страни двор и калкан на сградата на ул.Кожух планина № 4, заедно с 1.47% ид.ч.от общите части на сградата и от дворното място, върху
което е построена, цялото с площ 510 кв.м., съставляващо УПИ VI-238 от кв.235
по плана на гр.София, местността Лозенец 1 част, при съседи по скица: ул.Кожух
планина, УПИ VII-239, УПИ II-240 и УПИ V за жилищно строителство;
3. Гараж № 1, от четириетажната
жилищна сграда с площ 21.63 кв.м., при съседи: гараж № 2, двор, калкан на
сградата на ул.*********и коридор на мазета, заедно с 2.82% ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена
4. Гараж № 2 от четириетажната
сграда с площ 21.63 кв.м., при съседи: гараж № 1, коридор на мазета, стълбище и
двор, заедно с 2.82% ид.ч. от общите части на
сградата и от дворното място.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на НА № 054, том I, рег.№ 1719, дело
№ 046/2016г. на 14.07.2016г.
ОСЪЖДА С.Д.Б.,
гражданка на Република Ливан, родена на ***г., и М.Д.Б., гражданин на Република
Ливан, роден на ***г., двамата с адрес гр.Бейрут, Република Ливан, ул.*********,
да заплатят на А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 11 819.10лв.
Решението подлежи на обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: