РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1495

 

гр. Пловдив, 10 август 2020 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 1330 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от А.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 288 от 21.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІ н.с., постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо Електронен фиш Серия К № 3148906 на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА в размер на 150 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС и Електронен фиш Серия К № 3148906 на ОД на МВР Пловдив да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция (ОД) на МВР - Пловдив, не взема конкретно становище по спора.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.А.Г., срещу Електронен фиш Серия К № 3148906, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 150 лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Обективираните в ЕФ констатации се свеждат до следното:

На 28.09.2018 г. в 13:46 часа в гр. Пловдив, бул. “България” 230, посока гр. Пазарджик, като управлява МПС за обществен превоз на пътници лек автомобил ФИАТ ТИПО, с рег. № *** е превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч с 21 км/ч. Посочено е, че нарушителят се предвижвал с 71 км/ч. в населено място и деянието е било установено посредством автоматизирано техническо средство АRН САМ S1.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал от клип № 11743СА/0095042, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., Промяна на регистрацията Заявление: рег.ном. 171030079717/01.12.2017 г. и Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р – 23377/01.10.2018 г.

7. За да потвърди оспорения пред него ЕФ, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в електронния фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

 

ІV. За правото:

 

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. С оглед възраженията в касационната жалба е необходимо да се посочи следното:

С изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон, а именно контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. При това положение, с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане, т.е. чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., макар и изрично отменен считано от 16.01.2018 г., на практика следва да се счита отменен от 05.07.2017 г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В ал. 2 на чл. 13 от ЗНА е предвидено, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия. В ПЗР на ЗДвП обаче липсва такава разпоредба, следователно и не е налице задължение на контролните органи да обозначават местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, считано от 05.07.2017 г. - след отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП.

Обстоятелството че пътен знак Е24 продължава да е едни от пътните знаци, даващи допълнителна информация съгласно чл. 56, ал. 2 от ППЗДвП, по никакъв начин не променя възприетите вече изводи. Местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи (АТСС) винаги могат да се обозначат с пътен знак Е24, но след разгледана по-горе законодателна промяна, неговото поставяне вече не е задължително. Казано с други думи,  непоставянето на пътен знак Е24 пред въпросните места за контрол не може да обуслови извод за издаден при съществено нарушение на процесуалните правила ЕФ.

На следващо място, в случая нарушението е установено и заснето от мобилно АТСС временно разположено на участък от пътя, т.е. самото АТСС е статично. Контролът с него винаги е автоматизиран, без оглед присъствието или отсъствието на контролен орган в момента на неговото извършване, доколкото самият контролен орган не участва в процеса по установяване на нарушението чрез каквито и да било действия и субективни възприятия. В този смисъл процесното АТСС функционира автоматизирано в отсъствието на контролен орган, противно на твърдението на касатора.

10. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесния електронен фиш за законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на Г., чиято собственост е процесното МПС, доколкото последният не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Наред с това, на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288 от 21.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІ н.с., постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.