РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000634 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от А. Н. Н., като
синдик на ЕТ С. - С. Г. в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу
постановеното решение №22028 от 02.06.2022 г. по търг.дело №19/2021 г. по
описа на Оръжен съд К.. Освен посоченото решение се обжалва и
постановеното определение 22163 от 04.08.2022 г. по чл.248 от ГПК.
С обжалваното решение са разгледани три обективно и кумулативно
съединени иска. Първо e оставен без разглеждане предявеният иск с правно
основание чл.649, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.647, ал.1, т.1 и т. 2 от ТЗ от синдика
на ЕТ С. - С. Г. в несъстоятелност против ЕТ С. - С. Г. в несъстоятелност, Г.
М. Г. и П. П. Г., за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на сделка с разпореждане с имуществото на ЕТ С.- С. Г.
в несъстоятелност, сключена с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ *** от **.**.**** г., т. *, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на Нотариус
1
Е. К., с рег. № *** и район на действие РС - К., с който ЕТ С. - С. Г. Г. дарява
на родителите си Г. М. Г. и П. П. Г. поземлен имот с идентификатор №
*****.**.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ.
К., обл. К., одобрена със заповед № РД-**- **/18.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес: гр.К., п.к ****, С. д., с площ по документ за
собственост 1086 кв.м., а съгласно скица с площ 1096 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
стопански двор, с номер по предходен план: имот № ***, ведно с всички
подобрения и приращения в него, при граници на целия имот: поземлен имот
с идентификатор № *****.***.***, поземлен имот с идентификатор №
*****.**,***, поземлен имот с идентификатор № *****.**.***, поземлен имот
с идентификатор № *****.**.** по КККР на р.К., като недопустим поради
отпаднал правен интерес.
Второ, с обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.649, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.647, ал.1, т.З от ТЗ от синдика на ЕТ
С. - С. Г. в несъстоятелност против Г. М. Г., П. П. Г. и Е. Х. ЕООД, ЕИК
*********, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделка на разпореждане с имуществото на ЕТ С.-С. Г. в
несъстоятелност, сключена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***/06.11.2019 г., т.*, рег. № **** дело № ***/**** г. по
описа на Нотариус Е. К., с рег. № *** и район на действие РС - К., с който Г.
М. Г. и П. П. Г. продават на Е. Х. ЕООД дареният им с предходния
нотариален акт поземлен имот, като неоснователен и недоказан.
Трето, с обжалваното решение е и отхвърлен искът с правно основание
чл.649, ал.2 във вр. с ал.1 от ТЗ, за осъждане на Е. Х. ЕООД да предаде
владението на поземления имот.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като
счита, че е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и при нарушения на съдопроизводствените правила.
Относно първия иск счита, че неправилно искът е оставен без
разглеждане, тъй като за синдика не е отпаднал правният интерес от
търсената с този иск защита. Не е налице идентичност между предмета и
страните по настоящото дело и влязлото в сила решение по търг.дело
№5/2021 на Окръжен съд К., тъй като Е.Х. ЕООД не е било страна по
посоченото дело, а синдикът има интерес да установи относителната
2
недействителност на процесното дарение спрямо тази страна доколкото е
предявил обуславящи искове и срещу нея в настоящото производство.
Относно втория иск не е съгласен с изводите на първоинстанционния
съд във връзка с добросъвестността на купувача /последния приобретател на
процесния недвижим имот/ и стойността на този имот, съгласно която
даденото значително надхвърля по стойност полученото. Освен, че не
отговарят на относимите материално-правни норми, счита, че изводите са въз
основа на поотделно и изолирано анализиране на събраните доказателства,
без преценка на тяхната съвкупност и взаимни връзки, в противоречие с
оценителските експертизи по делото, при неуважено доказателствено искане
за повторна експертиза за оценка на недвижимия имот в цялост с всички
подобрения и приращения по метода на пазарните аналози.
Уважаването на първите два иска води до уважаване и на третия иск за
връщане на даденото в масата на несъстоятелността.
Моли да се отмени решението и се уважат предявените искове.
Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Е.Х. ЕООД,
който я оспорва и моли да не се уважава по подробно изложени съображения.
Другите ответници – ЕТ С. - С. Г. в несъстоятелност, Г. М. Г., П. П. Г. не
са представили отговор, но са изразили становище за неоснователност на
въззивната жалба.
По делото е постановено определение №22163 от 04.08.2022 г. по чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Недоволен от
него е останал частният жалбоподател Е.Х. ЕООД, който го обжалва с частна
жалба с молба да бъде отменено и му бъдат присъдени сторените разноски.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от синдика А. Н., с която
счита същата за неоснователна, тъй като е налице пропуск на страната
своевременно да представи доказателства за извършени разноски.
Другите ответници - ЕТ С. - С. Г. в несъстоятелност, Г. М. Г., П. П. Г. не
са представили отговор, но са изразили становище за неоснователност на
частната жалба.
Съдът, след като се запозна с делото, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
3
следното:
Въззивната жалба е депозирана по пощата на 06.07.2022 г. при връчване
на решението на 22.06.2022 г., което е в предвидения в закона срок за
обжалване. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към
разглеждането и.
От данните по делото се установява, че първоначално са предявени два
иска срещу ответниците ЕТ и неговите родители П. и Г. Г.и за обявяване на
относителната недействителност на сделка с разпореждане на процесния
недвижим имот по отношение на кредиторите на несъстоятелността –
дарение, обективирано в нотариален акт №103 от 29.06.2018 г. Видно от
твърденията в исковата молба, изложени от ищеца – синдикът на ЕТ в
несъстоятелност С.-С. Г., предявени са специалните искове по чл.647,ал.1,т.1
и т.2 от ТЗ и чл.649,ал.2 от ТЗ във вр. с чл.34 от ЗЗД. Твърди се, че в
тригодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност за длъжника ЕТ, той е дарил своите родители, които са
свързани лица, с процесния недвижим имот. Също така, дарението, като
безвъзмездна сделка, е извършено в двугодишния срок преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това са
налице предпоставките на обявяване на относителната недействителност на
сделката спрямо кредиторите на несъстоятелността. В тази връзка е предявена
и осъдителна претенция за връщане на имота в масата на несъстоятелността.
Несъстоятелният търговец не е представил отговор, а Г. и П. Г.и са
подали отговор, в който оспорват исковата молба и посочват, че са продали
имота на Е.Х. ЕООД.
В хода на размяна на книжа е постъпила молба за конституиране на
ответника Е. Х. ЕООД, като се посочва, че кредиторите не са били увредени
само от сделката-дарение, а и от последващата сделка, с която надарените Г.и
са продали процесния имот на Е. Х. ЕООД с нотариален акт № *** от
06.11.2019 г. Съдът е конституирал нов ответник с определение от 14.05.2021
г., като е дал възможност на ищеца да представи искова молба, в която да е
посочен новия ответник и в тази връзка да бъдат изменени обстоятелствената
част и петитума на исковата молба.
Видно от представената нова искова молба, синдикът се позовава на
4
последващо разпоредително действие с процесния имот – Г. и П. Г.и са
продали недвижимия имот на Е.Х. ООД, съгласно нотариален акт №103 от
06.11.2019 г. Към този момент купувачът е знаел, че купувайки имота с
всички приращения и подобрения, уврежда кредиторите на длъжника. Бил е
недобросъвестен, тъй като продавачите са в роднинска връзка с длъжника,
към датата на дарението ЕТ е имал значителни публични задължения, а към
датата на продажбата - и вписани възбрани върху имоти на длъжника от
25.05.2018 г. Купувачът е знаел за всичко това, но напълно съзнателно и
недобросъвестно е закупил имота на много по-ниска цена от реалната му
пазарна стойност. Поради това сделките за дарение и за покупко-продажба са
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.
Моли се да бъде обявена относителната им недействителност, а след това да
се осъди Е.Х. ЕООД да върне имота в масата на несъстоятелността.
Ответникът Е.Х. ЕООД е подал отговор, в който оспорва твърдението
за недобросъвестност, за знание, че уврежда кредиторите, купувайки имота за
50 000 лв., че недобросъвестността се установява от вписаните възбрани
върху имоти на длъжника и значителни публични задължения. Посочва, че
реално подобрения върху имота няма, доколкото същият е представлявал
прилежащ терен на обект септична яма, шахта и водоскоци, които са описани
в нотариалния акт, но на място не съществуват.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа съображенията си.
Допълнителен отговор е подаден само от Е.Х. ЕООД, който поддържа
възраженията си.
Видно от доклада по делото, съдът е приел за разглеждане така
предявените искове – обуславящ и обусловен, като е разпределил
доказателствената тежест на страните. Ищецът следва да докаже
безвъзмездна сделка, по която страна са свързани с длъжника лица, както и
недобросъвестност на купувача по възмездната сделка, респ.че имотът е
придобит след вписването на исковата молба, че по възмездната сделка
даденото значително надхвърля по стойност полученото. Ответниците Г.и
следва да докажат, че безвъзмездната сделка е обичайно дарение, а
ответникът Е.Х. ЕООД - добросъвестността си и, че по възмездната сделка
даденото не надхвърля значително по стойност полученото.
По делото са събрани писмени доказателства, както и оценителски
5
експертизи. Постановено е обжалваното решение, с което първият иск /по
чл.647,ал.1,т.1 и 2, както е приел съдът/ е оставен без разглеждане, като
недопустим, поради отпаднал интерес, а вторият /чл.647,ал.1,т.3/ и третият
иск/чл.649,ал.2/ са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Доколкото са приети за разглеждане от първоинстанционния съд
обуславящ и обусловен иск, по които следва да бъде съобразена връзката
между отделните сделки, исковете са подлежащи на разглеждане по един и
същи процесуален ред, следва да се пристъпи към преценяване на
оплакванията във въззивната жалба.
Безспорно установено по делото е, че срещу ЕТ-длъжник е подадена
молба за откриване на производство по несъстоятелност на 09.01.2020 г., че
за него е открито производство по несъстоятелност със съдебно решение
№49 от 02.03.2020 г., с начална дата 26.01.2018 г., че длъжникът е обявен в
несъстоятелност с решение №20196 от 03.12.2020 г.
Няма спор, че на 29.06.2018 г. ЕТ е дарил на своите родители П. и Г.
Г.и процесния недвижим имот, както и че впоследствие те са продали този
имот на купувача Е.Х. ЕООД на 06.11.2019 г. за сумата от 50 000 лв.
Установява се, че първата сделка е обявена за относително
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността с решение №21104
от 11.10.2021 г. по търг.дело №5/2021 г. по описа на Окръжен съд К., влязло в
сила на 27.11.2021 г., към който момент настоящото дело е образувано и
висящо. Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК влязлото в сила съдебно решение,
скрепено със сила на пресъдено нещо, следва да бъде зачетено. Съгласно
правилото на чл.649,ал.5 от ТЗ, влязлото в сила решение има действие за
длъжника, синдика и за всички кредитори. Ползва всички кредитори с оглед
целта на производството – да защити кредиторите от сделките, с които
длъжникът ги уврежда и застрашава принудителното им удовлетворяване от
имуществото на длъжника. При положение, че сделката вече е обявена за
относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, без
значение е идентичността на страните, участието на последващия купувач и
заявените основания, тъй като е постигната целта на закона.
Безспорно е също така, че надарените П. и Г. Г.и са продали имота на
Е.Х. ЕООД на 06.11.2019 г. /втората сделка/. Обявената относителна
недействителност на дарението не засяга правата, които трети
6
добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата
молба, съгласно чл.647,ал.3 от ТЗ. В случая и съобразно уточнението, както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното производство
ищецът претендира обявяването на тази сделка за относително
недействителна, тъй като според него е налице основанието на чл.647,ал.1,т.3
от ТЗ , а именно касае се до възмездна сделка, при която даденото надхвърля
значително по стойност полученото. В тази връзка посочва, че твърдяната
недобросъвестност е за мотивиране на хипотезата по т.3, а не като
самостоятелно основание за обявяване на сделката за недействителна. Ето
защо, следва да се прецени налице ли е фактическият състав на посочената
разпоредба или не.
Съгласно разпоредбата, могат да бъдат обявени за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки и
действия, ако са извършени от длъжника в посочените в т.1-6 срокове преди
подаване на молбата по чл.625, като случаят по т.3 се отнася до възмездна
сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото,
извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Фактическият състав
на разпоредбата включва следните елементи: възмездна сделка, извършването
и от длъжника, извършването и в определения от закона срок, даденото
значително надхвърля по стойност полученото, всеки един от които следва да
е налице за уважаване на иска. Т.е. необходима е кумулативност на
елементите.
В случая несъстоятелният длъжник не е страна по втората сделка,
поради което не се установява един от елементите на посочения фактически
състав, което е основание за отхвърляне на предявения иск, а в резултат на
това – и до отхвърляне на иска за връщане на вещта в масата на
несъстоятелността.
До тези крайни изводи е стигнал и първоинстанционният съд, поради
което неговото решение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е срещу определение №22163 от 04.08.2022 г. по чл.248
от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Същата е
подадена на 22.08.2022 г. в определения от закона срок, поради което се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
7
Недоволен от него е останал частният жалбоподател Е.Х. ЕООД, който
го обжалва с частна жалба с молба да бъде отменено и му бъдат присъдени
сторените разноски – 3 000 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение за първата инстанция. Не е съгласен с извода на съда, че до
приключване на последното съдебно заседание на 10.05.2022 г. не е
представено доказателство за заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ с дата 22.07.2021 г.
Ответникът – А. Н., като синдик на ЕТ С.-С. Г. в несъстоятелност, е
представил отговор, в който моли да не се уважава жалбата.
Установява се, че в последното съдебно заседание на 10.05.2022 г. е
приложен списък по чл.80 от ГПК, ведно с данъчна фактура от 22.07.2021 г.
за сумата 3000 лв. с вкл.ДДС и договор за правна помощ от същата дата, а на
следващия ден и платежно нареждане от 22.07.2021 г. за процесната сума във
връзка с възражението на ответната страна, което води до извод за
основателност на искането за присъждане на разноски. Същото е направено в
предвидения срок, включено е в списъка на разноските, а и разноските от
страна на ответника са действително направени. Ето защо, обжалваното
определение следва да се отмени, като се присъдят на ответната страна
направените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно изхода на
делото.
По разноските:
Ответникът Е.Х. ЕООД е претендирал направените разноски за
въззивното производство в размер на 2 400 лв., за което са приложени
надлежни доказателства - договор за правна защита, данъчна фактура и
извлечение от банкова сметка, както и списък по чл.80 от ГПК в предвидения
срок. С оглед резултата по делото, искането му е основателно и следва да се
уважи.
Водим от гореизложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №22028 от 02.06.2022 г. по
търг.дело №19/2021 г. по описа на Оръжен съд К..
8
ОТМЕНЯ постановеното определение №22163 от 04.08.2022 г. по
чл.248 от ГПК по търг.дело №19/2021 г. по описа на Оръжен съд К., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда ЕТ С.- С. Г. – в несъстоятелност да заплати на Е.Х. ЕООД
направените разноски в размер на 3000 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
Осъжда ЕТ С.- С. Г. – в несъстоятелност да заплати на Е.Х. ЕООД
направените разноски в размер на 2400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9