Решение по дело №3082/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   632       Година  2022, 13.04.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.03.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

      ЧЛЕНОВЕ:    ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 3082 по описа за 2021 година и като обсъди:

 

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от “Медицински изделия и Ко”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо Николов“№50 срещу постановеното по АНД №1406/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІI н. състав съдебно решение №1615/06.10.2021г., с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив Наказателно постановление/НП/ №16-003113/05.02.2021г., с което на дружеството е наложена на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила и нарушение на материалния закон, моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП. Претендират се сторените пред ПРС разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП касаторът е санкциониран на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 КТ с имуществена санкция в размер на 1 500 лева за това, че при извършена проверка по документи на 10.12.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив е установено, че от страна на дружеството-рабоподател „Медицински изделия и Ко“ЕООД в указания срок до 20.11.2020г./както и датата на проверката – 10.12.2020г./ не е изпълнено даденото задължително за изпълнение предписание под т.16 от протокол с изх.№ПР2026765/23.10.2020г., а именно работодателят да изплати начисленото във ведомостта за м.юли 2020г. трудово възнаграждение на Ж.П.в размер на 473,35 лева.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на ЕООД-то на вмененото му нарушение на КТ, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществените от него противоправни дейности, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Изложени са мотиви по отношение размера на наложените санкции и липсата на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. Обсъдено е и приложението на нормата на чл.415в КТ.

Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против „Медицински изделия и Ко“ЕООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.

За пълнота и с оглед представеното копие от невлязло в сила Решение №81/10.01.2022г., постановено по гр. дело №6728/2020г. по описа на ПРС, е необходимо да се посочи, че касаторът е санкциониран за неизпълнение на влязло в сила предписание по чл.404 ал.1, т.1 КТ, като съгласно чл.404 ал.3 КТ, когато задължителното предписание по ал.1, т.1 и/или т.12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда.

В конкретния случай, предписанието е дадено на 23.10.2020г., като е определен срок за изплащане начисленото във ведомостта за м.юли 2020г. трудово възнаграждение на Ж.П.в размер на 473,35 лв., съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, до 20.11.2020г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила, като нито се твърди, нито се представят доказателства да е било изпълнено в указания срок. В този смисъл фактът на извършеното от страна на дружеството административно нарушение по чл.415 ал.1 КТ, изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително предписание, не може да се промени от предявяване на иск от негова страна след дадените предписания, в т.ч. и след изтичане на срока за тяхното изпълнение. Ето защо и наведените в тази връзка възражения от касационния жалбоподател са неоснователни.

Или следва да се обобщи, че Районният съд е извел аргументирани и обосновани изводи на база наличните доказателства, при отчитане на тяхното значение и стойност.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1615 от 06.10.2021г., постановено по АНД №1406/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н.с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                               

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                               2.