№ 3900
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100112376 по описа за 2023 година
Ищцата А. Л. И. е предявил срещу ответника С. Р. П. установителен иск за
собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата А. Л. И. твърди, че е собственик на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с площ от 129.25
кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение,
предверие, коридори и три балкона, с идентификатор 68134.1005.186.1.114,
находящ се в страда с идентификатор 68134.1005.186.1., разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1005.186., съгласно схема №15-
982510/13.09.2023 г.
Този имот ищцата е придобила чрез дарение от своя баща – Л.Ц.Г., с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, том I, peг. № 5542, н.д. №
138/2016 г. Сочи, че нейният праводател Л.Ц.Г. е закупил апартамента с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том II, peг. №
4985/20 13 г., дело № 220/2013 г. от М.П.В.. Твърди, че М.П.В. се е
легитимирала като собственик на имота с нотариален акт за собственост на
жилище, построено от ЖСК ****, том II, peг. № 8669/2011 г., н. дело №
275/2009 г.
Излага твърдения, че за процестния апартамент, преди извършване на
описаните по-горе сделки, са водени дела. С влязло в сила на 30.11.2012 г.
1
решение № 1434 от 03.08.2012 г. постановено по гр. д. № 1177/20212 г. по
описа на САС, 4-ти състав, със страни „Росбулимпекс” ООД с управител Р.С.
П. (баща на ответника С. Р. П.) и ЖСК „Български художник ” и Г.Г.К. е
установено със сила на пресъдено нещо, че „Росбулимпекс” ООД с управител
Р.С. П. не е титуляр на правото на собственост на процесния апартамент
№114.
Решението било отбелязано по вписаната искова молба в АВ и видно от
Удостоверение за тежести, издадено от АВ-06.06.2013 г. нямало вписна друга
искова молба за ап. №114.
Въз основа на издадения му обратен изпълнителен лист Р.С. П.
образувал изпълнително дело № 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д..
Посоченият обратен изпълнителен лист му бил издаден на основание решение
№ 28/08.05.2018 г. постановено по гр.д. №4303/2017 г. по описа на ВКС, с
което е отменено влязло в сила решение № 184/01.03.2010 г. на ВКС
постановено по гр. д. № 65/2009 г. със страни Г.Г.К. и Р.С. П..
Сочи, че на 04.10.2020 г. е починал Р.С. П., но изпълнителното дело
продължавал сина му С. Р. П., като правел опити да отстрани ищцата от имота
и оспорвал собствеността и владението й.
При условията на евентуалност, твърди че е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот на основание осъществяваното
от нея добросъвестно владение за повече от 5 г., считано от 07.09.2016 г., което
продължавало и до настоящия момент.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът С. Р. П. е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Сочи, че процесният недвижим имот е бил във владение на наследодателя на
ответника - Р.С. П., което той е упражнявал необезпокоявано и явно от 1994 г.,
повече от 16 години, до 2010 г., когато с протокол от 01.07.2010 г. за
принудително отнемане и предаване на недвижим имот на ЧСИ И.н Ч. по
изп.д.№367/2010г., от Р.С. П. принудително е отнето владение върху
процесния недвижим имот и е предадено на взискателя Г.К.. Навежда
подробни доводи, че за процесния имот се водят искови производства от 2006
г., като при извършване на посочените в исковата молба сделки през 2011 г.,
2013 г. и 2016 г. с процесния имот, са били налице вписани искови молби и
2
възбрани.
Твърди, че обратният изпълнителен лист е издаден именно за
възстановяване на владението върху имота, от който Р. П. е изведен
неправомерно на основание отменено съдебно решение по съдебния спор,
датиращ от 2006 г., респективно ищецът и неговите праводатели не са
придобИ.ли владение върху процесния имот преди завеждА.о на исковата
претенция.
Навежда възражение за нищожност на представения констативен
нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК ****, том 2, рег.
№ 8669 от 30.09.2011г., вписан в СВ с вх. № 1118945/30.09.2011г., акт № 111,
въз основа на който М.В. е призната за собственик на процесния имот на
основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Твърди, че М.В. не е била член кооператор
към датата на издаване на горепосочения акт, както и че същата не е заплатила
дължимия членски внос, за да придобие членствени права в кооперацията.
По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване № 164, том I, peг. № 5542, н.д.
№ 138/2016 г. на нотариус В.Я., че Л.Ц.Г. е дарил на ищцата А. Л. И. следният
недвижим имот, изграден в груб строеж: АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се в
гр.София, ж.к. ****, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня,
баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно
с принадлежащото му мазе №10 с площ от 9.66 кв.м., заедно с 0.682 %
идеални части от правото на строеж, върху мястото, върху което е построена
сградата, с идентификатор 68134.1005.186.1.114, находящ се в страда с
идентификатор 68134.1005.186.1., разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1005.186., съгласно схева №15-982510/13.09.2023 г.
Установява се от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 36, том II, peг. № 4985/20 13 г., дело №
220/2013 г. на нотариус Д.Н., че М.П.В. е продала на Л.Ц.Г. следния свой
собствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се в гр.София,
ж.к. ****, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня,
3
тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с
принадлежащото му мазе №10 с площ от 9.66 кв.м., заедно с 0.682 % идеални
части от правото на строеж, върху мястото, върху което е построена сградата,
с идентификатор 68134.1005.186.1.114, находящ се в страда с идентификатор
68134.1005.186.1., разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1005.186., съгласно схева №15-982510/13.09.2023 г.
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на
жилище, построено от ЖСК ****, том II, peг. № 8669/2011 г., н.дело №
275/2009 г. на нотариус В. М., М., П.В. е призната за собственик на
горепосочения недвижим имот, на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, във вр. с
чл.587, ал.1 ГПК и чл.181, ал.2 ЗУТ.
Като доказателства по делото са приети заверени преписи от
документите, представляващи нотариално дело № 275/2009 г. по описа на
нотариус В. М. с рег. № 53 в НК и район на действие Софийски районен съд,
чието съдържание и вид сочи предпоставките, които е съобразил нотариусът
при издавА.о на горепосочения Нотариален акт за собственост на жилище,
построено от ЖСК „Български художник”.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ответникът С. Р. П. е син на Р.С. П..
От представеното по делото Решение №28/08.05.2018 г. постановено по
гр.д.№4303/2017 г. по описа на ВКС, се установява, че ВКС е отменил
Решение №184/01.03.2010 г. постановено по гр.д.№65/2009 г. по описа на ВКС
и Решение №255 от 06.10.2008 г. по гр. д. №587/2008 г. на СГС, IV-в състав.
От представеното по делото Определение №488/08.02.2019 г.
постановено по ч.гр.д.№5964/2018 г. по описа на САС, е видно, че е издаден
обратен изпълнителен лист от 08.02.2019 г., с който Г.Г.К. е задължен да върне
владението върху процесния имот на Р.С. П..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск установителен иск за собственост по реда на чл.124,
ал.1 от ГПК е основателен.
Ищцата А. Л. И. се легитимира като собственик на процесния имот, а
правото на собственост върху него тя е придобила по силата на договор за
4
дарение, сключен с нейния баща Л.Ц.Г. по нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено право на ползване № 164, том I, peг. № 5542, н.д.
№ 138/2016 г. на нотариус В.Я..
Формалното наличие на издаден нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК в
полза на М.П.В., при наличието на повдигнат от ответника правен спор,
налага да бъде проверено осъществявА.о на условията по чл. 35, ал. 3 ЗЖСК
за прекратяване по право на учредената жилищностроителна кооперация
"Български художник", за да може да се прецени, породил ли е този
нотариален акт конститутивното си действие тоест - преминала ли е в
действителност собствеността върху спорния обект върху М.П.В..
При събраните в хода на делото доказателства - настоящият състав на
съда не би могъл да приеме друг извод, освен този - че при издаване на
констативния нотариален акт за право на собственост, на който ищцата в
настоящия процес основава правата си, се е осъществил надлежно
предвидения от 35, ал. 1 от ЗЖСК специален динамичен фактически състав,
обуславящ издавА.о на нотариален акт за собственост в хипотезата на чл. 35,
ал. 2 от ЗЖСК, като следва да бъдат споделени изводите на нотариуса, който е
издал констативния нотариален акт.
Неоснователни се явяват твърденията в отговора на исковата молба по
отношение липсата на предпоставките предвидени в чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК за
снабдяване член-кооператорите с нотариални актове. Производството по
снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК е охранително
по своята правна същност, а издаденият по този ред нотариален акт
удостоверява валидно възникналото в полза на член- кооператора право на
собственост върху конкретен обект от сграда, изградена от ЖСК "Български
художник". Съгласно нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК правото на собственост
обект върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от
мястото, съответно от правото на строеж, се придобИ. с издавА.о на
нотариалния акт. По аргумент на противното, до датата на издаване на
нотариалния процесния обект се намира в патримониума на ЖСК "Български
художник", която е собственик на всички обекти в сградата, терена /правото
на строеж/ и общите части на същата. За придобИ.не на право на собственост
върху конкретен обект е необходимо да бъдат изпълнени представките на чл.
35, ал. 1 от ЗЖСК, а именно - да е налице решение на ОС по чл. 28, ал. 1, т. 5
5
от ЗЖСК за разпределение на имотите между член- кооператорите, както и да
е налице решение на ОС на член -кооператорите за приемане на окончателната
цена на отделните обекти, както и за определяне на припадащите се идеални
части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на
строеж. Видно от събраните по делото доказателства, в хода на нотариалното
производство са представени всички изискуеми от закона документи.
Обстоятелството, че към датата на приемане на процесните решения сградата
не е била въведена в експлоатация, не може да промени горните изводи, тъй
като ЗЖСК не съдържа изискване за приемане на решението по чл. 35, ал. 2 от
ЗЖСК едва след въвеждане на сградата в експлоатация или при наличието на
определена степен на завършеност. В представеното по делото решение от
06.10.2007 г. е обективирана волята на ОС на член-кооператорите за приемане
на окончателната цена на имотите в сградата, завършена в груб строеж - 63 %,
съобразно обсъденото и прието решение от ОС на 14.07.2007 г. и
обективирано в протокол по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК, посочен като
приложение № 6 и представляващ неразделна част от същия, като по делото е
представен и самия протокол на членовете на ЖСК "Български художник" за
определяне цената на имотите и приспадащите им се общи части.
Понятието окончателна цена на имотите по смисъла на чл. 35, ал. 2 от
ЗЖСК следва да бъде тълкувано във връзка с естеството и целта на нейното
определяне. Като подготвящо прекратявА.о на ЖСК "Български художник" и
снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове, както и
трансформирА.о на сградата в етажна собственост решението на ОС има за
цел да конкретизира цената на всеки отделен обект в сградата непосредствено
преди приемане на решението за прекратяване на ЖСК "Български
художник". Липсва законово изискване след тази дата да не бъдат извършвани
други СМР в сградата, нито съществува забрана собствениците да вършат
подобрения в имотите си. С оглед на горното окончателна се явява цената на
имота непосредствено преди приемане на решението по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК,
а не цената на всеки отделен обект в завършен вид. Между страните по делото
е безспорно, че решението, взето по протокол от 06.10.2007 г. не е обжалвано,
поради което същото е влязло в законна сила и не подлежи на последващ
съдебен контрол.
По отношение на въведените с отговора на исковата молба твърдения за
придобИ.не на процесния недвижим имот въз основа на упражняваното
6
добросъвестно владение от наследодателя на ответника - Р.С. П.:
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобИ. с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от
10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да
е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е демонстрирало по отношение
на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик
т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. ПозовавА.о не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.1 ЗС (ТР №
4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС).
Предвид изричното оспорване на ищеца в тежест на ответника и
съобразно чл. 154, ал.1 от ГПК е било да докаже твърденията си, че
наследодателят Р.С. П. е му владял процесния имот през твърдения период,
което съдът намира, че е направено.
От представения протокол от 01.07.2010 г. за принудително отнемане и
предаване на недвижим имот на ЧСИ И.н Ч. по изп.д.№367/2010г., от Р.С. П.
принудително е отнето владение върху процесния недвижим имот и е
предадено на взискателя Г.К..
Същото не се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като от тях не се установява намерението на Р.С. П. за своене
на процесния апартамент в нито един момент, а именно, че той е
демонстрирал спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено
владение по отношение на собствениците на апартамента.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният положителен
7
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим и
основателен.
Относно разноските по производството
На ищцата А. Л. И. следва да се присъдят направените разноски в размер
на 10 445.05 лв., представляващи сбор от внесени държавни такси и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по установителния иск, предявен по
реда на чл.124, ал.1 от ГПК от А. Л. И., ЕГН **********, със съдебен адрес -
гр.София, ул. ****, адв. С. М., срещу С. Р. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес - гр.София, ул. ****, адв. И. Д., че А. Л. И., ЕГН ********** е
собственик на следния недвижим имот: : АПАРТАМЕНТ № 114, находящ се
в гр.София, ж.к. ****, с площ от 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи,
кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона,
с идентификатор 68134.1005.186.1.114, находящ се в страда с идентификатор
68134.1005.186.1., разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1005.186., съгласно схема №15-982510/13.09.2023 г.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.София, ул.
****, адв. И. Д., да заплати на А. Л. И., ЕГН **********, със съдебен адрес -
гр.София, ул. ****, адв. С. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
10 445.05 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчвА.о му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8